Висшият разум е в отдаването

Цялото творение е желание за получаване на наслаждение и затова изисква поправяне и напълване. А това може да се случи само за сметка на такава част в него, която стига до разбиране и осъзнаване. Тази част не принадлежи на самото творение, а идва при него от Твореца, от желанието за отдаване.

В мирозданието няма нищо, освен тези две свойства – желание за получаване и желание за отдаване. От отношението между тях, творението започва да си изяснява и какво означава силата, която му въздейства.

Благодарение на това, в желанието за наслаждение започва да се формира механизъм, който се нарича негова „глава” („рош на парцуфа”) – разум, мисъл, изясняване. Със силата на тази мисъл, желанието вече започва само да постига себе си.

На неживото, растителното и животинското ниво, желанието за наслаждение действа инстинктивно. Тук е включено и такова създание на този свят, което се нарича „човек”, също действащ по силата на инстинктите. Колкото и да се проверяваме и оценяваме сами или с помощта на другите, ние разсъждаваме вътре в нашия егоизъм. Цялото наше „милосърдие” е само заради нас, а всички действия – само за собствена изгода.

Но, оставайки затворени вътре в себе си, е невъзможно да постигнем себе си. Можем само да претегляме и да предпочитаме големите желания пред малките. И умението да се прави такава сметка, в нашия свят се нарича „разум”, изясняване. А всъщност, това е само оценка: кое е повече, по-важно и изгодно за нашия егоизъм. Това е и целият наш ум.

Всички тези изяснявания стават на животинското ниво – на нивото на нашето животинско тяло. По този начин съществуваме и се развиваме хиляди години.

Но когато получим още едно свойство – свойството на Бина, отдаването, тогава започваме да си изясняваме – вече въз основа на двете свойства: получаване и отдаване. Тогава „главата”, вземаща решения, вече се нарича духовна, защото прави разчет по отношение на отдаването – свойството на Твореца. Тя оценява спрямо Него, какво си струва или не си струва да прави творението и как.

Работата в едно желание за наслаждение се нарича животинска, защото това е максимално възможното ниво. Всички ние съществуваме по този начин, както е казано: „Всички са подобни на смъртни животни”.

А онзи, който придобие желанието за отдаване се нарича „Човек” (Адам), защото е „подобен” (доме) на Твореца. Това са кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, т.е. Твореца. И тогава, те правят разчет, изхождайки от двете свойства: получаване и отдаване, т.е. как може да се съединят в човека желанието за наслаждение с намерението за отдаване, доколко намерението за отдаване може да властва над неговото желание за наслаждение.

Такъв човек вече има друг разум, „глава”. И въпреки, че и тогава, всички негови действия остават в желанието за наслаждение, целта на тези действия и намерението, което ги движи и управлява е отдаването. И е ясно, че това е вече съвсем друг разчет и различно възприятие, неразбираемо за онези, които засега гледат с животински очи. Както е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите”

„Мнението на Тора” се нарича отдаване, а „мнението на еснафите” е егоистичното получаване. И въпреки, че материалът остава същия – желание за наслаждение, всичко зависи от неговото използване – от намерението, властващо над този материал – егоистично ли е то или отдаващо, в моя полза или за благото на другите. Именно това ще бъде проверката на нашето желание.

Във всички висши, духовни светове действа само законът за отдаването, а желанието за наслаждение се подчинява на тази мисъл, на намерението. И само в нашия свят, в това състояние, от което започваме нашето издигане, властва законът, подчиняващ всичко на интересите на егоизма.

От урока по статията „Свобода на волята”, 21.01.2011

[33348]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: