Децата са антиматерията в нашия свят

Единственото, което не ни достига са анти егоистичните екрани („масах”). Самото желание не се променя – то само се разкрива за използване, в зависимост от наличния екран.

Екранът определя кое желание можеш да използваш, доколко и как. Затова, ние вече имаме всичко, освен екран – трябва ни само той!

Екранът е силата на преодоляване на моя егоизъм, въпреки егоистичното ми желание, независимо от това, че то изглежда толкова привлекателно, сладко, съвършено очевидно и рационално, и се потвърждава от целия ни разум! А аз правя обратното!

И не просто обратното, обръщайки минуса в плюс – това би било много просто. Аз изобщо не се ориентирам по своето желание, логика, всякакви сметки – за мен има само един разчет: „Такова е желанието на висшия!”

От това нищо не получавам и не желая да получавам. Искам да знам само едно: че това е желанието на висшия. Това се нарича „екран” – силата, която ми позволява да постъпя така – над своето желание, над природата, над егоизма и всички негови сметки.

И тук има огромно наслаждение. Това не е мазохизъм, защото се наслаждавам, потъпквайки своето желание, а е наслаждение от това, че ме прави в нещо подобен на висшия.

Това е като детето, което иска да прилича на възрастния. При децата е естествен инстинкт, но на тях им се налага да полагат огромни усилия, просто природата им помага.

Висшата природа е подарила на децата този огромен подарък, даващ им способността да растат. Тя е дала на желанието за наслаждение толкова силно влечение, което го принуждава да се труди много, без почивка – погледнете как се държат малките деца, които непрекъснато тичат и нещо правят.

Това е истинската висша сила, силата на отдаване, силата на Твореца, която се намира в малките деца – във всякакво създание, което иска да расте. Те правят това срещу своята природа, защото нашата природа се стреми към покой! Това личи от всички закони на физиката – всичко се стреми към спокойно, неподвижно, равновесно състояние. Към това са насочени законите на ентропията, съхранението на енергията.

А тук наблюдаваме как тялото не си дава почивка – то през цялото време тича, напира нещо да прави, невъзможно е да го спреш. В наши дни, това явление се нарича „хиперактивност” – но не е „хипер” активност, а нормално поведение на порасналото желание за наслаждение, разкриващо се в последното поколение. За толкова развито желание, това не е „преувеличение”, а „норма”.

Направо е чудо да се наблюдава онова, което правят децата – това е анти природа. Ние просто сме свикнали с тази картина – че децата не познават покой и затова не се учудваме. Но откъде в тялото, в желанието се появява тази движеща сила, която го кара да тича?

Това е нормалната картина, свойствена за всички същества – възрастната майка, било то куче или лъвица е ленива, сънлива, лежи, спи, седи спокойно, иска да си почине. А около нея, без умора подскачат нейните малки – това е обратната картина. И точно по същия начин се държи човека.

Този стремеж се дава на децата свише – против природата, за да могат да се развиват.

Така и ние, за да се развиваме духовно, трябва да молим тази сила!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 24.01.2011

[33586]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: