Entries in the '' Категория

Кога най-сетне ще започне да ни върви във всичко!

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Нищо не се дава просто така

Въпрос: Има ли смисъл да проповядваме на света „материалния” алтруизъм, като първи етап на поправянето?

Отговор: При разпространяването на науката кабала, нямаме общ път с „алтруистите”. В най-добрия случай, благотворителните организации раздават на бедните това, което успяват да получат от другите. Например, брашно от една фабрика, платове от друга, обувки от трета…

Разбира се, това е добре, но малко хора се занимават с тези неща. Повечето се ограничават с разговори.

Тук обаче е важно да се помни, че така изобщо не подобряваме света, защото егоизмът, който го разрушава не се поправя с подобни средства.

Удовлетворявайки желанията на егоиста, ти го погубваш. Неговите потребности трябва да се удовлетворяват при условие, че той усвои някаква специалност и направи нещо с ръцете или мозъка си.

Човек трябва да работи, да произвежда неща за храната, която му даваш. Иначе увеличаваш броя на паразитите и милиарди хора в света не искат да работят, очаквайки да ги нахраниш.

А после, те излизат по улиците, възмущавайки се, че намаляваш тяхното обезпечаване. И те не са виновни – така си ги възпитал ти, приучил си ги към такъв подход.

Европейското ръководство само е отгледало демонстрантите, които днес протестират срещу съкращенията. На тях ясно са им дали да разберат: „Стойте без работа, а ние ще ви изплащаме помощи”.

С други думи, ти самият си сбъркал и сега ти се налага да си сърбаш надробеното. Действително, кой ще иска да се откаже от подаянията, превърнали се в норма?

Човекът не трябва да се приучва към подарено угощение. Ние не отчитаме неговата егоистична природа.

Същото се отнася и за децата. Те трябва да знаят, че винаги им даваш, в замяна на нещо, което получаваш от тях. Непрекъснато учиш детето на правилно отношение към живота – приучаваш го да работи със своя егоизъм. Нищо не се дава просто така.

Разбира се, към децата трябва да има особено отношение, но съгласно същите закони. Бонбонче – не за хубавите му очи, а след задачи и упражнения. Иначе, ти разваляш детето – защото сега, то ще се надява да получи даром всичко в живота. Накрая, ще израстне като нещастен човек, който не знае как да живее.

Заплащане трябва винаги да има – и при големите, и при малките. И освен това, човек трябва да знае на кого да плати, с какво, какво искат от него. Само тогава, той ще изгради правилно отношение към заобикалящите го – няма само да получи отвън, но и сам ще даде нещо в замяна.

Така, човек постепенно започва правилно да контактува с цялото мироздание и тогава, в него се проявява и формира напълно различна философия.

От урока по статията „Мир в света”, 26.12.2010

[30812]

Изгнание от намерението

Въпрос: Ако просто помагам на хората в този свят, мога ли да извлека от тези си  действия светлината, поправяща душата?

Отговор: Това зависи от твоето намрение – ако действително имаш намерение да отдаваш, тогава разбира се, ще привлечеш светлина. Но, ако ще преведеш старицата през улицата и ще се гордееш с това, какъв праведник си – напротив, ще си навредиш.

В света има милиони хора, които са готови да помагат на другите и те, като че ли правят добри неща на своето материално ниво, но въпреки това, светът не става по-добър! Цялата благотворителност не води до никакви положителни резултати, защото намерението променя света, а не действието!

На Твореца не му трябват нашите действия, ако ги извършваме от своя егоизъм. Първо трябва да попитам, дали те поправят сърцето?! Преди да изпълня заповедите или каквито и да е други действия, първо трябва да се въоръжа с правилното намерение. А ако го нямам, струва си да се замисля да извърша ли действието, или не.

Ако то е необходимо за живота, аз съм длъжен да го изпълня дори без намерение, защото това се отнася към насъщно необходимото, което „не се порицава и не се поощрява”. Но, ако то е повече, от необходимото за животинското тяло – не трябва да го правя с егоистично намерение. С това, аз развалям света, извършвайки егоистични действия, защото се отделям от духовното и навличам на този свят нещастия.

Общото състояние, когато действията се извършват без намерение, се нарича „изгнание”. А връщането към действията с отдаващо намерение се нарича „освобождение” – с всяко такова действие, ти ще разкриеш Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята”, 24.12.2010

[30741]

Двигател с вътрешно горене

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Поправянето е в нас и посланието излиза от нас. Днес ние провеждаме Ден на единството, на 28 януари ще се състои Конгрес в Берлин и в Сан Франциско. С какво ни задължава това?

Отговор: Ние трябва да разкрием, че сме колелца скрепени в един механизъм, под името „Световно движение Бней Барух”, и че ние влизаме в тесен контакт с целия свят.

Представете си колко мощен трябва да бъде нашият двигател, че да „превърти” в една посока всички заедно, в едно намерение, с единна тежест, за да можем ние да включим целия свят към този „въртелив момент”, в движението към страната на единството.

Силата трябва да е такава, че допълнителният товар да не ни спира, а точно обратното – да ни добави сила. Това трябва да постигнем.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30809]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и заповедите, тъй като (точно заради това, затова) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или пък защото така е указано от Твореца).

„Чистота” означава очистване от “желанието да получаваш заради себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който е изцяло – (свойството) отдаване.

Затова, докато ние не очистим своите съсъди, е невъзможно да дадем в тях доброто (висшето) напълване (усещането за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд – (по закона за подобие на свойствата) се омърсява.

Затова са ни необходими правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали сами пътя на поправянето), които биха ни помогнали да почистим своите съсъди (егоистичните ни желания), което се нарича кашероване (пригодност) и подготовка, за да можем ние да получим цялото добро и наслаждение (приготвено за нас при разкриване на Твореца).

И затова са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на „Зоар“ “613 съвети“, които ни съветват, как да очистим своя съсъд (своите желания, а човекът сам по себе си представлява именно съсъд за желание) от нечистотиите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата „Зоар“ (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на „Зоар“ се наричат “пкудин“ (вноски), а освен това също се наричат и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществува лицева и обратна страна.

Времето на подготовка се нарича “обратна страна“, а времето на постигането (получаване) се нарича – “лицева страна“. Съгласно това, в Тора и заповедите има разделяне на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, когато се удостои да чуе, заповедите се наричат 613 ейтин (светлини), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът на думите Му“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (внасяне, усещане на светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. „Святост и чистота в работата“. Статия 28, 1991 г.

[30799]

Най-великият изпълнител на ролята на Твореца

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Целият този свят? Каква дреболия…

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30819]

Нямаме изход

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво не ни достига, за да обясним на света принципа на зъбните колелца?

Отговор:Ние всички сто-процентно зависим един от друг. В различните области, това се проявява в различна степен, но всъщност други проценти, различни от сто, са лъжа.

Дори, когато се вижда само един процент, това значи че останалите 99 процента са скрити вътре.

Така или иначе, нашата зависимост един от друг е абсолютна, дори ако това изглежда по друг начин. Където и да погледнеш, ние сме приковани с железните вериги на взаимозависимостта и от нея няма мърдане.

Колкото по-ясно тя започне да се проявява, толкова по-силно човечеството ще отправя своя призив. Това значи, че ти зависиш от своите врагове и ненавистници, от всички и всеки – и не е ясно как да реагираш на това.

По същия начин в семейството, мъжът и жената разкриват помежду си ненавистта и тоталната зависимост един от друг. Ние всички сме неразделни и няма къде да се скрием. Ето го малкия ни апартамент, ето ги нашите деца, ето го нашия хладилник, ето го имуществото. При това, ние се ненавиждаме до смърт, но не можем и да умрем.

Необходимо е тази толкова нетърпима ситуация по някакъв начин да се смекчи, да бъде изгладена. Защото точно това е раждането на новия свят, контракции преди идването на Машиах.

Напразно се надяваме, че като осъзнае ставащото, светът ще разбере как да действа. В „Трудове за последното поколение” Баал а-Сулам пише, че хората никога няма да разберат това и врагът никога няма да се съгласи с врага си.

От това ни става ясно, колко е важно разпространението на кабала и нашето обединение – като пример за цялото човечество.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30806]

В часа, когато се явява Машиах (Месията)…

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”: „В този час, когато се явява Машиах на събранието на раби Шимон, той е увенчан с висши украшения от главата на събранието.

Но сега, след като всички тези членове на събранието се удостоиха със стъпалото „глави на събранието”, Машиах е украсен с Тора от главите на събранието. По такъв начин, той се овенчава с най-висши украшения от главите на събранието.“

Става въпрос за стъпалата вътре в човека, който разкрива своя вътрешен строеж. Целият негов вътрешен строеж – това е общото желание, разделено и подредено по нива, възможности за отдаване.

В него е строежа на света Ацилут, а вътре в този вътрешен строеж се намират по-вътрешни структури, съгласно нивата „шореш” (корен), „нешама” (душа), „гуф” (тяло), „левуш” (облекло), „ейхал” (чертог) – отвътре навън. Както и в нашия свят, в него има  неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Няма разлика между материалния и духовния строеж, това са само проекции на нашите вътрешни свойства, рисуващи в нас такава картина. Така, както сега  виждаме пред себе си нашия свят, но това е наше вътрешно изображение.

Разкривайки своя вътрешен духовен строеж, аз виждам как с помощта на поправянията, получени от светлината, всички мои свойства се издигат – от „членове на събранието”, към „глави на събранието”, от Машиах, идващ от определено ниво, към Машиах на по-високото стъпало. Изведнъж виждам раби Шимон – стъпало, което по-рано не се е разкривало в мен.

Всичко това са нива в душата на човека – всички праотци и синове: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Става въпрос за това, как човек разкрива вътрешния строеж на своята душа във все по-подробни детайли и вътре в тях разкрива по-голямата степен на отдаване във всевъзможни форми. И това се нарича разкриване на Твореца.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 26.12.2010

[30796]

 

Сложна работа на прост принцип

Въпрос: Всички питат какво конкретно трябва да правим, за да ни поправи Творецът? Иска ми се да получа някакъв прост и разбираем отговор.

Отговор: Всички искат да чуят някакъв прост отговор: „Кажи ни конкретно какво трябва да правим, без всичките тези сложности!” – за да работим като роботи на конвейер, да натискаме един бутон и да не мислим за нищо. Но така няма да стане!

Ще ти се наложи сам да се постараеш и „да направиш всичко по силите си”. Защото нашият духовен съсъд (кли) е изключително сложен и включва в себе си 613 (ТАРЯГ) желания, 10 сфирот, 3 линии, 22 букви, множество характерни свойства и много различни компоненти.

Затова тук не е достатъчно някакво единствено просто действие: трябва да се обучаваш (във физическа група или виртуално по интернет/телевизор), да участваш в събранията на другарите, да идваш на конгресите. Аз се намирам сред частите на разбитата душа и трябва да възстановя връзките с тях, за да поправя разбиването!

За да усетя духовния свят, Твореца, ми е нужно да се съединя с всички останали души, и само в нашата връзка ще почувствам духовното. Защото духовното никъде другаде не съществува, извън тази свързваща ни мрежа.

Единствено ако възстановя общото тяло на душата и то заработи правилно – вътре в него аз ще усещам светлината, която го напълва и тече от място на място.

Аз ще почувствам, че в това тяло тече живот и се случват особени действия, предаване на енергия от един на друг. Това и се нарича духовен живот!

И наистина, задачата е много проста: съществувам аз/егоистът/моята точка в сърцето – и нея трябва да съединя с другите, със същите такива точки в сърцето. Но от този прост принцип произтичат хиляди необходими действия: съвместно изучаване, подготовка и участие на конгреси, работа в кухнята и т.н. Всичко това заедно се нарича „работа в групата”.

Но за какво ми е нужна цялата тази работа? – За да разкрия връзката и любовта между нас! Изхождайки от този прост принцип, ти ще съумееш да изведеш всичко останало – повече или по-малко свързано с целта. Но духовният живот се намира само във връзката между душите.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.12.2010

[30743]

Ти сам си избрал земята, на която да растеш!

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]