Винаги моли за добавка

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да изграждам духовните стъпала, ми е нужно всеки път да добавям материал от желание. Височината на всяко ново стъпало съответства на тежестта на моето текущо състояние, в което се проявява злото на егоизма.

Така става във всички състояния по духовния път: за да ме издигнат, ми добавят его – и тогава аз усещам злото.

След това, с помощта на обкръжението, аз осъзнавам злото, постепенно усвоявам  факта, че то идва не случайно. След това се старая да го отнеса към целта: то идва от Твореца, който е добър, и е предназначено за мое благо. След това аз започвам да свързвам своето състояние с отдаването – издигам отдаването над получаването.

А след това постепенно изграждам от това зло вектор, отношение. Над получаващото желание аз възнасям важността на отдаването и се издигам на следващото стъпало.

На новото стъпало се намирам само един миг, след което всичко изчезва. И ако в този миг аз не намеря в себе си следващото получаващо желание, то незабавно ще се окажа в падение. Най-груб, но верен пример е сексуалното удоволствие. В момента, в който завърши, аз съм съвършено опустошен и ми е необходимо да сложа началото на нещо ново.

И затова, с издигането на толкова желаната степен на любовта и отдаването, аз незабавно трябва да разкрия ново егоистично желание. То трябва да се разкрие заради подема на следващото стъпало. Това желание вече е заложено в мен във вид на решимот и аз трябва само да ги накарам да проработят. В противен случай те ще се разкрият след продължително време, примерно, след няколко месеца.

Но сега вече аз ги търся в мрака. Защото отсъствието на промени за мен – това е „нощ”. Даже най-хубавото състояние се обръща в нощ, ако то не се обновява. Затова ние трябва постоянно да изпреварваме събитията – не просто да поддържаме скоростта, а да ускоряваме.

И ето, аз търся своето ново, още по-голямо егоистично желание. Не „го изсмуквам от пръстите си”, а именно търся. И когато намеря, повтарям същите етапи на работа.

Така работя над „невестата”, докато, поправяйки я напълно, не идвам при „трапезата на жениха”. Методиката е проста: аз издигам отдаването над получаването, работейки с вяра над знанието.

Всяка ново стъпало „разваля” предходното, превръщайки вярата в егоизъм и отново започвам издигането. При това на мен ми се струва, че съм изгубил всичко, което съм постигнал, но всъщност аз поправям нова порция егоизъм – на принципа на прехода между стъпалата: „Кетер на нисшия става Малхут на висшия”.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32382]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: