Entries in the '' Категория

Отдаване от отчаяние

Защо човек изведнъж се предава и престава да се бори срещу страданията? Това е резултат от заложените в него информационни гени („спомени”, решимот).

Това никога няма да се случи с животните, защото те действат като машина и ще се борят за своя живот докрай, без никога да се отчайват като човека на път.

Животното, отчаяно се бори или се спасява с бягство – то никога няма да се покори на болката. Само човекът е този, който отпуска ръце и казва: „Каквото ще да става”, защото в него има „човешки” информационни гени и той не действа инстинктивно като машина, в която наслаждението е здраво прикрепено срещу страданието.

Тази пределна точка на отчаянието определя цялата човешка психология, когато той престава да се бори за живота си и се съгласява с това, което ще стане.

Защото всички наши вътрешни данни, „решимо” са резултат от разбиването на душата, и дори най-малкото и ниско решимо има някаква връзка с висшия, с Твореца, който се е разбил заедно с нас – от това духовно стъпало на отдаването.

Затова, в нас неосъзнато се пробуждат такива свойства, че ние изведнъж преставаме да мислим, че ще можем да постигнем нещо хубаво от получаването и сме готови да започнем да мислим за отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30528]

Творецът спасява и човека, и животното

Природата няма да я спасят всичките наши опити да я съхраним и да поправим екологията.

Ще помогне само светлината, връщаща към източника – това е тази сила, която не ни достига, за да уравновеси човека във всеки от нас и да го върне към хармония с природата, която се нарича ”Елоким”, Творец.

И същата тази сила, която идва, за да ни направи подобни на Твореца – ще приведе в равновесие и неживата, растителната и животинската част в нас. Ние ще започнем да използваме правилно природата, само в необходимото количество, защото ще чувстваме, че не ни е необходимо повече!

Моето животинско тяло ще се чувства като определено на животно, а човекът в мен – като определен на човек! За това е казано: ”И човека, и животното спасява Творецът” – двамата спасява Той, а не аз!

Аз не зная до какви материални действия ще доведе това – може би ще изгорим още много гори, кой знае?!

Необходимо ни е да дадем на светлината, връщаща към източника, да действа, да използваме това средство. Нали то идва от висшето ниво и ще приведе в равновесие всичките части на природата, организирайки ги по своето подобие.

Не се опитвайте да разсъдите всичко със своя ум, а дайте да работи висшата сила, поканете я, искайте тя да направи това. Наистина, откъде ние самите можем да знаем какъв трябва да е поправеният свят?

От урок по статията ”Мир в света”, 21.12.2010

[30413]

Единственият канал за светлината

Раби Шимон ”плаче” (сълзите са символ на малкото състояние/”катнут”) сякаш не разбирайки, как може тази огромна светлина, разкрита от него, заедно с 10-ма свои ученици, да я проведе към нас, за да може душите, започвайки от нашето поколение да я използват.

И тогава той открива, че е възможно да направи това с помощта на своя ученик, раби Аба. Той обяснява, че раби Аба е умеел да разкрива тайните ”скрито”, защото притежавал специална душа ”от околната светлина”. И затова чрез него, чрез околната светлина ние можем да получим всички поправяния.

И въобще всички поправяния, които получаваме, идват само чрез книгата „Зоар”, тоест чрез раби Шимон и раби Аба, чрез околната светлина. А източникът на всички останали кабалистични книги е също „Зоар”, всички те, са написани на основата му.

Без Зоар нито един кабалист, живял по времето след написването му, не би могъл да разкрие духовното и да създаде нито една книга. Той не би могъл да се присъедини към светлината, тъй като „Зоар” – това е неговият източник.

А когато кабалистите вече достигат постиженията чрез Зоар, тогава те започват да пишат сами, както се е случило с кабалистите от всички поколения: Ари, Рамбам, РАШИ, Агра и други. Но всички те са имали един източник. Разбира се, не става дума за тези, които са били до Рашби: за Авраам или Моше – това са части на висшата система.

Но ние нямаме друг източник за разкриване освен „Зоар”. Затова Баал аСулам пише за това, как ние трябва да бъдем благодарни на такава душа като Рашби, тъй като без него светлината не би дошла до нас и ние бихме останали отрязани от цялата висша система.

От урок по статията ”Слугинята , наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[30363]

Динамо

каббалист Михаэль ЛайтманЗа разлика от всевъзможните религии, мистики и вярвания, кабалистичният метод променя природата на човека с помощта на висшата светлина.

В нас е средството, но ние сме много ограничени, защото работим без желанието и съгласието на обществото, препятствани от цялото човечество. Егоизмът ни постоянно се пробужда и ни пречи: колкото повече напредваме, толкова по-ужасен той става.

Ние ставаме все по-умни, все повече знаем, разбираме и чувстваме, но заедно с това, изпитваме сериозни пречки във вид на отблъскване един от друг. Това доказва, че ние действително се занимаваме с изменение на своята природа.

В този процес ние над нищо не властваме – всичко управлява Творецът. А връзката с него, ние можем да установим, само при условие, че желаем да придобием келим на отдаването, както Него. Този келим е като телефон – с който можем да се свържем с Него.

Но този телефон не работи автоматично – необходимо е предварително да се сдобием с него. Как? – Действайки чрез групата. Ти трябва да заработиш с групата и ако тя ти даде „енергия”, то ти ще си поговориш с Твореца, иначе – не.

По този път ни чакат много препятствия. Аз трябва да задействам другарите и да получа от тях въодушевление, отменяйки себе си. Въодушевен от важността на Твореца и групата, аз трябва да пожелая да им доставя удоволствие, а за да изпълня това е нужно да помоля Твореца за сили. Ясно е че това е нереално. Как е възможно това?

За да напреднеш наистина, е необходимо едно: важността на обкръжението ти. Заслужава си даже да се установи дежурство и по списък да се грижим за това. Тази работа трябва да ние напълно ясна и разбираема, а без нея няма шанс да постигнем нещо.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28566]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите,ч.11

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Съществуват две части в Тора и Заповедите:

  1. Откритата част на Тора и Заповедите, представляваща изпълнението на Заповедите и изучаването на Тора за поправяне на 613–те егоистични желания – 613 поправящи заповеди (ейтин), пречистващи и обединяващи тялото (желанието), и възвеличаващи душата (намерението), така че да стане тя способна и достойна, да получи светлината на Твореца така, както е била способна на това в корена си, преди своето намаляване и въплъщаването ѝ в неизменното тяло (егоистичните желания) в неизменния свят.
  2. Изпълнението на заповедите и изучаването на Тора за получаване на светлините – 613-те заповеди пкудин, тоест, постигане на имената на Твореца и цялостното възнаграждение на душите.

И съотношението на втората част с първата е същото, както небесата и земята, защото първата част – това е само подготвителен стадий, а втората част – е същността на съвършенството и Целта на творението

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия.

[30508]

Привеждаш в ред – започни със себе си

Ако със сила нахлуваме в природата, опитвайки се да я „поправим”, съгласно собственото си разбиране, никога няма да се получи нищо добро. Защото не ни е известно кое е вредно, а кое – полезно и каква крайна форма като резултат трябва да се разкрие.

Ясно е само едно – светът изцяло зависи от поправянето на човека, а човек трябва да поправи себе си. Ако той не се поправя, то около себе си вижда такъв непоправен свят. Но ако вместо да поправи себе си, той започва да поправя околния свят – той прави още по-лошо.

Отвън, в неживата, растителна и животинска природа – няма какво да се поправя! Тя трябва да остане такава, каквато е, а единственото, което ние можем да поправим – това е човека вътре в нас. Затова няма какво да оценяваме кое е полезно и кое вредно – ако ме бият по някакъв начин, за да ме поправят по пътя – значи трябва да приема тези проблеми, като помощ.

Защото сметката се води  само спрямо човека. Цялата природа би се намирала в равновесие, ако не беше ти. А за да те придвижи теб, тя излиза от равновесие и ти започваш да чувстваш това.

Тъй като цялата заобикаляща те  природа – това са твоите външни желания, които  засега не можеш да поправиш – в кабала тези външни нива се наричат „дрехи” и „дом” („левуш” и „ейхал”). Ти не искаш да ги поправяш и те ще ти причиняват неприятности.

А ако решиш да ги поправяш директно, вместо поправяне на вътрешните си желания: да унищожаваш някакви мухи или зверове, опитвайки се по този начин да направиш света по-добър, това ще те доведе до двойна катастрофа: и на материално, и на духовно ниво.

Не само че вътрешно ще продължаваш да страдаш, но и от външните „поправяния” на онова, което изобщо не е трябвало да пипаш, също ще страдаш – във външната форма.

Всяко най-вредно нещо на света има своя смисъл и трябва да съществува. Ако искаш да я поправиш – моля, поправяй себе си вътрешно!

Баал а-Сулам е викал преди Втората световна война, че ни чака катастрофа, и е призовавал към поправяне, но  – никой не го послушал. И всички, които са останали в Полша, се се оказали в концлагерите… Но ние и сега все още не слушаме предупрежденията.

От урока по статията „Мир  в света“, 22.12.2010

[30516]

Когато техниката е безсилна

Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30525]

Експедиция за спасяване

Въпрос: Какво чувства висшия, когато се принизява, умалявайки себе си заради нисшия? Страда ли той от това?

Отговор: Не, той не страда, а обратно, готов е да се спусне, за да помогне на нисшия. Висшият се прониква от неговите беди – това е и спускането.

В нашия свят аз влизам в асансьора и слизам на първия етаж. А в духовния получавам съвсем друг разум, друго чувство – в съответствие с ниския етаж. Както се казва, променяш мястото – променяш облика.

Всяко духовно движение – това е смяна на формата: променя се екранът (масах), променя се желанието. Затова, спускайки се към нисшия, висшият става подобен на него. Той се облича в нисшия, изглежда като нисшия и само вътрешно съхранява своето истинско ниво – степента, на която може да се издигне.

Да умалиш себе си в духовното съвсем не е просто. За това е необходимо да си много силен, тъй като ти ”разваляш” себе си, приемаш допълнителни дефекти, голямо желание, към което се простират клипот.

Оправдано е само с това, че ти си способен на това заради спасението на нисшия. Целта освещава твоите действия и ти прибавя сили. Само подготвен, набрал сили, ти си достоен да изпълниш своята мисия.

Тогава се спускаш и установяваш връзка с нисшия, който е повреден и опетнен от егоизъм. Ти също се натоварваш с тази мръсотия и повреждане, затруднявайки себе си с голяма добавка от тъмнина и долни сили – само за да му помогнеш.

Сега вие двамата сте повредени, но ти освен външните повреди, имаш вътрешен запас от сили. Вътрешно ти си поправен и затова, съединявайки се с нисшия, можеш да  издигнеш и себе си, и него.

Представи си, че се спускаш на нивото на наркоман, когото искаш да спасиш.

Подобно на него, ти започваш да употребяваш наркотици, спогаждаш се с него, вживяваш се в него. Сега вие двамата страдате от наркотичната зависимост.

А после ти активираш своите сили, започваш да го поправяш и да измъкваш от блатото и двамата. Той вече е включен в твоето желание и сега го издигаш на своята степен.

Тук ти поправяш тази част от себе си, която се е включила в него, и него самия, включен в теб. Това е двойно поправяне, изискващо двоен екран. При това неговата повреда е много по-силна от твоята.

Излиза, че отдаването, разпространяването, поправянето на нисшите е много по-трудно, отколкото самопоправянето. Обаче по такъв начин ти получаваш възможността да привлечеш светлината за сметка на нисшия, както се казва, да го породиш, да проявиш в него новото възприятие.

Това може да се осъществи само ако ти притегляш от Безкрайността новата светлина, напълваща всички светове. Именно тази нова ”порция”, използвана заради нисшия, и  доставя удоволствие на Безкрайността, на Твореца. Благодарение на това действие ти се сливаш с Него.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.12.2010

[30273]

Над времето, движението и пространството

Въпрос: Как да се почувстваме като едно цяло?

Отговор: Ако отстраним онова, което ни пречи да се съединим в едно цяло – нашия егоизъм, който разделя цялото на време, движение и пространство – тогава, ще почувстваме, че се намираме в духовно състояние.

Нищо друго не ни разделя, освен времето – всеки се намира в своя ритъм; движението – ние се „движим” в различни посоки, а не към целта на творението; и мястото – чувстваме, че запълваме своето място и не можем да бъдем заедно в едно желание/място.

А в духовното няма пространство. Обединявайки се, ние не ставаме повече, а си оставаме точка. Затова, ако можем да се обединим така, че да останем в едно желание, независимо от това кой къде се намира, заедно ще почувстваме духовното измерение.

Работата е в това, че всички лични, обществени и световни проблеми произтичат от разрива между нас, а чрез съединяването помежду си, ние ги ликвидираме и издигаме нашия свят на духовно ниво.

Това е единственият лост, с помощта на който преобръщаме света и постигаме противоположния свят. Кабалистите пишат, че именно обединяването ще ни доведе до духовното стъпало, а ученето се явява само средство за постигане на обединението.

В духовното няма време, и ако нашето желание стане достатъчно силно, тогава ще можем да направим така, че още днес светът да започне бързо да се променя.

Всичко зависи само от концентрацията на нашата мисъл – хайде да поискаме да постигнем обединение! В момента, в който това стане, всички ние ще почувстваме духовното.

От лекция в Деня на единството, 28.11.2010

[28393]

Много просто – за любовта

Въпрос: Какво е  истинска любов и възможна ли е тя въобще?

Отговор: Ние сме устроени някак особено – толкова сложно , че няма да можем да изпитаме любов нито към мъжа си или жена си, нито към родителите, децата, околните хора, човечеството, Твореца – ако всичко това не се обедини заедно!

Ние се развиваме по начин, по който нашата природа няма да ни позволи да обичаме само и единствено някого конкретно. На човек му се струва, че той обича децата си, жена си, може би някои приятели – но в крайна сметка, никъде нищо не му се получава добре. Той вижда, че в любовта постоянно нещо се чупи и руши, и пред него изникват препятствия – при цялото му желание да обича! Но защо?!

И науката кабала ни разкрива тази тайна, казвайки, че любовта може да бъде само абсолютна и обща! Ако ти не обичаш всички – няма да ти позволят да почувстваш любов към никого конкретно.

Това значи да обичаш всичко съществуващо: Твореца, човечеството, света, близките и далечните, като едно цяло – само така може да се постигне любовта. А иначе тя е невъзможна – съжалявам да ви го кажа, но е така.

Освен това, ние си мислим, че любовта е нещо толкова възвишено, в облаците. А всъщност любовта е животно, това е много просто нещо – „съединение на плътта с плът”. Но ако искаме да отгледаме това животно, живеещо между нас и наречено „любов”, трябва да му даваме храна, която се нарича „взаимни отстъпки”.

Аз ти отстъпвам – и по този начин подхранвам любовта ни и тя дебелее. След това ти ми отстъпваш – и така нашата любов расте. Тъй като всички ние сме егоисти – това е единственото действие, което може да ни помогне да отгледаме любовта.

Трябва да се учим да отстъпваме! Има само два принципа на любовта: първият –любовта се гради върху отстъпки, а вторият– че тя може да бъде само всеобща, и тогава ще се осъществи също и частната любов…

От беседата с Аркадий Духин, 22.12.2010

[30542]

Да се разберем помежду си

Въпрос: Защо, за сметка на разбиването на екрана, Бина и Малхут са започнали да се разбират по–добре? Как ние, в нашето разбито състояние, да започнем повече да се разбираме помежду си?

Отговор: Има само две свойства в творението – Отдаващ и получаващ. Няма нищо повече. Ние не говорим за Ацмуто  – какво представлява тази Висша сила извън връзката с нас.

Не можем също да говорим над понятието време, тъй като постоянно преценяваме всичко във времеви рамки – до някакъв момент или след него.

Творецът и творението не са включени един в друг, а са изначално противоположни. За да бъдат доведени до единство – до целта на творението, е необходимо по средата да бъде създаден някакъв механизъм, който да ги приближава  един към друг.

Механизмът на тяхното сближаване трябва да се състои и от  двамата. Той трябва да управлява и Твореца, и творението така, че да се смесят, да се включат един в друг. И Творецът да бъде готов да приеме творението, а творението да е готово да включи в себе си свойствата на Твореца, за да има разбиране, осъзнаване и връзка между тях, която постепенно да се разширява.

Представете си два противоположни обекта. Да допуснем, че, аз и ти сме противоположни  един на друг, тоест, че се ненавиждаме. Сега трябва по някакъв начин да стигнем до мир помежду си, да постигнем съвършенство в нашето състояние.

Как да го направим, ако сме напълно противоположни? Това е невозможно! Само чрез някакво средство, което го няма нито в теб, нито в мен, защото ние сме противоположни един на друг.

Как да изградим това средство? Аз давам нещо от себе си, а ти – от теб, и ние изграждаме нещо трето. Но никой от нас, все още няма никакво отношение към третото. Просто го изграждаме – то е напълно откъснато от нас и дори не искаме да знаем, че има нещо общо.

Но ние изграждаме общото като самостоятелно съществуващо, в което всеки от нас влага себе си. И какво от това? Нали и двамата сме противоположни? Какво да направим, за да се свържем? Да разбием всички прегради помежду ни – и тогава ще ги построим отново. Именно това се случва при разбиването.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30295]

Обръщайки се направо към човека

Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]