Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.33

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Най-важното в (духовната) работата (над поправянето на намерението, отношението към Твореца) – това е правилният избор, както е казано: “И избери живота!“, т.е. сливането с Твореца, отдаването (лишма), благодарение на което се удостояваме със сливане с истинския живот. А когато явно се разкрива висшето Управление, вече няма място за избор. И затова Висшият (парцуф) вдига Малхут, която се явява мярката за истината, в (своите) Енайм, благодарение на което (в нея) настъпва скритие (относително низшето), тоест на низшия му се струва, че във Висшия има недостатъци, и няма никакво величие. И тогава свойствата на Висшия, изглеждат на низшия като недостатъци. Получава се, че тези желания (на висшия) са подобни (на желанията, на качествата) на нисшия, т.е. както няма живот в низшия, така (на него му се струва) няма живот и в свойствата на Висшия, сякаш няма никакъв вкус в Тората и заповедите, и те са безжизнени.

И (това е направено специално така от висшия, защото) тогава се появява (възможност в низшия) място за избор, (понеже той става независим от висшия) т.е. низшият трябва (да провери своите усещания и мисли и да достигне до извода, че такова състояние му е дадено специално, за да не се ръководи от това, което усеща, а да развива за сметка на групата величието на висшия, да бъде над своите усещания) и да каже, че цялото усещано от тях скритие се случва заради това, че Висшият (специално) е съкратил себе си заради (него) ползата на низшия. За което е казано: “Когато народът на Израил е в изгнание – Шхина е заедно с тях“. А в зависимост от този вкус, който усеща низшият, така и той се отзовава за него. Тоест той не е виновен за това, че не усеща вкуса на живота, просто на него му се струва така, че и във Висшия няма живот.

Но ако човек укрепва (във вярата над знанията – във връзката с Твореца над всички отрицателни усещания), това говори, че горчивият вкус на тази храна (напълването или празнотата в желанията) той усеща само, защото за него няма подходящите затова келим (намерение), които биха могли да приемат благото (да разберат и усетят правилно поведението на Твореца спрямо него), т.е. причината е в това, че неговите келим са получаващи, а не отдаващи (оценката на Твореца за напълването, а не за целта). И той съжалява за това, че Висшият (поради това) е принуден да скрива Себе си, давайки (му), на низшия, възможност да злослови (по неволя) за Него. Неговото съжаление (на низшия) означава подем на МАН от низшия, молитвата (към висшия за помощ, за да не се отнася към висшия лошо, независимо от разните усещания в желанието). И благодарение на това, (МАН-ът на низшия) Висшият издига своя АХАП – тоест Висшият може да покаже на низшия всички блага и наслаждения, които се съдържат в АХАП-ът, които Висшият може да му разкрие. А тъй като там се намирали и ГЕ на низшия, Висшият ги издига заедно със себе си (дава на низшия сили да усети наслаждението и постижението заедно с екрана, да оцени тези напълвания в чувствата и разума само за още по-голямо сливане с Висшия), и тогава низшият сам започва да вижда достойнствата на Висшия. Получава се, че низшият се издига заедно с АХАП-а на Висшия. (Висшият дава на низшия и напълване/опустошение и възможността да бъде или да не бъде над тях).

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 195. „Съчетаване големината на милосърдието с големината на справедливостта„.

[33672]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: