Entries in the '' Категория

Скритият закон на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как висшата светлина може да ме поправя, ако тя се намира в абсолютен покой?

Отговор: Говорейки за идването и оттеглянето на светлината имам в предвид промените в себе си. Светлината – това е явление, произтичащо в съсъда.

Няма светлина без съсъд. Някои от тези явления ги наричам „светлина” и им приписвам някакво изменение.

Всичко е вътре. На някои явления в себе си им приписвам странична външна причина, а други поставям в зависимост от вътрешни причини, от себе си. Усещайки промени в себе си, аз ги приписвам на собствените си  действия или ги приписвам на светлината, която като че ли е направила това без моето участие. Такива са нашите формулировки.

Детето казва: ”Само се счупи”, все едно не го е направило то. Така и ние при отсъствие на духовно съзнание и разкриване, свързваме част от събитията със своите действия, а друга част приписваме на някакъв скрит фактор.

Въпрос: Този скрит фактор ли наричаме „чудодейното свойство” /сгула/ ?

Отговор: Сгула – това означава, че аз извършвам действия, но не мога да проследя пряката връзка между тях и резултатите.

Например, казват ми: „Ако десет пъти чукнеш по стената, от крана в двора ще потече вода”.Аз не виждам никаква връзка, но в стената има скрит механизъм, реагиращ на моите удари и включващ водата.

Всичко е много просто, но аз не знам за този механизъм. И затова ми казват: „Това е сгула. Ако направиш еди какво си, ще получиш това и това”. В крайна сметка аз свързвам едното с другото, макар и да не разбирам причинно-следствената логика на събитията.

Така че сгула е закон, само че скрит от мен. Нищо свръх естествено – просто аз не знам как  работи това.

Аз влизам в група и ми казват: „Толкова пъти подскочи, толкова пъти се прегърни с приятелите, изпей толкова песни, приеми участие в толкова конгреса и ще получиш резултат”.  Аз нямам понятие къде е връзката тук, но кабалистите са дали своите препоръки и те наистина действат.

Как действат – ще видим по-късно, а засега на нашето стъпало това се нарича „сгула”, скрит закон.

От  урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30922]

По определение не ни е дадено да се разбираме

каббалист Михаэль ЛайтманАко няма правилни определения, то няма и общ език.Като че ли говорим с едни и  същи думи, но зад всяка дума подразбираме съвършено различни понятия.

Да допуснем, че започнем да обучаваме някого на чужд език като му даваме съвършено произволно обяснение на думите. И когато той дойде и започне да разговаря, никой няма да разбере какво иска! По същия начин и обикновените хора, учените и философите не разбират кабалистите.

И това е проблем на всички човешки отношения, защото всеки от нас влага във всяка дума свое специфично разбиране. Обикновено тези разлики не са толкова съществени, но именно поради това ни е толкова трудно да общуваме един с друг.

Когато става дума за разликите в обикновените определения , приети в науката и философията, и науката кабала  –  няма въобще никакво разбиране.Тъй като на хората им се струва ,че те и така знаят какво е духовно и Творец, и поради това не им се налага да се променят  и да Го постигат в своите усещания. Те не разбират, че възприемат целия свят чрез своето егоистическо желание, а за духовното възприятие е необходимо да се достигне подобие с изучавания обект.

И докато не дойдем „до общ знаменател” –е невъзможно  да разговаряме . Защото ние не се разбираме един с друг „ по определение”. Учените са умни хора , но за съжаление  използват неточни определения.

Кабала казва: възприемането на реалността зависи от човека, от неговите свойства – егоистични или алтруистични. Цялата реалност я възприемаме вътре в себе си – навън няма нищо. Всичко е относително.

И с това учените трудно ще се съгласят, те нямат предварителни варианти, преди началото на изследванията – не се нуждаят от тях.Науката изследва всичко вътре в егоистичното желание и не излиза извън неговите предели.Те не са чувствителни към такива тънкости – вътре в желанието, според неговата величина и свойства.

За тях и така всичко е очевидно, те се намират в малка стая и изследват единствено в нея. Аз казвам: „Но аз изследвам в съседната стая! Можете да излезете  от своята стая и да изследвате в друга!” Но те недоумяват, нима има друга? Не съществува никаква потребност , разбиране и усещане, че това може да е истина. Затова наричат кабала философия, отделена от реалността.Единствено тук в нашия свят за тях науката е изследвания, факти.

Т.е.човек в своето развитие още не се е приближил до това да може да усеща, че съществува реалност по-висока от тази, която усещаме със своите ограничени сетива. За това са необходими съответни вътрешни свойства, разкриване в човека на духовния ген /решимо/, за да започне той да се съгласява да приема такива определения и да чувства.

В крайна сметка тук помагат само удари…Светлината удря , удря  желанието, давайки на човек да почувства как го подхвърлят нагоре и надолу и така той постепенно започва да долавя, че това действително може и да е истина.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30942]

Всички измервания са в групата

каббалист Михаэль Лайтман 0-аВъпрос: Има ли в духовната работа етап, на който човек може точно да определи дали е подобен по свойства на светлината?

Отговор: На различните етапи ние се чувстваме ту по-близо, ту по-далеч. Най-правилната мярка – това е отношението на човека към групата: доколко той чувства, че вътрешната същност на групата е това мястото, в което той иска да се включи, където иска да се „разтвори”, като зародиша в майчината утроба, като детето в майчините ръце, да изчезне, да се изгуби.

Защото, ако в човека го няма това усещане, това означава, че неговият егоизъм е още жив. Затова пък в момента в който човек се разтвори в групата, от този миг и по нататък той, започва да расте духовно.

В своите усещания, в желанията, в намеренията, в усилията си, човек може да измери къде се намира: в какво решимо, в какви сфирот, в какво състояние, колко светлина влиза в неговите келим.

Той измерва всичко изключително по взаимоотношенията си с правилното обкръжение. Защото със светлината човек нищо не може да измери. Светлината това е явление в съсъда, а не понятие само по себе си. По определението на Баал а-Сулам всичко, което влиза в съсъда се нарича „светлина”.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30928]

Да преминеш на страната на Даващия

каббалист Михаэль ЛайтманОтначало висшата светлина се намира в абсолютен покой: тя има едно направление, едно отношение към създаденото желание за наслаждение.

Светлината не се променя – всяка промяна идва от желанието, което контактува със светлината и преминава през различни състояния, постигайки, коя е тя и какво е тя.

Постепенно желанието усвоява свойствата, действията на светлината, въпреки че всичко това  е – като че ли. От страна на светлината няма никакви действия и промени, но желанието за наслаждение се променя в светлината и ѝ дава имена на различните състояния и действия, отнасяйки ги на нейна сметка. В действителност в светлината не стават промени – променя се само желанието.

И тогава то определя за себе си, какво значи “нарушение“ и какво значи “заповед“, – определя го спрямо това което му се разкрива в контакта със светлината, във връзката с нея.

“Заповед“ – това е съответствието между желанието и светлината, стремежът да бъде като нея, подобието на свойства, желани в неговите очи. Желанието за наслаждение разкрива тези следствия, благодарение на това, което навлиза в него, от своите реакции, впечатления.

И обратното – отказът от светлината, предизвикан от несъответствието в свойствата – това е нарушение. Тъй като това е в разрез с желанието на светлината.

И затова, когато над егоистичните желания на човека се пробужда ново желание и той започва да се отнася към светлината съобразно с намеренията, тогава човекът определя нивото на своето отношение. За него е важно как той се отнася към светлината.

Вместо страх пред пробуждането и страданията, които го движат, или  тяга към наслажденията, които го привличат, той постепенно пренася важността на своите действия: от възнагражденията и личното усещане – към Висшия, на степента, на която получава светлината.

Светлината е Даващата. До колкото човекът е способен да се откаже  от своето желание за наслаждение и да премине на страната на Даващия, до толкова е висока в неговите очи заповедта, която той изпълнява.

И поради това, осъзнавайки величието на Висшия, величието на светлината, човек сам определя своето състояние – грях или заповед, – а така също и тяхната големина.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30938]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Заповедите на Тора на езика на книгата Зоар се наричат “613 ейтин“ (съвети) и “613 пкудин“ (приноси). Разликата между тях е в това, че в постиженията съществува обратна и лицева страна. Времето за подготовка (поправяне на желанията) се нарича “обратната страна“, а времето за постижение (в поправеното желание) се нарича “лицева страна“.

Съответно на това в Тора и заповедите има разделяне на “ще направим“ и “ще чуем“. И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящият своите желания) до тогава, когато се удостои да чуе (което ще получи в свойството отдаване, бина), заповедите се наричат 613 ейтин (съвети), и това е обратната страна.

А когато се удостоят да чуят “гласът на Неговото слово“ (доколкото е придобил способността да слуша, свойството отдаване, бина), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (принос, разпространение на светлината хохма в светлината хасадим).

Тъй като има 613 заповеди, във всяка от които е заложена светлина на особена степен, която съответства на определен орган от 613-те органа и на връзките между тялото и душата.

Рабаш. Шлавей Сулам. Половин шекел в работата – 1. Статия 12. 1986-87 г.

[30893]

Уникален материал

В какво се състои дейността на нашата организация? От една страна, ние се занимаваме с вътрешна работа по личното поправяне, която всеки извършва в своето сърце/желание.

Тази работа е скрита от другите, от света. И въпреки, че говорим много за нея, тя се извършва в сърцето, без да намира изражение нито в материала, нито във физическите ни действия.

Цялата ни останала дейност се отнася към създаването на материали/медия за разпространение, защото ние сме възпитателна/образователна организация, занимаваща се с възпитание на деца и възрастни.

Материал за това, вземаме от нашите ежедневни уроци, на които изучаваме статиите на Баал а-Сулам и Рабаш. Създаваната от нас продукция е базата, която ще се използва и в бъдеще. А освен нея, в света няма нищо друго, което да се отнася към истинската духовна работа – разкриването на Твореца.

Освен нас, никой в нашето поколение не се занимава със създаването на практическа методика за поправяне на човека и света. И ако не изградим тази методика правилно – по вътрешно съдържание и форма на предаване – няма да изпълним възложеното ни задължение по отношение на човечеството. Тези гръмки думи не трябва да ни плашат – по този начин трябва да чувстваме своето предназначение.

Но, ние не можем да чакаме последния урок, за да направим от него послание и да го предадем на света. Това няма да се случи, ако не работим внимателно над всеки урок, записвайки го, анализирайки и класифицирайки по теми, висота, ниво на възприятие и т.н. Критериите за оценка могат да бъдат различни, но главното е да се систематизира материала и да се пусне в света.

В крайна сметка, нищо не може да замени книгата. Тя може да има друга форма, но все пак е текст, а от него не можеш да избягаш. Ако човек иска де се задълбочи в материала, прослушвайки лекциите по телевизията, тогава трябва да вижда пред себе си букви. Защото буквите са духовни форми, възприемани с разума и душата.

Затова, трябва да се отнасяме към работата по създаване на текстове с най-голяма сериозност, приемайки я за първостепенна. Урокът трябва да се записва, да се подчертават основните положения в него, да се класифицира, използвайки различни видове анализ на текста. Главното е да има готов написан материал, към който хората да могат да се обръщат. И колкото повече работят с него, толкова по-интензивен ще бъде техният напредък.

Трябва да сме благодарни, че имаме тази работа, че се грижим за неща по-висши от този свят, а не сме потънали в проблемите на животинското съществувание. Ние разпространяваме знание за Твореца и, ако понякога ни е трудно, неспокойно и неясно, то това е добре. Очевидно, Той иска да се безпокоим.

От беседата за сутрешните уроци, 17.12.2010

[30884]

Разкриване на светлината или полет на фантазията?

Въпрос: Ако човек е разкрил светлината по една от източните методики или я е разкрил по методиката на Кабала, каква е разликата?

Отговор: Може да се стигне до разкриване на светлината само в случай, че в теб има голям авиют (дебелина на желанието), който можеш да поправиш само, с помощта на науката кабала – и тогава да разкриеш светлината, Твореца.

Защото, при по-малък авиют, ти няма да можеш да разкриеш нищо, освен по-малко или повече приятни усещания, създаващи в теб илюзия за това, че вече „витаеш” в духовното.

Всичко, освен науката кабала – източни методики, „ню-ейдж”, различни вярвания и религии – това са все видоизменени форми, родени от желанието за наслаждаване, което не е стигнало до последния стадий далет/4, и е несъвършено във всичките си нива на авиют, не е толкова егоистично.

И освен това, какво са взели те от науката кабала? Едни проповядват морални норми, други – медитации, трети – ограничения в храненето, четвърти – вяра в рисувани изображения или разказани приказки, пети – изпъняване на обреди, смятани за свещени, и т.н.

Всичко това е резултат от желанието за наслаждаване, което все още не е достигнало своето окончателно развитие и тогава, същата тази наука кабала намира изражение в него, в подобна лека форма – вместо поправянето на себе си.

Защото, такъв човек не усеща необходимост да се поправи – не разбира, какво трябва да поправи. Той смята, че ако целуне някакъв „свещен” предмет или даде пожертвование – вече всичко е наред. Малкото желание за наслаждаване не тласка човек към нещо по-голямо. Всичко това произтича от желание, което все още не се е развило до последния стадий далет (4/4).

От урока по статията „Кабала и философията”, 27.12.2010

[30948]

„Зоар“: разказ за ненавистта и любовта

Въпрос: Ако аз седя на урока, чета „Зоар“ и заедно с всички полагам усилия, това ли се нарича „да жертвам желанието”?

Отговор: Не. Аз откъде да знам, че вие четете? Може би вие просто се наслаждавате от това, че „Зоар“ се обяснява на такъв лек, красив  и вълнуващ език.

Но с какво ни вълнува той, какво иска да обясни? „Зоар“ обяснява, че ако искам да постигна връзка с теб, то ще премина през такива състояния. Много е просто!

Какво пишат авторите на „Зоар“? – „Ние се събираме заедно, изпитвайки ненавист един към друг, между нас съществува пълен разрив. И тогава ние се опитваме да се съединим”.

Тогава пред тях не е стояла книгата „Зоар2, те самите са се канели да я напишат. И какво пишат? Те започват да работят помедду си и да търсят: „Как да се приближим един към друг? Какво да направим, за да възникне поне някаква близост?

Как да разкрием връзката между нас, свързващата ни мрежа, която вече съществува? Какви са отношенията в тази връзка, какви са нейните етапи? Какви сили действат от съществуващите в нас – завист, страст, ненавист, стремеж към почести, дясна, средна, лява линия?

Ако ние поправим това, започваме да правим съкращение, след това екран, издигаме се над нашето желание да се насладим, как постигаме нещо? Аз се отказвам от това и от онова, действам така или иначе…”.

И тогава те започват да пишат книгата „Зоар“ – от това, което преминават във връзката помежду си. Докато не постигнат такива високи степени, че всяка от тях е десет пъти по-висока от предишната: от единици в десетици, след това стотици, хиляди и десетки хиляди (рибо).

Вие виждате ли какви нива постигат те?! Това е мощта на съединението между тях. И за това пишат те.

Затова, ако искаш да си се представиш в същото състояние – тогава всичко написано от тях ще ти въздейства, за да се приближиш по същия начин до другите и във връзката с тях да разкриеш същите състояния – докато не постигнеш такова състояние, където съвършеното кли/желание е напълнено с безкрайна светлина.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 27.12.2010

[30913]

Засмукан в духовната тръба

Обединението с другарите – това е мястото, където откривам духовния свят. В мига, в който успея да съединя нашите желания, аз ще отворя в точката на свързване отвор, вход, навътре във висшия свят!

Той внезапно ще се отвори и разшири, а след него, ще открия нов духовен обем/желание.

И разбира се, около точката на входа, който трябва да ми се разкрие, има много препятствия. Но това не са пречки – те се стараят да ме орентират правилно към входа в духовното, и сякаш ми подлагат крак от всички страни.

Но ако сега не се отчая, а разбера, че това работи като „помощ от противоположното“, тогава ще премина през всички препятствия и ще вляза в духовния свят. Входът за там се отваря в същата тази точка.

Сега ни се струва труден и невъзможен, но той изведнъж ще се отвори така, че ние сами ще се устремим направо натам! Няма да е нужно да оказваме натиск и да си пробиваме път – той, просто ще ни «засмуче» в себе си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30107]

Гаранцията за излизане от заблуждението

Философията, както и много от хората, смятат, че материалният свят се е родил от духовния.

И действително, кабала говори за същото – станало е разбиване на световете и общата душа, желанията загубили своите екрани, станали егоистични и се спускали все по-ниско, докато не паднали в „този свят”.

И вследствие от това, е нашето съществуване в него и всичките ни сетивни органи.

Излиза, че сме „дошли” тук от духовния свят – няма откъде другаде. Независимо какво е станало, но материалното се явява следствие от духовното. Въпросът е само в това, напълно ли се е отделил материалният свят от духовния или все пак има някаква косвена връзка с него?

Но, нито философията, нито естествените науки на този свят, намирайки се в едно егоистично желание, не са способни да изследват силата на отдаването. Затова, те нямат никакъв контакт с духовния свят и могат само да фантазират за него.

Появяват се „научни” изследвания за това, кое се смята за душа или за уж уловимата връзка с нея, които се основават на неправилни определения за духовното.

Или пък, това са философски разсъждения на хора, които нямат никакви инструменти за изследване и реална връзка с духовния, тоест с научния подход, и те просто предполагат нещо. А всеки може да измисли всичко, каквото си поиска – няма граници за човешката фантазия.

Например, има изследвания за промяната в теглото на тялото преди смъртта и след нея, а разликата между двете стойности определя теглото на душата. Така измерват душата… Или пък, регистрират електрическите импулси в мозъка в момента на смъртта и смятат това за проява на душата, излизаща от тялото.

А всевъзможните халюцинации, ставащи в мозъка в момента на клиничната смърт, чиято природа е сходна със сънищата, се смятат за усещания на духовния свят, в който човекът се „издига”, а след това „се връща” обратно при нас, идвайки в съзнание.

Всички тези измислици са предизвикани от липсата на правилно определение за духовното, и затова хората се заблуждават, че могат да се докоснат до него и да го изследват.

Но духовна се нарича реалността, която е над нашето егоистично желание, над нашата материя. И тук, вече възниква проблемът с възприемането на реалността, защото човекът се обърква – какво е материята? Според известното определение, материята е обективната реалност, дадена ни в усещанията. А какво усещам аз? Своето желание!

И човекът не разбира това – той си мисли, че материята са твърдите тела, течността, четирите основи: „огън, вода, въздух, земя”, или неживото, растителното, животинското, човекът. Но кабалистите казват, че материята е желание – ние изследваме желанието – при това, своето собствено!

И това е напълно непонятно за нас. Аз виждам пред себе си желязна тръба, която не мога да помръдна от мястото й, а ми казват, че тя е моя и се намира вътре в мен… В този момент, човекът изпада в пълно недоумение и е много трудно разговорът да продължи.

Тоест необходимо е да се преодолеят множество препятствия, докато не стигнем до такава гледна точка и определение за всички явления, откъдето ще можем да погледнем реалността съвместно, заедно с учените и философите. А засега, всеки се намира в своята ниша, което води до голяма бъркотия.

И главният проблем е в разликата между определенията, които формулират какво е духовното и какво – материалното. Най-често, под духовен живот се разбира култура и всяка човешка дейност. При такова разбиране – всеки танц също е нещо духовно.

Тези неправилни определения много объркват хората и не позволяват да се проведе сериозен разговор. Затова, преди всичко трябва да дадем на света правилни определения – какво са духовното и материалното, животът и смъртта, висшата реалност. По този начин, ще разрешим всички проблеми. Трябва трайно да вкараш в главата си правилните определения  и само чрез тях да наблюдаваш реалността – тогава навярно няма да сгрешиш.

От урока по статията „Кабала и философията“, 27.12.2010

[30952]

Вътрешната група

В крайна сметка, не толкова групата трябва да оказва въздействие върху теб, колкото ти самият трябва да се включваш в нея.

Говорейки за това, че групата трябва да влияе на човека, ние искаме да подбудим всеки за отдаване към групата.

Ответното въздействие на групата може да бъде силно или слабо, но това не се отразява на човека.

Защото се намираме във връзка, във взаимодействие с ”вътрешната”, а не с външната група. Външното поведение на другарите играе не толкова съществена роля.

Тук всичко зависи от това, доколко аз се включвам в тях, доколко се старая да усетя техния вътрешен стремеж, което не зависи нито от мен, нито от тях – това е духовната реалност, единството между нас на степента на Безкрайността.

А поради това, групата ти въздейства доколкото ти се включваш в нея и искаш да получаваш нейното влияние, нейното отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 27.12.2010  

[30925]

Метод на научното изследване: ”Правим и усещаме”

Въпрос: Как се съгласува необходимостта от научен подход с принципа: ”Правим и усещаме”?

Отговор: Това е забележително, съгласува се едното с другото. ”Правим и усещаме” – това е най-чистият научен подход, който съществува в същинската наука. Защото науката през цялото време разкрива явления, които дотогава са били скрити от нас.

Ние не сме имали за тях никакво фактическо знание или връзка – само своето желание да направим разкритие, да развием своето възприятие и способност, за да уловим новите, допълнителни явления и да ги изучим върху себе си, върху собствената си плът, в своите органи за усещане и за регистриране. Основавайки се на тези данни, ние сме събрали цялата пълна картина на реалността, в която съществуваме.

Както в обичайната наука, така и в кабала, която също е наука, действа един и същи подход – нашият стремеж да разкрием новата реалност. Няма никаква разлика. Само в обичайните науки, изучаващи природата на този свят, от нас не се изисква да променяме органите си за усещане – само да ги разширяваме. Инструментите за изследване вече съществуват – това е нашето желание да се насладим. Трябва само да го разширим с помощта на всевъзможни микроскопи, телескопи и други устройства, повишаващи нашата чувствителност към скритите дотогава явления.

Но всяка действителност се разделя на две половини: получаване и отдаване. И за да проверяваме, да изследваме, да изучаваме реалността, основана на отдаване, а не на получаване, преди всичко ни е необходимо да се въоръжим със съответстващите инструменти за възприемане (келим).

Вече не е достатъчно просто да разширим своите органи за усещания – необходимо е да изградим от нулата нови органи, основани на отдаване. Това се нарича раждане в духовния свят.

А затова, според количеството на тяхното разширяване и развитие, също както става с нашите егоистични органи за възприемане, за които изграждаме всякакви спомагателни прибори – също и в духовния свят, в друга природа, където изучаваме силата на отдаване, нашата способност да проверяваме, да изследваме и да регистрираме данните зависи от разширението на нашите органи за възприемане. Така възниква висшата наука, наричаща се кабала.

Тя се счита за висша, защото се занимава със силата на отдаването в природата. А науките на нашия свят изучават егоистичната сила на получаване в природата.

Но в резултат, ние разкриваме, че има само един източник – и при силата на получаване, и при силата на отдаване. Защото такова раздвоение съществува само според нас – така както разделяме реалността. Но в действителност, те произлизат от един източник – от висшата сила.

От урок по статията ”Кабала и философия”, 27.12.2010

[30955]

Примамка за егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако аз съм изцяло желание за получаване, тогава мога ли наистина да пожелая да направя нещо за Твореца безвъзмездно?

Отговор: Не, не мога. Готов съм да направя само нещо, което ще даде наслаждение на моето желание. Това е моята природа и аз не мога да изляза от нея сам. Аз действам, само, ако имам полза от това. Така ме е направил Твореца и нищо не можем да направим по въпроса.

На езика на Кабала това състояние се нарича „този свят”. Но има и друго състояние, „бъдещият свят” или „висшият свят”, където аз ще съществувам, ако не правя разчети, основани на егоистичното желание за наслаждение, а основани на алтруистичното желание за отдаване.

Но аз нямам това желание и дори не желая да го имам! Това е вярно, но ти се предлага помощ:

1 Точката в сърцето ти се пробужда и започваш да мислиш за това.

2 Довеждат те до група, където получаваш сила от приятелите.

3 Дават ти се книги и учител, който те придружава по духовния път, ако желаеш.

Така ти се дават всички необходими средства и обяснение на факта, че, освен твоята собствена природа, съществува и висша природа, природата на Твореца, която действа чрез разчета за отдаване. Началото е дадено: имаш искра, обкръжение и книги. Това е началната точка, „капката семе”, от която можеш да развиеш своето бъдещо Аз.

Всички останали условия зависят от теб. Топката е в твоите ръце. Ако използваш средствата, които имаш правилно, ще придобиеш втора природа. Междувременно получаваш обяснение, че това е от полза за теб, че се чувстваш много по-добре „там”, че ще имаш безкрайност, триумф, съвършенство и т.н. Получаваш обяснение, което е ясно за твоя егоизъм.

Но в действителност духовният свят няма да бъде разкрит в твоето сегашно желание, защото то ще бъде преобразено в процеса. Това е подобно на това, как в нашия свят децата растат от „обещания”. „Ако прочетеш тази книга, ще получиш топка за футбол” – казвам на сина си. Той взима книгата, надявайки се да получи топка, но докато чете, постепенно се променя и сега вече не му трябва топка, а колело.

След като приеме първата „примамка”, човек без да знае влиза на пътя на развитие и изисква все по-голямо, „прогресивно” възнаграждение, въпреки че той все още не вижда крайната цел. Ние също трябва да объркаме егоизма по такъв начин, за да участваме в живота на групата и постепенно да се проникнем от висшето състояние.

Трябва да станем майстори в „измамване” на нашия егоизъм. Човек в този свят е интелигентно животно и ние трябва да използваме нашето его, давайки му примамки, за да ни помага през целия път, докато не влезем в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30788]

Концентирани мигове

каббалист Михаэль ЛайтманУспехът в достигане на духовното не зависи от каквито и да е висши способности на човека.

Нас всички ни очаква изненадата да открием, че нищо от това, което днес съществува във всеки от нас не ще премине в духовното!

В духовния свят се преминава през такъв тънък филтър, през който не можеш да пренесеш нищо от това, което владееш сега. Всичко остава вътре в твоето егоистично желание, в твоя земен разум, пропадат всички минали достижения, нищо не се съхранява.

И успехът зависи само от приложените усилия – в противовес на всички трудности, проблеми и разочарования. Ако независимо от всичко, човек все пак се придвижва и не отстъпва, само тогава той влиза в духовния свят и това е единственото, което остава с него. Това упорство му дава право да влезе. Няма нищо друго.

Когато излизаме от Египет, вземайки със себе си съсъдите (келим) на египтяните, те трябва да бъдат абсолютно празни- едните голи желания, в които нищо не е останало. Това означава, че изхвърляме всички егоистични наслагвания, направени в Египет и нищо от това не искаме да вземем със себе си. Вземаме само най-оскъдния хляб (маца) и празните съсъди – желанията, в противен случай е невъзможно да излезем от Египет.

Затова сега може да има само един съвет: независимо от всички проблеми и тежести, разочарования и безсилие, всичко те тласка напред. А това работи само при условие, че човек цени страшно много своето време – опитва се да вмести в него колкото се може повече, просто да компресира всеки миг.

Много е важно колко той записва по време на урока, доколко се старае да разпространява през деня – т.е. с какво запълва времето си.

От беседата по време на трапезата, 24.12.2010

[30879]

Всички науки изследват Твореца

Съществува много древна връзка между науката кабала и философията. Философията е нещо като основа на всички науки.

Хиляди години не е имало отделни науки: математика, физика, химия, биология, география, астрономия. Учените са се занимавали с всичко и в същото време са били дори лекари.

И цялото това общознание се е наричало философия, което в превод означава «любов към мъдростта», към знанието.

Известният философ от 16 век Йохан Ройхлин пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията видимо е приел своето учение от кабалистите и първи е превел думата «кабала», неизвестна до тогава на съвременниците му, с гръцката дума «философия».

Връзката между кабала и философията и въобще с всички науки е много дълбока. Всъщност науката, това е вече разкриване на Твореца. Неговите действия, които се разкриват не просто чрез усещанията на тялото, а чрез този механизъм в нас, който се нарича «човек» и вече се отнася към човешката степен. Макар това да е все още човека от този свят, но е от степента «човек».

Древната наука, до нейната връзка с кабала се е развивала на животинска степен. И едва след като науката кабала се открива на първия «човек» Адам Ришон и след това се развива до Авраам и по-нататък, се разкриват действията на Твореца – на тази основа възниква съвременната наука от нашия свят.

Сякаш не виждаме връзка между отделните неща, тъй като обичайната наука се строи въз основа на човешкия разум и усещания, егоистичното желание да се наслади, в което разкриваме света и едва ли не няма връзка с кабала и духовните светове. Но всъщност това не е така, тъй като тя изучава същите тези действия на Твореца, но разкриващи се в друг материал, егоистичен.

Това са действия на Твореца, указващи връзката между частите на реалността. И затова дори обичайните естествени науки за природата са също своего рода разкриване на Твореца, но на наше ниво.

Защото освен Твореца, няма нищо друго в мирозданието и всичко, което разкриваме са Негови действия. Само че ние можем да Го разкриваме в егоистичните си желания и тогава се наричат естествени науки. А можем да Го разкрием в желанието да отдава и тогава се нарича наука кабала.

Но и в единия и в другия случай е разкриване на Твореца. Творецът е един и не се разделя на две. Ние, изследователите сме тези, които Го разделяме, в зависимост от това, в какви желания възприемаме.

От страна на висшия не съществува никакво разделяне, всички деления са само от наша страна. И затова в нас възниква вечния проблем, как едното е свързано с другото и как те си влияят взаимно.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30958]

Огледало

Човек трябва да разбира, че неговото отношение към групата – това е огледало на самия него, безгрешно огледало.

В рамките на предприятието по разпространение ние можем даже да си викаме един на друг, но същността на нещата е в личното отношение към другарите, което свидетелства за повече или по-малко изправен или въобще не изправен подход.

Затова с външната група ти трябва да работиш външно, а с вътрешната – вътрешно. Такъв е порядъка.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30917]

За какво да цениш висшето?

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

През нищетата на прекрасните градове…

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа“. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!“. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя“.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание“ – докато не „заридаят те от тази работа“.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес“, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа“.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Светлият ум не е гаранция за светлина

Моята задача е да променя своята природа. Това значи, че трябва изцяло да сменя всички свои начала.

Няма да взема в духовното нищо от това, което имам сега: нито разума, нито чувствата, нито възгледите, нито критериите, нито сметките.

Това поставя големи, почти непреодолими трудности пред умните хора и те често търпят провал. Необходима е наистина голяма  мъдрост, за да се откажеш от собствения си разум.

Умният човек е уверен в своята логика, която  действува много добре в нашия свят, и му е трудно да си представи, че по духовния път – тя е безсилна.

„Разумът, енергията, упоритостта – всичко е на моя страна. Нима това не е достатъчно?“ Такъв човек няма нищо повече от това – само проницателен ум и тънко чувство. Но ето ти беда – с тях не можеш да си купиш входен билет за духовния свят.

Тук трябва вяра. Какво е това? Вярата – това е сила, която получаваш свише от светлината. Няма я в теб – тя е над твоя разум и чувства, над онова, което си сега. Идва висшето въздействие и чувстваш, как нещо прониква навътре, пробужда се в теб – замисъл, противоположен на всичко онова, което си ти.

И тогава, започваш да се отнасяш към реалността по противоположен начин. Преди си гледал на всичко през призмата на изгодата, а сега правиш сметка не за себе си, а за общността. Това е толкова странно, че не може да се опише. А междувременно, новият начин те завладява, и ти вече не можеш да се върнеш към предишния.

Разбира се, че има и междинни състояния, но след това човек «излиза от Египет» и преминава към висшия разчет, като напълно се отказва от предишните си приоритети. Тъй като неговите умствени способности и богатство на чувствата, опитът и плодовете на неговите размисли, просто престават да работят.

За това е казано: „Не умният се учи“. Като правило, най–светлите умове не постигат успех – точно на тях им трябва голяма упоритост и късмет, за да пробият нагоре.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30784]

Закон за компенсацията на наслажденията/страданията

каббалист Михаэль ЛайтманСветът е пълен с проблеми и колкото и да се стараем от поколение на поколение да поправим положението си, не ни се отдава.

Науката кабала обяснява защо ни преследват всичките тези проблеми и беди: те се опитват да ни подтикнат към правилно развитие, за да се повдигнем над егоизма си и да преминем в друго измерение – в свойството отдаване, към друга сила, друго възприятие на света, в царството на отдаването, вместо царството на егоизма.

Затова цялото наше развитие е насочено само към това, да разкрием това страдание и нищожност, това скритие в егоистичното желание. И колкото повече се опитваме да го използваме, толкова повече то ни огорчава, за да ни покаже, че не ще можем да го използваме за наслаждение и напълване, тъй като получаващите желания не са способни да получат нищо!

Ние не разбираме това и през цялото време повтаряме една и съща грешка, но трябва най-накрая да разберем, че е невъзможно да напълним егоистичните си желания – това е против закона за съществуването на желанията и светлината.

Започвайки с Първото съкращение (Цимцум Алеф) и нататък, никога в историята и в реалността не може да се получи така, че да получа в егоистичните си желания и да се напълня.

А това, че ни се струва, че сякаш се напълваме и се наслаждаваме, е защото разтягаме удоволствието, което усещаме при среща с наслаждението до тогава, докато то изчезне. Но за тези кратки мигове докато то се намира в нас и ние го усещаме, ще ни се наложи изцяло след това да заплатим със страдания, когато разкрием образувалата се пустота.

Тази празнина се образува от силата на наслаждението и времето, в което то се намира вътре в желанията. За пример можем да вземем това, че в нашия свят мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока. Същото се случва и с наслаждението!

Мога да получа 10 грама наслаждение, но да го усещам в продължение на един час и тогава 10 г се умножават по един час и ни дават мощността на наслаждението. А мога да усещам и един килограм наслаждение, но само за една секунда и това също определя мощността.

Затова, дори цялото това наслаждение, което ще ни се наложи да усетим, след това неизбежно ще се превърне в страдание от опустошеното желание. Няма да ни се отдаде да се напълним в егоистичните си желания – защото е против природата на творението и неговите цели.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30837]