Entries in the '' Category

Ръководство за духовно извисяване

Когато човек, в действителност напредва духовно, той вижда, че нищо не зависи от неговия разум. Разумът му е необходим, за да разбере, че няма разум. Всичко, което имаме – са нашите егоистични желания да напълним себе си и разум, който е израстнал заедно с тези желания, за него.

Затова най-бързо напредва този, който отключва разума си и се вслушва в съветите на кабалистите. Защото, докато не придобие способност за правилно мислене, ще минат години.

Представи си, че сега трябва да се придвижа до махсома, ръководейки се от разума си. Това е все едно, ако да кажем, човек, живеещ преди милиони години започне сега да преминава целият процес на еволюцията, която е продължавала през всичките тези години!

Това означава, че вървя по пътя на страданието. Така се движи човек, който не може да отмени разума си. И този процес отнема в него много време, в най-добрия случай – десетки години!

Ако искаш да напредваш оптимално, трябва да отключиш разума си и като малко дете да растеш под ръководството на мъдреците, които са набрали вече опит и са достигнали високи духовни степени. И тогава, използвайки техния разум, ти ще приличаш, поне малко, на току що родило се дете, но дете, родило се в 21 век, а не преди милиони години.

И това е най-колосалната разлика!

От урока по статия от книга „Шамати“, 31.12.2010

[34114]

Карл Маркс и кабала

От 3-ия урок на конгреса в Берлин

Карл Маркс доста добре е чувствал всички кабалистични изводи и ги е излагал достатъчно откровено, но в същото време, непонятно за такива малки хора, като Ленин и неговите съратници. За това пише Баал а-Сулам.

Както се вижда от оригиналните текстове на неговите трудове, Карл Маркс е предполагал, че когато хората започнат да работят със своя егоизъм, те ще почувстват, че това е невъзможно.

По принцип, това и усетили в Русия, когато след революцията започнали да строят социализъм. Но те тръгнали по такъв път, който Карл Маркс наистина точно не  е предполагал – по пътя на насилието.

Ако поставиш условие „любов към ближния”, ти не можеш да насаждаш с насилие това условие, този закон. Това е само руско изобретение. Това просто не може да бъде!

Но болшевиките преобърнали това по такъв начин и в резултат превърнали всичко в терор, погубили 40 милиона. Но все пак, това не довело до нищо. Ти не можеш да промениш природата на човека насилствено, по свой начин, още повече насилствено – това е невъзможно. Ако такава е природата, нима можеш да направиш нещо срещу нея?!

И чак до последните години на съветската власт, докато хората не се разочаровали напълно от всичко, насилствено се насаждала тази идеология, сякаш е любов към ближния. Външно тя звучала красиво, но ние разбираме, че вътрешно това е било просто терор.

Карл Маркс е предполагал, че хората ще открият необходимост от сближаване помежду си, а също така ще разберат, че не може да има експлоатация, че капитализмът е порочен, че е необходимо средствата и резултатите от труда да са обществени.

Все едно, ние ще стигнем до това. Защото към това води цялата глобална криза. Никъде няма да се скрием!

Карл Маркс е записал всички тези кабалистични условия във вид на икономически закони: всеки трябва да получи от своя труд само необходимото за съществуването в нашия свят.

Под необходимото се има предвид всичко, което е нужно за нормалното съществуване на всеки човек. Квартира, работа, семейство, отпуск, пенсия, здравеопазване, възпитаване на децата, всичко, което трябва на нивото на нашия свят, в нашето обичайно човешко общежитие – това всеки трябва да има.

Но всичко, което е необходимо свише се явява обществено достояние. И то трябва да е пуснато само за благото на обществото и само в количеството, необходимо на това общество. Само тогава ние ще се намираме в равновесие с природата!

От 3-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34053]

 

Постигане на реалността: от Нютон – до кабала

От лекция в Берлин

Живеем в доста неразбираем свят. И човек се пита къде живее, къде съществува. В продължение на хиляди години, не сме си задавали този въпрос. Мислeхме си, че света, в който живеем е този свят. Такава концепция се нарича „светоусещане според Нютон”.

После, напредвайки в изучаването на природата установихме, че другите същества, различни от хората, усещат света по различен начин: топлинни петна, като змиите или ароматни облаци, като кучетата или разделен на множество сектори, като пчелите и т.н. Тоест всяко същество усеща света различно и се ориентира съгласно своите усещания. И това изобщо не ни пречи за съществуваме в един обем, но абсолютно различно да възприемаме света.

А после възникна друга парадигма. Появи се Айнщайн и доказа, че всичко е относително: времето, пространството, движението и няма нищо абсолютно. Тоест нашето възприятие за света, са просто навиците ни и ние бихме могли да го възприемаме напълно различно.

Ако се движехме с големи скорости, ако се въртяхме около големи небесни маси, то пространство и времето щяха да се изкривят – и тогава щяхме да чувстваме, виждаме и усещаме себе си различно. Това е постигане на реалността по Айнщайн, т.е. теорията на относителността: всичко спрямо човека.

Друг учен, Хю Еверет е доказал, че светът, който възприемаме по отношение на себе си, т.е. зависещ от нас, практически не съществува – ние го изграждаме в своите усещания.

А после се появила науката кабала, която била скрита почти 6000 г. и в нейните книги винаги е пишело, че нито ние, нито светът като такъв, възприеман от нас, не съществува, а всичко това е само по отношение на нашите сетивни органи. Ако променим тези сетивни органи, то и светът ще се промени.

Тоест съгласно теорията на Айнщайн, има наблюдател и обект на наблюдението. Съгласно теорията на Хю Еверет има обект и наблюдател, които през цялото време се променят и ние можем да усещаме нещо средно между тях. А можем да усещаме и по поръчка, в зависимост от нашите вътрешни свойства – науката кабала говори и за това.

За какво са ни необходими всички тези премъдрости? Те са необходими, за да можем да разберем къде живеем, в какъв свят съществуваме.

Появяват се филми, подобни на „Matrix“ и „What the Bleep…“, в които вече се изказват предположения и догатки, че не съществуваме в  обема, който усещаме в нашите пет телесни сетивни органа.

Ние имаме зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Усещаме онова, което попадне в областта на тези пет сетивни органа. От това се изгражда нашата картина за света.

Но ако започнем да изключваме тези сетивни органи, то картината на света ще започне да намалява и изчезва. Тоест ние усещаме не това, което в действителност се намира извън нас, а нашите реакции, нашите вътрешни въздействия, така наречените смущения от нещо неразбираемо.

А ако се освободим от петте си сетивни органа, тогава какъв свят ще усещаме?

Ето тук идва науката кабала и разказва, как да се издигнем над тези пет сетивни органа и да започнем да усещаме света друг – допълнителен. В допълнение към този свят, в който сега съществуваме в нашето тяло, като всеки жив организъм, можем да започнем да усещаме природата, света такъв, какъвто съществува извън нашето тяло, извън петте ни сетивни органа.

И в нас съществува зародиш на такова възприятие – така наречената „точка в сърцето”. Това не е сърцето и не е точка в него. Просто така се нарича рудиментарния, дремещ в нас сетивен орган. И ако пожелаем, ще успеем да го развием и чрез него ще започнем да усещаме онзи свят, който можем да си представим извън нашето тяло.

За този свят, който се намира извън нас, извън нашите пет сетивни органа, не в този информационен поток, който влиза в нас, а в този, който съществува в действителност извън нас – за това говори науката кабала. Затова, тя се нарича „кабала” – „получаване”, как да получим истинско усещане за истинската реалност.

От лекция в Берлин, 27.01.2011

[33985]

Една крачка до хоризонта

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2 на конгреса в Берлин

Ние не можем повече да се развиваме егоистично. Днес егоизмът внезапно става наш враг.

Питаме се защо? Можем и по-нататък да развиваме технологиите, културата, науката, да се преселваме на други планети… Можем безкрайно да търсим други цели.

Проблемът е в това, че задачите, целите, замисълът на творението не е в това. Природата е устроена така, че да достигнем крайно егоистично състояние, а след това да започнем неимоверно да страдаме от нашия егоизъм, не желаейки повече да се развиваме в него.

Казано по друг начин, ние стигаме до някаква криза, която ни казва, че егоизмът е свършен. Тук ти приключваш, по-нататък няма какво да правиш. По-нататък ти няма да можеш да се развираш в него и да се напълваш, няма да можеш да достигнеш в него нито едно комфортно състояние. Във всичко ще се чувстваш пуст и краен, преходен.

Това ни е дадено, за да се издигнем на следващото ниво – на нивото на Твореца, на Висшата природа. Тази прагова ситуация се налага сега в света, по предсказание на всички кабалисти. Искаме това или не, егоизмът ще ни покаже цялата си незначителност, ще стане „помощник срещу нас” и сам ще демонстрира, че е неспособен да ни осигури напълване. Той няма да ни даде това, което желаем, – нито вкъщи, нито на работа, нито в здравето, нито в безопасността. Той няма да успее и в най-главното – в отговора на въпроса: „За какво съществуваш ти, нищожество?”

Този обърнат към нас въпрос изтрива цялото ни „Аз”. Той е най-важният, най-острият, той ще унищожи самият мен, моето самолюбие, моето същество, моята същност: „Кой съм аз, за какво съм, защо съм?” Никоя буболечка или животно не питат за това, те живеят за себе си и се напълват, изпълнявайки заложената в тях програма. А аз не мога, аз съм по-нещастен от тях.

Ако не е програмата за висшето развитие, ние бихме съществували така и занапред. Америка с нейното обществено потребление и безкрайните холивудски стремежи – всичко това е естествено, човечеството мислеше, че това е и нашето бъдеще, че нямаме граници. А всъщност, всичко се оказа много преходно и крайно.

И с това трябва да се съгласим, не трябва да си затваряме очите: ние преживяваме обща криза – криза в нашето отношение към себе си и към Природата. Тази криза не е временна, няма да може да и се намери алтернатива. Някога ние устройвахме революции, социални преобразования, опитвахме се да направим нещо със себе си и с обкръжението, да изменим нещо, да подобрим. А сега няма къде да се денем. Ние чувстваме, че в нас няма даже и желание да променяме каквото и да било.

Това е и истинската криза. Но, от друга страна, от това ниво и започва нашият възход във висшия свят. Човечеството, пласт след пласт, започва да осъзнава, да усеща това и тихичко да се издига към осъзнаване и към преход в следващото състояние.

По принцип, ние – сме първите, които влизат в това състояние. А след нас идват и други, и ние виждаме, че с всеки ден все повече и повече хора започват, поне да разбират това, към което ние сме устремени, и ако освен това се и съгласяват, то вече започват да чуват.

Проблемите на света и нашето решение започват да се приближават, така че решението става по-разбираемо, то се чува от хората. И макар че е нужна огромна вътрешна революция в чувствата и в разума, за да се доведе човечеството към новото състояние, процесът вече се развива от няколко години, достатъчно бързо.

Никога в човечеството е нямало такива резки промени, както сега. Кабала стана широко известна само от преди около десет години – и вижте, какво вече става днес. Събитията се развиват стремително.

Но все пак трябва да минат, може би, още няколко години, за да може да се говори със света и той да чуе.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34025]

Опасен наклон

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2, от конгреса в Берлин

От изказването на Третия Всемирен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г:

Всички сили в природата, с изключение на човешкия егоизъм се намират в равновесие, образувайки единна система и само човекът нарушава общата хармония. Всичко в природата е взаимосвързано и се стреми към съгласие със себе си и обкръжението. При отслабване на вътрешните връзки се руши равновесието, зад границите на което започва разрушаване на егоизма. Възможността за възстановяване на равновесието е необходимо условие за живот.

Днес за това се говори в много средства за масова информация. Всичко се основава на равновесието на силите. Това ни е ясно и все пак ние не доразбираме, доколко е велико нашето участие в този процес. Цялата природа, на всички нива на развитие се намира в много крехко състояние на равновесие. И човек трябва да осъзнае, че той е този, който нарушава това равновесие.  Неустойчивата природа напълно зависи от нас, а ние сме единственият елемент в творението, който се намира в неравновесно състояние.

Човек се намира по средата на природното равновесие и неговото колебание се отразява на цялата природа. И само човекът се намира под въпрос. На него му е дадена свобода на волята и тя, за съжаление се проявява егоистично много страшно: през цялото време става все по-лошо.

В течение на хилядолетията е ставало натрупване на тази грешка и постепенно ние изваждаме природата от равновесие. Днес за това говорят всички: повратната точка е премината и ние не можем да направим нищо повече с екологията, със замърсяването на океана, с парниковия ефект и т.н. Накратко казано, „спокойно, изход няма”.

Всъщност не е така. Напротив, кабала казва, че това е по силите ни. Днешната криза е предизвикана от човека. Проблемът е в това, да го осъзнаем. Защото и днес много „умници” говорят: „Не е важно, в природата се извършват циклични, повтарящи се процеси”.

Разбира се, ние с вас не се намираме на екологичен конгрес и не се борим за охрана на околната среда. Трябва да разберем, че всичко това действа по съвсем различен начин. В такава форма природата специално ни учи как да преодолеем дисбаланса, да обърнем тенденцията в обратна страна.

Защо? За да живеем в чист свят? За да ни е добре в семейството, с децата? Заради спокоен, здрав и дълъг живот? Изобщо не е така.

Изменението, което трябва да извършим, съвсем не е нужно за това. То трябва да стане, за да започнем да управляваме себе си, своето взаимодействие с природата и по такъв начин да преминем към нейното външно усещане, да се издигнем от вътрешния свят в света на човека, в духовния и съвършен свят.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34012]

Прогресът като пакетна сделка с егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2, конгрес в Берлин

Целият прогрес на човечеството, извършен за няколко хилядолетия, разбира се, че е във вреда на природата, във вреда на всички нас. Той специално е „планиран” по такъв начин, че да ни доведе до осъзнаване на своето зло. Концентрирайки постоянно всичко в себе си, с това осъзнаваме само, че всичко това не е вярно, че не е подходящо да излезе на повърхността.

Тогава защо ни е било нужно цялото това историческо развитие? За какво са ми хилядите години, от поколение на поколение, да се връщам в този свят и да страдам в него? А ние с вас сме били вече много пъти в този свят, много пъти сме живели този живот. За какво? За да осъзнаем това крайно състояние? Нима по такъв начин биха могли да ни доведат до отчаяние? Или има и друга възможност?

Но проблемът не е в това. Всичко, през което преминахме и преживяхме през тези хиляди години живот в този свят е било необходимо. Сега само с този егоизъм, въз основа на горчивия опит от „ заработеното”, ние започваме да се издигаме, да излизаме от себе си. Необходимо ни е било „черното петно” на егоизма. То е трябвало да се прояви заедно с всички наши проблеми.

Колко труд напразно вложихме, опитахме се да напълним егоизма, а на следващия ден всичко изчезваше и наново трябваше да тичаме след този живот, за неговото напълване, за всевъзможни ценности и т.н.

Но всички наши действия се съхраняват в огромната егоистична памет, която едва след това започваме постепенно да развиваме обратно. Тогава усилията, похарчени за собственото ни напълване се обръщат назад и с тяхна помощ, сякаш развиваме извън себе си цялата история, през която сме преминали.

Не е възможно просто така да вземем и да развием от егоизма – алтруизъм, друго, устремено навън. Не е възможно да влезем в усещане за духовния свят. Това се осъществява само, след като човек е преминал напълно през егоистичната си същност, след като е разкрил себе си, след като е осъзнал напълно, че се намира вътре в тази природа, че всичко е в него, че натрупва всичко в себе си.

В същото време, от тук произлиза и условието за нашето разпространение. Ние никому не натрапваме кабала, а само я предлагаме на тези хора, които вече я чувстват: „Това е всичко, край, аз трябва да премина на следващото ниво”. Само така. Защото, ако човек не е готов за това, кабала няма да му даде нищо. В такъв случай, той трябва да просъществува в този свят още известно време, за да завърши своя „егоистичен пакет”.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34044]

Да живея в другите

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №4, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е ролята на приятеля в общата система?

Отговор: Ролята на приятеля е огромна, неоценима. Колкото всеки един от нас помага на всички останали да се съединят, толкова и той самия се издига. Човек никога не работи направо върху себе си, той винаги го прави чрез другите – за себе си.

В нашия свят аз винаги преследвам своята цел: поставям по местата им себе си и всички останали, а после пресмятам кое ще е най-добре за мен. Нека да е и чрез десет души, но на края всичко трябва да се върне при мен.

В духовния свят не става така. Там си правя следния разчет: колко аз мога да вложа в другите, така че то да си остане в тях, а не в мен. Тъй като моето егоистично “аз“ постепенно си умира. А накрая, когато се издигам над своето “аз“,  всичко, което от мен е било вложено в останалите, става мое. Все едно, че аз живея в тях, както майката живееща в децата, за които се грижи.

Духовния свят е построен на това майчино свойство – на отдаването, любовта, изместването от себе си навън. Тогава ние започваме да чувстваме себе си съществуващи в другите, и това състояние се усеща като вечно, съвършено. То не зависи от личното ми състояние, включително не зависи и от тялото ми. Тялото може и да умре, но “Аз“ вече съществувам в другите желания, в другите свойства.

От 4-ят урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34035]

Ликвидиране на неграмотността в екологията

От урок №2, на конгреса в Берлин

Слушайки екологическите новини по радиото и по телевизията, ние трябва да разбираме, че хората бъркат причината и следствието, не виждат целта. За тях целта е да уравновесят всичко, за да се върнат в комфортно състояние. Но това не е така. В кабала това е напълно различно.

Като говорим за възвръщането на света в добро състояние, ние преследваме не тази цел, като целия свят. Ние разбираме, че външната сила на Природата специално е създала текущата ситуация съгласно определена програма. Кабалистите са предсказали това и са ни дали срок с точност до година. В книгата „Зоар”, например, преди 1800 години е било написано кога и какво ще се случи.

Причината не е в това, че ние замърсяваме околната среда. Откъде кабалистите са могли точно да знаят за това? Програмата на Природата е предназначена съвсем не за това, че ние нещо сме замърсявали или сме чистили. И затова да се влагат пари в пречистване също няма да помогне. Това е равносилно на това да се създават нови закони срещу кражбата и наркоманията. Ние знаем, че това не помага. Като заключваш човека в затвора, ти го отделяш от обществото, но с това никога не го възпитаваш.

Ето защо разглеждаме природните събития не като нравоучителни, предупредителни, а само като причина, за това ние самите, вътре в себе си да се променяме в отношението един към друг. Като спрем замърсяването, ние в никакъв случай не можем да направим с това нещо добро и по-хубаво – нито на природата, нито на себе си. Изначално всичко е създадено така, не за да направи от нас изявени егоисти в този свят, а за това, да ни издигне в следващия свят.

В това се заключава по-сериозната разлика между нашето отношение и отношението на целия свят към ставащото. Светът дори, осъзнал наближаващата катастрофа, ще поиска само да се върне назад, „да заличи саждите” от природата. Ние възприемаме всичко това като причина, обещание, за да се поправим, да се издигнем нагоре и да създаваме равновесие не с околната природа, а помежду си, на човешко ниво.

И затова, за да разберем за какво говори кабала, се изисква известно време. Бързо и просто да се обясни това на човечеството няма да се получи при нас.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34006]

Душата е онова, което съм отдал

От урок № 4, конгрес в Берлин

Излизайки от своите усещания и опитвайки се да бъда в някого, не влизам в неговите егоистични свойства, а контактувам с онова, което сега той дори не си представя – с неговата душа, с духовния му потенциал. Аз не напълвам егоистичната му земна част, а създавам в него себе си, своя духовен образ.

Всъщност, моята душа е всичко, което мога да запълня в другите. Душата не съществува вътре в човека. „Душа” се нарича желанието, а то не е материално – не можеш да го измериш на везните. Това е поле, сила – силата на желанието, която насочвам към другите, която се включва в другите и остава в тях, записана в онази информация, която ще внеса в тях, желаейки да ги напълня.

Моето желание се разпределя във всички души – в частните или общи желания на хората. В началото, дори не знам това и едва после, на високите стъпала, преминавам към активно напълване. Ето така, тази насоченост навън създава човешката душа.

Тялото умира – това е просто животински организъм и в него няма нищо. Важно е само, доколко ще мога по време на живота си, да пренеса своите желания от себе си в другите. Тук не са нужни действия – не трябва да предавам пари, сили, а именно желания. Защото желанието е най-голямата сила в света. Единствено в това се състои въздействието на човека върху човека.

И затова, ролята на другарите в групата се определя от онова, което всеки ще внесе в другите. Искам или не, вложеното от другите започва да работи в мен. Глобалната криза разкрива нашата егоистична взаимна зависимост – по същия начин сме свързани и с душите.

Душата е нещо общо. Има една душа, един човек, един Адам. А ние, неговите частици, все още не разбираме, че изцяло сме свързани помежду си – като части на неговия духовен организъм, на духовната система.

Така че, въздействието на всеки върху всички се явява непосредствено, оголено – директно от единия към другия. Ако разберем това, пред нас се появява изключителната възможност да въздействаме избирателно върху хората, един на друг, да изтеглим и издигнем всички, да помогнем на всички. Ако само можехме да се въоръжим с този принцип, тогава щяхме много бързо да напреднем.

Ако всеки член на групата – мъж или жена – разбира това, то със своите вътрешни стремежи могат сега да издигнат всеки от нас. Всичко зависи само от нашите вътрешни желания – по-точно от намеренията. Намерението е все още не изпълнило се, не сбъднало се желание. И това е най-мощната сила в мирозданието.

В нашия свят можем да видим, че колкото по-мощна е физическата сила, толкова по-неуловима е. Кой може да почувства силата на атомното въздействие? Нещо повече – от нея, от килограм вещество, може да се получи взрив с огромна сила. Неусещаните от нас вълни и излъчвания играят огромна роля в нашия живот. Но силата на мисълта, на желанието е над всички.

Затова, най-важното по нашия път са намеренията – доколко правилно можем да ги оформим и свържем помежду им. Това означава, че всеки от нас се опитва да живее в другите, да излезе от себе си, от своето тяло и да влезе в усещането на душата.

Това е потресаващо усещане – когато човекът не свързва себе си с материалното тяло. Излизайки от него, започва да се отнася към тялото като към „съпровождан от животно” – кон, магаре, крава, куче и т.н. Човекът наблюдава своето тяло, но изобщо не асоциира себе си с живота вътре в това „животно”. Вече усеща, че животът тече извън него – в голямото силово поле на висшия разум.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34032]

Интернет се нуждае от нова посока

МАКВъпрос: Виртуалното пространство (интернет-мрежата) е построено от желанията на хората, които го запълват. Има ли аналогия между Интернет и духовния свят?

Отговор: Ние не можем да проследим духовните аналози на Интернет, защото в тази мрежа, за сега, няма никакъв порядък – дори и егоистичен. Там цари „егоистична анархия”, където всеки прави каквото си пожелае.

От една страна, това е добре, тъй като помага на системата да се организира възможно най-бързо. Но от друга страна, в този преходен период въобще няма никакъв ред. И все пак, трябва да се страхуваме от възможността за каквото и да е ограничение върху нея. Интернет трябва да се развива абсолютно свободно в тази бъркотия, докато не се поправи.

Човечеството ще се въвлича все повече в тази система с надеждата да получи там напълване. В крайна сметка, в Интернет сякаш има всичко! Стигаме до състояние, когато човек няма вече да иска да ходи никъде или да пътува: Защо, когато в Интернет има всичко, което ми трябва? Защо да излизам от вкъщи, когато имам Интернет? Защо да изучавам и да научавам нещо, ако мога винаги да го потърся в Интернет и да получа всички отговори?

Интернет ще започне да отговаря на всички лични нужди: ще работим, ще се социализираме, ще живеем, ще поръчваме храна и ще правим всичко друго там. Той ще ни даде всичко освен едно нещо: няма да получим напълване от него. Това ще се разкрие накрая.

И тогава ще трябва да направим нещо със самата система, тъй като това е система, която свързва хората. Над нея няма нищо повече! Това е последната и най-висока степен на материалната човешка еволюция. Затова, системата ще трябва да приеме форма, която наистина ще отговаря правилно на всички лични нужди, тоест ще ни уча как да работим заради отдаване.

Човек, загубил вяра в този свят, отива във виртуалния. Но когато загуби вяра и в него, ние трябва да подсигурим, че той ще намери мъдростта на кабала там и от нея, чрез виртуалния свят, ще достигне духовния. Бидейки в това виртуално пространство самите ние трябва да покажем, че няма изход: човек може да претърси целия Интернет, но няма да намери щастие там.

Проблемът не е в липса на връзка, а в това, че е неправилен вид връзка. Връзката трябва да бъде основана на отдаване. И понеже човек, който живее във виртуалния свят, редовно използва Интернет и до определена степен чувства тази взаимовръзка между хората, тогава би трябвало да бъде дори по-лесно да му обясним, че това е вид връзка, която определя всичко за нас. Всичко, което трябва да направим, е просто да намерим достатъчно прости думи за такива обяснения и да създадем кабалистично Интернет общество, към което всеки може да се присъедини.

Това не задължава човека с нищо: той може да идва когато му харесва и да гледа каквото му е интересно. От него не се изисква да си показва името, да ходи на някакво място, да кара нанякъде, да харчи пари или да влиза в нова група – просто натиска един бутон и е там.

Ако можем да изградим такива мрежи, които да накарат човек да почувства, че отдава на другите в Интернет, той ще получи особено напълване. Във виртуалното пространство това може да се направи много бързо, защото то е много гъвкаво. Осъзнаването на злото може да се случи също толкова бързо и да се развие осъзнаването за това, в какъв егоизъм живеем. Интернет е чудесно средство за вида революция, която трябва да направим, за да прехвърлим човек от пътя на получаването на пътя на отдаването.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 25.01.2011

[33692]

Общият проблем на седем милиарда

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Под камшика на вселенския егоизъм

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок 2 в Москва

Въпрос: Защо трябва да работим над себе си именно в група? Защо не можем да работим над себе си, чрез взаимодействието на външния свят?

Отговор: Трябва да работим помежду си в група, а не първо с външния свят, защото така препоръчват кабалистите.

Защо те препоръчват това? Защото ние с вас трябва да създадем такова общо желание, подобно по свойства на Твореца. И тогава ще можем да Го разкрием.

Ако кажа на човек от улицата: “Хайде, заедно да започнем да се обичаме един друг“, – той ще ме помисли за обратен.

Всъщност свойството любов – това е свойството на Твореца, основното Му свойство, проявяващо се пред нас. И аз трябва по някакъв начин да постигна това свойство. Как? Само ако се намирам сред хора, които ме разбират.

Значи ние трябва да обединим своите желания, и да се усетим един друг толкова, все едно всички ние заедно – сме едно цяло. Към това днес ни приближава общият вселенски егоизъм. Тази глобализация, тази започваща да се проявява зависимост, тези удари на природата – всичко ни движи само в една посока, – заставя ни да се сближим, “да се притиснем един друг в хралупата“, като мънички животинчета, които няма къде да се скрият.

Всичките нещастия, които сега ще ни се струпат, ще ни заставят да се сближим. Вътрешно да се сближим! Не просто в хралупата, заедно на една територия, а вътре в себе си.

Вие ще видите: природата ще действа систематично, удряйки в една точка. И затова ние ще трябва да се “прилепим“ с тези, които ни разбират. И да създадем заедно общо желание.

И веднага щом го създадем, то ще стане групата, която ще се превърне в едно сърце, едно желание. И тогава, според степента на нашето обединение, ние усещаме Твореца: нефеш, руах, нешама, хая, ехида – проявата на светлината между нас.

Всички души заедно са включени в целия свят, но ние, явявайки се техни части, вече сме се обединили и сме пропуснали през себе си тази светлина. И сега, тя постепенно протича и в другите души и те също започват да се пробуждат, започват изведнъж да усещат, че в нас има особено напълване. И те ще се приближат към нас. Ще видите как и те ще дойдат!

Но дотогава, вие трябва за начало да изпълните особеното условие, така че да има светлина във вас.

И затова, вие не можете да работите със странични хора, в които няма нищо такова. Това произтича от условията за поправяне на световете и е написано в кабала. Защо? Защото такъв е законът на Природата.

Ние трябва да започнем с тези непоправени желания, които са по-близо от всичко до светлината. Поправяйки тях, ние можем да се спуснем на по-ниско ниво, в желанията, които са по-непоправени. А поправяйки тях, се спускаме в още по-непоправените желания. През цялото време – от по-леката към по-тежката работа. Така се развиваме и в живота си: решаваме всички проблеми постепенно – от по-лесния към по-сложните. Това е естественият закон.

От урок по статията Рабаш, 16.01.2011

[33999]

Победата винаги е в единството

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2 в Москва

Въпрос: Как човек може да разбере, че той действа изхождайки от точката в сърцето, а не от страданията във външния свят?

Отговор: Действа ли човек в групата изхождайки от точката в сърцето, а не от своя егоизъм? Устремява ли се той към групата, а не навън?

Да, ако поставя желанията, целите, средствата, усилията на другарите по-високо от своите. А ако другарите не са прави? – А те винаги са прави.

В действителност, каква е разликата за мен, даже и ако те не са прави? Главното е, че аз съм вътре в тях. И за мен няма друг изход. Да допуснем, че всички са против мен в своето мнение, а аз съм сто процента прав. Но те са заедно. Така че аз трябва да се сниша и да вървя заедно с тях.

Но те не са прави! Няма никакво значение. В духовния свят победата – винаги е в общото, в съединението.

Например, преди две и половина хиляди години е живял великият мъдрец – раби Йоси бен Кисма. И е имал, да допуснем, десетина ученици. Веднъж го помолили да се премести на друго място, на което той отвърнал: „Аз не мога да ги оставя. Защото, тогава аз напълно ще загубя това, което има в мен”. И това – при все че той е бил голям мъдрец на цяло поколение. Кои са те в сравнение с него? „Те са никой – казва той, – но когато са заедно, аз се съединявам с тях и чрез тях получавам всичко. А сам, направо, аз нищо не мога да получа”.

Защото съсъдът на получаването, детекторът, локаторът – това е групата. Нека тя да се състои от нищожества, от начинаещи, не е важно от кого. Ако те се съединяват помежду си – това е достатъчно. А мъдрият, се включва към тях, придава им чувствителност, и затова възприема всичко.

Самите те нищо не разбират и нищо не възприемат, те просто са се събрали заедно, като телета. Но той в съединението с тях получава светлината, а без него не би я получил. И те, постепенно провеждайки през него своето единство, също започват да растат. Така става в света.

Затова само единството ни довежда до правилния резултат.

В групата има много „умници” – действително умни хора, сериозни, най-умните, но индивидуалисти. И тяхното постижение нищо не струва! Когато аз гледам резултата, който ние трябва да постигнем в групата, аз точно знам: нека човек да е умен, нека да има потресаващи идеи, нека да се справя блестящо във всичко, което му дават, и да постига поразителни резултати – но в крайна сметка това до нищо няма да доведе. В него няма да има духовно направление, той не израства въз основа на своите усилия, макар отвън всичко да изглежда идеално.

Всичко духовно се постига за сметка на единението. Ако са се събрали съвсем малки, начинаещи, но, се обединяват, те постигат повече резултати, отколкото големите, мъдрите, даже и те да са вече кабалисти, но сами.

Раби Йоси нищо не би направил без своята група. Затова той не я е напуснал.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33991]

Свръхестествено превръщане

Въпрос: Как можем да говорим за любов към Твореца, ако не знаем какво е това?

Отговор: Любовта е проявление на желанието. Въобще, за каквото и да говорим, става дума само за случващото се вътре в желанието и за неговите разновидности.

Вярно е – не знаем какво е любов. Тогава какво да направим? Първо ние получаваме пример от това, което имаме. Всички свойства и форми са заложени в нас във вид на получаване. Изхождайки от това, посредством механичните усилия в групата и учението, поправящата същност на които ние не разбираме, нашите естествени свойства започват постепенно да се менят.

Защо? Посредством каква сила? Какво се случва с нас? Ние не знаем. Ние просто „наблюдаваме” промените, случващи се в нас. Днес аз не мисля както вчера и не желая това, което съм желал вчера.

Но човек не се ли изменя ден след ден? Това е така, но ние говорим за качествени изменения. Вчера не ме е привличало толкова много отдаването, любовта към ближния и връзката с него, но днес това е малко по-привлекателно, по-ясно и по-възприемчиво в моите очи.

Как се е случила тази „свръхестествена” промяна в мен? Аз сам не зная. Затова тя се нарича „чудотворно свойство”, сгула.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33751]

Мъжът и жената: да бъдат или да не бъдат заедно?

От урок №2 в Москва

Въпрос: На всяка цена ли трябва да се омъжваме или да се женим?

Отговор: Да се омъжвате или да се жените от една страна не е задължително.

От друга страна ние трябва да разбираме, че нашият свят е създаден по подобие на Висшия свят.

Днес в човечеството върви процес на разпадане на семейството. В близките 5-10 години ще видим, че хората изобщо не се намират един друг. Защо да се омъжваш? Защо да се жениш? Защо е всичко това? Хората не чувстват потребност от това. Пропаднала е самата основа на обществото. Ние виждаме, че светът се променя дотолкова, че като че ли идва до своя край.

Необходимо ли е човек да бъде женен или омъжен, за да напредва в духовното? Не. Няма нужда от това.

Наистина, за да приемеш върху себе си по-голямо подобие на духовната картина, трябва да имаш семейство и деца, да работиш, да живееш нормален, така да се каже, патриархален живот, който е съществувал в продължение на цялата история. Но това условие не е необходимо и затова кабалистите сега не настояват на това.

За мъжете то е по-задължително, отколкото за жените, защото мъжът трябва да върви срещу съпротивлението.

А жената няма нужда да се съпротивлява. Жената не трябва да превъзмогва своя егоизъм като мъжа. Тя изпълнява работата в групата, помага, обслужва, учи се, обработва материали и с това свое желание помага и участва, поправя себе си, правилно внася себе си в общото желание, в общото кли. На нея не и е нужно на всяка цена да се омъжи.

От друга страна мъжът, за да постигне духовното, трябва да положи по-голямо количество усилия, несъизмеримо с онова, което се изисква от жената. И затова, той трябва да се ожени, да се грижи за семейството и да работи с другарите. Той има особена духовна работа – тежка, истинска.

При жените не е така. Ако жената помага, участва, опира се на групата, това е достатъчно. С това тя напълно изпълнява ролята си. Това не е леко и не е трудно – просто става дума за различни методи на поправяне, за различни типове души.

И в нашия свят по-рано жената не е била длъжна да се грижи за доходите. Жената е устроена така, че трябва да се грижи за дома. Всичко, което касае дома и семейството – това е жената. А мъжът – това е всичко, което касае доходите, не дома. Така трябва да бъде устроено в съответствие с висшите корени, с взаимоотношенията на Малхут и Зеир Анпин в света Ацилут. Така по своята същност трябва да бъде организирана и нашата семейна клетка в този свят.

Обаче, на сегашния етап на развитие, ние вече виждаме онези форми, в които тя се е преродила. Нищо не може да се направи, мутация.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33996]

Без жените няма развитие

От урок № 2, Москва

При жените проверката се извършва чрез това, в каква степен желаят да бъдат заедно и да поддържат, да обграждат мъжката част.

Жените трябва да оказват натиск на мъжете. Такъв е техният характер – необходимо е само правилно да го използват, да не се стесняват. Те зависят от мъжката група, а тя зависи от тях и без жените няма напредване.

Женското желание е първично, а мъжкото – вторично. Така е устроена цялата природа. Ако не бяха жените, мъжете през целия си живот щяха да играят футбол. Но женското желание ги принуждава да създадат семейство, да работят, да се прибират в къщи, нещо да правят. Всичко това е женско желание, а не мъжко. В мъжа няма нищо от това – през целия си живот, той е като дете.

Затова, жените трябва правилно да се организират и да оказват натиск, влияние върху мъжете. А те трябва да разбират това. Ние сме възрастни хора и трябва да използваме своята природа – и женската, и мъжката, за да постигнем целта. А целта се постига съвместно. Това е като раждането на ново, общо дете.

Така че, гледайте на това сериозно, взаимно. Неслучайно сме създадени такива. Гледаме на всичко като на случайно създадено от Твореца, а в действителност трябва максимално да съберем всичко, което е в нас, правилно да го съединим – и тогава ще получим желание, в което ще се прояви Творецът. Но без женското начало, тук нищо не може да се направи.

В света, жените са 60% и те са най-устойчивата му част. По същия начин е и в групата – тя е абсолютно неустойчива без женската част. Силната женска група е залог за устойчивост на мъжката част. Тя е по-стабилна. Действайки правилно, тя смекчава, тушира всички проблеми, всички люшкания на общата лодка.

Жените трябва да разберат това и точно да изпълнява своята функция. Мъжете също трябва да го разберат – да предоставят на жените съответните възможности и да ги ценят. Без това, нищо няма да се получи. Без женската част, мъжката веднага ще „тръгне на различни страни”. Присъствието на жените потиска всички отплесвания встрани.

Ненапразно, още на Авраам е казано: „Слушай онова, което ще ти каже Сара”. Женската основа в развитието е изначално най-важната. Цялото желание, което трябва да поправим е женско, проявяващо се чрез жената. Така че, организирайте се правилно. Където има силна женска част, там големият успех е гарантиран.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33988]

Европа – костелив орех

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2 в Москва

Въпрос: В какво е уникалността на Берлинският конгрес? Какво трябва да осъществим там? Какво трябва да прави всеки един от нас, всички заедно и между групите?

Отговор: Сега, искате ли или не, вие се намирате под впечатление на това, което говоря аз. Вие сте, сякаш малко подтиснати и включени в единно желание, в единна мисъл. И това ни обединява.

Всички тези свойства, средства, желания, мисли, това, което вече изминахме, това което искаме в нашите стремежи, огромно количество от хора, групи – всичко това се съединява в едно и в крайна сметка работи, придавайки ни най-силен постъпателен импулс.

Но ние с вас имаме „малък проблем”. Струва ни се, че се намираме в малък егоизъм и трябва само да го преобразим, да завъртим тази малка ръчка, да натиснем на някакъв бутон – и готово. Ние не разбираме, че тук работи огромна система.

Това е не просто „Превключване”, което някой, там свише, иска или не иска да превключи. Ние се намираме в система от две противоположни сили: отдаваща и получаваща. И докато тази система не сработи в нейната диалектика, в нейното движение напред, по закона за съединяване на частите – няма да се получи.

Ние с вас само ускоряваме времето на нашите усилия, но никога не ще можем да извършим скок. Това е невъзможно поради природата на нещата. Всичко се извършва чрез постъпателни, последователни, строго определени движения, стъпка по стъпка. И с това движение, крачка по крачка напред, ние с вас постепенно се доближаваме към това, което се нарича „изстрелване“. Преход ще има! И този преход ще бъде внезапен.

Нашите конгреси ускоряват движението много и затова са важни. За тези няколко дни, в които сме заедно, а около нас се намират много хора от целия свят – в това време се извършва много сериозна обработка по степените на вътрешното ни развитие.

Защото трябва да преминем през тези милиони различни състояния. Ние трябва да ги изминем. И всяка една такава среща преминава по различен начин, всяка включва нови аспекти, нови форми, нови чувства.

Затова считам, че Берлинският конгрес трябва да бъде особен. Защото там се срещат хора, пропити с желанията на тази среда, в която те се намират, с нейните свойства.

Това е една много лоша среда. Европа е много труден континент, източник на всички проблеми, войни и огромен егоизъм, който наистина умира, както и цялата наша минала цивилизация. Но тя е костелив орех. Така че, това не е лесен конгрес, съвсем не е лесен, най-тежкият от всички.

А най-лесният конгрес от всички е в латинска Америка. Там хората се разпалват, те са открити, душевни. Не съм срещал други такива. След това е Русия. След това е Европа: колкото е по-сложно, толкова по ефективен е резултатът, работата е по-ефективна.

Затова, се надявам на вашата поддръжка – физическа и от разстояние, за да можем всички заедно „да поработим” над Европа.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33830]

Когато се разкрива змията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се зарадваме на разкриващото се зло?

Отговор: Не, ти не можеш да се зарадваш на това. Получавайки удар, ти си длъжен да го почувстваш и едва по-късно ще можеш да работиш с него. Не е възможно да се защитиш предварително, така че вместо удар да усетиш прегръдка.

Работата е там, че злото се разкрива не като зло в прекия смисъл на думата, а като способност за осъзнаване на злото. И това вече е нещо абсолютно различно.

Осъзнаване на злото е когато, получавайки огромни наслаждения, се намираме в най-прекрасните и сладки състояния, които само злото може да подстави и по-добри, от които не ще ти се случат – ти разкриваш егото си като зло.

Ударът не е в това, като например да ти причиня днес някаква неприятност – това просто не е зло, което се разкрива.

Осъзнаване на злото е, когато в най-добрите свои състояния усещам своето его като зло. И тогава, в мен възниква ненавист именно към тези състояния, в които на мен ми е така добре.

С други думи, осъзнаването на злото и самото зло са две противоположности. И затова се нарича осъзнаване на злото, тъй като задействам своя разум, с помощта на който в доброто се разкрива злото.

Според степента, в която го разкривам, аз откривам удара, който идва от него, но самия удар аз не усещам. Защото злото не се проявява явно, то винаги се възприема като добро.

Змията се разкрива именно тогава, когато най-много се наслаждаваш. И само благодарение на светлината, която се спуска към теб, а също и на твоето обкръжение, ти разкриваш какво е зло – „ангелът на смъртта”.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 21.01.2011

[33946]

Виртуалната връзка е по-близко до духовната

Въпрос: Вие споменахте, че социалните интернет-мрежи съответстват на природните закони за развитие. И действително, Facebook има просто феноменален успех – половин милиард потребители! Това става необходим атрибут на съвременния живот. Защо на човек толкова му харесва именно виртуалната връзка, какво е особеното в нея?

Отговор: Нашата природа – това е желанието да получиш наслаждение, да напълниш себе си, да почувстваш нещо ново, да разбереш, да чуеш. Ние виждаме, че съвременната телевизия – това са хиляди канала, а ако влезеш в интернет, то там въобще има всичко, което поискаш – безкраен обем от информация. И всичко това следва от нашето желание за наслаждение.

Ако това желание може да намери за себе си напълване – това е добре. Но ако не можем да го напълним, то развиваме интернет-мрежи в такава насока, за да получаваме все повече и повече напълване. Докато постепенно не разберем кое за какво и тогава всичко, което не отговаря много на нашето его, на нашето развито желание, постепенно губи популярност и свежда до нищо.

И самото его също „вижда”, че му е полезно да е свързано с другите. Въпреки, че това е дълъг път, но постепенно хората и цели държави, които някога са враждували една с друга, започват днес да разбират, че няма избор. Ние не можем вечно да враждуваме – нали няма да чакаме, докато се унищожим взаимно. И се съгласяваме, че ни е по-добре да установим някакви връзки и да разговаряме.

Така животът ни учи да се съединяваме. Затова Facebook е много полезно явление. От него се ползва всеки човек в света, който иска да заема видно положение – започвайки от президента и до портиера. (Например, Президентът на САЩ, Обама, има 17 млн. „приятели” във Facebook). И това е достъпно за всеки.

Това е добре, защото в някаква степен отговаря на потребността да се достигне вътрешната връзка. И аз мисля, че на това ще се научим: как да отидем до по-вътрешни връзки – вместо физически, материални.

От телевизионната програма ”Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[33930]

 

 

 

Да не страдаме, а да се наслаждаваме!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казвахте, че вътрешното изясняване започва още преди махсома. Но какво мога да си изясня тогава, ако още не съм придобил свойството отдаване и изцяло съм обзет от моето желание да се насладя?

Отговор: Точно преди махсома ти трябва да си изясниш доколко всичко, което желаеш в живота, е само заради собственото ти благо. Но тези изяснения стават с помощта на светлината.

Аз постоянно проверявам: дали правя това заради себе си или заради другиго? И така по отношение на всички и във всички направления. Аз през цялото време си изяснявам какви са моите мисли и разчети: „Аз го ненавиждам, но трябва да се издигна над това, тъй като моята ненавист изхожда от моето его, желанието да се наслаждавам.

Но ако аз се издигна над своето его, в намерението за отдаване, то ще започна да обичам този човек и да действам за неговото благо. И въпреки че вътре в моето желание да се наслаждавам това ще предизвика лоши усещания, но в своето намерение аз ще почувствам, че съм се издигнал към светостта, към отдаването“. Това е постоянно изясняване още преди махсом.

Опитай да се насладиш от това, че тъпчеш собственото си его. Може да си помислиш, че това е вид мазохизъм или сякаш някакво психично отклонение. Но това не е отклонение, защото заедно с това ти си слят със своето бъдещо вътрешно свойство отдаване, което също е твое. Ти се отъждествяваш с него – с това ново свойство.

Това не означава , че на теб ти харесва да страдаш. Не! На теб ти харесва да бъдеш в това ново свойство – отдаване и затова се стараеш да се издигнеш над своето желание да се наслаждаваш. И дори и да страдаш вътре в него, но в свойството отдаване се наслаждаваш. А след изясняването ти изведнъж усещаш: “Аз изобщо нямаше от какво да страдам! Даже обратното! Аз преобразих моето желание да се наслаждавам в желание да отдавам и за сметка на това още повече се издигнах!“

Това не е лесно. Но за сметка на няколко такива действия, това се случва. Наслаждението, в който и да е случай, е признак за край на действието: или в получаването, или в клипа, или в отдаването, светостта. Но наслаждението трябва да стои накрая, в който и да е случай ние се наслаждаваме, тъй като целта на творението е да се наслади.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33943]