Entries in the '' Category

Сто пъти помисли – веднъж направи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: И все пак хората през цялото време се връщат към един и същ въпрос: какво на практика трябва да се прави?

Отговор: Ако се има в предвид просто безсмислено действие, то колкото по-малко правиш, толкова по-добре – по-малко ще навредиш. Ако можеш да работиш единствено с ръцете си, без да мислиш, по-добре въобще нищо да не правиш – така е и написано: ”По–добре седни и нищо не прави”.

Преди всичко трябва мислено да си изясним нещата. Това се отнася най–вече за тези, които се занимават  сериозно с кабала и са длъжни да се превърнат в нейни преподаватели за цялото останало човечество – като образователно общество, издаващо всички видове медии и разпространяващо знанието за кабала, методиката. Тук вече са нужни по-малко действия и повече пояснения.

Но това се отнася и за цялото човечество. Всеки трябва да повлияе на себе си, на своето желание. Затова преди всичко трябва да помисля какви вътрешни и външни действия могат да променят моето желание, така че да поискам да отправя  нагоре МА”Н, молбата за поправяне.

С това, всъщност, и приключват моите действия – нужно ми е единствено да се помоля да усетя потребността да се променя, да стана отдаващ, като Твореца, да изляза от себе си навън – и всичко това, за да Му доставя удоволствие.

Как обаче да постигна това? Ако са необходими някакви външни действия – ще ги изпълня. Но основно се изискват вътрешни действия.

Всеки, дори най-обикновеният човек, може, използвайки различните видове медии: филми, музика, театър – да си повлияе така, че да поиска такива промени в себе си. Защото всеки човек живее вътре в своите желания. Трябва да помислим как да предизвикаме в себе си желание да се променим към отдаване!

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31163]

Как да отворим крана в тръбопровода на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманХохма и Бина могат да бъдат в четири състояния (както и парцуфите Аба и Има в света Некудим)/:

1. гръб в гръб (ахор бe-ахор): няма светлина Хохма и няма потребност нито долу, нито горе Хохма и Бина да се намират във връзка;

2. лице в гръб (паним бe-ахор): има Хохма в Аба, но у Има няма никаква потребност да я получи.

3. гръб в лице (ахор бe-паним): у Има има потребност от светлината Хохма, но тази светлина я няма в Аба;

4. лице в лице (паним бe-паним): у Аба има желание да отдава, у Има – желание да получава светлината Хохма, за да я предаде на по-низшите.

„Лице“ – означава предаване на  светлината Хохма. „Гръб“  означава само връзка в Хасадим или отсъствие на връзката.

Състоянието „лице с гръб“ –  е постоянното състояние в света Некудим, когато има Хохма в Аба, но Има не желае да я получи. Това състояние може да бъде постоянно, доколкото не води до разбиване..

Същото състояние може да бъде след това и в света Ацилут като състояние на подготовка, очакване (standby). Системата e готова и в момента, в който отдолу се издигне желанието да се поправиш от разбиването на душите, възниква връзка между Аба и Има и отгоре идва светлина.

Но задължително трябва да има МА“Н, молба, молитва на низшите. Тя все едно отваря кран, прекъсващ пътя на потока от светлина, която се устремява надолу

Това можем да сравним също и с транзистор, на входа на който се подава напрежение (МА“Н), и тогава той започва да пропуска електрически ток. Не е важно за какви системи говорим – механични, електронни, мисли или желания – принципът е един.

Състоянието, в което системата е готова отгоре, се нарича ”лице в гръб”. Аба се обръща с лице, Има – с гръб. Но в момента на издигане на МА“Н, желанието от низшите, то въздейства на Има, тя се обръща към Аба, и тогава в състояние „лице в лице“ се извършва  сливане (зивуг) – и светлината Хохма се спуска надолу към душите.

От урока за „Учението за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30366]

Светът на друга честота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казвате, че ние трябва да развием нашата чувствителност. Може ли да обясните защо това е необходимо и как да го направим?

Отговор: Пътят на духовното постижение се състои в увеличаване на чувствителността. Навикът става втора природата. Ние развиваме такива свойства и способности, които не сме използвали преди и дори не сме разбирали, че тези възможности съществуват в нас – да чувстваме явление, което не сме долавяли до сега. Те съществуват в обкръжаващата ни природа, защото висшият свят е тук. Но къде е той? Той съществува на различна честота, в различно свойство, което не съществува вътре в мен и затова не го разпознавам.

Затова всичко зависи от това, до колко ще увеличим нашата чувствителност към свойството отдаване. Съгласно това, аз започвам да усещам не мрежата, която поглъщам в себе си, която действа между творенията на неживо, растително и животинско ниво, а мрежата на отдаване, действаща между душите на човешкото или „говорящото” ниво. Това трябва да постигнем. Затова всичко зависи от нашата чувствителност.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31156]

Самостоятелно развитие

Dr. Michael LaitmanНие искаме да достигнем до свободен избор, за да постигнем Твореца. Сега ние с нежелание изпълняваме заповедите на природата. Решимот се пробуждат в нас и ние ги реализираме сякаш те са наши собствени желания, защото не чувстваме Този, който ни задължава да направим това. Но целта на творението се състои в това ние да постигнем Силата, която ни задължава, а така също и нейната цел и програма по отношение на нас. Ние трябва да получим от нея всички сили и параметри за нашето развитие, за да можем независимо да желаем, разбираме и реализираме етапите на развитие.

Затова тяхната реализация е осъществена над текущите параметри. Параметрите идват от Твореца, проявяват се в желанието за наслаждение или в не поправените решимот. За това е написано: „Аз създадох злото начало”. От наша страна, ние трябва да се въоръжим със силата на поправяне и с всички необходими средства, така че на всеки етап, когато разкриваме още един параметър, да намираме начина да го поправим и да го направим подобен на Твореца.

Благодарение на тази работа, ние ще постигнем Твореца и ще придобием независимост.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31130]

Заслужава ли си да вярваме в мъдреците?

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Ние сме длъжни да приемем върху себе си вярата в мъдреците…

Да допуснем, че аз съм готов да повярвам в думите на мъдростта, но какво означава това? Аз разбирам ли думите на мъдреците? Какво е тяхното послание?

Преди всичко, в науката кабала ние не се занимаваме с телата. Няма тела, а само души. Представящите се пред мен тела са образи на един илюзорен свят.

Аз съм в желание, което се проявява в различни форми: неживо, растително, животинско и човешко. „Мъдреците” са поправените души, които се намират в разбитата система Адам Ришон. Те могат да ми помогнат и да ми дадат подкрепа; те могат да бъдат наставници и възпитатели на моята разбита душа.

Съответно ние трябва по такъв начин да приемаме техните съвети. Например книгата „Зоар” ни разказва за десетте мъдреци от групата на раби Шимон, а така също и за пророците Елия, Мойсей, Аарон, цар Давид, цар Самуил и прочее. Ние не трябва да ги възприемаме като хора, живеещи в нашия свят, а като поправени желания или души. Те се намират в разбита система, която постепенно започва да се възвръща към живот. Тези души са вече поправени, от части или напълно, и те участват в поправянето на цялата система.

Аз чета в книгата „Зоар” неща като: „Казал раби Шимон… казал раби Аба…”. За мен те не са хора, които постигат висшия свят и ми казват за него, а са имена на степени на постижение. Чрез тези думи аз изучвам стълбата на духовните степени: на една степен действителността се проявява по този начин, а на друга степен – по този начин. Изглежда сякаш кабалистите ми разказват за това, но за мен те са сили или съсъди за възприемане.

За мен всеки мъдрец олицетворява духовно понятие, мощ, сила или свойство. Аз не гледам в имената на исторически личности, а в имената на духовни явления и степени. Това е „вяра в мъдреците”. Аз искам да постигна същото отдаване, както на степента, за която чета. „Вяра” – това е отдаване.

По време на урок човек трябва да се настрои на това и да се стреми да разбере как ще въздейства това. Няма значение какво описва книгата, аз искам да проникна вътре в духовната същност на всяка дума. Това означава, че аз вярвам в думите на мъдреците.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31115]

Кои сте вие, мои приятели?

Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Силата на Книгата Зоар

каббалист Михаэль ЛайтманЧетенето на Зоар само по себе си носи много резултати, извиква различни явления и изменения в човка.

Той не разбира това, което чете и се старае да разбере, движен от природата си, независимо, че от гледна точка на Кабала това не е задължително. Той може да чете с правилни или не толкова правилни намерения.

Но във всички случаи книгата работи върху него, въздействайки му така, че той се издига. Той не може да не почувства промяната в себе си. Нужно е само колкото се може по често да се връща към книгата, да я чете при всяка възможност, да бъде с нещо свързан с нея.

Тогава той ще види, че книгата е построена така, че му създава картините на реалността паралелни на сегашната действителност и той започва по малко да преминава между тях, да си представя зад повърхностния разказ нещо извън пределите на тази реалност.

Така Зоар работи вътре в човека, създавайки в него нови свойства на възприятие.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31147]

За да не си крадец…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато се възпитава дете, основно се действа ласкаво, опитвайки се до го поощрят и ободрят.

Защо в мен съществува чувството, че Творецът нас ни възпитава повече с пръчката отколкото чрез поощрения?

Отговор: Това се нарича: “Всеки обвинява в степента на своята непоправеност“.

Но когато ти се разкрие Неговото отношение към нас, ти ще видиш с какво безкрайно милосърдие Той е действал. Само ние – гледайки през своите егоистични очи, не можем да видим и разберем това.

Дори и сега да ти дадат пълно, стопроцентно напълване – в следващия миг, когато се разкрият нови информационни гени (“решимот“), ти ще се почувстваш така все едно нищо не си имал и ще попиташ: “Е, къде е този, който ме е създал, защо Той не ме напълва?!“

И от гледна точка на егоизма, това ще са напълно справедливи претенции – щом като Той е създал желание за наслаждение, Той очевидно трябва и да го напълва с наслаждения? Само че ние не вземаме под внимание това, как Той иска да ни напълни, но в друго сто пъти по-високо ниво, и затова от нас се изисква първо да станем подобни на Него.

От нашето ниво на нас ни е невъзможно да оправдаем действията на Твореца. Затова нивото на праведника започва от Бина и нагоре.

Само когато ние през цялото време усещаме ударите по нашия егоизъм – в нас се появява възможност да вървим с вяра над знанията. Само пребивавайки във вечни проблеми и съмнения, ние сме способни да се отървем от нашето его. А ако Творецът постоянно ме напълваше с наслаждения, аз бих бягал като крадец пред тълпата, крещейки по-силно от всички: “Дръжте крадеца!“

Аз бих Го прославял от сутрин до вечер: “Да, здравей Творецо – добър и творящ добро!“ Бих Му благодарил за това, че е тъй щедър към моя егоизъм.

Но на нас ни е нужно да се издигнем над своите празни желания, и даже не просто празни, а преживяващи дълбок “минус“ – големи страдания. И ако човек е способен да се издигне над такива чувства и да започне да отдава, това означава, че той прави съкращение (цимцум) и екран на своя егоизъм.

А ако той успее и да получи наслаждение, но не заради себе си, бидейки съгласен да остава в себе си пуст, а да се напълва само от отдаването на Твореца – тогава той се нарича истински праведник.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30617]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.16

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Занятията с Тора и заповедите (поправяне на себе си изучавайки Кабала) е било дадено единствено за това, да се обединят стремящите към Твореца (в единно, цялостно желание), за да се развие в нас чувството за осъзнаване на злото (егоизма), заложен в нас по рождение, и определян от нас като любов към себе си, и да достигнем до абсолютното добро, което се нарича любов към ближния. И това е единствения преход към любовта, към Твореца.

Баал а- Сулам. Свобода на волята.

Когато човек се занимава с Тора (методиката за поправяне на своят природен егоизъм), Тора (ако той наистина се занимава с истинската Тора) му показва истинското състояние, т.е. неговата отдалеченост от духовното, и той вижда какво ниско творение е той, по-лош човек от който няма на цялата земя.

Баал а- Сулам. Шамати.  Статия 56, Тора се нарича показващата.

[31141]

В търсене на разумни съюзници

Въпрос: Днес, в Америка съществуват крупни организации за борба с кризата и проблемите с екологията, които заявяват, че в близките години я очаква хиперинфлация, която ще доведе до разпадане на обществото и гражданска война.

Затова, те казват, че е необходимо да се направят промени в общественото устройство. На каква основа можем да си сътрудничим с тях и какво решение може да им предложи кабала?

Отговор: Най-широката платформа за сътрудничество е фактът, че светът се намира в нарастваща криза и това не е случайност, а закономерен процес, протичащ в природата.

Кризата обхваща много области и по тази причина, може да послужи като надеждна основа за сътрудничество, защото е нагледно доказателство на неживо, растително и животинско ниво, включвайки дори човешкото общество – живота на човека в този свят.

Днес, тази тенденция е очевидна за всички и се явява естествена. Онзи, който може да  погледне малко по-високо, разбира, че тя дори не зависи много от човека. Ако погледне още по-високо, тогава възникват въпросите: „Какво да правим с тази тенденция? Явява ли се това програма на природата, която притежава желание, план, крайна цел?”

На тези нива, ние можем да търсим съюзници, с които да обсъждаме, но те трябва да бъдат реални партньори, с реалистичен научен подход – без религия, философия и твърдения, които не се основават на доказателства.

Необходимо ни е да видим как, от тези очевидни за всички факти, можем да стигнем до признаване на необходимостта от промени в човешкото общество, до решение! Мнозина признават, че светът се намира в криза, екологията е в застрашено състояние, финансовата криза не е приключила – но задават ли си въпроса, какво да правят по-нататък?!  

Защото, ако нищо не правят, то изобщо не си струва да говорим за това. Тогава са прави хората, намиращи се във властта и премълчаващи тези проблеми – утре ще умрем, но днес, все още можем да си поживеем. Едни притъпяват тези усещания с наркотици, други се изхитряват да не мислят за това, трети играят реалния живот на борсата, както е в играта „Монополи”. Но, не за тях става дума, а за онези, които търсят решение за кризата.

А, от друга страна, трябва да говорим за това, че светът е станал глобален и интегрален. Глобален – означава, че целият свят е въвлечен в кризата и не е възможно да бъде отделена нито една негова  част. А е интегрален, защото всички сме свързани с всякакъв вид връзки – вътрешни и външни: с мислите, технологиите, промишлеността, банките, дори там, където не ни е известно и е неразбираемо.

Искаме или не, всички се намираме в една чиния – сега трябва да решим какво е нужно да направим?! Тук, кабала може да предложи своите решения, давайки на човека разбираеми, опростени и логични обяснения за това, какво дава вътрешната връзка помежду ни, как правилно да я изградим и т. н.

Защото, ако кабалистите се включат вътре в цялото външно движение, стремящо се към съединяване, тогава е достатъчно, нашето правилно намерение, което сме способни да създадем по силата на своята природа, да се включи в цялото това голямо човешко общество, което засега действа без намерение, а участва само със своите физически действия.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Последното поколение”. А именно, че ще има хора, които ще дойдат и ще кажат: „Готови сме да се присъединим към вас и да участваме – само ни кажете какво трябва да правим!”

И ако можем постепенно да установим правилни отношения с всяка част на обществото – на съответстващото ниво, тогава ще имаме възможност да се приближим до решението. Аз смятам, че това е формата, под която сега трябва да започнем да работим, паралелно с развиването на методиката за възпитание на децата. Защото, човечеството го очакват още по-големи проблеми.

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31179]

Вдъхни живот в системата

Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Човек трябва да вижда пътя напред!

Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.

Такава е била формата на нашето напредване в течение на цялата история, но днес ни е необходимо да започнем да напредваме, както е определено за човека. Човекът е този, който „има очи” и вижда пътя напред, знаейки къде напредва. Той най-напред постига следващото състояние в неговия „потенциален вид”, а после го реализира на практика.

Формите, към които сега трябва да преминем – това са формите за уподобяването на Твореца. И затова, ние преди всичко трябва да ги въплъщаваме във връзката помежду си, а благодарение на това получаваме нови свойства.

И тогава ще можем заедно практически да реализираме следващото състояние – с по-здрава и по-тясна връзка един с друг, основана на отдаване, и вътре в нея да разкрием Твореца, тоест своето следващо състояние.

Така ще напредваме стъпало, след стъпало и ще преминем всичките 125 стъпала. Това ще означава изход от изгнанието – към  пълното освобождаване. Започвайки от днешния ден и по-нататък, напредването трябва да бъде зримо и осъзнавано, без повтаряне на миналите грешки, които постоянно и методично сме извършвали, всеки път на всички етапи от развитието на човечеството.

Защото всеки път сме се опитвали да направим нещо, като не притежаваме никакви знания за бъдещето, и този, който е викал по-силно от всички, е получавал възможността да променя природата и човешкото общество. Той е претворявал своите идеи в живота, докато не са го сваляли или той сам не е умирал със своята си смърт, след което се е откривало, че всичко е било направено неправилно. И се е започвало всичко отначало – от една грешка към друга.

Днес, освен всичко друго, се е създала особена ситуация с ръководството, оказващо се начело на света и с цялата тази тенденция. Ще гледаме още какво е това огромно препятствие на нашия път и какви са всички управители. Докато те накрая не се сменят с някакво достойно правителство, по примера на ”Санедрин” (събрание на кабалистите) – истинското духовно ръководство, което стои начело на цялото човечество.

От урок по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31183]

Всичко зависи от човешкото стъпало

Грешката ни е в това, че не диференцираме подхода към различните степени на развитие.

На животинско ниво, ние пресаждаме и клонираме органи, на растително – приемаме най-новите селскостопански технологии

Ако не модифицирахме храните, които отглеждаме, нямаше да има какво да ядем. Преди плодовете и зеленчуците се разваляха за много кратко време, а днес – можеш да поиграеш футбол с един домат, а след седмица да го изядеш.

Въпреки всички недостатъци, трябва да разберем, че това спасява света. От една срана, ние „разваляме” онова, което е създала природата, а от друга – осъществяваме поправянето.

По такъв начин, на неживо, растително и животинско ниво, успяваме да направим живота по-комфортен и приятен за своя егоизъм. Действително можем да адаптираме предходните, намиращи се под нас нива, създавайки благоприятно обкръжение.

Вече не живеем в колиби, вигвами и иглута, а изграждаме за себе си домове с отопление и осветление. Модернизираме ранните стадии и виждаме, че това е в наша полза.

Но ползата свършва, когато пренесем своя подход на нивото „човек”. Хората не виждат тази граница, а междувременно, на човешкото ниво не разполагаме със средства за поправяне на ситуацията. И така, действайки със същите методи, ние разрушаваме всичко.

Като не поправяме човешкото ниво, ние предизвикваме появата на недостатъци и на по-ниските нива. И макар да ни се струва, че успяваме с тях, в крайна сметка излиза, че това не ни се отдава и положението се влошава все повече.

Както и да се стараем да усъвършенстваме и модифицираме своя живот, продължаваме да страдаме не по-малко отпреди. Защото човешкото ниво в нас се издига над всички останали, а в резултат на това, под неговата тежест се разрушават и те.

И затова, Баал а-Сулам пише във „Въведение в науката кабала”, че не трябва да се вземат предвид предходните стъпала, защото те се издигат и спускат заедно с човека. И това е казано не толкова за външния свят, а на първо място за нашите вътрешни стъпала на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30504]

Научи се да живееш под ласкавото слънце

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво решение можем да дадем на човек, който гледа на нас отстрани? Няма ли да му се стори това като проста философия?

Отговор: Кабала говори за силата, съществуваща в природата, чието положително въздействие можем да предизвикаме върху себе си, ако поискаме да бъдем подобни на нея.

Ние не изменяме тази сила, а трябва да приведем самите себе си в порядък. Като светлината на слънцето – мога да стоя на сянка, а мога и да се кача на покрива и нарочно да се изложа на слънчевите лъчи. Слънцето не се изменя – изменям се аз, желанието да получа повече от неговата светлина!

Ето, такава сила има и в природата, която науката кабала може да ни научи да получаваме. Кабала е наука. Стани умен, научи се да използваш силата на светлината и тя ще те развие правилно и добре.

Не говорим за някакви изкуствени неща или фантазии – само за това, как да се организираме, да организираме връзката между нас, общата „мрежа”, в която можем да разберем силата, съществуваща в природата и да спечелим!

Вместо да се обръщаме към „слънцето” с гръб или отстрани, да се обърнем към него с лице! Т.е. да достигнем с него подобие на свойствата.

За това говори науката кабала. Тя съветва човека: ти си принуден да се развиваш, искаш или не искаш. Но ако искаш да се развиваш по добър, приятен път, то познай силата, която ти въздейства и те развива.

Ако си обърнат с гръб, тя те развива със страдания, тъй като ти усещаш нейното въздействие като тласък отзад. Ако стоиш към нея „отстрани”, може да бъде с добро или с лошо. Но ако се обърнеш с лице, то ще се развиваш с добро и в радост.

Това е всичко, което правим! Искаме просто да разкрием положителната сила върху себе си.

Тя в който и да е от случаите ни влияе и ни развива, дори и сега. Безспорен факт е, че нашите състояния се менят. Нима можем да спрем живота? – Не! Всеки миг ни се разкрива някаква нова ситуация и този процес зависи от нас.

Но има наука, която казва: погледнете на съществуващата тенденция! Не трябва нищо да измисляме и да „изобретяваме наново велосипеда”. Виждате, ние всички сме свързани един с друг, но сме свързани с лоша връзка. Все повече разрушаваме природата. Така, че хайде да поправим връзката между нас, за да бъде всичко на обратно.

Ако всички проблеми са предизвикани от нашите неправилни връзки един с друг, хайде да помислим как да се съединим правилно! Кабала просто обяснява в разбран вид природните закони за съответствие между свойствата. Творец – означава природа.

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31175]

Готов ли си за потопа?

каббалист Михаэль ЛайтманНашата работа се състои в постепенното придобиване на силата на отдаване и постигане на силата на висшата мъдрост (Хохма) – с други думи, светлината хохма, обличаща се в светлината хасадим.

Понякога не ни се удава и тогава силата хасадим, която трябва да придобием от „спокойния ход” се превръща във вода на потопа. Потъваме в нея, а след това настъпва обновяване и изплуващите решимот ни помагат да продължим пътя.

И така във всяко състояние: може да се достигне над знанието и да преуспея, но ако човек прояви небрежност, не организира обкръжение, което да го поддържа – той попада в нарушение, в грях и потъва в това разбито решимо, вместо да премине над него. А след това, вторият път все пак го реализира правилно.

Така се придвижваме. Казано е в писанията: „Няма на земята праведник, който да извърши благо преди да е съгрешил”. Той е почувствал този грях, това зло начало, създадено от Твореца и разкриващо се отново на всеки етап в него. А от друга страна, ако реализира своите решимот като праведник, т.е. повдигайки се над знанията към Есод, над Малхут, то действа по верен начин.

Разбира се успешната реализация на решимот зависи от това, дали човек е подготвил необходимите условия: обкръжение, обучение и всякакви прочее средства, които стават залог за успех.

А самият успех е във вяра над знанието, когато човек се намира в група и може да реализира решимот по отношение на нея, за да може в крайна сметка да прави същото по отношение на Твореца. По такъв начин, „Творец” е по-дълбоко явление, което човек постига в съсъдите, в келим на групата.

Човек винаги има възможността да събере всички параметри и да организира всички средства, за да „построи ковчег”, „да опъне палатка” и въобще да бъде готов за всичко. Той действа, давайки си ясна сметка за случващото се, прави самоанализ – и тогава през групата преминава към Твореца.

Той поправя на отдаване 613 от своите желания, добавя към тях „седем заповеди на мъдреците” и по този начин 620 пъти увеличава мощта на проявяващото се в тях решимо, детайли на възприятия. Така човек построява цялостно кли.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31127]

Ускорител на духовните частици

Въпрос: В какво се състои нашата свобода на избора, когато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Ние четем „Зоар”, за да реализираме нашата свобода на избора. Иначе от книгата „Зоар”, както и от цялата наука кабала, няма никаква необходимост.

За какво ми трябва тя? За да знам, колко ангели има в небесата? И какво от това, че ще мога да ги изброя по имена? Но, аз не знам какво е  „небеса” и кои са тези „ангели”, а може би ще ги нарисувам с крилца.

Затова, към четенето на книгата „Зоар”, към изучаването на науката кабала, към работата в група като цяло, аз пристъпвам, за да реализирам своя собствен свободен избор – за да мога, с помощта на всички тези средства да получа „чудесната сила” (сгула).

Книгата, лежаща пред мен е някакъв изкуствен апарат, свързващ ме с духовния свят, който не осъзнавам и нямам никакво понятие за неговите свойства. Но кабалистите казват, че имам някакъв адаптер, който може да ме свърже с неизвестен за мен свят.

В квантовата физика има понятие „микросвят” – свят на елементарните частици. Аз не ги усещам, въпреки, че живея сред тях. Но физиците казват, че може да се направи инструмент, с помощта на който, този свят може да се постигне, да се усети. Затова, те правят различни апарати, ускорители на елементарни частици.

Така разполагат със средство, с помощта на което от нашия свят, който ние усещаме, да се стигне до един много вътрешен, скрит свят на частиците, в който не може да усетим нищо, защото сетивните ни органи не действат в неговия диапазон.

В науката кабала, на мен също ми се дава средство – четенето на книгата „Зоар” – с помощта на което мога да стигна до скрития, духовен свят. И това работи! Използвай го – и това е всичко!

Но работата е там, че в науката кабала, използвайки даденото ти средство, ти самият се променяш и това средство се превръща в твой вътрешен инструмент. Докато учените, занимаващи се със земните науки, не се променят, а променят само своите средства с по-усъвършенствани и мощни. И затова, нещото, с което се занимават се нарича външен свят, извън човека.

А в науката кабала се занимаваме с вътрешния свят, защото така променяме своята природа. При това, изведнъж започваме да усещаме явления, които са били напълно извън нашите усещания.

Ние не повишаваме вече съществуващата в нас чувствителност, като музиканта, който малко по-добре усеща звуците, или като художника, много по-добре възприемащ цветовете. С помощта на науката кабала, аз стигам до такова състояние, че в мен се развиват свойства, несъществували преди това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.12.2010

[31150]

Стига сме се движили пипнешком в тъмното

Философията може да бъде опасна за човечеството, защото не спира на границата, до която работят нашите сетивни органи и всички апарати, а продължава да прави изводи и в областта на духовното, основавайки се единствено на своите догатки, загубвайки истината.

Има се превид не тази философия, която изучават в университетите, а всеки подход към живота, измислен от човека, който не се базира на реални факти. Във всеки от нас се крие голям философ и ние трябва да воюваме с този подход.

Достатъчно е да погледем към кризата, през която минава света във всички форми. Ние не сме в състояние да се справим с променящия се свят и нямаме никакви доказателства за поредния нов подход, който се опитваме да приложим към нея – това също се нарича „философия”.

Един предлага едно решение, за да поправи света, друг – друго, но откъде знаят, че това ще проработи? Обикновено, решение се взима от безизходица, за да се опита, може пък и да помогне – но то няма никаква реална основа.

Така, някога се опитваха да построят в Русия обществото на всеобщата справедливост – върху една неоснователна теория, непотвърдена от никакви факти.

От друга страна, ако ние през цялото време напредваме към неизвестността, то как иначе можем да го правим? Нямаме възможност да проверим това, което все още не е постигнато от нас. Но не е възможно да се реализира нещо, ако не се опитва. И как тогава човечеството да напредва на здрава научна основа, към следващите си състояния, в които все още не се намира, а само иска да постигне?

Разбира се, в този случай, целият ни напредък ще се опира само на филосифията, на надеждата, че в резултат нещо ще се получи. И именно това наблюдаваме, оглеждайки целия път, извървян от човечеството до днешния ден.

Ние сме вървели, ръководейки се от философията – от формата, която не е облечена в материя. Всеки път сме измисляли как може да стане, а после сме се опитвали да го въплътим в живота – и всеки път сме грешали! Такава е била нормалната форма на нашия напредък – по метода на пробите и грешките, и така до ден днешен. Защото следващата форма, никога не ни е известна предварително.

И едва сега сме стигнали до такова състояние, че сме способни да разкрием своята следваща форма! Те, формите, се разкриват във връзката между нас и, ако успеем да ги разкрием предварително, няма да имаме никакви проблеми с постигането на успеха.

След като разкрием случващите се в нас изменения в духовната форма, ще можем да ги реализираме и в материалния свят, в нашето човешко общество.

Тогава, няма повече да ни се наложи да напредваме чрез удари и страдания, по метода на пробите и грешките! Това предлага науката кабала на човека.

От урока по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31186]

Душата няма възраст

Въпрос: Каква възможност има детето да се включи към общата система на образоването?

Отговор: Детето ще се включи към тази „среда на съществуване” през интернет, на понятен за него език и в подходяща за него форма.

Необходимо е само отначало да поощрим децата, за да се насочат към тази система и те ще се свържат с другите деца по целия свят и ще се чувстват добре в нея и ще напредват.

Аз мисля, че веднага ще има забележителни резултати. Само след няколко седмици вие ще почувствате как се променя детето. Пробвайте да поговорите с него и ще видите колко то е пораснало, поумняло, започнало е да отговаря на въпросите ви, като възрастен, по друг начин се отнася към целия живот.

Ние трябва да се отнасяме към детето като към възрастен! Душата няма възраст! Проблемът е в това, че ние говорим неясно с децата и ги разваляме. Детето не иска от нас такова отношение – то иска да е такова, като нас!

Вие ще видите, колко добре възприемат това децата и го искат. За тях да бъдат възрастни – това е увлекателна игра. Не трябва вместо това ние, възрастните, да се спускаме до тяхното ниво и да играем, сякаш ти си детето – това е неправилно! Не те, а ние си играем! Това е много важен принцип на възпитанието – да се отнасяме към децата, като към възрастни.

Не гледайте, че то изглежда като малко дете – това е само физическото тяло. А от това детско тяло ви гледат очи съвършено като на възрастен човек, който внимателно ви следи и всичко разбира!

Това да го смятаме за дете е грешка, която човечеството влачи от древността, съпровождана е от всякакви приказки, проповядващи фетишизъм и всевъзможни суеверия.

Всичко това трябва да се изключи. Ние се отличаваме от детето само на животинската степен – а ако се свързваме на нивото човек в нас, то трябва да общуваме като равни с всички.

Детето е наш равноправен партньор в създаване на тази нова методика на образованието и трябва открито да говорим с него за всичко да изискваме от него пълно участие. Нека децата да стоят на събранията заедно с възрастните и да участват във всички обсъждания, в съставяне на програмата – ние няма какво да крием от тях.

Именно с това те ще пораснат. Те не искат да получават от нас всичко наготово – те искат сами, осъзнато да реализират това от самото начало. Нищо не требва да се скрива от детето – то не е дете! Трябва да се отнасяме към него съвършено като с равен.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31042]

Това пред теб не е стена, а следващата степен!

Въпрос: Ако хората се съгласяват, че всички проблеми идват от нашия егоизъм, тогава защо ние просто не можем да се договорим да си поделим всичко и да решим, че всичко е общо?

Отговор: Няма да ни помогне да обявим всичко за общо и да поделим всичко! С това ние няма да изменим света към добро, а само отново ще се върнем към „справедливата” социалистическа уравниловка. Но тя не може да изправи света! Защото светът съществува само заради това, да разкрием Твореца!

Не отчитайки този факт, ти отрязваш себе си от източника, който може да измени човека. Ако ти не се занимаваш с науката кабала поне в някаква минимална форма, в теб няма да има никакви сили, за изменение на човешката ти природа. И в крайна сметка, ако не днес – утре, ти ще дойдеш до още по голяма криза.

Ние сме задължени на всеки да направим инфузия от истинската наука кабала, за да има в него сила, която да му влияе и да го изменя. Иначе ние просто ще започнем да си играем на строителство на някакво ново общество. Но нима светът съществува заради това,  да построим красив материален живот между нас?

Необходимо е да се обясни на всички, че светът е създаден не за това! В програмата на творението е да доведе всеки човек, заедно с цялото човешко общество, на друго ниво на съществуване – към абсолютно, взаимно отдаване, за да се разкрие между нас тази сила на тоталното отдаване, която се нарича Творец, висша природа.

Но за това, да изменим своята природа до нивото, което ние трябва да стигнем, на нас ни трябва да получим от там инфузия, за да подейства на нас светлината, възвръщаща към източника.

А как иначе аз мога да подскоча на тази степен? Аз сега стоя на по-ниската степен, между първата и втората – и затова виждам, как тази следваща степен израства пред мен като стена! Но това не е стена, това е само подем на следващата степен! Просто тя е толкова висока, че ми се вижда като стена. Как мога да подскоча на нея?

И кабала казва: „Ти можеш да направиш това, само притегли към себе си силата на светлината!” Но ние не можем да направим това по единично: нито аз, нито ти, нито той – само заедно! Само ако ние всички се обединим, един ще учи повече, друг по-малко, една част ще се занимават с действия, друга част с намерения, всеки с това, което повече му подхожда.

Не всички хора са еднакви: един не иска много да мисли, предпочита да действа, а друг всичко решава само мислено. Но когато всички се съединят заедно – всичко се нарежда. Необходимо е и едното и другото.

Но на човека е необходимо да се обясни всичко това. Той трябва да знае в какъв живот, в какъв свят се намира. Доколко дълбоко той ще усвои това – зависи само от него: един възприема повече с разума си, друг – с чувствата, това не е важно. Но всеки ще има връзка със светлината.

Затова Баал а-Сулам пише, че „всички трябва да седнат на чиновете” – въпросът е само в това, кой колко трябва да учи. Но нали всеки някак учи, за да се устрои в живота? Днес няма да се намери нито един най-обикновен човек, който никъде не е учил.

Ако ни бяха казали, че утре ще дойде страшна буря и трябва да се научим как да се скрием от нея – всички ли щяха да се съгласят да учат, за да се спасят? Всички са принудени да учат за природните катаклизми, които сега се случват навсякъде. А ние предлагаме на човечеството да се учи, как да постигне щастие – всеки ще се радва да се научи!

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31166]

Творецът е твоята награда

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Не е ли това противно на логиката? Нашата вродена природа е желанието за получаване на наслаждение. Ако работим върху нещо, тогава ние несъмнено получаваме награда за нашите действия.

Наистина е невъзможно да работим без награда. Творецът иска да се наслаждаваме и да бъдем напълнени. Целта на творението е да даде блаженство на Неговите творения и това означа, че ние получаваме блаженство. Освен това, трябва да мисли, как да получим блаженство от Твореца.

Единственият въпрос е: в кои Келим ще го получим? В съсъдите за получаване или в съсъдите за отдаване?

Наградата си остава награда. Написано е „Наградата за заповед е да познаеш Този, който заповядва.” Трябва да Го познаваме така, както Адам е познавал Ева, тоест да постигнем, разберем и да усетим Него. Светлината Хохма, която получаваме, е светлината на знанието, която напълва всички Келим.

Построени сме по такъв начин, че цялото ни наслаждение идва от това да познаваме Твореца, от това да достигнем обединение и сливане с Него. И това е възможно само според закона за подобие на формата, според светлината Хасадим, свойството отдаване, което ние развиваме в себе си над свойството получаване, което непрестанно се появява в нас все по-силно.

По този начин ние имаме всички необходими условия за изграждане на правилно кли, и за получаване на блаженство и награда вътре в него. Само трябва да работим правилно с него: не се наслаждаваме директно, а от факта, че постигаме Твореца, разкриваме Го и Го опознаваме, както е написано в Пророчествата „всеки ще Ме познава от малки до големи”.

Трябва да разберем, че нашите Келим, нашата сегашна природа не е само състояние, от което трябва да се издигнем до духовната природа. Тогава, вътре в нашата духовна природа, вътре в желанията за отдаване, ние ще получим цялата награда, на която се надяваме.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31121]