Entries in the '' Категория

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.15

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

В това време, когато човек се занимава с Тора (призовава върху себе си светлината за поправяне на егоизма), в степента на неговите усилия в Тора, той усеща отдалечаване (от духовното).

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 56, „Тора се нарича показващата“.

Изпълнението на заповедите (работа за поправяне на егоизма, състоящ се от 613 егоистични желания) с намерение за доставяне наслаждение на Твореца с огромна скорост развива в нас усещането за осъзнаване на злото (проявява криещият се в нашите 613 желания, егоизъм).

Баал а-Сулам. Същността на религията и нейната цел.

[31037]

Стоейки пред вратите на сълзите

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати„: „Мъдреците са казали: „От деня на разрушаването на Храма, затворени са вратите на молитвата.

Но въпреки, че вратите на молитвата са затворени – не са затворени вратите на сълзите”.

Ние се стремим да се обединим – провеждаме Дни на единството и други мероприятия, за да си изясним какво е обединението. Единството с Твореца се постига чрез единство между творенията, от общото кли, което поправяме, обединявайки се един с друг.

За тази цел е необходимо, правилно да изградим всички съставни, за да може, замисляйки се за условията, посредством които се постига единство с Твореца, човекът точно да ги определи.

Размишлявайки за тях, той започва да прави вътрешен анализ: има ли потребност от единство с Твореца? Проверява – има ли желание да се обедини с другарите, иска ли да се смири пред тях и да ги приеме като най-великите хора на поколението.

Разбира се, тук става дума за духовно, а не за материално обединяване на другарите. Макар, Баал а-Сулам да пише, че е полезно и външно да принизиш себе си пред тях – но ние все още не сме дорасли до това. То само ще внесе изкуственост, ще ни обърка и ще изкриви правилните взаимоотношения.

От крайната цел – сливане с Твореца, – човек разкрива етапите на пътя и проверява средствата. Тогава вижда, доколко му е необходима целта, отвежда ли го тя през вратите на сълзите.

 „Врати на сълзите” означава, че човек много иска да се обедини с другарите, но не е способен да го направи.

В такъв случай, за него няма смисъл да търси по-нататъшен път към единството с Твореца, защото не може да изпълни първото условие. Стоейки пред вратите на сълзите, той трябва само да открие скръбта по желаната цел, за да заплаче истински.

И това зависи от общата работа в групата – от това, доколко човек ще поеме духовната потребност от обкръжението и ще осъзнае, че няма нищо по-важно. Той трябва да усети в себе си изгарящ го огън, заради това, че все още не е постигнал целта, трябва да се разкъсва от напора на желанието и пламъка.

Само обкръжението може да доведе човека до такова състояние. И тогава, неговият вик задължително ще се увенчае с успех – ще доведе до единство с другарите, до едно голямо желание, в което ще се разкрие висшата сила.

Всичко зависи от необходимото желание, от потребността, стремежа, от издигането на МАН, от усещането за недостига на единство в поправянето на онова, което е било разбито. В крайна сметка, всичко се свежда до това.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31009]

Групата: зад външна завеса

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За да получа сила от приятелите, аз трябва да ги ценя. Но как мога да ги ценя, ако съм егоист?

Отговор: Ти цениш връзката между хората или, с други думи, между душите. Външно единственото нещо, което може да бъде между хората, е омраза, завист и подобни. Но зад външната фасада всеки човек съдържа вътрешно аз – силата на отдаване, която е скрита вътре в него.

Сякаш пред теб има два екрана: външен и вътрешен. На външния екран виждаш този свят, докато на вътрешния всички са свързани чрез силата на взаимно отдаване. Душата е силата на отдаване, която е скрита от нас. Към тази картина ти се обръщаш, желаейки да я разкриеш, и да се разтвориш в нея. Не се занимаваш с външните форми.

Какво означава да обичаш ближния като самия себе си? Когато се обърнеш към вътрешната картина, ще видиш, че там няма разбиване, а че всички приятели са свързани един с друг. Това е Шхина. Тя съдържа взаимност, единство, взаимно поръчителство и, с една дума, всичко освен теб. Ти искаш да станеш част от нея, изискваш и молиш за това.

Това е значението на изграждане на правилно обкръжение. Иначе виждаш приятелите само външно и там не намираш нищо. Творецът преднамерено е нарисувал тази картина, така че като разкъсаме завесата и погледнем надълбоко в нашия съюз да разкрием точното обкръжение, за което говори Баал аСулам в „Свободата”.

Към това обкръжение трябва да се обърнеш и от него трябва да изискваш всичко. Там всички са поправени; като се включиш в приятелите, ще разкриеш Твореца между тях, тоест общата, включваща в себе си всичко, сила на отдаване.

В кабала, освен простата сума, има понятие за всеобхватност (коалел), което е цялостната сила на всички. Например общата сила на 100 човека е равна на 100. Но в техния съюз го има Творецът, като допълнителна сила, която е по-дълбока, духовна и всеобхватна.

Затова приятелите са способни на всичко, защото са отхвърлили егоизма си, за да разкрият Твореца, да разкрият корена и да се съединят с Него. Те не постигат четирите степени на неживо, растително, животинско и човешко, а постигат Твореца. Не постигат Нефеш, Руах, Нешама и Хая, а постигат допълнителната светлина Йехида, която не е била там преди това; Кетер, точката на буквата Йод.

Ако човек желае да работи с обкръжението, то обкръжението е готово за него. Тогава той вижда всички хора като най-великите на поколението. И наистина, във всеки един от тях има гигант. В крайна сметка, ако те имат вътрешен духовен стремеж, то вътрешно те са вече свързани. По принцип вътрешно цялото човечество е свързано, но ти трябва да се обърнеш към тези, които и външно изразяват духовно желание поне малко. Тогава ти имаш обкръжение.

След това, доколкото се снижаваш по отношение на обкръжението и го цениш, ще получиш сила от приятелите, докато най-после не достигнеш вратите на сълзите. Духовността ще стане най-същественото нещо в живота ти, но в същото време няма да имаш никаква възможност да я достигнеш. Тогава ще заплачеш.

Тогава ще плачеш на реалността, която разкриваш като взаимно отдаване, на общата сила, която е там, наречена „взаимно поръчителство”. От там ти ще получиш това, от което се нуждаеш, желанието или нуждата да станеш част от приятелите. След като разграничиш много детайли на свързването, ще влезеш във вътрешната картина.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31003]

Светлината в помощ на възпитателя

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Благодарение на какво науката кабала може така бързо да развие детето и да го направи човек?

Отговор: Благодарение на светлината, връщаща към източника. Кабалистическото възпитание развива в детето човешката степен, притегляйки към него светлина от висшата степен – и тогава по-нисшите степени му стават много лесни.

А освен това, то се обучава и в науките. На нас само ни се струва, че изучаването на кабала не е свързано с биологията или химията – но детето изучава научните принципи, основата на природата: желанието да отдаваш, желанието да получаваш, всеобщото съединяване, методите на „висшето знание”.

Това са основните закони на творението, и когато детето после изучава някакви физични или химични закони, на него му е много лесно.

То не се плаши от тях, като нещо неизвестно и трудно за възприемане, а подхожда към тях с лекота, „отгоре”, имайки общите критерии за познание – в основата на природата има желание и напълване. А цялата природа – това е картината на тяхното взаимодействие, съответствие. Това много опростява  изучаването на света от детето, изменя възгледите му за живота.

Ние трябва да дадем на света нагледни доказателства – да организираме групи за голямо количество деца от целия свят, обучаващи се в нашата система, много различни и говорещи на различни езици. Но всички те ще се учат по една методика.

И след това да демонстрираме техните постижения, в сравнение с всички други системи на образование. Да покажем, що за деца са това и какво е станало с тях, да изследваме какъв процес са преминали. А паралелно да проследим това, което е станало с техните съученици, останали да учат по обикновената система. Да сравним как тази група е преуспяла в живота и е минала този път без всякакви проблеми и падения – и какво се е случило с останалите.

Критерият не е това, колко високо образован е човек и каква професия е получил. Това все още не гарантира щастие. А да погледнем, доколко човек е доволен от живота си и е намерил себе си, как той се е изправил на крака, получил е нормална професия и е създал семейство. Да проверим какъв процент се е отклонил от нормалния път. Нека поговорят с хората и да видят какво се е получило от тях.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31045]

Чакал ли си спасението – светлината Хасадим?

Четейки „Зоар“, ние трябва да мислим за това, че не ни достига единствено светлината Хасадим.

Ако аз погледна на същата тази реалност, в която съществуваме, но в светлината Хасадим, изхождащото от мен намерение за отдаване, ще видя вместо настоящата реалност – духовната.

За да започна да усещам висшия свят, не ми достига само светлината Хасадим, излизаща от мен към всичко обкръжаващо.

Обикновено ние губим много време, сили и самия живот за съвършено безполезни и независещи от нас действия. Единственото, което можем да направим – е да приведем себе си  до  светлината Хасадим, за да се прояви тя в нас, в свойството отдаване, в което се облича светлината Хохма, в знанието, в постигането на Твореца.

А всички  действия, които извършваме, освен постигането на свойството Хасадим – отношението на отдаване към обкръжението, предизвикват само отрицателна реакция свише, която ни поправя, но по дългия път на страданията, и в крайна сметка ни връща към пробуждане на отдаването, но вече по пътя на страданията.

Затова, ако човек постоянно си изяснява какво е необходимо за да постигне онова единствено действие, което може да излиза от него, свойството отдаване – това означава, че той чака спасение. Именно това трябва да усещаме по време на четене на книгата „Зоар“.

Кабалистите са разкрили тази духовна реалност. Какво не ми достига, за да разкрия това същото, да видя за какво говорят те? Не ми достига единствено светлината Хасадим…

От урока по книгата „Зоар“.Предисловие, 28.12.2010

[31027]

 

Всички са в мен и аз съм във всички

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „С Мен ти взаимодействаш“, п. 65:

„…Праведниците, които са вече изпълнени със съвършенството на висшето сияние, през цялото време, без да спират, създават нови небе и земя, както е казано: „Праведниците вървят от постижение към постижение.””

Въпрос: Как праведниците създават тази непрекъснатост на обновяването?

Отговор: Те, през цялото време се стараят да се поддържат един друг. Човек, който се намира в духовно намерение, постоянно мисли само за това, другите също да поддържат тази система.

Какво означава , че ние проникваме в по-вътрешния екран, в по-вътрешната картина на реалността? Ако аз се намирам там, тогава се включвам в неизменната система и няма какво повече да направя? Не! Включвам се в система, която аз поддържам, желаейки да я видя такава, да я реализирам в такъв вид.

От една страна казвам, че всички в нея са най-великите хора на поколението, че всички се намират в правилното намерение. Включвайки се в нея, аз съм уверен, че се намирам във всеобщо поръчителство. Всичко зависи от мен – веднага щом добавя своята „лепта” (най-малката монета в Древна Гърция), всичко веднага ще се подреди и ще бъде наред.

От друга страна, трябва да се погрижа всички да поддържат тази система, да се намират в нея, да осъществят връзка – сякаш съм единственият, от когото зависи всичко и аз „склонявам себе си и целия свят към доброто”.

Тук има взаимни действия. От една страна, аз се включвам в другите и те се намират в пълното поправяне (Гмар Тикун). От друга страна, за да бъда заедно с тях, трябва да се грижа за тях така, сякаш те нямат нищо и аз ги поддържам – от мен зависи тяхното пълно поправяне.

Защо? Всичко това е за мен, за поправянето на моето кли/желание. Защото, моето желание се състои от всички желания. Това се нарича „взаимно включване”. Аз включвам в себе си всички. И ако искам те да ме включват в себе си, длъжен съм да се състоя от тях.

Необходимо е да се стараеш да усетиш тези понятия. Само запомнянето им в разума няма да ти помогне – ще изчезнат след секунда.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.12.2010

[31016]

Външната наука има граници

Науката се развива и малко, по малко се приближава към това, за което говори кабала. Да се надяваме, че при нарастващата криза, която преживява науката днес, ще може най-накрая да се обясни причината за нея, както и къде минава границата на външната наука.

Трябва да се разбере, че цялата наука се основава на онова, какво разкриваме в желанието си за наслаждение. И ако това егоистично желание се развива по определен начин, по същия начин се разкрива и науката, която разкриваме вътре в това желание.

И затова, все още ни предстои да открием нови, напреднали форми на науката. Ние ще разкрием множество нови факти и няма да знаем какво да правим с тях. Ще открием много подробности, които ще ни объркат. Нашата способност да усвояваме следствията от научното познание, да ги систематизираме и разберем, ще бъде необичайно ниска – тя ще тръгне надолу.

И независимо, че ще правим нови открития, те няма да са ни от полза. Ще се сблъскваме с нови факти и няма да знаем какво да правим с тях. Сега, това се случва в образованието и в други области, близки до човека.

И възможно е, тогава кабала да успее да се приближи към външната наука и да обясни причината за случващото се.

От урока по статията „Кабала и философията”, 28.12.2010

[31057]

Двойната реалност

Въпрос: Ако е трябва да гледаме на групата само като на нейното вътрешно поправено състояние, то с какво се различава тя от целия останал свят, който също ни се струва непоправен?

Отговор: Във вътрешен смисъл няма разлика, но когато гледаш на групата, ти виждаш, че и външното се проявява, как другарите се стремят към духовното, как идват всеки ден да се учат. Тоест, те желаят да постигнат духовното, само че още не са го постигнали.

Ти имаш външен екран, на който виждаш как те се стремят към отдаване, но засега се намират в егоистичната система с намерение да погълнат всичко заради себе си.

Все пак те вече знаят, разбират малко и дори чувстват, че е възможно да дойдат до обратно отношение към света – вместо поглъщане, към отдаване. Те знаят, че в мирозданието има две форми за усещане на живота:

1) Живот, когато инстинктивно се опитвам да погълна всичко в себе си, защото такъв съм се родил – което се нарича его, „зло начало”, с което се раждаме.

2) И има друго отношение – отдаване, излизане вън от себе си , когато моето „Аз” само по себе си не съществува – а само със своето включване във всички останали. И към този втори подход искаме да стигнем.

Получава се, че владеем двата подхода. Всеки засега съществува на 1-ия принцип, като поглъща всичко в себе си – това е, което чувстваме сега, „този свят”. Но ние мечтаем да достигнем другия поглед за света и да видим духовната реалност, съществуваща в отдаването.

А тогава какво  ще се случи с материалната действителност, тя ще изчезне ли? Не, тя ще остане  докато ти е необходима, според  нейното използване като необходима.

И тук трябва да разбереш, какво е това твое материално тяло – това е самата тази необходима мярка, която трябва да запазиш, за да се задържаш във вътрешно поглъщане, а не да отдаваш. А в действителност няма никакво тяло.

Но в тази степен, доколкото ти трябва да се задържаш в егоистичното поглъщане, ти оставаш да съществуваш в тази материална реалност. А доколкото излизаш от себе си навън – дотолкова ти влизаш в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 28.12.2010

[31024]

Духовният декодер

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли да се използва въображението, за да си представи бъдещото поправено състояние?

Отговор: Зависи от това, какво си представяме на бъдещото стъпало. За да го изобразим механично, ние рисуваме чертежи.

Можем да нанесем всички условия на бъдещото стъпало в една таблица, да опишем техническите подробности на тези състояния – желания, екран, степени на авиют, вход и изход от световете, обкръжаваща и вътрешна светлина, разделяне на стъпалото на множество вътрешни и външни системи във Второто Съкращение.

Но в крайна сметка ние преминаваме към същите тези духовни определения (авханот), които са записали кабалистите, за да опишат един на друг техническите условия, които трябва да изпълним, за да усетим това, което те желаят да предадат на другия.

Да допуснем, аз ти давам лист с нотни знаци, т.е. предавам ти данни. Можеш ли да направиш нещо с тях? Не. Длъжен си да ги възприемеш като външна информация, а след това да ги изпълниш вътре. Ако умееш да четеш нотите, можеш да ги изпееш и тогава ще разбереш, какво съм имал предвид.

Същото правят и кабалистите. Те ти предават технически данни. Изпълни ги в душата си и ще получиш това, което те подразбират. Тогава ще разбереш за какво са говорили.

Така предаваме информация по интернет. Аз рисувам на екрана на компютъра или получавам снимка от камерата, съхранявайки изображението в определен формат и ти изпращам тази информация по линията на връзката. Ти получаваш тези технически данни и с помощта на декодер наново ги превръщаш в изображение на екрана.

Така кабалистите се намират във връзка един с друг. Те са постигнали духовната картина, записали са я и са ни я предали. Но ние нямаме «декодер» и не можем да обърнем тази информация в същата тази картина. Четем и нямаме никаква представа за какво говорят. Струва ни се, че това е просто фантазия.

Нито един от четирите езика, на които кабалистите са ни описали духовния свят (на езика на Танаха, Алахот, Агадот и Кабала) ние не можем да разшифроваме и да извлечем посланието.

Но какво казват кабалистите? Използвайте тези текстове като «чудодейно средство» (сгула). Какво е това «сгула»? Ако искаш да достигнеш до разкриване и по някакъв начин да разбереш , че разкриване може да има само в свойството отдаване, когато видиш себе си и целия свят в любов и отдаване един на друг, във взаимно поръчителство, като един човек с едно сърце – ако се устремиш към тази картина, то започваш да се приближаваш към правилното разшифроване на тези текстове. Това ще ти подейства и в крайна сметка ще се случи, в теб ще се разкрие същият този духовен «декодер». Затова и четем книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.12.2010

[31013]

Плачи, моя душа!

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, Разликата между вратите на сълзите и останалите врати“: „Дори, ако човек плаче с горчиви сълзи, но плаче за ненужното – никой няма да откликне на неговия плач.

Пред този човек се намират вратите на сълзите, и те са затворени, и не допускат неговата молитва да влезе. За ненужното не се плаче. Прието е да се плаче само за жизнено необходимото.

Въпрос: Какво се нарича „плач” в духовното? Как човек разбира, че плаче истински? Трябва ли групата да стигне до плача?

Отговор: Разбира се – и групата, и всеки един в нея. Именно това е „молитвата на множеството“. Всеки се моли за всички и за себе си включително. На този принцип са изградени молитвите в молитвеника.

Плачът – това е малкото състояние (катнýт): аз знам, че сам не мога да постигна единство и дори не мога да го пожелая. Още, преди да се убедя, че не съм способен на духовно действие, трябва да разбера, че преди всичко тук е необходимо стопроцентово желание: „Нека направят това заедно с мен!“ И това желание, също не мога да придобия сам.

Например, надявал съм се сам да се излекувам от някаква болест, но постепенно съм осъзнал, че това е невозможно. След като съм се настрадал и съм загубил много сили, аз виждам, че нищо не мога да направя. Оказва се, че мога да се излекувам само с помощта на лекар. Къде е проблемът?

В това, че трябва да помоля лекаря. Аз трябва да искам, трябва да моля настойчиво за операция. И трябва да желая това наистина макар, че много ме е страх. Страхът ме спира, но безизходността на ситуацията ме тласка към молби за помощ.

Така е и при нас. В зависимост от напредването, все по-ясно чувстваме, че ни  предстои операция по отстраняване на егоизма – на същия онзи егоизъм, който ни ръководи в живота и ни поддържа във всичко. Но, как мога да моля, дори да помисля за излизане от него?

Само посредством висшата светлина.

Желанието трябва да получа отвън, от групата – да го получа по неволя. За това е казано: „от ло-лишма стигаме до лишма“, т.е. от егоистичното намерение – до алтруистично. Аз се устремявам към това, което е било противоположно на сегашното ми «аз»: всички мои грижи да бъдат за ближния, всичките ми пари, освен „екзистенц – минимума“ да отиват за ближния – всичко да бъде за ближния.

Възможно ли е да поискам това така, сякаш  в живота няма нищо по-важно? Възможно ли е да моля за това и тези мисли да не ме напускат нито за секунда? Възможно ли е да плача за това?

Да допуснем, че ми показват молба за отдаване: „Моля да ми осигурите алтруистично желание, за да мога във всичко, освен жизнено необходимото, да се грижа за другите“. Подпиши се! Моля. Пожелай! Как да пожелая? Та, аз не мога да създам ново желание в себе си.

Вярно, но ако принципно си съгласен, тогава започни да работиш в група и необходимото желание ще дойде при теб от другарите.

В обкръжението е заложена духовна сила – силата на Твореца. От самите другари нищо не зависи – така е замислено изначално. Ако се обръщам към обкръжението, към нашата вътрешна взаимовръзка – там намирам всичко. Там разкривам всички стъпала, сили и състояния – до самия Край на поправянето.

Изведнъж се разкрива, че сме обединени, и в нашето сплотяване усещам всички духовни явления, включително до пълното единство. Всичко, за което говори науката кабала, аз разкривам там  –  в нашата взаимовръзка.

Силата на отдаване между нас – ето какво е връзката между душите. Душата – това е силата на отдаване в човека, част от Твореца свише.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31006]

Безграничната наука

Философията се отказва да се опира само на научни експерименти и често прави изводи само на основата на човешкото въображение.

За философия се приема дори теорията, откъсната от реалността, когато смяташ своите умствени заключения над реалните факти.

Докато работиш като машина, като учен, на основата на самите факти – ти не грешиш. Но веднага щом се отклониш от тях и се впуснеш във «философстване» – твоите изводи вече нищо не струват. Така казва науката кабала.

От една страна, сякаш кабала принизява човек, прави от него «машина», работеща съгласно някаква проста схема, а от друга страна тя е готова да му предостави нови възможности – нови инструменти на възприятие.

Но тя предупреждава, че не трябва да се повдигаме над здравия си разум, защото ще сгрешим! Тя ни предлага нови инструменти за изследване, за да разкрием светът по-нататък!

Човешкият разум достига «до небесата», но по-високо от тази граница той не е в състояние да се повдигне – това е неговият предел. До тази граница достигат външните науки. Но не продължавай по-нататък, защото ще започнеш да философстваш. Вместо това, ти имаш възможност и по-нататък да продължиш научното си изследване – с помощта на науката кабала.

В това се състои причината на непрестанната борба на кабала и философията, защото философията се впуска в такава област, където действа кабала. Външните науки не навлизат тук, те се занимават изцяло в своята си област – изследване в егоистичните инструменти на познанието.

Но днес достигаме до особено състояние, когато науката достига своето «небе», своя предел. И науката кабала иска да продължи заедно с човека научните изследвания над тази граница, използвайки същите тези принципи, като се ръководи само от очевидните факти, «това, което виждат очите ти».

И затова на нея и е нужно да изгони философията от тази област и да покаже, че не и е там мястото. Тъй като философията идва тук с фантазии, а науката кабала – с реални инструменти на изследване (свойството отдаване).

Действително там са нужни нови органи на възприятие и нов подход, основан на силата на отдаване, а не на получаване – затова кабала се нарича висша наука. Но е наука!

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31054]

Светът на нашите намерения

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата наука кабала говори само за действията на отдаване, които се реализират във връзката помежду ни.

Защото цялата реалност съществува в отдаване, освен нашият свят, представящ се пред нас в противоположно свойство, където всеки получава колкото може за себе. В тази тенденция да ”поглъщаме в себе си” ние усещаме нашата реалност.

Представете си малки желания, все едно разпръснати на плоскост. Ако всяко от тях има намерение колкото може повече да печели за сметка на всички, те образуват помежду си такава връзка, която се нарича „този свят” във всичките форми на неговата материя.

И тогава хората се съединяват помежду си в йерархия, женят се, раждат деца, обединяват се –  в зависимост от  намерението им да се наслаждават от другите. Така те се устройват помежду си.

Това се нарича „нашият свят”, „тази реалност”, на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко. Виждаме другите като близки или далечни, зависим от тях повече или по-малко, но всичко това е съобразно нашето намерение да се наслаждаваме.

2010-12-28_rav_zohar-la-am-hakdama_lesson_n37

Ние сами строим тази реалност със своите намерения да се наслаждаваме от всичко, което съществува. Но ако сред нас се намери човек, който да каже „Не! Искам да се отнасям към другите с намерение за отдаване, а не на получаване”, той ще усети своето ново отношение към същата тази реалност като духовен свят. Затова е казано:”Видял е противоположния свят”.

Всичко зависи от намерението.Да преминеш от намерение „заради себе си” към намерение за отдаване, означава да преминеш махсом. В това намерение за отдаване има 125 стъпала – докато не достигнем съвършеното намерение за абсолютно отдаване.

Реалността, която възприемаме сега с намерението заради себе си, е въображаема реалност. Тя ни е дадена единствено за това чрез нея и нататък да преминем към истинското възприемане на действителността.

Специално са ни дали такова егоистично отношение към другите, за да можем чрез него и нататък да започнем да работим над себе си, да преминем към свойството на отдаване и по 125-те стъпала все повече да разкриваме връзката между нас, т.е да се издигаме по стъпалата на световете. Дали ще усетим онзи или този свят зависи единствено от нашето намерение.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 28.12.2010

[31030]