Въпрос: Когато се възпитава дете, основно се действа ласкаво, опитвайки се до го поощрят и ободрят.

Защо в мен съществува чувството, че Творецът нас ни възпитава повече с пръчката отколкото чрез поощрения?

Отговор: Това се нарича: “Всеки обвинява в степента на своята непоправеност“.

Но когато ти се разкрие Неговото отношение към нас, ти ще видиш с какво безкрайно милосърдие Той е действал. Само ние – гледайки през своите егоистични очи, не можем да видим и разберем това.

Дори и сега да ти дадат пълно, стопроцентно напълване – в следващия миг, когато се разкрият нови информационни гени (“решимот“), ти ще се почувстваш така все едно нищо не си имал и ще попиташ: “Е, къде е този, който ме е създал, защо Той не ме напълва?!“

И от гледна точка на егоизма, това ще са напълно справедливи претенции – щом като Той е създал желание за наслаждение, Той очевидно трябва и да го напълва с наслаждения? Само че ние не вземаме под внимание това, как Той иска да ни напълни, но в друго сто пъти по-високо ниво, и затова от нас се изисква първо да станем подобни на Него.

От нашето ниво на нас ни е невъзможно да оправдаем действията на Твореца. Затова нивото на праведника започва от Бина и нагоре.

Само когато ние през цялото време усещаме ударите по нашия егоизъм – в нас се появява възможност да вървим с вяра над знанията. Само пребивавайки във вечни проблеми и съмнения, ние сме способни да се отървем от нашето его. А ако Творецът постоянно ме напълваше с наслаждения, аз бих бягал като крадец пред тълпата, крещейки по-силно от всички: “Дръжте крадеца!“

Аз бих Го прославял от сутрин до вечер: “Да, здравей Творецо – добър и творящ добро!“ Бих Му благодарил за това, че е тъй щедър към моя егоизъм.

Но на нас ни е нужно да се издигнем над своите празни желания, и даже не просто празни, а преживяващи дълбок “минус“ – големи страдания. И ако човек е способен да се издигне над такива чувства и да започне да отдава, това означава, че той прави съкращение (цимцум) и екран на своя егоизъм.

А ако той успее и да получи наслаждение, но не заради себе си, бидейки съгласен да остава в себе си пуст, а да се напълва само от отдаването на Твореца – тогава той се нарича истински праведник.

От урока по статията “Мир в света”, 23.12.2010

[30617]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Занятията с Тора и заповедите (поправяне на себе си изучавайки Кабала) е било дадено единствено за това, да се обединят стремящите към Твореца (в единно, цялостно желание), за да се развие в нас чувството за осъзнаване на злото (егоизма), заложен в нас по рождение, и определян от нас като любов към себе си, и да достигнем до абсолютното добро, което се нарича любов към ближния. И това е единствения преход към любовта, към Твореца.

Баал а- Сулам. Свобода на волята.

Когато човек се занимава с Тора (методиката за поправяне на своят природен егоизъм), Тора (ако той наистина се занимава с истинската Тора) му показва истинското състояние, т.е. неговата отдалеченост от духовното, и той вижда какво ниско творение е той, по-лош човек от който няма на цялата земя.

Баал а- Сулам. Шамати.  Статия 56, Тора се нарича показващата.

[31141]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Въпрос: Днес, в Америка съществуват крупни организации за борба с кризата и проблемите с екологията, които заявяват, че в близките години я очаква хиперинфлация, която ще доведе до разпадане на обществото и гражданска война.

Затова, те казват, че е необходимо да се направят промени в общественото устройство. На каква основа можем да си сътрудничим с тях и какво решение може да им предложи кабала?

Отговор: Най-широката платформа за сътрудничество е фактът, че светът се намира в нарастваща криза и това не е случайност, а закономерен процес, протичащ в природата.

Кризата обхваща много области и по тази причина, може да послужи като надеждна основа за сътрудничество, защото е нагледно доказателство на неживо, растително и животинско ниво, включвайки дори човешкото общество – живота на човека в този свят.

Днес, тази тенденция е очевидна за всички и се явява естествена. Онзи, който може да  погледне малко по-високо, разбира, че тя дори не зависи много от човека. Ако погледне още по-високо, тогава възникват въпросите: „Какво да правим с тази тенденция? Явява ли се това програма на природата, която притежава желание, план, крайна цел?”

На тези нива, ние можем да търсим съюзници, с които да обсъждаме, но те трябва да бъдат реални партньори, с реалистичен научен подход – без религия, философия и твърдения, които не се основават на доказателства.

Необходимо ни е да видим как, от тези очевидни за всички факти, можем да стигнем до признаване на необходимостта от промени в човешкото общество, до решение! Мнозина признават, че светът се намира в криза, екологията е в застрашено състояние, финансовата криза не е приключила – но задават ли си въпроса, какво да правят по-нататък?!  

Защото, ако нищо не правят, то изобщо не си струва да говорим за това. Тогава са прави хората, намиращи се във властта и премълчаващи тези проблеми – утре ще умрем, но днес, все още можем да си поживеем. Едни притъпяват тези усещания с наркотици, други се изхитряват да не мислят за това, трети играят реалния живот на борсата, както е в играта „Монополи”. Но, не за тях става дума, а за онези, които търсят решение за кризата.

А, от друга страна, трябва да говорим за това, че светът е станал глобален и интегрален. Глобален – означава, че целият свят е въвлечен в кризата и не е възможно да бъде отделена нито една негова  част. А е интегрален, защото всички сме свързани с всякакъв вид връзки – вътрешни и външни: с мислите, технологиите, промишлеността, банките, дори там, където не ни е известно и е неразбираемо.

Искаме или не, всички се намираме в една чиния – сега трябва да решим какво е нужно да направим?! Тук, кабала може да предложи своите решения, давайки на човека разбираеми, опростени и логични обяснения за това, какво дава вътрешната връзка помежду ни, как правилно да я изградим и т. н.

Защото, ако кабалистите се включат вътре в цялото външно движение, стремящо се към съединяване, тогава е достатъчно, нашето правилно намерение, което сме способни да създадем по силата на своята природа, да се включи в цялото това голямо човешко общество, което засега действа без намерение, а участва само със своите физически действия.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Последното поколение”. А именно, че ще има хора, които ще дойдат и ще кажат: „Готови сме да се присъединим към вас и да участваме – само ни кажете какво трябва да правим!”

И ако можем постепенно да установим правилни отношения с всяка част на обществото – на съответстващото ниво, тогава ще имаме възможност да се приближим до решението. Аз смятам, че това е формата, под която сега трябва да започнем да работим, паралелно с развиването на методиката за възпитание на децата. Защото, човечеството го очакват още по-големи проблеми.

От урока по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31179]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.

Такава е била формата на нашето напредване в течение на цялата история, но днес ни е необходимо да започнем да напредваме, както е определено за човека. Човекът е този, който „има очи” и вижда пътя напред, знаейки къде напредва. Той най-напред постига следващото състояние в неговия „потенциален вид”, а после го реализира на практика.

Формите, към които сега трябва да преминем – това са формите за уподобяването на Твореца. И затова, ние преди всичко трябва да ги въплъщаваме във връзката помежду си, а благодарение на това получаваме нови свойства.

И тогава ще можем заедно практически да реализираме следващото състояние – с по-здрава и по-тясна връзка един с друг, основана на отдаване, и вътре в нея да разкрием Твореца, тоест своето следващо състояние.

Така ще напредваме стъпало, след стъпало и ще преминем всичките 125 стъпала. Това ще означава изход от изгнанието – към  пълното освобождаване. Започвайки от днешния ден и по-нататък, напредването трябва да бъде зримо и осъзнавано, без повтаряне на миналите грешки, които постоянно и методично сме извършвали, всеки път на всички етапи от развитието на човечеството.

Защото всеки път сме се опитвали да направим нещо, като не притежаваме никакви знания за бъдещето, и този, който е викал по-силно от всички, е получавал възможността да променя природата и човешкото общество. Той е претворявал своите идеи в живота, докато не са го сваляли или той сам не е умирал със своята си смърт, след което се е откривало, че всичко е било направено неправилно. И се е започвало всичко отначало – от една грешка към друга.

Днес, освен всичко друго, се е създала особена ситуация с ръководството, оказващо се начело на света и с цялата тази тенденция. Ще гледаме още какво е това огромно препятствие на нашия път и какви са всички управители. Докато те накрая не се сменят с някакво достойно правителство, по примера на ”Санедрин” (събрание на кабалистите) – истинското духовно ръководство, което стои начело на цялото човечество.

От урок по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Грешката ни е в това, че не диференцираме подхода към различните степени на развитие.

На животинско ниво, ние пресаждаме и клонираме органи, на растително – приемаме най-новите селскостопански технологии

Ако не модифицирахме храните, които отглеждаме, нямаше да има какво да ядем. Преди плодовете и зеленчуците се разваляха за много кратко време, а днес – можеш да поиграеш футбол с един домат, а след седмица да го изядеш.

Въпреки всички недостатъци, трябва да разберем, че това спасява света. От една срана, ние „разваляме” онова, което е създала природата, а от друга – осъществяваме поправянето.

По такъв начин, на неживо, растително и животинско ниво, успяваме да направим живота по-комфортен и приятен за своя егоизъм. Действително можем да адаптираме предходните, намиращи се под нас нива, създавайки благоприятно обкръжение.

Вече не живеем в колиби, вигвами и иглута, а изграждаме за себе си домове с отопление и осветление. Модернизираме ранните стадии и виждаме, че това е в наша полза.

Но ползата свършва, когато пренесем своя подход на нивото „човек”. Хората не виждат тази граница, а междувременно, на човешкото ниво не разполагаме със средства за поправяне на ситуацията. И така, действайки със същите методи, ние разрушаваме всичко.

Като не поправяме човешкото ниво, ние предизвикваме появата на недостатъци и на по-ниските нива. И макар да ни се струва, че успяваме с тях, в крайна сметка излиза, че това не ни се отдава и положението се влошава все повече.

Както и да се стараем да усъвършенстваме и модифицираме своя живот, продължаваме да страдаме не по-малко отпреди. Защото човешкото ниво в нас се издига над всички останали, а в резултат на това, под неговата тежест се разрушават и те.

И затова, Баал а-Сулам пише във „Въведение в науката кабала”, че не трябва да се вземат предвид предходните стъпала, защото те се издигат и спускат заедно с човека. И това е казано не толкова за външния свят, а на първо място за нашите вътрешни стъпала на развитие.

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво решение можем да дадем на човек, който гледа на нас отстрани? Няма ли да му се стори това като проста философия?

Отговор: Кабала говори за силата, съществуваща в природата, чието положително въздействие можем да предизвикаме върху себе си, ако поискаме да бъдем подобни на нея.

Ние не изменяме тази сила, а трябва да приведем самите себе си в порядък. Като светлината на слънцето – мога да стоя на сянка, а мога и да се кача на покрива и нарочно да се изложа на слънчевите лъчи. Слънцето не се изменя – изменям се аз, желанието да получа повече от неговата светлина!

Ето, такава сила има и в природата, която науката кабала може да ни научи да получаваме. Кабала е наука. Стани умен, научи се да използваш силата на светлината и тя ще те развие правилно и добре.

Не говорим за някакви изкуствени неща или фантазии – само за това, как да се организираме, да организираме връзката между нас, общата „мрежа”, в която можем да разберем силата, съществуваща в природата и да спечелим!

Вместо да се обръщаме към „слънцето” с гръб или отстрани, да се обърнем към него с лице! Т.е. да достигнем с него подобие на свойствата.

За това говори науката кабала. Тя съветва човека: ти си принуден да се развиваш, искаш или не искаш. Но ако искаш да се развиваш по добър, приятен път, то познай силата, която ти въздейства и те развива.

Ако си обърнат с гръб, тя те развива със страдания, тъй като ти усещаш нейното въздействие като тласък отзад. Ако стоиш към нея „отстрани”, може да бъде с добро или с лошо. Но ако се обърнеш с лице, то ще се развиваш с добро и в радост.

Това е всичко, което правим! Искаме просто да разкрием положителната сила върху себе си.

Тя в който и да е от случаите ни влияе и ни развива, дори и сега. Безспорен факт е, че нашите състояния се менят. Нима можем да спрем живота? – Не! Всеки миг ни се разкрива някаква нова ситуация и този процес зависи от нас.

Но има наука, която казва: погледнете на съществуващата тенденция! Не трябва нищо да измисляме и да „изобретяваме наново велосипеда”. Виждате, ние всички сме свързани един с друг, но сме свързани с лоша връзка. Все повече разрушаваме природата. Така, че хайде да поправим връзката между нас, за да бъде всичко на обратно.

Ако всички проблеми са предизвикани от нашите неправилни връзки един с друг, хайде да помислим как да се съединим правилно! Кабала просто обяснява в разбран вид природните закони за съответствие между свойствата. Творец – означава природа.

От урока по статията “Кабала и философията”, 29.12.2010

[31175]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Нашата работа се състои в постепенното придобиване на силата на отдаване и постигане на силата на висшата мъдрост (Хохма) – с други думи, светлината хохма, обличаща се в светлината хасадим.

Понякога не ни се удава и тогава силата хасадим, която трябва да придобием от „спокойния ход” се превръща във вода на потопа. Потъваме в нея, а след това настъпва обновяване и изплуващите решимот ни помагат да продължим пътя.

И така във всяко състояние: може да се достигне над знанието и да преуспея, но ако човек прояви небрежност, не организира обкръжение, което да го поддържа – той попада в нарушение, в грях и потъва в това разбито решимо, вместо да премине над него. А след това, вторият път все пак го реализира правилно.

Така се придвижваме. Казано е в писанията: „Няма на земята праведник, който да извърши благо преди да е съгрешил”. Той е почувствал този грях, това зло начало, създадено от Твореца и разкриващо се отново на всеки етап в него. А от друга страна, ако реализира своите решимот като праведник, т.е. повдигайки се над знанията към Есод, над Малхут, то действа по верен начин.

Разбира се успешната реализация на решимот зависи от това, дали човек е подготвил необходимите условия: обкръжение, обучение и всякакви прочее средства, които стават залог за успех.

А самият успех е във вяра над знанието, когато човек се намира в група и може да реализира решимот по отношение на нея, за да може в крайна сметка да прави същото по отношение на Твореца. По такъв начин, „Творец” е по-дълбоко явление, което човек постига в съсъдите, в келим на групата.

Човек винаги има възможността да събере всички параметри и да организира всички средства, за да „построи ковчег”, „да опъне палатка” и въобще да бъде готов за всичко. Той действа, давайки си ясна сметка за случващото се, прави самоанализ – и тогава през групата преминава към Твореца.

Той поправя на отдаване 613 от своите желания, добавя към тях „седем заповеди на мъдреците” и по този начин 620 пъти увеличава мощта на проявяващото се в тях решимо, детайли на възприятия. Така човек построява цялостно кли.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се състои нашата свобода на избора, когато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Ние четем „Зоар”, за да реализираме нашата свобода на избора. Иначе от книгата „Зоар”, както и от цялата наука кабала, няма никаква необходимост.

За какво ми трябва тя? За да знам, колко ангели има в небесата? И какво от това, че ще мога да ги изброя по имена? Но, аз не знам какво е  „небеса” и кои са тези „ангели”, а може би ще ги нарисувам с крилца.

Затова, към четенето на книгата „Зоар”, към изучаването на науката кабала, към работата в група като цяло, аз пристъпвам, за да реализирам своя собствен свободен избор – за да мога, с помощта на всички тези средства да получа „чудесната сила” (сгула).

Книгата, лежаща пред мен е някакъв изкуствен апарат, свързващ ме с духовния свят, който не осъзнавам и нямам никакво понятие за неговите свойства. Но кабалистите казват, че имам някакъв адаптер, който може да ме свърже с неизвестен за мен свят.

В квантовата физика има понятие „микросвят” – свят на елементарните частици. Аз не ги усещам, въпреки, че живея сред тях. Но физиците казват, че може да се направи инструмент, с помощта на който, този свят може да се постигне, да се усети. Затова, те правят различни апарати, ускорители на елементарни частици.

Така разполагат със средство, с помощта на което от нашия свят, който ние усещаме, да се стигне до един много вътрешен, скрит свят на частиците, в който не може да усетим нищо, защото сетивните ни органи не действат в неговия диапазон.

В науката кабала, на мен също ми се дава средство – четенето на книгата „Зоар” – с помощта на което мога да стигна до скрития, духовен свят. И това работи! Използвай го – и това е всичко!

Но работата е там, че в науката кабала, използвайки даденото ти средство, ти самият се променяш и това средство се превръща в твой вътрешен инструмент. Докато учените, занимаващи се със земните науки, не се променят, а променят само своите средства с по-усъвършенствани и мощни. И затова, нещото, с което се занимават се нарича външен свят, извън човека.

А в науката кабала се занимаваме с вътрешния свят, защото така променяме своята природа. При това, изведнъж започваме да усещаме явления, които са били напълно извън нашите усещания.

Ние не повишаваме вече съществуващата в нас чувствителност, като музиканта, който малко по-добре усеща звуците, или като художника, много по-добре възприемащ цветовете. С помощта на науката кабала, аз стигам до такова състояние, че в мен се развиват свойства, несъществували преди това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.12.2010

[31150]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - No Comments→

Философията може да бъде опасна за човечеството, защото не спира на границата, до която работят нашите сетивни органи и всички апарати, а продължава да прави изводи и в областта на духовното, основавайки се единствено на своите догатки, загубвайки истината.

Има се превид не тази философия, която изучават в университетите, а всеки подход към живота, измислен от човека, който не се базира на реални факти. Във всеки от нас се крие голям философ и ние трябва да воюваме с този подход.

Достатъчно е да погледем към кризата, през която минава света във всички форми. Ние не сме в състояние да се справим с променящия се свят и нямаме никакви доказателства за поредния нов подход, който се опитваме да приложим към нея – това също се нарича „философия”.

Един предлага едно решение, за да поправи света, друг – друго, но откъде знаят, че това ще проработи? Обикновено, решение се взима от безизходица, за да се опита, може пък и да помогне – но то няма никаква реална основа.

Така, някога се опитваха да построят в Русия обществото на всеобщата справедливост – върху една неоснователна теория, непотвърдена от никакви факти.

От друга страна, ако ние през цялото време напредваме към неизвестността, то как иначе можем да го правим? Нямаме възможност да проверим това, което все още не е постигнато от нас. Но не е възможно да се реализира нещо, ако не се опитва. И как тогава човечеството да напредва на здрава научна основа, към следващите си състояния, в които все още не се намира, а само иска да постигне?

Разбира се, в този случай, целият ни напредък ще се опира само на филосифията, на надеждата, че в резултат нещо ще се получи. И именно това наблюдаваме, оглеждайки целия път, извървян от човечеството до днешния ден.

Ние сме вървели, ръководейки се от философията – от формата, която не е облечена в материя. Всеки път сме измисляли как може да стане, а после сме се опитвали да го въплътим в живота – и всеки път сме грешали! Такава е била нормалната форма на нашия напредък – по метода на пробите и грешките, и така до ден днешен. Защото следващата форма, никога не ни е известна предварително.

И едва сега сме стигнали до такова състояние, че сме способни да разкрием своята следваща форма! Те, формите, се разкриват във връзката между нас и, ако успеем да ги разкрием предварително, няма да имаме никакви проблеми с постигането на успеха.

След като разкрием случващите се в нас изменения в духовната форма, ще можем да ги реализираме и в материалния свят, в нашето човешко общество.

Тогава, няма повече да ни се наложи да напредваме чрез удари и страдания, по метода на пробите и грешките! Това предлага науката кабала на човека.

От урока по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31186]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Каква възможност има детето да се включи към общата система на образоването?

Отговор: Детето ще се включи към тази „среда на съществуване” през интернет, на понятен за него език и в подходяща за него форма.

Необходимо е само отначало да поощрим децата, за да се насочат към тази система и те ще се свържат с другите деца по целия свят и ще се чувстват добре в нея и ще напредват.

Аз мисля, че веднага ще има забележителни резултати. Само след няколко седмици вие ще почувствате как се променя детето. Пробвайте да поговорите с него и ще видите колко то е пораснало, поумняло, започнало е да отговаря на въпросите ви, като възрастен, по друг начин се отнася към целия живот.

Ние трябва да се отнасяме към детето като към възрастен! Душата няма възраст! Проблемът е в това, че ние говорим неясно с децата и ги разваляме. Детето не иска от нас такова отношение – то иска да е такова, като нас!

Вие ще видите, колко добре възприемат това децата и го искат. За тях да бъдат възрастни – това е увлекателна игра. Не трябва вместо това ние, възрастните, да се спускаме до тяхното ниво и да играем, сякаш ти си детето – това е неправилно! Не те, а ние си играем! Това е много важен принцип на възпитанието – да се отнасяме към децата, като към възрастни.

Не гледайте, че то изглежда като малко дете – това е само физическото тяло. А от това детско тяло ви гледат очи съвършено като на възрастен човек, който внимателно ви следи и всичко разбира!

Това да го смятаме за дете е грешка, която човечеството влачи от древността, съпровождана е от всякакви приказки, проповядващи фетишизъм и всевъзможни суеверия.

Всичко това трябва да се изключи. Ние се отличаваме от детето само на животинската степен – а ако се свързваме на нивото човек в нас, то трябва да общуваме като равни с всички.

Детето е наш равноправен партньор в създаване на тази нова методика на образованието и трябва открито да говорим с него за всичко да изискваме от него пълно участие. Нека децата да стоят на събранията заедно с възрастните и да участват във всички обсъждания, в съставяне на програмата – ние няма какво да крием от тях.

Именно с това те ще пораснат. Те не искат да получават от нас всичко наготово – те искат сами, осъзнато да реализират това от самото начало. Нищо не требва да се скрива от детето – то не е дете! Трябва да се отнасяме към него съвършено като с равен.

От урока по статията “Кабала и философията”, 28.12.2010

[31042]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако хората се съгласяват, че всички проблеми идват от нашия егоизъм, тогава защо ние просто не можем да се договорим да си поделим всичко и да решим, че всичко е общо?

Отговор: Няма да ни помогне да обявим всичко за общо и да поделим всичко! С това ние няма да изменим света към добро, а само отново ще се върнем към „справедливата” социалистическа уравниловка. Но тя не може да изправи света! Защото светът съществува само заради това, да разкрием Твореца!

Не отчитайки този факт, ти отрязваш себе си от източника, който може да измени човека. Ако ти не се занимаваш с науката кабала поне в някаква минимална форма, в теб няма да има никакви сили, за изменение на човешката ти природа. И в крайна сметка, ако не днес – утре, ти ще дойдеш до още по голяма криза.

Ние сме задължени на всеки да направим инфузия от истинската наука кабала, за да има в него сила, която да му влияе и да го изменя. Иначе ние просто ще започнем да си играем на строителство на някакво ново общество. Но нима светът съществува заради това,  да построим красив материален живот между нас?

Необходимо е да се обясни на всички, че светът е създаден не за това! В програмата на творението е да доведе всеки човек, заедно с цялото човешко общество, на друго ниво на съществуване – към абсолютно, взаимно отдаване, за да се разкрие между нас тази сила на тоталното отдаване, която се нарича Творец, висша природа.

Но за това, да изменим своята природа до нивото, което ние трябва да стигнем, на нас ни трябва да получим от там инфузия, за да подейства на нас светлината, възвръщаща към източника.

А как иначе аз мога да подскоча на тази степен? Аз сега стоя на по-ниската степен, между първата и втората – и затова виждам, как тази следваща степен израства пред мен като стена! Но това не е стена, това е само подем на следващата степен! Просто тя е толкова висока, че ми се вижда като стена. Как мога да подскоча на нея?

И кабала казва: „Ти можеш да направиш това, само притегли към себе си силата на светлината!” Но ние не можем да направим това по единично: нито аз, нито ти, нито той – само заедно! Само ако ние всички се обединим, един ще учи повече, друг по-малко, една част ще се занимават с действия, друга част с намерения, всеки с това, което повече му подхожда.

Не всички хора са еднакви: един не иска много да мисли, предпочита да действа, а друг всичко решава само мислено. Но когато всички се съединят заедно – всичко се нарежда. Необходимо е и едното и другото.

Но на човека е необходимо да се обясни всичко това. Той трябва да знае в какъв живот, в какъв свят се намира. Доколко дълбоко той ще усвои това – зависи само от него: един възприема повече с разума си, друг – с чувствата, това не е важно. Но всеки ще има връзка със светлината.

Затова Баал а-Сулам пише, че „всички трябва да седнат на чиновете” – въпросът е само в това, кой колко трябва да учи. Но нали всеки някак учи, за да се устрои в живота? Днес няма да се намери нито един най-обикновен човек, който никъде не е учил.

Ако ни бяха казали, че утре ще дойде страшна буря и трябва да се научим как да се скрием от нея – всички ли щяха да се съгласят да учат, за да се спасят? Всички са принудени да учат за природните катаклизми, които сега се случват навсякъде. А ние предлагаме на човечеството да се учи, как да постигне щастие – всеки ще се радва да се научи!

От урока по статията “Кабала и философията”, 29.12.2010

[31166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Не е ли това противно на логиката? Нашата вродена природа е желанието за получаване на наслаждение. Ако работим върху нещо, тогава ние несъмнено получаваме награда за нашите действия.

Наистина е невъзможно да работим без награда. Творецът иска да се наслаждаваме и да бъдем напълнени. Целта на творението е да даде блаженство на Неговите творения и това означа, че ние получаваме блаженство. Освен това, трябва да мисли, как да получим блаженство от Твореца.

Единственият въпрос е: в кои Келим ще го получим? В съсъдите за получаване или в съсъдите за отдаване?

Наградата си остава награда. Написано е „Наградата за заповед е да познаеш Този, който заповядва.” Трябва да Го познаваме така, както Адам е познавал Ева, тоест да постигнем, разберем и да усетим Него. Светлината Хохма, която получаваме, е светлината на знанието, която напълва всички Келим.

Построени сме по такъв начин, че цялото ни наслаждение идва от това да познаваме Твореца, от това да достигнем обединение и сливане с Него. И това е възможно само според закона за подобие на формата, според светлината Хасадим, свойството отдаване, което ние развиваме в себе си над свойството получаване, което непрестанно се появява в нас все по-силно.

По този начин ние имаме всички необходими условия за изграждане на правилно кли, и за получаване на блаженство и награда вътре в него. Само трябва да работим правилно с него: не се наслаждаваме директно, а от факта, че постигаме Твореца, разкриваме Го и Го опознаваме, както е написано в Пророчествата „всеки ще Ме познава от малки до големи”.

Трябва да разберем, че нашите Келим, нашата сегашна природа не е само състояние, от което трябва да се издигнем до духовната природа. Тогава, вътре в нашата духовна природа, вътре в желанията за отдаване, ние ще получим цялата награда, на която се надяваме.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Вяра над разума е територия, принадлежаща на светостта…

Въпрос: Как можем да достигнем тази територия?

Отговор: „Вяра над разума” означава, че аз се въоръжавам със силата на отдаване над егоистичното желание, което се пробужда в мен отново и отново. Това не е просто желание да спя, ям или да си прекарвам добре, а желание, което ми пречи да се свържа с другите.

Говорим за един критерии: за или против обединението. Всички други желания се отнасят към животинската степен. Истинското желание за наслаждение, което се отнася към човешката степен, произхожда само от разбиването на душите. Всичко друго се отнася към по-ниските нива в мен: неживо, растително, животинско. Аз не се занимавам с тях въобще.

Затова критерият за моя анализ е отношението ми към обединението. Съветът е да провериш себе си в групата, защото объркването в широкия свят е неизбежно и там няма с кого да работиш. Ако се съберем с цел да се обединим и аз открия, че съм неспособен да направя това, и че не го искам, че мразя и отхвърлям тази идея, това означава, че разкривам злото начало в себе си.

Полагам усилия, опитвам се да се издигна, но разкривам, че не мога. Тогава поради липсата на избор и, чувствайки колко важно и необходимо е да постигна обединение, аз извиквам „Спаси ме!”. И свише получавам силата на отдаване, която ми помага да мисля за обединение, да се свържа с другите поне малко.

Междувременно другите не го усещат, а и не е нужно. Говорим за вътрешната работа на човек, който започва да усеща общата сила на обединението вътре в стремежа си за свързване. Тази сила се нарича „Творец”.

Така човек се придвижва от едно състояние към следващо. Неговото желание непрекъснато расте, противопоставяйки се на обединението все повече и повече. Той полага усилия, опитвайки се да се справи с всичко сам. Но не успява, отчайва се и моли за силата на отдаване. В тази сила, насочена в сърцето на групата, той разкрива Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31118]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е „потоп” за групата?

Отговор: Ако групата като цяло не може да преодолее увеличаващото ѝ се желания, ако приятелите достигнат омраза и не могат да я преодолеят, това означава, че те се давят във водите на потопа.

Когато усетят наближаващия потоп и силите, които ги преодоляват (Гвурот), те трябва да положат общи усилия да построят ковчег, тоест да изразят взаимно отдаване, за да бъдат спасени от егоизма на всеки един и от общата омраза. Точно така авторите на книгата „Зоар” са седели да учат, чувствайки омраза един към друг, и тогава са разкривали любов.

Всичко зависи от това дали приятелите използват Тора според предназначението ѝ, дали изграждат ковчег, общо кли на взаимно отдаване, обединение и взаимно поръчителство, в което те ще бъдат спасени от потопа.

От  урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да свикнете с факта, че ако започнете да изследвате нещо, винаги ще намерите две противоположни свойства в него, които въпреки това са  свързани. Това е нещо като „раздвоение”.

Ако работиш с егоистичното желание, тогава всичко излиза така: 1 + 1 = 2. Но, ако комбинираш желанието за получаване с намерението за отдаване – те са противоположни и не могат да се свържат. С други думи: 1 + 1 = 3! Третият е Творецът. Трябва да свикнете с този парадокс и да го приемате като естествен; за нас това е норма.

Свидетели сме на такъв „парадокс” в човешкото общество. От една страна, всеки прави всичко възможно да се отдели от другите, но от друга страна, хората търсят контакт помежду си.

Превърнало се е в мания. Имало е случай, когато цяла телекомуникационна система е била повредена, хората са останали без мобилни телефони и просто са започнали да откачат. Как може всеки да иска да бъде сам и, от друга страна, да не може без комуникация с други хора?

Фактът е, че човек иска да бъде сам за малко, за да не му се меси никой. Но заедно с това хората искат да живеят заедно: в един голям град, в една масова култура. Склонни са да си подражават и да правят всичко така, както другите го правят. Следователно едното не отменя другото.

Човек има нужда от място, на което може да се скрие, като пчела – всяка в своята лична клетка. Но в момента, в който човек почувства такава „независимост”, той трябва да усети, че живее сред всички.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

В това време, когато човек се занимава с Тора (призовава върху себе си светлината за поправяне на егоизма), в степента на неговите усилия в Тора, той усеща отдалечаване (от духовното).

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 56, “Тора се нарича показващата”.

Изпълнението на заповедите (работа за поправяне на егоизма, състоящ се от 613 егоистични желания) с намерение за доставяне наслаждение на Твореца с огромна скорост развива в нас усещането за осъзнаване на злото (проявява криещият се в нашите 613 желания, егоизъм).

Баал а-Сулам. Същността на религията и нейната цел.

[31037]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати“: „Мъдреците са казали: „От деня на разрушаването на Храма, затворени са вратите на молитвата.

Но въпреки, че вратите на молитвата са затворени – не са затворени вратите на сълзите”.

Ние се стремим да се обединим – провеждаме Дни на единството и други мероприятия, за да си изясним какво е обединението. Единството с Твореца се постига чрез единство между творенията, от общото кли, което поправяме, обединявайки се един с друг.

За тази цел е необходимо, правилно да изградим всички съставни, за да може, замисляйки се за условията, посредством които се постига единство с Твореца, човекът точно да ги определи.

Размишлявайки за тях, той започва да прави вътрешен анализ: има ли потребност от единство с Твореца? Проверява – има ли желание да се обедини с другарите, иска ли да се смири пред тях и да ги приеме като най-великите хора на поколението.

Разбира се, тук става дума за духовно, а не за материално обединяване на другарите. Макар, Баал а-Сулам да пише, че е полезно и външно да принизиш себе си пред тях – но ние все още не сме дорасли до това. То само ще внесе изкуственост, ще ни обърка и ще изкриви правилните взаимоотношения.

От крайната цел – сливане с Твореца, – човек разкрива етапите на пътя и проверява средствата. Тогава вижда, доколко му е необходима целта, отвежда ли го тя през вратите на сълзите.

 „Врати на сълзите” означава, че човек много иска да се обедини с другарите, но не е способен да го направи.

В такъв случай, за него няма смисъл да търси по-нататъшен път към единството с Твореца, защото не може да изпълни първото условие. Стоейки пред вратите на сълзите, той трябва само да открие скръбта по желаната цел, за да заплаче истински.

И това зависи от общата работа в групата – от това, доколко човек ще поеме духовната потребност от обкръжението и ще осъзнае, че няма нищо по-важно. Той трябва да усети в себе си изгарящ го огън, заради това, че все още не е постигнал целта, трябва да се разкъсва от напора на желанието и пламъка.

Само обкръжението може да доведе човека до такова състояние. И тогава, неговият вик задължително ще се увенчае с успех – ще доведе до единство с другарите, до едно голямо желание, в което ще се разкрие висшата сила.

Всичко зависи от необходимото желание, от потребността, стремежа, от издигането на МАН, от усещането за недостига на единство в поправянето на онова, което е било разбито. В крайна сметка, всичко се свежда до това.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: За да получа сила от приятелите, аз трябва да ги ценя. Но как мога да ги ценя, ако съм егоист?

Отговор: Ти цениш връзката между хората или, с други думи, между душите. Външно единственото нещо, което може да бъде между хората, е омраза, завист и подобни. Но зад външната фасада всеки човек съдържа вътрешно аз – силата на отдаване, която е скрита вътре в него.

Сякаш пред теб има два екрана: външен и вътрешен. На външния екран виждаш този свят, докато на вътрешния всички са свързани чрез силата на взаимно отдаване. Душата е силата на отдаване, която е скрита от нас. Към тази картина ти се обръщаш, желаейки да я разкриеш, и да се разтвориш в нея. Не се занимаваш с външните форми.

Какво означава да обичаш ближния като самия себе си? Когато се обърнеш към вътрешната картина, ще видиш, че там няма разбиване, а че всички приятели са свързани един с друг. Това е Шхина. Тя съдържа взаимност, единство, взаимно поръчителство и, с една дума, всичко освен теб. Ти искаш да станеш част от нея, изискваш и молиш за това.

Това е значението на изграждане на правилно обкръжение. Иначе виждаш приятелите само външно и там не намираш нищо. Творецът преднамерено е нарисувал тази картина, така че като разкъсаме завесата и погледнем надълбоко в нашия съюз да разкрием точното обкръжение, за което говори Баал аСулам в „Свободата”.

Към това обкръжение трябва да се обърнеш и от него трябва да изискваш всичко. Там всички са поправени; като се включиш в приятелите, ще разкриеш Твореца между тях, тоест общата, включваща в себе си всичко, сила на отдаване.

В кабала, освен простата сума, има понятие за всеобхватност (коалел), което е цялостната сила на всички. Например общата сила на 100 човека е равна на 100. Но в техния съюз го има Творецът, като допълнителна сила, която е по-дълбока, духовна и всеобхватна.

Затова приятелите са способни на всичко, защото са отхвърлили егоизма си, за да разкрият Твореца, да разкрият корена и да се съединят с Него. Те не постигат четирите степени на неживо, растително, животинско и човешко, а постигат Твореца. Не постигат Нефеш, Руах, Нешама и Хая, а постигат допълнителната светлина Йехида, която не е била там преди това; Кетер, точката на буквата Йод.

Ако човек желае да работи с обкръжението, то обкръжението е готово за него. Тогава той вижда всички хора като най-великите на поколението. И наистина, във всеки един от тях има гигант. В крайна сметка, ако те имат вътрешен духовен стремеж, то вътрешно те са вече свързани. По принцип вътрешно цялото човечество е свързано, но ти трябва да се обърнеш към тези, които и външно изразяват духовно желание поне малко. Тогава ти имаш обкръжение.

След това, доколкото се снижаваш по отношение на обкръжението и го цениш, ще получиш сила от приятелите, докато най-после не достигнеш вратите на сълзите. Духовността ще стане най-същественото нещо в живота ти, но в същото време няма да имаш никаква възможност да я достигнеш. Тогава ще заплачеш.

Тогава ще плачеш на реалността, която разкриваш като взаимно отдаване, на общата сила, която е там, наречена „взаимно поръчителство”. От там ти ще получиш това, от което се нуждаеш, желанието или нуждата да станеш част от приятелите. След като разграничиш много детайли на свързването, ще влезеш във вътрешната картина.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Благодарение на какво науката кабала може така бързо да развие детето и да го направи човек?

Отговор: Благодарение на светлината, връщаща към източника. Кабалистическото възпитание развива в детето човешката степен, притегляйки към него светлина от висшата степен – и тогава по-нисшите степени му стават много лесни.

А освен това, то се обучава и в науките. На нас само ни се струва, че изучаването на кабала не е свързано с биологията или химията – но детето изучава научните принципи, основата на природата: желанието да отдаваш, желанието да получаваш, всеобщото съединяване, методите на „висшето знание”.

Това са основните закони на творението, и когато детето после изучава някакви физични или химични закони, на него му е много лесно.

То не се плаши от тях, като нещо неизвестно и трудно за възприемане, а подхожда към тях с лекота, „отгоре”, имайки общите критерии за познание – в основата на природата има желание и напълване. А цялата природа – това е картината на тяхното взаимодействие, съответствие. Това много опростява  изучаването на света от детето, изменя възгледите му за живота.

Ние трябва да дадем на света нагледни доказателства – да организираме групи за голямо количество деца от целия свят, обучаващи се в нашата система, много различни и говорещи на различни езици. Но всички те ще се учат по една методика.

И след това да демонстрираме техните постижения, в сравнение с всички други системи на образование. Да покажем, що за деца са това и какво е станало с тях, да изследваме какъв процес са преминали. А паралелно да проследим това, което е станало с техните съученици, останали да учат по обикновената система. Да сравним как тази група е преуспяла в живота и е минала този път без всякакви проблеми и падения – и какво се е случило с останалите.

Критерият не е това, колко високо образован е човек и каква професия е получил. Това все още не гарантира щастие. А да погледнем, доколко човек е доволен от живота си и е намерил себе си, как той се е изправил на крака, получил е нормална професия и е създал семейство. Да проверим какъв процент се е отклонил от нормалния път. Нека поговорят с хората и да видят какво се е получило от тях.

От урока по статията “Кабала и философията”, 28.12.2010

[31045]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→