Една крачка до хоризонта

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2 на конгреса в Берлин

Ние не можем повече да се развиваме егоистично. Днес егоизмът внезапно става наш враг.

Питаме се защо? Можем и по-нататък да развиваме технологиите, културата, науката, да се преселваме на други планети… Можем безкрайно да търсим други цели.

Проблемът е в това, че задачите, целите, замисълът на творението не е в това. Природата е устроена така, че да достигнем крайно егоистично състояние, а след това да започнем неимоверно да страдаме от нашия егоизъм, не желаейки повече да се развиваме в него.

Казано по друг начин, ние стигаме до някаква криза, която ни казва, че егоизмът е свършен. Тук ти приключваш, по-нататък няма какво да правиш. По-нататък ти няма да можеш да се развираш в него и да се напълваш, няма да можеш да достигнеш в него нито едно комфортно състояние. Във всичко ще се чувстваш пуст и краен, преходен.

Това ни е дадено, за да се издигнем на следващото ниво – на нивото на Твореца, на Висшата природа. Тази прагова ситуация се налага сега в света, по предсказание на всички кабалисти. Искаме това или не, егоизмът ще ни покаже цялата си незначителност, ще стане „помощник срещу нас” и сам ще демонстрира, че е неспособен да ни осигури напълване. Той няма да ни даде това, което желаем, – нито вкъщи, нито на работа, нито в здравето, нито в безопасността. Той няма да успее и в най-главното – в отговора на въпроса: „За какво съществуваш ти, нищожество?”

Този обърнат към нас въпрос изтрива цялото ни „Аз”. Той е най-важният, най-острият, той ще унищожи самият мен, моето самолюбие, моето същество, моята същност: „Кой съм аз, за какво съм, защо съм?” Никоя буболечка или животно не питат за това, те живеят за себе си и се напълват, изпълнявайки заложената в тях програма. А аз не мога, аз съм по-нещастен от тях.

Ако не е програмата за висшето развитие, ние бихме съществували така и занапред. Америка с нейното обществено потребление и безкрайните холивудски стремежи – всичко това е естествено, човечеството мислеше, че това е и нашето бъдеще, че нямаме граници. А всъщност, всичко се оказа много преходно и крайно.

И с това трябва да се съгласим, не трябва да си затваряме очите: ние преживяваме обща криза – криза в нашето отношение към себе си и към Природата. Тази криза не е временна, няма да може да и се намери алтернатива. Някога ние устройвахме революции, социални преобразования, опитвахме се да направим нещо със себе си и с обкръжението, да изменим нещо, да подобрим. А сега няма къде да се денем. Ние чувстваме, че в нас няма даже и желание да променяме каквото и да било.

Това е и истинската криза. Но, от друга страна, от това ниво и започва нашият възход във висшия свят. Човечеството, пласт след пласт, започва да осъзнава, да усеща това и тихичко да се издига към осъзнаване и към преход в следващото състояние.

По принцип, ние – сме първите, които влизат в това състояние. А след нас идват и други, и ние виждаме, че с всеки ден все повече и повече хора започват, поне да разбират това, към което ние сме устремени, и ако освен това се и съгласяват, то вече започват да чуват.

Проблемите на света и нашето решение започват да се приближават, така че решението става по-разбираемо, то се чува от хората. И макар че е нужна огромна вътрешна революция в чувствата и в разума, за да се доведе човечеството към новото състояние, процесът вече се развива от няколко години, достатъчно бързо.

Никога в човечеството е нямало такива резки промени, както сега. Кабала стана широко известна само от преди около десет години – и вижте, какво вече става днес. Събитията се развиват стремително.

Но все пак трябва да минат, може би, още няколко години, за да може да се говори със света и той да чуе.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34025]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: