Entries in the '' Category

Няма нищо по-лесно!

Въпрос: Ако на душите се удаде да се съединят, във връзката между тях се разкрива Творецът. Кой създава тази връзка – ние или светлината?

Отговор: Ние никога нищо не правим. Всичко извършва само светлината. Тя е разбила желанията (келим) и ги поправя.

Ние само трябва да проявим нашата готовност да издигнем МА”Н, да помолим светлината да направи това – да поправи нашата връзка, да се разкрие между нас, да ни напълни. Тя ще направи всичко.

На нас не ни е необходимо нищо освен молбата – както малкото дете през цялото време крещи и изисква. Това е цялата наша работа. Няма нищо по-лесно – изисквай, моли, крещи! Задължи го!

Това се нарича ”победиха Ме  Моите синове”. Ние Го притискаме, изискваме от Него – и само това Той очаква. Така работи цялата висша система – тя чака само молба отдолу, защото всички стремежи на Бина (Висшата Майка) са само ”да нахрани” душите, да ги напълни със светлина.

От урокa по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30751]

Творецът от двете страни на бойната линия

каббалист Михаэль ЛайтманНие сме разочаровани от това, че нямаме сили да разкъсаме егоистичната си черупка (клипа) и да се обединим в едно кли.

Разкрили сме, че между нас е разположено нещо, което не ни позволява чрез единно желание да слеем сърцата си, оставяйки настрана телата и нашия свят.

В крайна сметка, тази черупка трябва да ни покаже, че сме безсилни пред нея. Огромното желание да достигнем целта и заедно с това, безсилието да я достигнем самостоятелно, не ни оставят друг изход, освен да се обърнем към Твореца.

А  докато не се окажем напълно разочаровани от своите сили и страстно желаещи да достигнем целта – ние забравяме за Него.

Може навсякъде да разлепим обяви за това, че трябва да молим Твореца за помощ и въпреки всичко, няма да имаме нужда, потребност в Него. Тази потребност се появява: 1) когато искаме с всички сили и, 2) не можем да влезем в духовния свят.

Тогава, ние започваме да постигаме и осъзнаваме факта, че само Творецът ще ни помогне.

Първото прекрасно разочарование получихме на Конгреса. Това е голяма придобивка. Сега трябва да разберем какво получихме и постоянно разсъждавайки за това, да усилим нашето усещане.

Мисълта усилва желанието, изчиства всичките му компоненти, благодарение на което можем да вървим напред без нови беди, стараейки се само отново и отново да проявяваме състоянието, в което сме били. Това е достатъчно.

По този начин ще сформираме искането към Твореца – защото няма никого, освен Него, и само Той ще ни помогне да се противопоставим на Фараона.

А освен това, ще разберем, че Творецът действа и в двете посоки. Тъй като Фараонът – това е същият Творец, само че от обратната страна. В Тора е казано: ”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му.”

Творецът предварително предупреждава за това: ”Аз стоя на твоя път. Искаш да преминеш? Обърни се към мен с молба, защото именно аз съм поставил това пред теб – и с моя помощ ще го преодолееш”.

За това е казано: ”Победиха Ме Моите синове.” Няма никой, освен Твореца, но за да се осъзнае това и да се поиска помощ от Него са ни нужни общи усилия, насочени към една цел: как заедно с Твореца да дадем отпор на Фараона и да се родим в света.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26455]

Повтарянето на опита е критерий за истината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Имаме ли свобода на избора каква вяра да изберем?

Отговор: Ние имаме само една свобода на избора и тя не касае вярата.

Разбира се, че няма да изберем нищо, което е противно на нашата природа, а ще изберем подходящото – излиза, че тук нямаме никаква свобода на волята.

Не ни е нужно да избираме вяра, а да постигнем разкриване, да разкрием истината, а не от абстрактни теории да избираме тази, която повече ни харесва!

Ако другите хора в този свят имат други факти, тогава моето знание вече не е факт. Откъде кабалистите, постигащи духовно разкриване знаят, че са разкрили истински, правилни неща? Защото всички те, разкриват едни и същи явления в своя опит.

Всеки, постигащ някакво определено стъпало или поправяне на някаква сила, разкрива същите явления. Той получава същото вътрешно напълване, наричащо се душа, както и всички останали, които са стигнали до същото състояние.

И пътят, и постижението, и разбирането са еднакви за всички, всеки стига до същия резултат. Затова кабалистите наричат това факти, както е и с фактите от нашия свят.

В нашия свят извършвам изследване, получавам резултат, публикувам научна статия с обяснение на резултатите и предлагам на всички да проверят истинността. И когато проверят резултатите ми и се убедят в тяхната истинност, това става признат факт.

Не съществува абсолютно знание, което да не изисква доказване – всичко е съотнесено към реалните усещания, в които постигам фактите.

Разбира се, това е относително знание, защото е постигнато със  земните ми свойства. Но всички постигат същите факти и затова те се наричат научен закон. По този начин, ние сме открили всичките физически закони.

Всички те са определени в условията, които ни заобикалят на тази земя. А, ако попаднем на друга планета, там може да действат напълно различни закони – кой знае?

Защото, аз проверявам законите спрямо същия този човек, живеещ заедно с мен на тази земя.

Според теорията на Айнщайн, ако се лети със скоростта на светлината, ще започнат да действат други закони – разстоянието ще се свие, времето ще се ускори, геометрията ще се изкриви – правото ще стане криво, а кривините ще се изгладят…

Затова, ние определяме, че се занимаваме със земна наука, която може да се приложи към всеки човек. И същия подход използваме в духовното. Това говори за автентичността на кабала като наука – когато ние постигаме някакви изводи, ние знаем, че те са приложими спрямо нас.

Рабаш пише, че ако един ангел и аз едновременно наблюдаваме една маса – ние бихме видяли разни неща. Затова всички изводи действат спрямо постигащия човек.

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[27971]

Как сладки са страданията на любовта…

Въпрос: Ако не напълня своето желание за наслаждение или го напълвам не изцяло, усещам страдания.

Вие казахте, че в желанието за отдаване аз също усещам недостиг от напълване, но това не предизвиква в мен страдания, а дава усещане за живот. Защо в желанието за наслаждение аз страдам, а в желанието за отдаване – не?

Отговор: Да допуснем, че обичам някого. Аз искам да бъда с него заедно, да се съединя с него, да прекарам с него времето, защото го обичам, а всичко, което обичаме, искаме да приближим до себе си.

Но засега той е далеч от мен и аз само се стремя към него. Но във всички случаи, това е приятно усещане, макар и да се нарича ”страдания на любовта”. Ти обичаш – и на теб ти е приятно, любовта те привлича и те напълва. Но заедно с това усещаш страдания, защото още не си реализирал своята любов, не си се съединил с любимия.

В духовното, отдаване означава любов. Защото се отдаваме на този, когото обичаме. Ако аз обичам някого, искам да го напълня и го напълвам – това се нарича отдаване. Но понеже в основата се намира любовта, то отдаването – това е наслаждение.

Затова в духовното, в отдаването, дори да усещаш недостатък в отдаването, а от това и недостатък от напълване, и затова страдаш – това са страдания на любовта. Те също са сладки, защото произлизат от любовта и връзката с любимия.

А тъй като за отдаването няма никакви ограничения, ти непременно ще достигнеш възможността  да отдаваш на любимия, защото зависи само от теб. И ето защо страданията на любовта непременно водят до тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30698]

Желанието, което не те оставя

каббалист Михаэль ЛайтманКнига „Зоар“. Предговор. Статия „Видението на рав Хия“, п.54: …Който следва  Шхина, пребиваваща в самота, и винаги чака, Творецът да възроди Шхина от прахта.

Който не чака това всеки ден, намирайки се в този свят – няма да придобие нищо тук.

Въпрос: Как може всеки ден да се чака възраждането на Шхина от прахта?

Отговор: „Всеки ден“ – значи всеки миг. Такова е неизбежното условие, защото духовният свят е съвършенство. С други думи, в теб цари съвършено желание и ти не можеш да го оставиш.

Сега, когато в теб целодневно управлява егоизма, ти не оспорваш властта му. По същия начин, желанието да отдаваш ще цари в теб ден и нощ, принуждавайки те без умора да се стремиш към спасението.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 23.12.2010

[30606]

Вяра и постижение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако вярата е постижение и знание, то каква е разликата между тези понятия?

Отговор: Разликата между тях е в дълбочината, която човек разкрива. Тъй като самото разбиране излиза от творението, то включва в себе си няколко съставни.

Вяра се нарича степента на отдаване, присъща на действието от страна на желанието за наслаждение. Постижение е това, което човек постига в тези действия за отдаване, според степента му на подобие на светлината.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.12.2010

[29153]

Египетските наказания са без външни прояви

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Започнал ли е вече периодът на египетските наказания за света или това все още ни чака в бъдещето?

Отговор: Все още не е започнал. И все пак, не трябва да се сравняват минали етапи с тези, които ни предстоят в бъдеще. Защото материалният характер на предстоящия ни път, постепенно се сменя с духовен.

Опитай се да разкажеш на предшествениците си, живели няколко века назад, как въпреки, че разполагаш с всичко,  пак си недоволен от живота. В техните очи ти водиш приказен живот.

В дома си имаш устройство, което само с едно завъртане на кранчето лее вода. Също така си имаш бутон, при натискането на който блесва светлина, по-ярка и от дневната светлина. А още разполагаш и с екран, който ти показва целия свят като на длан.

Хората просто не биха разбрали какво още не ти достига! Но ти самият, въпреки всичкото това изобилие, пак не можеш да си намериш мястото. На фона на богатия интериор на твоят дом и свят,  откриваш пустотата вътре в теб.

И затова, египетските наказания не са физически, а вътрешни нещастия. Малко по малко, ти откриваш недостига на вътрешно напълване – всеки удар все по-дълбоко и по-дълбоко прониква в сложното, многослойно желание.

Но тези наказания преминават много бързо, когато са именно във вътрешните усещания. Докато външно всичко е незабележимо – изобщо не е необходимо човек да боледува или да страда по друг, физически начин.

Но разбира се, ако  не се възползваме от светлината, то наказанията ще дойдат във вид на материални бедствия. Принципът е прост: ако ние самите напредваме, помагаме и на света да напредва в духовно направление, то и наказанията ще бъдат в по-духовна форма. А ако това не ни се отдаде, ако светът не тръгне по духовния път, то той ще ги изпита в материален вид.

В “Трудовете за последното поколение“ Баал а-Сулам пише, че са възможни дори световни войни, съпроводени от огромни страдания.

Но ние трябва да се постараем да преминем тези удари вътрешно. Тора, кабалистичната методика, предоставя на човека възможността да проведе целия анализ много бързо и да го завърши в себе си, без да засяга външния свят.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30701]

Универсалният механизъм на поправянето

каббалист Михаэль Лайтман„Буквите“ в духовното – представляват система за поправяне, шаблон, който трябва постепенно да се вмъкне в нас, придавайки ни своята форма.

Както в типографията – те отпечатват в нас своите контури, в правилният порядък, и с вярното съчетаване на нужните елементи.

Накрая и ние ще приемем точно тази форма, която притежава и висшата светлина на Безкрайността. Духовният отпечатък на буквата се налага върху нашето желание, докато то не стане подобно на светлината.

Системата за поправяне се е сформирала в резултат на разбиването на световете, и  затова в нея се съдържат всички възможни форми на съчетаване между Бина и Малхут, които ние трябва да приемем. Тази система е била построена специално, за да могат да се адаптират душите към поправянето.

А след това душата Адам Ришон се е разбила, така че буквите, т.е. нашите поправени форми, са придобили съответствие с нашия покварен материал. И сега светлината може чрез буквите да премине и да се облече в различните форми, които ние сме в състояние да приемем.

Този механизъм се явява универсалната основа за всички поправяния в световете, включително и в нашия свят.

Ако ние искаме да действаме правилно, и се потопим надълбоко, стремейки се да намерим верния път – накрая  ще достигнем именно до такава система,  която в нещо е подобна на висшата система за поправяне.

Така сме устроени и в нас няма възможност да измислим нещо друго.

Оттук е видно дали ние действаме в правилната посока, разбираме ли истинската си грешка и способа за нейното поправяне. Дори и от първите стъпки можем да проверим себе си по тази система.

От урока по книгата “ Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29928]

Моята свещ

каббалист Михаэль ЛайтманАко можехме да видим себе си отвън, извън пределите на този свят, бихме видели, че «живота» в него – не е живот. Ние сме изцяло откъснати от истинското понятие за живот. Духовно сме мъртви, а нашата реалност е илюзия в безсъзнателно състояние, мимолетна искра, която е достатъчна за целия този свят.

Човек живее истински тогава, когато получава светлина и я държи над себе си, не позволявайки на това наслаждение да утихне и в същото време без да я пуска пряко в желанието. Светлината и желанието не се гасят една с друга, но при това не губят връзка. Те са като свещ, като масло и огън, скрепени с фитил.

Маслото е нашият материал, желанието. Фитилът е екран (масах), а пламъка на свещта е светлината. Аз държа огъня над себе си, прекарвам граница между нея и желанието, така че да не отблъсна светлината, а да я удържа заради отдаване.

Правя постоянен разчет, колко масло трябва да налея, колко желание да добавя, за да гори пламъка по най-добър начин. И тогава моята свещ не гасне.

Ако ни се отдаде това – ние усещаме живота, вечен и съвършен. И тази възможност е пред нас.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30715]

Неразделната двойка – светлина и желание

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът е създал нещо абсолютно ново, «от нищото» (еш ми-аин), което се нарича «желание». Ние не знаем, какво е това – то е просто усещането за някакъв недостатък, потребност – но за какво? И доколкото Творецът е създал това желание – то е потребност да Го усетим.

А Неговото усещане предизвиква в нас наслаждение, което оставя спомен в това първо, създадено желание и желанието вече започва само да се стреми към него.

Така, то започва да разбира и да вижда към какво се стреми и какво си струва да се желае – така започва да се развива желанието от тази първа начална потребност, създадена от Твореца.

Творението, това е абсолютно особено действие, което само Творецът може да изпълни, само силата на висшата светлина. А целият последващ процес, е развитие на това творение при взаимодействието на два негови участника: желанието и светлината и в него не възниква нищо ново.

Новото възниква само в тази точка «съществуваща от нищото» („еш ми-аин“) – и тя се нарича творение (нивра), от думата «бар» (извън Твореца).

Всичко, което виждаме тук, в този свят и във висшите, духовни светове е работа на същото това желание да се наслади.

От една страна ние знаем, че цялата работа се извършва от светлината. От друга страна, казано е, че в светлината не се извършват никакви изменения – изменя се само желанието за наслаждение, така че кой всъщност работи?

И тук трябва ясно да се разграничат две неща:

  1. Измененията са възможни само вътре в желанието за наслаждение.
  2. Но само светлината може да извърши действията.

Затова тази работа е взаимна – желанието винаги се намира срещу светлината и трябва да иска от Него определени действия. Докато светлината не подейства, желанието не се изменя, но докато желанието не пожелае да се измени, светлината няма да въздейства върху него. Така те работят съвместно.

Тази връзка между желанието и светлината, определя всички изменения и отношения, каквито съществуват само между творението и твореца във висшите светове и в този свят.

Струва ни се, че се обръщаме един към друг, но всеки от нас е желание да се наслади, и се обръща към Твореца. Само Той се скрива от нас, заставя вместо Себе си да усеща всевъзможни създания, свойства, източници на страдания и наслаждения. Но по същество, освен човека – съществува само Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.12.2010

[30746]

Два принципа – като залог за успех

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От опита на Русия се вижда ,че егоистичното обединение води до сериозни проблеми.

От друга страна, идваме  да учим кабала като егоисти, и аз много се страхувам, че, опитвайки се да се обединим, може да повторим същата грешка.

Отговор: Преди всичко ти пожелавам от нищо да не се страхуваш!Има такава песен: ”Целият свят е много тесен мост, но важното е от нищо да не се страхуваш”.От една страна е този тесен мост, а от друга страна – не се притеснявай, ще го преминеш.

Има два принципа, които служат като залог за успех:

Принцип 1: Постоянство – в учението, във връзката с приятелите, в разпространението!

Принцип 2: Връзка с групата – тя в твоите представи  се превръща за теб в естествена среда на съществуване, подпомагаща твоето духовно развитие.

И тогава можем да реализираме всичко, казано от кабалистите:”да станем като един човек, с едно сърце”, „ възлюби ближния като себе си”, от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

Ако се придържаш към тези два принципа: постоянство в учението и в усилията за обединяване, и групата като обкръжаваща среда за твоето духовно развитие и напредване, тогава няма от какво да се страхуваш, нищо лошо няма да ти се случи.

А всички тези мисли ще дойдат като препятствия, за да свържеш още по-силно себе си с целта.

От урока от статията „Свободата на волята“, 24.12.2010

[30739]

Не вярвайте в себе си – вярвайте в другарите!

Въпрос: Казано е: „Не вярвайте в себе си до деня на своята смърт”. Тогава, какво е поръчителството, ако не трябва да вярвам нито в себе си, нито в другаря си?

Отговор: Разбира се, че в себе си не мога да вярвам. Но това не се отнася за другаря.  Групата не се състои просто от хора, които сега са се събрали и са дошли на урок. Групата е тяхното вътрешно съединение между душите. 

Творецът е създал желание/кли, наречено „свят на Безкрайността”, в което се намират душите. Тези души са свързани заедно в една система, в една душа, която е напълнена със светлината на безкрайността.

Но тази система закрива от теб скриващия екран – филтъра, и през него ти я виждаш отчасти непоправена, разбита. После, след следващия филтър, тя ти се струва още по-непоправена.

От първото състояние – света на Безкрайността, до последното – нашия свят, съществуват всичко на всичко 125 такива стъпала, филтри, скривания на безкрайното състояние.

Затова, ти виждаш групата със своето земно зрение и си мислиш: „Кои са те всъщност? Аз не съм на по-ниско стъпало от тях! Нима са обединени? Не. Нима искат да се съединят? Не. Дайте ми групата на раби Шимон – готов съм в нея, в техните ръце, да бъда като малко дете! А тези… За какви се мислят те?”.    

Но това не е правилно. Всичко зависи от отношението към другарите. Ако човек проникне през тях, желаейки да се съедини не с това, което представляват сами по себе си и което разбират техните тела, намиращи се сега в скриване, а започне да се отнася към тях като към група, намираща се в пълно единение в Безкрайността, тогава работата е свършена – той се присъединява към това съвършено състояние.

Затова раби Йоси Бин Кисма, не е могъл да мине без своите начинаещи ученици. Но те съвсем малко желаят  духовното? Това е достатъчно, за да може през тях да проникне в онова духовно състояние, където са съединени като един човек с едно сърце. Не е важно, че те самите все още не го знаят.

Това се нарича обкръжение, група. Но самият аз се намирам там, където мога да си се представя. И тогава си представям себе си срещу идеалното, съвършено обкръжение, от което мога да получа всичко. И само чрез него получавам всички сили.

Затова, групата не е просто физическо събиране на хора, а моето вътрешно духовно свойство.

От урок по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30748]

През злото – към разкриването на светлината

Въпрос: Аз искам да изляза „от Египет“, от своето его. Как да се задържа, за да не падна от страх отново в егоистичното си желание?

Как мога да изграждам  всеки път по-силен екран, способен да се противопостави на огромните наслаждения на отдаването, за да не се превърнат отново в получаване?

Отговор: Колкото се може повече влагай в светлината! Това значи – влагай в обединението с другите. Защото светлината се проявява в единството между душите.

Някога сме били в напълно различно състояние. Обитавали сме заедно системата на единната душа, където нашите души са били изцяло свързани помежду си, а светлината на Безкрайността ги е напълвала безгранично.

Това състояние се е наричало „свят на Безкрайността“ – едно желание, наречено „една душа“, изцяло напълнено със светлина.

След това, желанието се разбило и разпръснало на малки частици – като парченца от счупена чиния. И между тях няма никаква връзка. Затова, цялото съдържание, намиращо се в тази „чиния“, цялата светлина е изчезнала. Ако започнеш да съединяваш тази „чиния“, чак тогава ще започнеш да усещаш напълване в нея.

Целият проблем е, че няма съсъд/кли, в който да разкриеш напълването. Светлината се намира около „чинията“, но не може да се открие, защото няма свързване между нейните части и те не могат да я задържат.

Затова, цялата ни работа се състои  в съединяването. Аз трябва да съм готов да се обединя с другите и тогава ще почувствам светлината, която се проявява вътре в нашето единство.

Как да постигна единство? Само мисълта за това веднага ме лишава от всякакво желание. Да допуснем, че ми се струва, че искам да се свържа с другите.

Тогава започвам да откривам, че моето желание изобщо не е насочено към това. Преди всичко трябва да открия, до каква степен се намирам в разбиването, колко съм далеч от единство с другите – не го искам и дори го ненавиждам.

През целия този процес, до самия «край на поправянето» (Гмар Тикун), ние откриваме, колко противоположни сме на единството, колко го ненавиждаме и сме готови на всичко само не и на това! Дори, ако вече се намираме в духовното, след махсома, на всяко стъпало се разкриват такива състояния (клипа), че ти ненавиждаш Твореца, единството и светлината.

Затова, разкриването на злото е задължително и необходимо состояние на всеки етап. Когато разкривам злото, това значи, че се включвам в него. Аз не мога да го видя отстрани – длъжен съм изцяло да се потопя в него. Трябва да усетя в себе си и Фараона, и Моше, и борбата между тях.

Затова нашата работа се състои само в привличането на светлината, връщаща към Източника.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30694]

10 изгубени колена на Израел, отзовете се!

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Кратък миг и вечен живот

Желанието придава вкуса на напълването. Всяка глътка вода е така мъчителна, когато съм жаден. Нека напълването да е само частично, затова пък желанието е огромно – и разликата между тях извиква усещането за живот.

Значи, животът се оценява не по желанието и не по наслаждението като такова, а по тяхната противоположност. Колкото по-голямо е напрежението, прехода между тях, толкова повече в мен има живот, енергия.

Лошо е когато моят съсъд е празен, както между впрочем и когато е пълен. Цялата работа е в това, да доведа празния съсъд до напълване и да уловя мига на тяхната среща.

Как да задържа този миг? Защото даже най-големите наслаждения от храната, секса, славата, достигането на върха, отслабват и гаснат. Аз живея от миг към миг, моят живот едва мъждука, излизайки от небитието и отново потъвайки в него.

Както се пее в песента, „има само миг между миналото и бъдещето” – между избухващата пред мен светлина и тъмнината, която всеки момент ще я погълне. Текущото наслаждение не успява да свърши, а аз вече трябва да се готвя за следващото – за да не загубя усещането за живота.

Но желанията растат през цялото време, и отчаянието завладява света. Бъдещото наслаждение повече не свети на хората, „преходът” на насладата не заслонява натрупващата се тъмнина, и животът става безсмислен.

Нашият живот угасва, защото ние не можем да задържим краткия миг на наслаждението. На това трябва да се учим – да се учим да бъдем над своя егоизъм, да работим против него. Тогава човекът преминава през „десетте египетски наказания”, оставяйки своите желания долу и се изкачва към „планината Синай”, т.е. към светлината, способна да му даде екран.

Духовното постижение е изградено от особен съсъд, кли, позволяващ да се удържим над желанието, в отдаването. Изграждайки даващо кли, човек придобива възможност постоянно да бъде в контакт с наслаждението и в същото време да не гаси желанието – защото напълването не е самото то, а възвишаващото се над нас намерение за отдаване.

Човек придобива съвършенство, когато отдава, когато излиза от самия себе си и живее в наслаждението, което възвръща на другите. Неговият живот, е вечен живот – не в собствените си желания, а в отразената светлина, напълваща техните желания и доставяща радост на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30718]

Отказване от егоизма

Въпрос: Защо са нужни египетските наказания, ако човек вече е решил да върви по духовния път?

Отговор: Така вече е решил? След секунда ще го привлече нещо друго. Нима може да разчитаме на желанието на човека? Достатъчен е лек тласък и той, без да мисли, ще се устреми към нова примамка.

Казано е: „не вярвай в себе си до деня на своята смърт”. Не вярвай, докато не преминеш през десетте египетски наказания и не решиш, че си длъжен да излезеш от Египет. Не вярвай, докато Фараонът в теб не чуе: „Пусни народа Мой, за да Ми служи!”. Не вярвай, докато не се издигнеш над своите желания.

А дотогава човекът е машина, управлявана от желанията вътре в нас и наслаждението отвън. От разказа на Тора ние виждаме какво трябва да премине той. Поначало синовете на Яков се съпротивляват на Йосиф, който ги събира (осеф) заедно за особена работа.

В Египет седемте сити години се сменят със седем гладни, след това започва гневът на Фараона, а после – наказанията, т.е. бедствията, биещи по егоизма. Едва тогава човек престава да отъждествява себе си с него, откъсва се от него, строи екран.

Наказанията ни разделят от нашето желание, а ние получаваме възможност да го погледнем отстрани. Защото човек по природа се отдалечава от това, което му носи страдания. А до египетските наказания той още не чувства, че неговото желание и той самият – не са едно и също.

Става дума не просто за беди. Казано е: „Да вървим при Фараона”. До теб се появява Творецът и казва: „Присъедини се към Мен, а не към своето желание, и заедно ще вървим при Фараона”. Ти излизаш извън желанието, издигаш се над него – това е и изходът от Египет: едно след друго, наказание след наказание, докато не бъдат отработени всичките десет сфирот.

Аз няма да се откъсна от егоизма, докато не почувствам, че той е зло. Едва тогава ще започна да се освобождавам от неговите обятия, все по-добре ще виждам колко той е чужд, лош, противоположен – и накрая ще дойда до пълен мрак, в египетската тъмнина.

Желанието повече няма да ме прелъстява. Как ще живея занапред? Аз съм се отделил, отказал съм се от всичко, което съм бил, от всичко, с което съм живял, от всички свойства, мисли и желания. Издигнал се, аз гледам над всичко това и не знам какво да правя сега. Това е и началото на откъсването, нощното бягство от Египет.

След това ние получаваме силата на Тора и започваме последователно да работим със светлините, поправяйки желанието. А след това в своето намерение ние получаваме светлината хохма, облечена със светлината хасадим – с други думи, пристъпваме в земята Исраел.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30707]

Подготовка за вечността

Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината („ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30647]

Рав Кук, писмо, 1

Рав Кук, писмо, 1 (със съкращения)

Ние трябва да направляваме нашето сплотяване, …за да се обединят всички наши сили в една. Тогава тя сама по себе си безпрепятствено ще се разпространи по световните пространства, съгласно своето свойство и значение, а така също ще остави широко поле за свобода на останалите страни на живота… За да бъде нашият живот свободен, а не толкова „сериозен” и тежък, и да се върне към вечното съвършенство.

Като цяло, основаването в Израел на учебно заведение, засега с малък брой и почти незабележимо официално, с цел изучаване на Кабала, в съчетаване със средствата, нужни за разширяване на знанията и осветяване на живота, – това е истинската „Петах Тиква”.

Забележка: „Петах Тиква” в превод значи „Врата на надеждата”. Така се нарича градът, в който е разположена организацията Бней Барух.

[28306]

„Трудно е да бъдеш Бог“

Въпрос: Замисълът на творението това е нещо грандиозно, а аз съм малък обикновен човек, моята мисъл има ли също значение?

Отговор: Ти просто не знаеш кой си, затова ти се струва, че си малък и не можеш да окажеш влияние върху всички.

Но ако започнеш да се издигаш по духовната стълба, ще откриеш, че у теб лично съществува възможност да приемеш върху себе си целия Замисъл на творението вместо Твореца и да се отнасяш към цялото творение така, все едно ти си Той.

Седем милиарда човека, безкраен брой звезди и космически обекти, целия растителен и животински свят и един Творец! Ти искаш да бъдеш вместо Него и да се отнасяш към всичко така, както се отнася Той? Заповядай! Ако си готов да Го смениш, ти имаш такава възможност. Това се нарича да се слееш с Него, да Му станеш равен. Това се нарича да станеш човек.

Затова ние говорим, че Творецът се отнася към творенията с доброта и любов и, ако аз искам да бъда вместо Него, ако искам да стана Негов партньор, аз съм длъжен да се отнасям към творенията така, както Той.

Ето защо съществува закон „възлюби ближния като самия себе си”. Ако аз се отнасям към ближния с любов, значи се отъждествявам с Твореца, намирам се в сливане с него. И тогава аз изпълнявам онова действие, което Той изпълнява относно другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27816]