Entries in the '' Категория

Връщане на господарката на законното ѝ място

каббалист Михаэль ЛайтманДокато човек не се е развил и не е бил готов за поправяне, не е трябвало да се разкрива кабала, защото хората няма да я разберат и ще я извратят.

Виждаме в какво се превърна знанието, получено от кабала, философията и религиите, изопачавайки  и обръщайки я отвътре навън, вместо правилно да се използва тази методика.

Философията се занимава с абстрактен материал, а религията – с «псевдо-духовен» за удовлетворяване на собствения ни интерес/желание, и това е  обратно на това, което казва науката кабала – поправяне на личния егоизъм.

В наши дни науката кабала вече може да бъде разкрита на света, защото и философията, и религиите, и въобще –  отношението на човек към живота изцяло се е променило. Така че, вече не го устройва  неговата форма на съществуване, заставяйки го да търси нова форма и причина за съществуването си – цел. А без кабала, всичко това остава без отговор.

Дойде време да върнем властта на «господарката» да властва над «слугинята». Неправилното използване на науката кабала «заради себе си» във вид на философия или религия се нарича «слугинята, наследяваща своята господарка ». А правилното ѝ използване е «връщане  на господарката на законното ѝ място».

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка», 19.12.2010

[30217]

От противоположност – към съвършенство

каббалист Михаэль ЛайтманНуква (Малхут, женската част) е създадена от желанието за получаване на наслаждение. Зеир Анпин (З”А, мъжката част) – от желание за отдаване. Зеир Анпин – това е Твореца (Кадош Бар Ху), в него няма желание да се наслади, има само желание да отдава и любов.

Нуква напълно се състои от желание да се наслади, и затова е способна да се уподоби на мъжката част само преодолявайки, потискайки своето естествено егоистично желание, съкращавайки и изправяйки го. Така тя постига подобие със З”А, сливане с него.

Затова цялата работа на Нуква, за да достигне сливане с З”А, се състои в това, да вземе пример от него и да бъде негова нуква, женска част, а не да стане такава като него. Да се уподоби на него означава за Нуква да бъде обратна на него, „помощ срещу него”.

Това са дословно две съчетаващи се форми с извити очертания: колкото едната е изпъкнала в някое място, толкова другата е вдлъбната. И всяка се допълва с другата по цялата граница между тях – или „изпъкналостта”, наличието на някакво свойство, или „вдлъбнатината”, отсъствие, недостиг от него.

Затова Нуква трябва да остане „помощ срещу него”, само че нейната работа „срещу” – това е работа заради това, – те двамата да постигнат целта. Колкото повече те работят заедно, толкова повече се изясняват отношенията между тях, общата цел, свойствата на всеки от тях, противоположността на другия.

А работата им се заключава в това, че те трябва да се допълнят един друг. И само в третия – в Твореца, в Бина, където те се издигат, съединяват се помежду си в ЗО”Н, само заради това, за да се издигнат в Бина, – там те намират съвършенството. Защото съвършенството е възможно само в случай, че те постигнат връзка с Бина в своето взаимно съединение.

Тук се крие много тънък, основополагащ момент, свързан с природата на Твореца и природата на творението. Да се уподоби на Твореца – за творението означава само да допълни себе си до висшия, а не да вземе пример от него и да стане точно както Него. Аз съм подобен на него в отдаването, но аз съм подобен на Него – изхождайки от своите свойства, от своята природа.

Затова творението остава „помощ срещу него”, и именно благодарение на това се постига съвършенство, независимост на всеки, собствен статус, и двамата са достойни за уважение. Творението не се разтваря и не изчезва в Твореца, а Го допълва по своята противоположност, и именно за сметка на творението се разкрива Творецът.

Творецът със своята „вдлъбнатост”, отсъствие на някакво свойство, дава на творението възможност да изрази себе си и да Го допълни със своята „изпъкналост” – наличие на неговите свойства (условно като контакт и щепсел) и обратно. Така те работят заедно.

С това допълване те постигат взаимно съвършенство. Нито един не може без другия. Творецът се нуждае от творението, а творението  – от Твореца. И само във взаимното допълване, по средата между тях, те постигат съвършенството.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 19.12.2010

[30178]

Време е да се построи ковчег

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се скрием от надигащите се природни катастрофи, какво да правим?

Отговор: Видимо трябва да се построи ковчег, като на Ной и в него да се скрием.

„Ноев ковчег” – това е Бина, свойството за отдаване, човек влиза в него и се спасява, загърнат от всички страни като в майчиното лоно.

Бина поглъща в себе си Малхут и я охранява от жестоките светлини „гвурот”: тайфуни, пожари. Всички катастрофи – това са проява на светлината Хохма без обличане в светлината Хасадим.

Ударът идва от силата на светлината, идваща направо, без да е съпроводена от светлината на любовта и милосърдието (Хасадим). И затова, вместо да те обгърне – тя те бие!

Една и съща светлина Хохма – облечена в светлината Хасадим, обгръща, а в противен случай – удря. Цялото наше поправяне се състои в това, да привлечем светлината Хасадим и силата на Бина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30197]

Железните правила на духовната граматика

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Свързани ли са очертанията на ивритските букви със свойствата, които те символизират?

Отговор: Разбира се. Тези букви са били открити от Адам Ришон, когато е встъпил в духовния свят, и затова от тогава нататък кабалистичните трудове се записват с тях – на иврит или на арамейски език (буквите са еднакви), а езикът се подбира в зависимост от формата на изразяване действията на Твореца (ако трябва да се изрази действието на светлината, то се изразява на иврит, но когато се описва действието на кли, то се предава на арамейски).

Начертаването на буквите, редът им и тяхната граматика си остават неизменни, доколкото те определят двете светлини: хасадим и хохма, или двете сили – двете желания: получаване и отдаване. Екранът между тях изгражда всички начертавания на буквите.

Тук действат железни правила, абсолютните закони на десетте сфирот. Малхут и Бина се свързват помежду си, така че да достигнат Кетер, и тяхното взаимодействие поражда 22-те форми или начини на свръзка.

Те са обусловени от авиютът, трите линии, свойствата на деветте първи сфирот, на които Малхут желае да се уподоби. А след това, с помощта на всевъзможни комбинации на тези форми, Малхут намира начин да се самоизрази и изцяло се уподобява на Кетер.

Тора от първата до последната буква ни описва светлината – но от положението на съсъдите. И ако ти със своите желание, екран и сили преминеш през всички тези форми, ще поправиш себе си напълно.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 19.12.2010

[30172]

Основата на всички поправяния

Книга „Зоар”. Предисловие. „Буквите на раби Амнон Саба”, п.37: „Влязла буквата бет и се обърнала към Твореца: „Владико на света! Нека ти е угодно от мен да сътвориш света”. Отговорил й Творецът: „Именно с теб ще сътворя света и ти ще бъдеш онова начало, от което Аз ще сътворя света”.

Въпрос: Защо светът е бил създаден именно от буквата бет?

Отговор: Защото тя символизира благословията (брахá), светлината хасадим. В нея няма недостатъци. Освен това, няма друг закон, друго свойство, с което може да започне творението.

Как иначе да направиш разлика между желанията, които служат на Твореца и тези, които не Му служат? Как да се осъществи поправянето, ако не чрез светлината хасадим? Защото тя веднага отделя сремящите се към отдаване от стремящите се към получаване – и тогава ти е ясно как да действаш нататък.

Няма по-точен и по-прост анализ от този, който лежи в основата на последващото изграждане. Без хасадим, без стремеж към Твореца, ние нищо няма да изградим от светлината хохма.

А това свойство е безпределно. Светлината хасадим пронизва всички светове без каквато и да е разлика: от Безкрайността, до края на света Асия. Върху нея няма съкръщаване – за отдаването няма никакви ограничения.

Въпрос: Защо тогава не чувстваме благословията в света?

Отговор: Става дума не за нашия свят, а за духовната реалност. Желаейки да я постигна, аз трябва да се запася със свойството на милосърдието (Хесед). То е точно тази благословия, благодарение на която  изграждам своя свят.

Материалният свят е само една въображаема картина в нашето възприятие, предизвикана от духовно безсъзнание. В безсъзнателното състояние, мозъкът поражда илюзорно усещане за живот. Ето това е нашето битие.

За да дойдем в съзнание, ние трябва да се въоръжим със силата хасадим, свойството на буквата бет, благословията. Тази сила може да дойде само свише – тя не ни е подвластна, не е заложена в нас. Но ако полагаме големи старания, за да я придобием, тогава получаваме желаното.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 19.12.2010

[30168]

Не е лесно да се съгласиш със светлината

Въпрос: Как усещаме, че светлината работи над нас, сортирайки в нас решимот?

Отговор: За да се постигне състояние, в което светлината изяснява нашите решимот (информационни данни), човек трябва да придобие готовност за това.

Защото не аз, а светлината изяснява моите решимот. Не аз постановявам, а тя. Аз съм готов да приема решението й – моля я да реши вместо мен. Това идва след най-силното разбиване, в резултат от него.

Ние трябва да минем през разбиване, за да се съгласим, че всичко, което се изяснява в нас от висшия, е за наше благо.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 19.12.2010

[30188]

Особеното поправяне, даващо живот

Въпрос: Как е възможно, раби Шимон да плаче, съмнявайки се, дали да разкрие или да не разкрие тайната, скрита в книгата «Зоар»? Нима на кабалиста могат да разкрият такава огромна  тайна, която да ни навреди?

Отговор: Раби Шимон – това не е обикновен човек от плът и кръв, криещ се в пещера, а цяла духовна система, част от висшия свят, обличаща се в Твореца и получаваща от Него, в съответствие с  подобието на своите свойства  всичко, което се съдържа в Него.

И в същото време, той мисли как да съумее да предаде тази светлина на другите души, на които им предстои да се родят и развият.

И затова, той намира още една духовна система – раби Аба, чрез която може да предаде светлината надолу.

С помощта на Раби Аба и другите 9 ученика,  всеки от които представлява  една от 10-те сфирот и самият той се състои от 10, тоест пълния набор от 100 сфирот – след скриване и намаляване на светлината в този особен механизъм, той може да го подготви, приспособявайки го към душите на нашето поколение.

Тази светлина е предназначена именно за нашето време, а не за техните съвременници или периода на изгнание.

Това е особено поправяне. По същия начин, мъдреците на Талмуда са направили поправяне за нас и не е необходимо повече да измъчваме своето тяло, за да разкрием духовното, както е било написано за онези времена: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора – тогава ще успееш!“.

Но след времената на Талмуда, вече няма такива ограничения и е достатъчно просто да се занимаваш с вътрешна Тора (кабала), без никакви физически ограничения.

Това е възможно, защото кабалистите от онова време са направили съответното допълнение в духовната система, приближавайки я до нас. И това съответства на степента на приближаването ни до нея, благодарение на развитието на нашето желание/егоизъм.

Те са приближили светлината до нас, а ние сме се приближили до нея (развивайки се сякаш в обратната посока, и засилвайки своето его), и сега сме станали толкова близки един спрямо друг, че е достатъчно едно въздействие на светлината за нашето поправяне. Вече не са необходими никакви физически страдания.

Всичко това е благодарение на поправянията във висшата система, направени от кабалистите от миналото. Тези кабалисти са част от висшите светове, и то най–вътрешната й част, тъй като се отнасят към душите.

Когато извършват поправяне, те добавят в общата система такива поправени елементи, които я оживяват. Благодарение на тях, тя започва да живее и работи, да пропуска светлината надолу към нас!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[30098]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

И тогава ще престанеш да крадеш…

Въпрос: Защо се казва, че Отразената светлина се превръща в съсъд/кли за получаване на Висша светлина? Нали това е само условие за работа с желанието за наслаждаване…

Отговор: Това не е съвсем така. Всъщност, желанието за получаване на наслаждение никога не е поглъщало в себе си Висшата светлина – дори и преди съкращаването, защото не е предназначено за получаване на светлина. Тоест получило е светлина не, защото само се е стремило, а защото така е направил Творецът и това не се е наричало получаване.

Желанието за наслаждаване никога няма да може да се напълни със светлина, защото е противоположно на нея –  трябва да бъде изпълнен закона за подобие на свойствата. И затова, единственото кли за получаване на светлината е Отразената светлина (Ор Хозер), отдаването.

Ние съществуваме благодарение на слабото светене, което прониква в нашия егоизъм, въпреки забраната на Ц”А и това светене оживява целия наш свят. Но това не се нарича получаване, защото светлината веднага изчезва – това е кражба.

Дори ако аз, с всички сили пожелаех в отговор да осъществя отдаване на Твореца, моето желание е твърде малко. Отразената светлина го разширява и увеличава 620 пъти и ми дава възможност да получавам, отдавайки.

Моето желание, което без екран и Отразена светлина не е способно да разкрие величието на Твореца, е миниатюрно желание. А Творецът е Безкрайност. И затова, разкривайки Неговата важност и величие, аз се включвам в Неговото кли/желание и така придобивам безкрайната способност да отдавам. Защото искам да Го напълня!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[30102]

Как да се споразумеем със закона на природата?

В „Предисловие към ТЕС”, (т.4) Баал аСулам пише: „Творецът полага ръката на човека върху хубава съдба. А изборът на човека се състои само в укрепването.”

Творецът довежда човека при другарите, при ученето, а останалото зависи от него. Не чакай някой да свърши работата вместо теб. Ти сам трябва да разкриеш всички средства и правилно да ги изградиш.

„Но аз все още нищо не разбирам! Не мога да уча, не знам как да се отнасям с другарите, обърквам се във вътрешното и външното…” Да се оплакваш можеш на мама, а към закона на творението претенции не можеш да предявяваш. Това е точно толкова безмислено, колкото да се противиш на закона за гравитацията.

Творецът е закон на природата, абсолютно отдаване. Ако му съответстваш – ти е добре, а ако не – чувстваш се зле в съответната степен. Освен това и едното, и другото се намират в корелация с нивото на твоето развитие. По същия начин, и в нашия свят се отнасяш различно към малките и подрастващите, към възрастните и старците.

Представяйки си Твореца превратно, ние му приписваме някаква човечност, надаряваме го с чувства, присъщи на самите нас. Опитваме се да Го „пречупим”, надявайки се, че Той ще размисли. Това е много сериозен недостатък, произтичащ от нашата егоистична природа.

От векове, хората правят една и съща грешка – пренасят своите качества върху заобикалящия ги свят. Дори от домашните животни изискваме обичайна реакция. И изобщо, от всички нива на природата, включително от човешкото, ние очакваме подобие на себе си, съответствие на нашите представи.

По това, науката кабала се отличава принципиално от всички религии и вярвания. Казано е: „Законът е даден и не го пристъпвай”, „Аз себе си не съм променял”. Висшата светлина се намира в абсолютен покой, а всички промени стават в съсъдите. Или моля Твореца да се промени, или знам, че трябва аз да се променя.

Моята молитва е „завързана” за мен. Да се молиш означава да съдиш себе си и да се променяш. Само така ще предизвикам реакция от страна на неизменния закон. В това се състои цялата работа.

Религиите не говорят за преобразяването на човека, а ми предлагат да „подкупя” Твореца с механични действия или със страстна молба. Хората се надяват, че това ще им помогне въпреки, че историята свидетелства за обратното.

А кабала казва, че  трябва да се промениш ти – и никой друг. Продължавай да се обръщаш към Твореца както по-рано, само че по абсолютно различна причина: такава е волята Му и ти правиш това въпреки желанието си.

Ти стоиш сред светлината. Променяйки себе си и уподобявайки се по свойства на нея, започваш да възприемаш нейното влияние, което по-рано е оставало извън твоите усещания. Ставаш съсъд за светлината и растеш, докато тя не те напълни изцяло.

Да жадуваш висшата светлина, не означава да чакаш милост от някъде. Направи вътрешно движение към нея, пожелай да се промениш и тя ще окаже върху теб своето въздействие. Всички промени в светлината, които виждаме, са всъщност промени в самите нас.

От урока по статията на Рабаш, 17.12.2010

[30067]

Светлина, ела при нас!

Въпрос: Как се реализират решимот?

Отговор: Всички решимот се сортират от висшата светлина (светлината АБ-САГ). Представете си каква работа е това – да сортираш всички решимот, останали след разбиването на общата Малхут, желаеща да извърши пълно поправяне (Гмар Тикун)!

Малхут на Безкрайността е извършила „зивуг” (Съединение, сливане) със светлината на Краят на поправянето, в целия си обем, създаден от Твореца, във всички свои стадии на далет (4/4). И всичко това се е разбило на най-дребните парченца. Няма нито едно свойство, сфира и всяка нейна под-сфира, която да е останала съединена с друга. Те се ненавиждат една друга.

Какво безкрайно многообразие от различни свойства има сега в Рош де-САГ от умножаването на тези светлини, издигнали се там след разбиването! Невъзможно е да ги преброим и да си ги представим. Светлината от Края на поправянето – срещу кли/ желанието в Края на поправянето, и вместо единство – ненавист помежду им. И цялото това кли е напълно разбито, разпаднало се на парченца.

И сега Рош де САГ трябва да сортира това кли, разбито във всички свои частни сфирот: какво да вземе оттам, за да направи първия парцуф, поправен поне в нещо, под второто съкращение и всевъзможните ограничения. Каква огромна и сложна работа е това!

От друга страна, когато идва Висшата светлина, тя наведнъж осветява цялото  множество разбивания, решимот, и незабавно в нейната светлина те се строяват подред – всеки заема своето място. Светлината ги подрежда, осветявайки кой дава повече, а кой по-малко, и в тази светлина всичко веднага се строява като по конец.

Тогава от безкрайното множество на тези форми САГ взима правилните форми и ги подрежда. Но как тя избира тези форми?

Това е работа, която върши същата тази висша светлина, която свети свише и по удивителен  начин незабавно изяснява какво е правилно, а какво не, съгласно какво свойство, какво направление, по какъв начин да ги построи, в три линии, отгоре надолу, с екрани, за да се съединят всички помежду си.

Тя събира разбитите части в първата капка семе, от която започва зародишът. Там има всичко, освен работата, която трябва да се добави. Но цялото сортиране прави светлината. И тогава низшият работи. Но низшият никога няма да може да направи изясняването.

Затова, ако искаме да изясним нещо в нашия свят, да сортираме, да се съединим един с друг – никога няма да ни се удаде. Никога и за нищо на света! На нас ни е необходима висшата светлина, за да съедини всичките ни раздробени части, защото ние също се намираме в разбит свят. А ние искаме сами да го подредим, пресъздадем и оживим… Каква глупост!…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 19.12.2010

[30185]

Обединяване с любов или с ненавист

Въпрос: Има такива движения, които събират по 2000 човека на своите срещи и също призовават към любов и обединение като не споменават изобщо кабала. Възможно ли е да се осъществи обединение така, без използването на първоизточниците?

Отговор: Виждате, че това не води до успех. Е , две –  три хиляди могат да се съберат по този начин. Възможно е някакво голямо нещастие да принуди хората да се обединят.

Но истинско съединение е възможно да се осъществи само, с помощта на висшата светлина – ние самите не притежаваме такава сила. Или пък, можем да видим в това много голяма егоистична печалба – като пред страха от война или много голяма награда.

Но такова обединение е временно. В момента, в който изчезне предизвикалата го причина – връзката веднага се разпада. Затова то не може да се осъществи.

Винаги са съществували всякакви „алтруистични” организации. Баал а-Сулам пише, че в света има 10% природни алтруисти, които искат съединение, но то е абсолютно егоистично. Ако погледнеш какво се крие зад всички разговори за обединяване, ще видиш абсолютен егоизъм. За това говорят всички примери – комунистическа Русия, която сега върви към фашистки режим, а също и израелските кибуци.

Всички опити да се създаде обединение, без помощта на светлината, връщаща към източника, ще бъдат безуспешни. И поради липсата на изход, ще им се наложи да прибягнат до диктатура и средства за потискане – иначе тази страна няма да може да съществува.  

През цялото време стоим пред дилемата: или да поправим природата на човека, или да го принудим да се обедини със сила. А насилието, нацисткият режим, неминуемо ще доведе до война.

Баал а-Сулам е писал за това още в своето време. И Русия не може нищо да направи по този въпрос, а само ще се развива по-нататък, по същия този сценарий. Поправянето е възможно само в един случай – ако използват науката кабала.

Ако не поправяме себе си и не се обединяваме с помощта на светлината, тогава ще ни съединят по друг начин – целия свят го чакат нацистки режими. Защото нацизмът, също е форма на съединяване, но само че – на едни срещу други.

Хората ще почувстват, че трябва да се обединят, че съединението носи спасение и извисяване – и това е правилно. Но те няма да могат да се издигнат и спасят, без помощта на странична сила, която ще им послужи като ненавист към някой друг. Иначе няма да имат причина да се обединят! За тази цел е необходим явен и омразен враг, който да ни съедини заедно срещу себе си.

Така работи егото, а иначе не чувства необходимост от съединяване. Затова обществото започва да клони към нацизма и фашизма. Ако на ниво държавни глави не бъде приета методиката за поправяне със светлината и те не разкрият източника, приканвайки всички да учат , тогава много бързо ще се установи нацистки режим, който незабавно ще доведе до война.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30203]

Пътешествие в миналото

Въпрос: Какво е това решимо?

Отговор: Решимо – същото това, но вече преминало, минало състояние. Нали в духовното нищо не изчезва.

Минали състояния, които се пробуждат с всичките си детайли, но още не се въплъщават в живота, тъй като нямат екран, с помощта на който могат да бъдат реализирани, се наричат ”решимот”.

Да допуснем, че вчера съм бил в някакво състояние, а днес го преживявам. В духовното това състояние се пробужда в мен с всичките свои най-малки подробности, сякаш аз сега се намирам него.

На мен  ми е напълно ясно какво става, нищо не е загубено, само че аз не мога да го реализирам, заради отсъствието на екран. Това се нарича ”решимо”.

Това не е спомен от миналото, както в нашия свят, когато аз си спомням ”неясно”. Решимо – това е, когато нямам съмнения в нищо, всичко е разкрито, както е в настоящето, освен реализацията.

От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 19.12.2010

[30191]

Гладуващият, който раздава хлебчета

Нито едно движение, опитващо се да обедини хората, няма никакви шансове за успех без привличането на науката кабала. Наистина тази наука ти обезпечава връзка с висшия свят, като разказва за неговите действия.

В това време, когато четеш за тях и искаш да ги реализираш в себе си – ти постепенно започваш да се променяш. Няма друго средство.

Хората могат да се обединяват във всякакви групи, но преди всичко трябва да питат –  каква е тяхната цел и средства? Може да предполагат, че сами могат да променят човешката природа? А откъде ще вземат сили за това – нали  всички ние сме егоисти?

Иначе всичко ще приключи с красиви разговори. Има хора, които получават удоволствие от отдаването по силата на своята природа – ”егоистични алтруисти”. И те не разбират, че действат вътре в егоизма, защото те нямат втора природа – искри свише. Те действително са готови да отдадат всичко.

Някога, в младостта си, в Ленинград, разговарях със стара революционерка, която разказваше, че е раздавала хлебчета на войниците, отправящи се на фронта. Тя самата е умирала от глад, но не е имала дори мисъл да иска да вземе трохичка за себе си.

Хората са готови да отдадат живота си, защото нашето его е по-висше от животинския живот. Егото се намира на човешкото ниво, а животът на тялото – на животинско. И ако човек почувства, че е оскърбено неговото ”Аз”, той пренебрегва своето тяло. Ако види, че животинското тяло посяга на човека в него, той убива това животно. В това няма никакъв алтруизъм.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30200]

Науката, която изучава Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманПроблем е, че човек може да изучава само онова, което е под говорящото ниво: неживото, растителното и животинското нива на желанието за получаване. Той не може да отдели и да изучи желанието на човешкото ниво, защото не е подобен на Твореца.

Човешкото ниво се счита за „божествена частица свише”. И тази част сега е невидима за теб и затова не можеш да я изучиш.

Желанието на човешкото ниво се нарича душа; то е същината на душата. Същината е желанието за наслаждение и неговата форма е подобието му с Твореца. Точно това изучават кабалистите: къде Той и аз сме подобни, по какъв начин, на какви нива и при какви комбинации от условия?

Мъдростта на кабала изучава как същината на желанието придобива формата на Твореца; тогава то може да бъде наречено душа. Нарича се „душа” (Нешама), защото това е най-висшата степен на подобие с Твореца, която ние не можем да постигнем преди крайното поправяне (нефеш-руах-нешама).

Това ограничение съществува в науката, докато всички хора не започнат да се занимават с нея, но накрая, всички ще можем да я изучаваме на много по-високо ниво.

По статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29860]

Изкачи планината от съмнения

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В статията, посветена на празника Ханука, ние четохме за избора на обкръжение. Как едното се свързва с другото?

Отговор: Какъв е другият начин да стигнем до празника Ханука в душата? Само с помощта на обкръжението, което събужда човек да изисква свойството отдаване. И тогава започваме да молим, издигайки МАН (женски води, молитва): това е нашето въстание против „гърците”, над които трябва да се издигнем с нашето общо желание.

Това е война срещу вътрешните съмнения; водена докато не ги разгромим напълно и не се изкачим до върха на планината, създадена от тези съмнения (планина на Иврит е „хар”, от думата „ирурим” – съмнения) до празника Ханука. И когато сме на последния етап на изкачване, когато Ханука свършва, всичките 8 дни (7 сфирот на зеир анпин плюс малхут), тогава започваме да се приближаваме до Пурим. Сега събираме желанията, които сме издигнали и ги прикрепяме към Бина, и по този начин постигаме голямото, зряло състояние (гадлут).

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28496]