Да тръгнеш напред от леко плясване

От урок № 2, Москва

Въпрос: Защо промените към по-добро не могат да се случват без страдания?

Отговор: Страдание се нарича всяко усещане, което ме извeжда от сегашното състояние в следващото.

Да допуснем, че сега се намирам в абсолютно комфортно състояние. Ако моята материя, моята същност – желанието за наслаждание и всички мои желания са напълнени, то аз нямам никаква възможност да тръгна напред. Само усещането за липса на нещо ме движи към източника на напълване. Искам да пия – отивам към бутилката. Искам да спя – придвижвам се по-близо до леглото. И така нататък. Ако нямам желания, тогава няма движение, няма развитие.

Какви страдания трябва да изпитвам, за да мога да напредвам?

На един умен и енергичен човек му стига много малко страдание – и вече върви напред, за да реши проблема. Мързеливците ще страдат и пак ще им е трудно да се помръднат от място. Глупаците понасят удари, но не разбират откъде идват и защо. Те седят, плачат и не могат да помръднат.

Самите страдания също могат да бъдат различни. Например, неудобната поза ме кара да седна по друг начин – и това също е страдание.

„Страдание” се нарича отсъствието на пълен, абсолютен комфорт. Ако тези страданния не биват предизвиквани в човека, т.е. допълнителните празни желания, той няма да се движи, да напредва.

Висшата сила ни е създала напълно противоположни на себе си, за да можем сами, постепенно, да пожелаем да станем равни на нея. Но това е невъзможно, докато не се почувстваме противоположни в нещо на тази сила. Ние през цялото време се намираме в движение само по отношение на Твореца, само спрямо тази сила. Каквото и да правим в живота си, каквото и да чувстваме, накрая усещаме само своето отношение към Него или противоположността си на Него.

Само ако осъзнаем и бъдем постоянно чувствителни към това, ще тръгнем напред без да спираме, винаги ще имаме усещането за приятно пътешествие. Трябва само да разберем, че всичко в мен се пробужда от Твореца. Всяка секунда, постоянно, каквото и да усещам, трябва да свързвам всичко с Него. Това ще ме движи постоянно към Него и не се изисква нищо друго!

И накрая, целият ми живот ще бъде едно правилно движение към вечната, съвършена цел, към единството, което съществува реално.

Дори да сме глупаци, мързеливци – ние сме специално създадени такива. Всеки от нас се вари в собствените си проблеми, специално създадени от Твореца, с цел да ги решаваме заедно.

Ако създаваме около себе си правилно общество, обкръжение, което ни държи заедно, можем всяка секунда да се усещаме некомфортно в много малки дози, които са достатъчни, за да вървим напред.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33300]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: