Entries in the '' Category

Печатът на висшата система

каббалист Михаэль ЛайтманКнига „Зоар“. Предисловие, Статия „Ключалка и ключ”, п.42: Този печат е бил утвърден и скрит в Бина, подобно на това, както някой крие всичко, заключвайки го под ключ.

И този ключ е напълно скрит в един от чертозите. И макар че всичко е скрито в този чертог, основата на всичко  е ключа, защото този ключ както заключва, така и отключва.

Голям въпрос и голяма загадка: как е устроена духовната система, за да поправя егоистичното желание, противоположно на Твореца във всичко.

Две абсолютно противоположни една на друга сили – Бина и Малхут са се  обединили  под властта на трети фактор – намерението. Те са построили система, която действително е способна да служи на поправянето с помощта на силите за получаване и отдаване, пораждайки намерение в нисшите.

Самият механизъм се намира в трите горни сфирот на света Ацилут, докато в седемте долни сфирот действат ключалката и ключът. Системата е вече готова за прилагане: ако я активираме, тя ще ни въздейства. Ние не чувстваме как ни променят нейните светлини, а между впрочем, те се спускат вече изградени в правилно съчетание. Те и изменят нашето желание така, че то да дойде до подобие с намерението.

Книгата „Зоар“ обяснява тайната на висшата система, която свързва силите на Твореца и творението, за да ни направи подобни на Него. Ние не знаем как протича в нас процеса на промените и изучаваме неговия механизъм като „чудотворно свойство” (сгула).

Ние все по-добре разбираме, че нищо не разбираме, все повече се отчайваме от собствените си сили и, не виждайки изход, се уповаваме на висшата система – а после, напротив, се радваме на тази зависимост.

И накрая, ние постепенно започваме да се включваме в системата, ние сме готови, тя да извърши  върху нас всички необходими действия и да ни измени в подобие на себе си. Ако човек прояви готовност за това, системата започва да му въздейства .

Така че, първото действие от наша страна  е да склоним глава. Тогава висшата система буквално „отпечатва” в човека своята форма и той става подобен на висшето.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30374]

Откъде да вземем съд за светлината на Безкрайността?

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, статията „Пояснение към „Птиха““: Съществува притча за двама приятели от детинство, които  пораснали и единият станал цар, а другият  – бедняк.

Срещнали се те след много години и царят решил да помогне на приятеля си. Изпратил го той в съкровищницата си и казал: „Давам ти 2 часа – вземи толкова пари, колкото искаш“.

Зарадвал се беднякът и влязъл в съкровищницата, а след 5 минути излязъл с чаша пълна със жълтици. Но пазачът, който стоял на входа, обърнал чашата и изсипал всички пари на земята.

Заплакал беднякът и се върнал обратно в съкровищницата. Напълнил той чашата и излязал. И отново пазачът изсипал всички пари.

Така ходил беднякът насам-натам  двата часа и пазачът изсипвал всичките пари. Когато изтекъл срокът, беднякът се примолил за последната чаша, молейки се да му остави парите.

Но пазачът казал : «Не само тази чаша е твоя, но и всички пари, които изсипах преди на земята. Аз просто видях, колко малка е чашата ти, и исках да ти помогна да вземеш повече пари».

Ние не сме способни наведнъж да получим цялата светлина на Безкрайността и затова цялата ни работа за получаване на светлината се дели на много времена и състояния .

А също и всички предишни състояния, които сме изминали във всички кръгообороти се натрупват  и се събират заедно в едно общо състояние, в което всички желания/келим и всички светлини се съединяват заедно, докато не достигнем до напълно поправено състояние (Гмар Тикун), където всичко се слива в едно и отново се разкрива Малхут на Безкрайността, напълнена с цялата безкрайна светлина.

От урока по статията на Рабаш “ Пояснение към „Птиха““, 17.12.2010

[30360]

Накъде да насочим дадената ни сила?

каббалист Михаэль ЛайтманСъс своето отношение ние разрушаваме света. Всеки ден ние само записваме колко още вида растения и животни са изчезнали от света.

С всеки изминал ден светът става все по-беден и губи разнообразието на формите си. Тъй като, дори и да не ги унищожаваме пряко, то създаваме такива условия в света, при които те просто не могат да съществуват. Казват, че ситуацията вече става необратима.

И само по тези тъжни последствия можем да видим, че сме направили нещо неправилно. Защото си мислехме, че имаме право да правим с природата каквото си поискаме. Вместо отначало да изучим нея и себе си, и да видим, накъде трябва да насочим дадената ни сила – към изменение на околната среда или на самите себе си чрез  правилното обкръжение?

В това се състои  разликата между верните и неверните подходи. Или аз се опитвам да поправя всички, целия свят, и да заставя всички да танцуват под моята свирка – или да разбера, че всичко, което не ми харесва в света, трябва да поправя в самия себе си.

Егоизмът се намира вътре в мен, и затова ми е нужна светлина, връщаща към източника, за да го поправи. Това е основата на правилния подход.

Човечеството започва да достига до това едва днес и да разбира, че светът е затворена система, в която всичко е интегрално свързано. И от момента, в който започваме да виждаме това – дотогава, докогато това ще ни застави действително да се променим, ще мине много време…

Приличаме на малко упорито дете, което вече само вижда, че прави нещо нередно, но пак продължава да го прави, всеки път получавайки шамари. Докато не се хване за главата…

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30421]

Берлински конгрес

каббалист Михаэль ЛайтманОт 28 до 30 януари в Берлин ще се състои голям кабалистичен конгрес. С нетърпение чакам това събитие и много се надявам, че на него ще дойдат всичките ни европейски приятели, а така също и много нови.

Изключително важно е участието в този конгрес. Чакат се гости от Източна Европа и от другите континенти.

Аз препоръчвам и даже моля: ако все още смятате, че може да пропуснете този конгрес, моето мнение е съвсем друго. След това ще съжалявате. Струва си да дойдете, както се казва,“на всяка цена”.

Ние ще прекараме там няколко дни, ще се учим, заедно ще си изясним много неща. Европа е центъра на света, оттук винаги са тръгвали нововъведения. Необходимо е да се разкрие на европейците духовната мощ на науката кабала.

За да сплотим силите си, за да проявим още по-добре пътя и целта, за да я достигнем лесно и бързо, трябва да се съберем заедно през тези дни.

Много ще се радвам да видя всички ви.

До скоро!

Oт урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

Търся… духовния партньор

каббалист Михаэль ЛайтманСамо допреди 40 години разводът беше срамно явление, а днес в това няма нищо необичайно. Хората не разбират за какво е нужно да се бракосъчетават, да раждат деца, да продължават поколението, започват да се питат защо изобщо живеят!

И докато не се намери отговор на този въпрос – всичко останало човекът намира за ненужно: и семейството, и децата. Ще си живея сам самичък, колкото се може по-комфортно, а това, което ще става по нататък – не ме вълнува. Ето така нашето его днес се отнася към живота.

Но ако аз разкрия високата цел – откриването на още един свят, на още едно вечно измерение и то тук и сега, дори и това да изисква от мен отговорности, определена обвързаност, да отменя себе си, така че да постигна тази цел, – нейната важност ще ме застави да създам семейство.

И тогава аз вземам за себе си жена, избирайки я не в съответствие със своите животински инстинкти, а търся за себе си духовен партньор! Моята жена през цялото време ще бъде редом с мен и ще стане за мен индикатор, около който и в светлината на който аз ще знам дали не съм се отклонил от пътя.

302 - Ступени возвышения, с Рахели Лайтман

И тогава ние наистина ще постигнем целта, заради която на нас няма да ни се налага просто да се търпим един друг, – а ще бъдем свързани заедно не заради дома, децата и съвместното съжителство, както е било по-рано, а заради духовната цел.

И двамата ще отменим своето „Аз”, ще се постараем да се снижим един пред друг, ще съхраняваме и пазим духовната част на всеки от нас, така че чрез тях да се съединим в едно. Ето това се казва: „Мъжът, жената и Шхина (Твореца) помежду им.”

Ще говорим един на друг чрез Твореца, – тъй като ние не сме сами, – Той винаги се намира между нас. И затова аз гледам на своята жена чрез Твореца, тоест виждам двамата: Твореца и нея. По същият начин и тя ще вижда Твореца и мен.

Ако ние не отчетем този трети фактор, ако не съставим този триъгълник: мъжът, жената и целта, – то ние не ще успеем да живеем заедно . На животинско ниво това е възможно, но на равнище „човек” – не!

Аз не бих успял да видя Твореца, ако чрез Него не гледам на своя мъж/жена.

Първоначално ние сме били две частите на едната обща душа: Адам и Хава (Ева). И сега трябва да се върнем към същия строеж, макар че Змията, нашето огромно его,  ни разделя. Ние трябва да поправим тази „змия”, – и на нейното място – между нас да открием Твореца.

Въпрос: Така, значи не си струва да чакам „рицаря на бял кон”, а трябва да търся Твореца?

Отговор: Твореца – преди всичко. А вече след това – този, който според теб може да Го възпроизведе.

Из беседата „За женствеността“, с моята по-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30406]

Да се стремим към бъдещите състояния

каббалист Михаэль Лайтман  0-книгаКабалистите пишат за различни състояния на нашите души – състояния, които те самите са преминали .

Важно е до каква степен ние искаме да си представим тези състояния, да ги отъждествим със себе си.

Всички те са свидетелства за това, как ние доставяме ответно удоволствие на Твореца и благодарение на този стремеж, разкриваме същото действие от Негова страна. Така ние встъпваме в сливане с Твореца: Той към човека, а човека към Него.

За тези състояния ни разказват кабалистите. Колкото повече ние се стремим към тях, толкова по-силно въздейства оттам силата на светлината, която ни приближава към състоянията на сливане и ни въвежда в тях.

И така през целия път. Не само сега, когато ние само се готвим за реално влизане в тези състояния на взаимовръзки, но и после, когато ние по-добре ще усещаме духовните действия.

Така или иначе, само нашият стремеж, само издигането на МАН, молитвата за все по-високи състояния на взаимно отдаване, за разкриване на любовта, ще ни помогне стъпка по стъпка да се изкачим на новите стъпала.

До края на поправянето душата трябва да се ръководи от този подход. Само такава работа ще ни придвижва напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30378]

Не криза, а разкриване на разбиването

Въпрос: Кой е този нисш, който издига МА”Н?

Отговор: Нисшият, това са разбитите души. „Разбити” означава, че разкриват как не могат да се съединят помежду си, да постигнат единението, което е съществувало преди разбиването.

Откъде знаят как е било преди разбиването? С помощта на всевъзможни средства, те възбуждат в себе си това желание, потребността от единение.

Вътре в нас се намират всички решимот (информационните гени) от разбиването, наречени „седем решимот” или „седем светлини”.

Ако искаме да се съединим помежду си и да работим над това в група, осъществявайки различни действия по обединението, тогава пробуждаме в себе си тези решимот и усещаме липсата на единение. А как да се съединим?

По време на учене, свише идва светлината и ни въздейства. Ние също извършваме всевъзможни действия и светлината, заедно с нашите действия, пробужда в нас решимот от разбиването. Тогава разбираме в разума и малко в усещанията, че трябва да се съединим.

Когато в нас възникне макар и слабо желание за съединяване, това е разултат от въздействието на светлината, защото то не може да възникне от само себе си. Тогава започваме да търсим начини да се съединим.

Ние мислим, че сме способни да се обединим направо, правим всевъзможни действия – организираме конгреси, вечери на единството, другарски събрания, и накрая стигаме до разбиване, разочарование и криза.

Но това не е криза, а разкриване на разбиването, само че отдолу нагоре. Разкриването на недостигащото единение е добро състояние, защото по-рано, ти също си бил разбит, само че не си го разкрил.

Сега, когато си установил в себе си желание, потребност от единение, ти имаш възможност да започнеш да формираш от него МА”Н, защото само усещането за желание не е достатъчно.

Трябва да работиш с това желание заедно с групата, да се стараеш да се съединиш с другарите – да обработиш разкрилото се в теб желание. Защото се е разкрило само усещането, че не сме способни да се съединим.

Но това не е достатъчно. Твоето желание трябва да е отправено към висшия, към отдаването, към съединяването между нас – за да се разкрие духовното, Твореца, общото свойство отдаване.

Работейки все повече и повече върху това, в резултат на въздействието на светлината, ние внезапно започваме да разкриваме във вътрешността на нашите действия, опитите за съединяване – че не сме способни на това и трябва да помолим Висшия.

И също така, желаейки да помолим Висшия и обръщайки се към Него, ние установяваме, че Той ни трябва не само, за да ни съедини, а започваме на усещаме, че правим това именно за Него.

Обединяваме се помежду си не за себе си, а за да се съединим с Него – и с това да Му доставим удоволствие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2010

[28775]

Децата поправят родителите си

Въпрос: Защо в ТЕС (ч.8, т.29) е казано, че нисшият поправя висшия? Какво се има предвид?

Отговор: Нисшият (света Ацилут) поправя висшия (света Некудим). Защото светът Некудим се е разбил, вместо да постигне пълното поправяне.

Тъй като е необходимо да се разкрие злото начало – егото, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”, а в света Некудим, то не се е разкрило, затова се разкрива по време на разбиването и тогава може да бъде изграден света Ацилут – „Тора за поправянето”.

Целият свят Ацилут, целият му апарат – Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, З”А по отношение на света Ацилут се нарича система на „Тора”, която носи светлината, връщаща към източника на доброто, душите, издигащи се в Малхут.

Затова, след разбиването на света Некудим, нисшият поправя висшия. Така и ние, в нашите души, в частиците от разбиването на общата душа Адам Ришон, също поправяме тялото на разбилия се Адам, защото именно ние – оцелелите части на тази система, трябва да я поправим. Адам Ришон, висшият спрямо нас се е разбил и ние нисшите го поправяме.

В нашия свят става същото. Следващото поколение ще трябва да поправи грешките, направени от предишното поколение.

Това, което са направили родителите, го поправят децата – отначало с тяхна помощ, а после се издигат по-високо, вземат всичко, което е останало непоправено от родителите и продължават поправянето. С други думи, децата поправят родителите си – поправят това, което разкриват родителите.

Както е в света Ацилут – от една страна нисшият поправя висшия, а от друга – висшият дава инструментите, за да поправи себе си.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30399]

Кой е той, човекът в нас?

Въпрос: На всеки плод трябва да се даде време за съзряване – така може би и човечеството не трябва нищо да прави сега, а просто да почака, докато съзрее, като плод?

Отговор: Човечеството вече е завършило своето развитие на нежива, растителна и животинска степен. И вече 5770 години ние се развиваме на степен „човека” в нас – започвайки от Адам, първият „човек”.

За тези 5770 години ние също преминаваме през степените неживо, растително, животинско, човешко – вътре в човека. Дотогава ние сме живели просто като животни, а започвайки с Адам, в нас се развива човешката част, в това животно, което е започнало да се нарича „човек”.

Човекът, който пръв е разкрил духовното, човека в себе си, подобен на Твореца – се наричал Адам Ришон (първият човек).

Започвайки от него и по-нататък ние всички се намираме на човешка степен на развитие – и оттук са започнали „човешките” проблеми. Затова няма смисъл да чакаме всичко това само да се подреди – то няма да се подреди и ние само ще затъваме все по-надолу и по-надолу.

Човекът в нас е всичко, което излиза извън рамките на животното. На животното са нужни: храна, секс, семейство, постеля, общество – и това същото е нужно на животинското тяло на човека.

А всичко, което е над това, когато човек започва да си служи не със своите естествени животински инстинкти, а с човешкият егоизъм – се отнася към човешката част в нас, която ние трябва сами да приведем в хармония. Това е единствената част, притежаваща свободна воля.

Кой е той, човекът в нас? – Това е всичко, освен животинското.

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30410]

Червена линия: внимание – човек!

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Ключовият въпрос е готовността за промени

Книга «Зоар». Предисловие, Статия Ключалка и ключ“, п.44: На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката“, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме“ ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Да станем достойна част на творението

Статията на Баал аСулам „Мир в света”: „Всичко съществуващо в действителността – и доброто, и лошото, и дори най-лошото и вредното в света, има право на съществуване.

И не трябва да го изтребваме и унищожаваме напълно – възложена ни е задача само да го поправим и върнем към Източника.

Достатъчен е внимателен поглед върху процеса на творението, за да стигнем до осъзнаване на величието и съвършенството на Онзи, който Го е извършил.”

Постепенно, според степента на своето развитие, човечеството започва да разбира това. Преди, искахме да поправим света и мислехме, че разбираме нещо в него и можем да го направим по-добър. Сега, вече не сме толкова самоуверени и дори започваме да осъзнаваме, че е невъзможно да си играем с природата.

Необходимо е да разберем, че природата е съвършена. Тази система е спусната отгоре, и ако искаме да се чувстваме добре в нея, тогава трябва да си представим, че се намираме вътре в природата, а не над нея. Защото ние сме само малка, интегрална нейна част, която е чувствителна и слаба, благодарение на своята свръхчувствителност. И затова си струва просто да се поучим от природата – как по най-правилния начин да постигнем равновесие с нея.

Най-важното е да разберем, че се намираме в съвършен, вечен и поправен свят! А, ако го виждаме друг, това е защото гледаме през своите непоправени свойства, както е казано: „Всеки съди според степента на своята поквареност”.

Само такъв правилен поглед върху света, може да изгради в нас поправено отношение към обкръжението и към самите себе си – ще ни позволи да живеем добре и уверено, с надежда за добро бъдеще.

До този извод трябваше да стигнем с цената на хилядолетни страдания и да получаваме удар след удар, докато накрая не поумняхме и не видяхме, че това е така. Днес, до човека започва да стига онова, за което са писали кабалистите преди 3-4 хиляди години.

От урока по статията „Мир в света”, 21.12.2010

[30424]

Изпреварвайки времето

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока „Учение за Десетте Сфирот““, 21.12.2010

[30388]

Колко години съм вървял към Теб…

Въпрос: Казвал сте, че колкото повече се приближавам към Твореца, толкова по-силно Го ненавиждам, защото е противоположното на мен свойство отдаване.

И в същото време, все повече се отделям от себе си, и ми става по-тежко. Как да се разреши този проблем?

Отговор: Решението е в това, да се издигне важността на сливането с Твореца. И тогава, ако променя ценностната си система и най-важно за мен става сливането, изведнъж започвам да се преобразявам, както зародишът се обръща надолу с главата преди раждането.

Изведнъж започвам да разкривам, че именно тази противоположност – ненавистта, отхвърлянето, отделянето са новите и правилни келим/желания за любов и сливане. Иначе в какво ще видя любовта?…

Колко години съм вървял към Теб? Колко върхове и падения съм преодолял, за да Те постигна?. С това се измерва любовта.

Затова, ако започна да разбирам, че целта е сливането, то от тази точка на сливане започвам да гледам на всички несгоди, разочарования и трудности по пътя, на цялата предишна тежест, на всички пречки, като на келим, без които е невъзможно да се постигне любов и сливане.

Именно това се разкрива по пътя, защото сега в нас няма нито грам кли/желание за връзка с Твореца. Ти не си усетил никаква трудност да се приближиш към Него. Това все още ни предстои да разкрием.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.12.2010

[30287]

Проблемът на нашия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някаква индикация, че нисшите са се подготвили правилно за действията на висшето?

Отговор: В духовното има две противоположни свойства, които се съединяват заедно. А ние  не сме способни да възприемем това в нашия земен разум.

Защото нашият разум е устроен така, че възприема всичко само от гледна точка на този свят, той работи само вътре в егото и аз разбирам, усещам и действам само с това, което получавам в егото си.

А с две форми, с две мнения, с две противоположни сили,  засега не мога да работя. Затова, винаги оставам в състояние на неразбиране на ставащото. Включително и в нашия свят.

Макар, че в нашия свят се намираме в едно малко его, желаещо да се напълни – и нищо повече, нас ни управляват силите на отдаването. По тази причина, също не разбираме как работи този свят.

Защо не го познавам? Защото не мога да взема впредвид другата сила, действаща в него. Тази сила е скрита от мен и нейните свойства са ми противоположни. И едновременно с това, тя въздейства върху мен, предизвиквайки обратни реакции, принуждавайки ме да й отговоря с действие.

Аз не разпознавам, не осъзнавам  тази втора половина от нашата реалност, в която действа висшата сила, силата на отдаването и не мога да се съобразявам с нея. Затова, през цялото време ми липсва разбиране, знание, осъзнаване. Ипо тази причина, действията, които извършва висшия над нисшия и реакциите на нисшия на въздействието на висшия, са неразбираеми за нас. Какъв висш и какъв нисш?  Всичко е скрито.

И така, ако говорим за висшата система, в нея силата на получаващия и силата на Отдаващия са свързани заедно, допълват се и работят заедно в комплект, в едно съединение, за да получават заради отдаването. Те зависят и се нуждаят една от друга.

А в нашия свят, ние се намираме само в една сила – егоистичната. И дори, когато говорим за втора сила, то тя не се съединява в нас със силата на получаването – те не могат да работят заедно. Отдаването е противоположно. И в това е целия проблем на нашия свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.12.2010

[30395]