Групата се изгражда чрез взаимност

От урок №2, в Москва

 

В нашата работа трябва да се прави ясно разделяне по категории:

1. Непосредствените взаимоотношенията между другарите в самата група.

2. Взаимоотношенията между групите. Не можеш да отидеш никъде, ние сме свързани физически вътре в своята група и виртуално – с другите групи. Тази разлика се съхранява до ден днешен. Тя няма да изчезне, докато не намерим помежду си вътрешна връзка – не виртуална, не чрез интернет или по други канали.

3. Връзката на човек с неговото семейство, с околния свят.

На първо време трябва да обръщаме внимание на нашата взаимовръзка в групата. Ако групата не постига вътре в себе си правилна взаимовръзка, всичко останало нищо не струва.

По-нататък, човекът в семейството. Ние трябва вътре в групата да провеждаме такава политика: желателно е всеки другар да се грижи за останалите, за да се намират в нормално, комфортно съществуване. Тоест аз съм длъжен да се грижа за това, другарите ми да имат нормални семейни взаимоотношения, доколкото това е възможно. Защото живеем в преходен период, мъжът и жената могат и да не споделят интересите си един с друг.

Ако човек пада, трябва да го поддържат. Но само да го поддържат – при това той сам се грижи за себе си. Ако не се грижи за себе си, а пада на ръцете на другарите: „Правете с мен, каквото искате” – това не е член на групата.

Освен това, сме длъжни да се грижим за точното посещение на уроците. Който има възможност, съветвам го да идва за седмица при нас и да погледа как се прави това. Час и половина преди занятията, дежурните започват да звънят на всички хора, измъкват ги от постелята.

Някои трябва физически да ги доведат на урока. Случва се така, че да стане човек е много тежко, практически невъзможно. По времето, когато аз се учех при своя учител, имахме няколко ученици, които преди сън завързваха връвчица за крака си и я хвърляха през балкона долу, а през нощта аз я дърпах, докато човекът се събуди.

Тази взаимност – тя просто е необходима. Това е задължение!

Само ако човек е непреклонен, ако той ви е написал заявление с отказ, тогава може да го оставите за определно време. А после все пак да му напомните, да го доведете, да го поканите на някаква трапеза и т. н.

Ние сме длъжни да разберем човешката природа. Да не се уподобяваме на Паниковски от романа „Златния телец”, върху когото се нахвърлят с викове: „А, ти кой си?!” Ето така, трябва да се разбира кои сме ние. Аз съм такъв, какъвто ме е направил Творецът. И затова подходът трябва да е съответстващ.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33207]

 

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: