В този свят всичко е относително!

Въпрос: В своята статия „Науката кабала и философията”, Баал аСулам пише, че „докато науката не се развие до своята съвършена форма, ние трябва да се съобразяваме само с конкретната действителност”. Каква е „съвършената форма”, до която е отредено да се развие науката?

Отговор: Отредено е науката да се развива до такова състояние, когато ще се съедини с науката кабала и ще се влее в същото течение.

Защото, на нашия свят е съдено да се издигне и облече във висшия свят, ставайки негова неразделна част и включвайки се в него с всичките си действия, с всички наши усилия, положени дори в материята на този свят.

Нищо не изчезва безследно – всичко принадлежи към едно мироздание, към една реалност. Затова, естествените науки също ще се съединят и влеят в науката кабала, като нейна органична част.

Науката кабала обхваща цялото мироздание и там ще влязат всички науки на нашия свят. Те и сега влизат в нея – на нас само ни се струва, че съществуват отделно. Защото, всички закони на този свят са същите закони, съществуващи в духовния свят, само че отпечатани в нашия егоистичен материал. Ако материалът работи с намерение да получава „заради себе си” на стъпалото Малхут де-Малхут на Света Асия, то законите се получават такива.

В духовния свят, намерението „заради себе си” се отнася към клипот, нечистите сили – и там това са духовни закони. А тук, те се получават като материални – не могат да бъдат осъзнати, като намиращи се в намерението „заради себе си”.

Ако постигнем окончателното поправено състояние (Гмар тикун), тогава целият този свят, постепенно, все повече се отменя и изчезва. Ние все по-малко го усещаме и все повече негови части изчезват от нашето възприятие.

Започваме да усещаме, колко всичко е преходно и временно. Както при преобразуването на материала от едно състояние в друго, когато формите се връщат в изходно състояние и от „явни състояния” на твърдото вещество се преобразуват в течност, но след това – в не съвсем явно, в газ, а после в съвсем невидимо, в нула/пустота…

Всичко това става в нашите усещания, в нашето възприятие. И ако нашето възприятие се промени, тогава не остава място за общоприетата физика, която, по същество се занимава само с неживата материя. Биологията, зоологията, медицината се занимават с растителното и животинското ниво.

Цялата наша наука, не се издига по-високо от това ниво – неживото, растителното животинското. На човешкото ниво, вече няма „наука” в строгото разбиране на това понятие – само регистрация на натрупани наблюдения от живота, на факти (психология, психиатрия).

В степента, в която този свят ще изчезва от нашето усещане на нивата неживо – растително – животинско, и тези нива започнат после да се „свиват”, издигайки се и включвайки се в човешкото ниво, ние ще престанем да се занимаваме с тези науки, защото ще престанем да усещаме тези явления и да приемаме тяхното съществуване в този вид, в който ни се представят сега.

Цялата тази реалност съществува само по отношение на нас. Ако всички наши свойства и органи на възприятие се променят, т.е. действителността, възприемана от нашите сетивни органи се промени, то каква наука може да има за несъщестуваща реалност?

Всичко е относително…

От урока по статията „Кабала и философия”, 05.01.2011

[31887]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: