Entries in the '' Category

Свят без граници

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кога в света ще настане мир и навсякъде ще има едно и също ниво на живот? Сега хората се преместват по целия свят в търсене на работа – а тогава всеки човек ще може да остане в родината си и там да живее достойно?

Отговор: Когато в света настане мир – светът ще изчезне… Защото „свят” (олам) означава „скриване” – а него повече няма да го има, всички ще се издигнат към усещането за света на Безкрайността. Нашето сегашно усещане за реалността ще изчезне.

Но докато  сме в процес на поправяне и усещаме себе си намиращи се в „света”, в скриване, в непоправена действителност, то остават различия в жизненото ниво на хората. Защото нашият свят  е проекция на висшия свят.

В степента, в която предизвикваме поправяния във висшия свят, сливания със светлината (зивугим) – и в този свят съответно ще се усещат последствията: страдания или радост.

Ако  предизвикваме само положителни процеси, само изяснявания в света Ацилут,  и процесът на поправяне  работи като поправен часовник, тогава ще се чувстваме добре и в нашия свят.

Но ние, все още не сме завършили поправянето, и затова този свят засега съществува в нашето възприятие и не всички негови части са равни.

А когато в света се установи мир, аз мисля, че човек вече няма да чувства такава зависимост от мястото на живеене. Светът ще бъде толкова обединен, всички в една мисъл, допълвайки се един друг, че всеки ще може да намери кое място му подхожда най-добре съгласно висшите духовни сили, действащи по различните части на земното кълбо.

Защото земното кълбо е следствие от влиянието на висшите сили. Аз изведнъж ще почувствам кое място е най-добро за мен и ще отида да живея там, защото то  ще подхожда точно на корена на моята душа съгласно духовната география.

Във времето, движението и пространството, аз ще извършвам само такива действия, към каквито ме насочва висшата сила, водеща моето поправяне. Това се нарича мир и съвършенство.

Когато  се приближим към духовното поправяне, няма вече да са ни необходими никакви войни за територии! Всеки ще почувства къде му е удобно и хубаво да се намира!

Всички граници ще изчезнат и човек ще живее съгласно корена на своята душа, точно като електронът в електрическото поле, който се стреми към мястото на своето равновесие.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30318]

В очакване на операция на отворено сърце

каббалист Михаэль ЛайтманВъзможно ли е да постигнем мир в нашия свят, във висшите светове? „Мир“ означава абсолютна „пълнота, съвършенство“, а не такъв, когато  ми се струва, че е добре, а след миг,  съм пак недоволен. Ако това е съвършенство – то е завинаги.

Може ли е да постигнем това, програмирано ли е  в природата, или това са просто мои несбъднати мечти и никога няма да ми бъде добре? А ако мирът в светът е възможен, то как да стигнем до него?!

Виждаме, че ситуацията в целия свят става все по-сложна. Като че ли човечеството има всички възможности да се развива към добро, а то пропада в пропаст и изобщо не може да намери правилния път за себе си.

Човекът само се въвлича  във все по-големи проблеми. Всички умеят умно и красиво да разсъждават, а на практика се оказва, че не сме способни да постигнем каквито и да е добри резултати – нито в общия, нито в частния случай.

И защо природата ни поставя през цялото време в противоположно на света и съвършенството положение?! И ако ни е писано в крайна сметка да го постигнем, то как да го направим?

За всичко това Баал а-Сулам пише в своята статия „Мир в света“, която започваме сега да четем.

Не може да има мир в света, докато има хора, които са недоволни от нещо – това вече е недостиг на съвършенство.

Светът се развива, с всеки изминат ден става все по-интегрална система, в която всички части са свързани една с друга като зъбни колелца. Нито едно от тях няма свободата да се отклони и на милиметър в страни, в какъвто и да е смисъл: в желанието си, в мислите си, в действията – без да повлияе с това на всички останали.

Затова в света не може да има покой и съвършенство, докато има макар и един неудовлетворен човек, който не е съгласен, че това състояние е съвършено. Това е закон на интегралната система. Всички сме свързани като органите на едно тяло, а ако един орган заболее – усеща се в целия организъм.

Но от друга страна, придвижването към мира е стъпаловиден процес, както по отношение на целия свят, така и на отделни негови части.

Днешният свят е като болен, който лежи на операционната маса за операция на отворено сърце. И разбира се, че лекарят няма да обърне внимание на дребните му  жалби, като например болка в крака. Затова поправянето на света ще става постепенно.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30330]

Нека Европейският конгрес да събуди Европа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съгласно духовните корени, на коя страна ще е най-трудно да се присъедини към постигането на мира в света?

Отговор: Това трудно може да се каже сега, защото процесът е много сложен. И не, защото е тежък – светлината работи и прояснява желанията.

Но именно по тази причина, могат да започнат да се надигат най-низките желания. Между тях може да се появи такава връзка, че в началото да се събудят  части, за които дори не сме си помисляли.

Например, в Южна Америка изведнъж се появиха  много хора, стремящи се към духовното развитие, толкова вярно чувстващи и разбиращи  методиката за постигане на Твореца.

А Европа, която винаги се е смятала за културен център на света, засега остава глуха за Кабала. Но никой не знае какво ще се случи утре! Може всичко да се преобърне!

Затова  разпространяваме науката Кабала по целия свят, а на който му е дошло времето да се събуди – той ще се събуди.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30324]

Бина е свободна страна

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Да се влюбиш в победителя

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар“. Предговор. „Буквите на раби Амнон Саба“, п.34: „Буквата заин се пише във вид на юд над вав.“

Казано е: „Доблестната жена  е  венец  за своя мъж“, защото тя се включва в мъжкия свят, тоест вав, и тогава става венец на главата му.““

Всяка буква е сбор от множество свойства и състояния, през които преминава човек, докато не прояви буквата в себе си и не започне да работи с нея. Заин (ז) е седмата буква от азбуката, „венецът на главата на праведника“, „доблестната жена“, юд (י) над вав (ו).

Представете си, че сте на мястото на царската дъщеря, която наблюдава двама герои, сражаващи се за правото да станат неин съпруг. Какво ще почувства тя, наблюдавайки ги? В този момент, всъщност, се решава нейната съдба. Някой интересува ли се, кого от тях тя обича, и дали въобще обича някого? Не. Победителят ще стане неин мъж за цял живот – това е.

Как се чувства човек с непоправени свойства в такава ситуация? Как се отнася към ставащото? А едновременно с това, той трябва да се поправи до такава степен, че накрая изцяло да заобича победителя. Как да го направи? Как да се „влюби” в своя избранник само, защото той е победил?

Затова трябва да се издигнем във вяра над знанието, над егоистичните чувства, над личното отношение и безрезервно да заобичаме този, който е по близо до Твореца. Ето какво трябва да постигне Малхут.  С други думи, човек  трябва така да се поправи, че да се съгласи с изхода на сражението.

Вероятно, този пример ще ни помогне да си представим, да почувстваме, как поправяме себе си в свойството на буквата зайн. Човек трябва до такава степен да се издигне над своите лични усещания, че неговата любов към победителя да бъде абсолютна.

От една страна, царската дъщеря не си избира мъж, а от друга – той ще стане за нея любим съпруг за цял живот.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30175]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.10

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Целта на изучаването на Тора (кабала, разкриваща Тора), е да почувстваме този, Който дава Тора. И ако човек не си поставя такава цел – да постигне усещането за Даващия Тора (за Твореца), той се смята за „гой” (нежелаещ да разкрие за себе си Твореца, независимо от своят произход и националност), тъй като на него не му е нужна вяра (усещане за Твореца), т.е.  няма потребност да изпълнява съветите (указанията на Тора, съветите на кабалистите) за постигане на вярата (усещането за Твореца).

Затова, той все още се нарича „гой” (нежелаещ да разкрие Твореца), т.е. недостигащ свойството „Исраел” (стремежът към Твореца).

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 12 1987-88 г.

[30280]

В мечтите – в сливане с Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво oзначава „да издигнем важността на сливането с Твореца“?

Отговор: Ние трябва да преценим: откъде гледаме  пътя си, самите нас и целия свят  – от своята точка или от точката на Твореца? Трябва да се вземе решение.

Ако гледам от своята гледна точка, то „всеки съди в степента на своята порочност” и тогава не виждам истината. Ако обаче гледам от Неговата точка, която трябва да постигна, да стана подобен на Него във всичко, оттам оценявам и виждам всичко.

Оттам  започвам да разбирам, че любовта е подобие на свойствата. Аз приемам  цялата Му природа и тя става като моя собствена – разбира се, над целия ми егоизъм, всичките ми свойства, огромната ненавист и тотална съпротива. Но само тогава мога да разбера, кои от желанията в мен са предназначени за поправяне.

Защото, ако сега гледам, изхождайки от себе си, аз не виждам какво трябва да се поправи, кое е важно сега. Виждам това само в  случай, че улавям крайната точка, както е казано: „Краят на действието е в началния замисъл”.

Въпрос: Но какво пречи на човек да погледне от крайната точка?

Отговор: В мечтите си, той не се намира в състояние на сливане с Твореца – не се безпокои за това, да достави удоволствие на Твореца, и това пречи.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.12.2010

[30284]

Покажи, че обичаш!

Необходимо е да се разбере, че колкото повече се стараем да се сближим помежду си, толкова повече всеки от нас открива, че ненавижда другия.

Защото всеки път, приближавайки се към теб, аз разкривам колко си противоположен на мен. И колкото повече се приближавам към теб, толкова по-далече оставям онова място, от което съм излязъл, където съм бил сам.

Да допуснем, че направя крачка към теб, тоест все повече и повече ще те опозная. А колкото повече те опознавам, толкова повече ще нарасне моята ненавист към теб. Защо? Защото ще разбера, колко си противоположен на мен. Това е първото препятствие при напредването.

Второто препятствие се състои в това, че колкото повече се приближавам към теб, толкова повече се отдалечавам от себе си. Защото, за да те опозная, трябва да оставя своите свойства и да узная твоите.

Да кажем, че ти си продавач, а аз – купувач. Ти казваш своята цена, а аз предлагам моята, и постепенно, пазарейки се, ние стигаме до компромис. Но колкото повече идвам към теб, толкова повече се отделям от своите първоначални думи.

Става ми все по-трудно, защото изоставям своето предишно мнение, за да се приближа към теб. И макар, ти също да се отдалечаваш от своето мнение, това не ме вълнува. Вълнувам се само за себе си.

По такъв начин, според степента на приближаване към теб, аз откривам: 1) твоята противоположност, 2) отдалечаването от самия себе си.

И затова, колкото повече напредваме и се приближаваме към Твореца, към поправянията, толкова повече се увеличава нашият авиют/плътност на желанието и трудността, която усещаме нараства по експонента. Защото ми става все по-трудно и от осъзнаването на това, че си противоположен на мен, и от това, че трябва повече да се отдалеча от себе си.

Според степента на нашето напредване, ние през цялото време придобиваме допълнителни келим/желания за поправяне, увеличаваме ги. Неочаквано разкриваме желания, които са много по-големи, отколкото сме си мислили преди.

И това е хубаво, защото тогава има какво да поправя – много повече, отпреди. По-рано съм си мислил: „Я виж, трябва да поправя само 10 грама”. И изведнъж откривам, че това не са 10 грама, а 50 кг. Но, поправяйки ги, аз печеля 50 кг. светлина.

Въпрос: И кога настъпва поправянето?

Отговор: Поправянето ще започне, когато се откажеш от голямата ненавист и пренебрегнеш голямото отдалечаване от себе си, защото най-важно за теб ще бъде да се съединиш с мен. Това е отказ и от двете.

Искаш да се намираш сред любов? Покажи, че обичаш! Как да го направиш? Отказвайки се от ненавистта и пренебрегвайки отдалечаването от себе си.

В нашия свят всичко е просто – купуваш на годеницата си пръстен и тя ти принадлежи. А в духовното, това отказване е много трудно.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.12.2010

[30290]

Там, където всичко е полумрачно и неразбираемо

Баал а-Сулам „Основи на намерението“, п.87: И знай, че завършеното зло, в което няма нищо хубаво – това е изясняване на трите „външни клипот“ които се поправят само в Края на поправянето (Гмар Тикун) – но четвъртата клипа не се изяснява напълно и затова остава във вид на „одеяние“ и „кожа“.

Тоест в нея има нещо хубаво, но засега неизяснено – и затова се нарича клипа. Но, все пак, това не е такава клипа като трите нечисти клипот, за които е ясно, че в тях не може да има нищо хубаво и затова не можем да ги поправим до самия Гмар Тикун.

А четвъртата клипа – клипат Нога, можем да изясним и трябва да работим с нея. Това са разбитите келим, паднали в световете БЕА, където доброто и злото са смесени заедно. Именно с това изясняване ние се занимаваме в клипат Нога, наричаща се средна третина на сфирата Тиферет.

Това е единственото място на нашата свободна воля. Над нея е светостта, там няма какво да се изяснява. Под нея е пълната нечистота, клипа, с нея също няма какво да се прави. Ние можем да работим само в клипат Нога, където са смесени доброто и злото.

Излиза, че именно това е мястото, където трябва да се намираме през цялото време –  в мястото на обърканост и съмнения, където всичко е смесено и нищо не се разбира, всичко е тъмно. Там трябва да си изясняваме нещата, това е мястото на нашата работа!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30306]

Не форма, а същност

Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Духовното развитие: от зародиша до Човека

„Учение за Десетте Сфирот”, т.3, ч.8, въпрос 27: „Време и място в духовното означава обновяване на формата.

И тъй като парцуфът расте само за сметка на множеството сливания („зивугим”) и предаването на светлините, различаващи се една от друга, които го изграждат всички заедно, те се наричат „месеци на вътреутробното развитие” или период на развитие на зародиша, който може да продължи 7, 9 или 12 месеца – в зависимост от количеството на порциите светлина, необходими за неговото формиране.”

В крайна сметка, ние изучаваме измененията, на които бива подложено желанието за наслаждаване и пресмятаме броя на тези изменения, обновявания, които се наричат „месеци” („ходеш”/месец – от думата „хидуш”/обновяване).

В духовното няма време. Времето се определя чрез броя на измененията, през които сме преминали, а не от движението на стрелката на часовника или от промените на външния фактор. Колкото съм се променил – толкова време е изминало. По този начин се определя времето в духовното.

Затова, период на развитие на зародиша означава, че преминавам от едно състояние в друго (преминавам/„овер” – от думата зародиш/„ибур”). Аз трябва да мина през определено количество изменения, за да премина от вътреутробното развитие вътре във висшия, към развитие извън него.

Сега също се намирам във висшия и той ме развива. При това, изобщо не влияя на измененията, на които се подлагам в процеса на развитие. Инстинктите и силите, страданията, които усещам, ме принуждават да се променям и аз преминавям през тези изменения по неволя.

След това настъпва друг етап – започвам да усещам, че за това има някаква причина, голяма потребност, че има висш, който извършва в мен всички тези изменения, желаейки да започна да узнавам за съществуването на системата за управление, за причинно-следствения порядък на развитие, за началото и целта на целия този път. Така, в нашето време започва да се пробужда целия свят.

След това стигам до осъзнаването, че сами трябва да предизвикаме тези изменения. От някакво състояние и нататък, висшият вече не сменя времето за нас и така ни принуждава да се развиваме.

Сега, висшият само ни добавя светлина, която усещаме като зло, но ние не се развиваме за нейна сметка, а само стигаме до осъзнаването, че сме длъжни да изискваме развитие от него. Тоест трябва вече сами да участваме в развитието – да го искаме.

Висшият ме принуждава не към извършването на самото действие, а само към това, да се обърна с молба към него, да го помоля да извърши това действие. По средата трябва да бъде моята молба. Засега, тя може да бъде продиктувана само от моя вик – от това че се чувствам зле.

След това, аз се развивам и от мен се иска, този вик да изхожда от осъзнаването на доброто, когато разбирам, че всичко това е заради моето благо. И макар, все още да се чувствам зле, вече осъзнавам, че това е добро за моето развитие, тъй като съм длъжен да се издигна на следващото стъпало. Тогава вече, висшият изисква от мен не вик, а сътрудничество в развитието. Това се нарича партньорство.

После, ние стигаме до състояние, когато висшият изобщо не ме пробужда, а трябва да търся в себе си възможности да се пробудя, използвайки обкръжението. Аз трябва да пробудя висшия, за да ме пробуди той, а след това да се съглася с неговото действие и да кажа как трябва да го извърша. Сякаш разбирам и избирам за себе си желателната форма на действие – и тогава висшият го извършва.

В резултат, ние постигаме такова състояние, при което аз насочвам във всичко висшия. В началото на пътя, той е извършил всички тези действия над мен – от началото, до края, без нищо да разбирам. А в края на пътя, аз определям всичко от началото до края – и само използвам силата на висшия.

Целият ни път се състои в това, че придобиваме все по-голяма независимост и самостоятелност, все повече уподобявайки се на висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.12.2010

[29951]

Знай точно какво искаш

каббалист Михаэль ЛайтманПреди да започна да уча, „да се занимавам с Тора”, ключът е да знам какво и защо уча, и какво ще получа от това. Тора е единственото средство, което може да ни помогне да постигнем целта. Към това има вероятно множество условия, но всички те са нужни единствено, за да изградят правилна връзка с Тора за нас.

„Тора” е висшата светлина, която ни влияе и ни променя, така че да опознаем Твореца, висшата сила, и да Го оценим като Даващ, като самата любов, която е над нашата същност: желанието за получаване на наслаждение.

Затова молитвената книга започва със специални благословии преди учението: благодарим за възможността да учим Тора. Човек усеща, че си заслужава да учи Тора, която е предназначена само за поправяне на злото начало. Това е описано като „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора за поправянето му”.

Ако тя не беше написана за злото начало, Творецът нямаше да е създал тази специална светлина, особената система за поправяне. И сега, виждайки вътрешното его да се разгръща, човек наистина се нуждае от Тора. Но в противен случай, човек не учи Тора, тъй като той не е свързан със системата, която го учи на вътрешни промени.

Аз трябва да осъзная моя егоизъм и да пожелая да се избавя от него; трябва да разбера, че няма изход от него и само висшата светлина може да ме промени. Тогава ще се обърна към Твореца по правилен начин.

Пътят може да е дълъг. Повечето си нямат и представа, докато други мислят, че участват в Тора, въпреки че това не е наистина така; за тях Тора не е инструмент за поправяне и издигане към Твореца.

Първо човек трябва да открие коя негова вътрешна част трябва да бъде поправена. Аз мисля не за това, какво ще получа от Тора, а за това, какво трябва да се промени в мен. В крайна сметка, Тора е „подправка”, която скрива поправящата светлина. Тогава какво е неправилно? Какво трябва да бъде поправено?

Аз трябва да видя тези две форми, неправилната и поправената, възможно най-ясно, и да очаквам освобождение, силата, която ще ми помогне да премина от първото на второто духовно стъпало. След като съм съставил тази напълно ясна, точна система, аз очаквам и изисквам помощ свише, така че всичко това да се случи.

Ако злото начало е наистина зло за мен, ако разбирам какво точно е поправянето и, ако съм решен да го достигна, аз привличам силата на Тора, светлината, която се спуска и ме поправя. И това е когато наистина „се занимавам с Тора”.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 16.12.2010

[29938]