Душата не е това, което си мислихте

Групата трябва да работи всеки път, върху всеки другар, а другарят – върху групата. Именно това се изисква от човека. Ако я изградим привлно, тогава ускоряваме времето и действително усещаме развитите.

Ако ли не, развитието пълзи толкова бавно, че губим причината и целта, не различаваме етапите на пътя и всичко преминава без вътрешната сила, без вътрешното действие, което трябва да подтикне нашия напредък

И затова сме длъжни да пресмятаме състоянията, стъпалата, етапите, действията, които осъществяваме, трябва да се грижим желанието да зависи от нас – не лично от човека, а от обкръжението.

Защото духовното съществува само в тези келим, които се намират между хората. Да допуснем, че посредством специален филтър виждаме само желанията на хората. После, слагаме още един филтър и проявяваме не техните лични желания, а общите, които се намират между тях. И именно тези желания се явяват духовните келим.

Те не могат да се намират в нито един човек поотделно – могат да бъдат пробудени само чрез съвместни действия, поръчителство, според принципа: „Не прави на другия това, което ненавиждаш”, „Обичай ближния като самия себе си”. Насочвайки тези желания от етап на етап, ние всъщност изграждаме кли. Това е тази „половина на работата”, която творенията трябва да изпълнят от своя страна.

Дори и тогава, не става дума за желанията като такива. Обръщайки се към групата виждаме, че никой няма желание, насочено към духовната цел. Но можем да пробудим себе си за молба, за обща молитва – и това ще привлече светлината, която формира нашето кли.

А после това кли, в степента на своето желание, започва да изисква поправяне в общата, групова форма и се превръща в душа (нешама). „Душата” не е лично, индивидуално, вътрешно усещане на човека, а съвместно усещане, което живее между всички.

В материалния свят ни се струва, че всеки от нас е кли. А в духовното всичко е обратно: кли е общото, което се намира между нас. Материалното е получаващото кли, събиращо всичко вътре, а духовното е отдаващото кли, изливащо отдаването навън. Измерванията винаги се правят отвън и затова не можем да разпознаем духовния свят, не можем да го обясним, да го разкрием, да го усетим. Защото там, всичко се оценява само според общността, според съвместната сила.

От урока по статия на Рабаш, 25.01.2011

[33641]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: