Кой е последен на опашката за светлина?

Въпрос: Днес не съм в състояние да моля за поправяне дори за самия себе си – как тогава мога да моля за целия свят?

Отговор: Да молиш за себе си или да молиш за целия свят – това е едно и също! Да допуснем, че не ни стига въздух, но все още дишаме – ако от него няма за другите, то и за мен също няма да има, а ако има, тогава ще е вече за всички. Него не можем да разделим!

Невъзможно е да  молим за собственото си индивидуално поправяне, защото то е именно в съединението! Не можем да искаме светлина единствено за себе си, защото светлината е всеобщото отдаване, царящо между всички нас. Ако аз съм елемент от електрическата мрежа, то как мога да искам, токът да протича единствено през мен? Той не може да стигне до мен, ако не мине по цялата система.

От това трябва да се разбере, какво е глобалния и интегрален свят, който сега започваме да усещаме. Ти не можеш да искаш нищо за себе си! Това няма да помогне. Колкото повече се опитваш да се отделиш, толкова повече удари ще си навлечеш.

Молбата ти за самия теб, твоят протекционизъм, „сепаратизъм” ще ти помогнат само за осъзнаване на собственото зло. Ще бъдеш принуден да разбереш, че да искаш е неправилно! И как да ти бъде предадено това знание, ако не чрез удари… Колкото повече се молиш само за своето лично благополучие, толкова повече ще те бият, докато не се научиш, че не трябва да се молиш само за себе си.

Ще видиш, че това не помага, а води само до обратния резултат. В края на крайщата ще разбереш, че напълването може да бъде само общо. И ако не го получат всички, то накрая и ти няма да го получиш, защото си последен на тази опашка!

Разбери, на какво иска да те научи Творецът и колкото по-бързо разбереш, толкова по-добре. Защото, ако Той бъде принуден да ти показва с последователни удари твоето място – в самия край на тази верига, тогава колко ще ти се наложи да страдаш… Струва си да разбереш това по-бързо, за да започнеш да живееш с него.

Защото сега, то ми се струва абсолютно нереално и нежелателно. Но от друга страна разбирам, че нямам избор и така или иначе, ще ми се наложи да стигна дотам. Така трябва да посрещам всички уловки, за да надхитря собствения си егоизъм и да изпреварвам ударите като макар и изкуствено се моля за поправянето на всички.

Хайде, по време на урока да помолим светлината да дойде и да ни даде това усещане, разбиране, посока, макар и някакъв стремеж към тази цел. Дори и заради прагматични цели – за да се избегнат ударите. Защото всеки може да получи напълване само последен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 23.01.2011

[33500]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: