Entries in the '' Category

Носен от потока на живота

Отваряйки статия, написана от кабалист, аз преди всичко, трябва да проверя своето отношение към нейния автор. Задължително е той да е  неоспорим авторитет за мен, а самият аз – просто тресчица, носена от водния поток.

Аз трябва да съм готов да го следвам, като оттегля цялата си критика, да се включа в него със своя разум, с чувствата, с формулировките – абсолютно с всичко.

Трябва да забравя всичко, което съм знаел досега, защото то е обработено от моя разум и следователно е изкривено. Трябва да се изключа от всички свои  усещания и просто да проникна в него.

Такъв е първият етап за правилно четене на кабалистичен източник – анулиране на себе си пред някой велик, който иска нещо да ми предостави.

След това аз мога да включа своя разум и чувства, за да видя доколко се съединявам с прочетеното, доколко го усещам, доколко съм съгласен с него. Но при това, все пак трябва да съм включен в него.

До неотдавна е било много трудно да се доставят кабалистични книги и поради това всяко късче хартия, изписано от кабалист, се е възприемало като голямо разкритие свише. И при все, че не си разбирал там нито дума, чрез тези редове си се опитвал да намериш ключ към духовното.

А сега всичко е разкрито, всичко е написано, но хората не искат да отворят тези книги, духовното не ги влече. Такава е човешката природа: когато всичко е твърде достъпно, то не привлича.

Но за нас тези текстове са като глътка въздух…

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[30110]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.9

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Въпреки че всички заповеди, указани в Тора или допълнени от праотците, говорят сякаш за физически действия (на човека в нашия свят) или за думи (които трябва да се произнесат), (и с това да се изпълни заповедта),  те са предназначени (заповедите т.е. съветите) само за поправяне на сърцето (желанията на човека), тъй като Творецът изисква (от нас да поправим) цялото сърцето и разбира всичките скрити (в него егоистични) очаквания и надежди (намерения).

Ибн Езра, „Есод Мора“, стр. 8

[30124]

Какво ще стане с нас?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На въпрос към програмата „Крупен план. Руският генофонд“… Вие казахте, че «Русия ще премине през фашизъм» и действително днес можем да видим във връзка със събитията, които се случват в Русия, че този проблем съществува…

Освен това в Русия има достатъчно много млади хора, чиято настолна книга е „Mein Kampf“ на Хитлер, те я изчитат практически до кора и тяхната ненавист към евреите е огромна…

Въпрос: ако в Русия фашизма се разкрие в пълен размер, какво ще стане с нас – с тези, които изучават кабала и разпространяват знанието за нея…

Отговор: Очевидно е, че вие започвате да се чувствате в този свят, както евреите винаги са се чувствували – именно така прави Твореца, за да измъкне човека от егоизма – в това е огромното спасение на света, а трябва да правим едно – да разпространяваме кабала, в противен случай целият свят ще потъмнее и ще достигне до поправяне по пътя на страданието, т.е. чрез мъката на хората, която ще остане след 3-та световна война, и ще завърши поправянето на света на егоизма.

[30140]

Вдишване и издишване

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Да придадем важност на Твореца

Творецът е пожелал да създаде творение, което да бъде точно като Него. Именно това е истинско благодеяние. Защо творението не е станало веднага подобно на Твореца? Защото то трябва да изгради себе си само.

Връзката между Твореца и творението се осъществява чрез получаване и отдаване. Творецът е готов да дава на творението напълване. А освен това, Той предоставя възможност на творението, да отговори със същото.

Колкото по-важен е Творецът в очите на творението, толкова повече то може да Му даде. В резултат, то ще стане наистина самостоятелно и равно на Твореца.

По такъв начин, между тях се установява пълна взаимовръзка. Човек получава напълване, изкачвайки се на стъпалото на Твореца, но само ако иска да се уподоби на Него.

Това допълнително желание, което трябва да придобием, се нарича стремеж. То възниква от разкриването на важността на Твореца.

Както е и в нашия свят – ако някой е важен в моите очи, аз се стремя да му дам нещо. Например, детето е важно за своите родители, и те му подаряват подаръци.

Излиза, че трябва постоянно да работя над осъзнаването на важността на това стъпало, на това свойство, което се нарича „Творец“. Така постигаме подобие с Твореца, придобивайки по естествен начин онова, което е важно за нас – свойството отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30040]

Как да разпознаем кабалиста?

В наше време много хора наричат себе си кабалисти, разпространявайки под името кабала всичко, за което се сетят. Откъде взимат те своите познания не се знае, защото никога не са се учили от някого.

Науката кабала не може да се постигне самостоятелно: започвайки от Адам, се простира верига кабалисти, предаващи методиката на постигане на висшата сила във всяко поколение на своите ученици.

Затова човек не може просто така да заяви, че към него е снизходило озарение и той е станал кабалист – такова не се случва.

За да станеш кабалист, трябва да бъдеш много дълбоко и тясно свързан с учител, точно следвайки неговите съвети в процеса на обучение „от уста в уста” (пе ел пе). Това обучение коренно се отличава от обикновената форма на предаване на знания. То е основано на създаването на общи с Учителя духовни съсъди/келим.

Ако правиш всичко, за да се слееш с учителя, то с времето в теб се прелива онова, което той притежава. И това зависи не от знанията или някакви особени отличия, а само от степента на съединение с Учителя.

Обаче този път важи за единици (избрани личности „яхидей сгула”). А в нашето поколение всички трябва да познаят Твореца и да разкрият висшия свят – всеки в частност и цялото човечество заедно. Но всички не могат да бъдат свързани чрез такава тясна връзка с учителя.

Затова сега подходът е друг: учителят-кабалист, получил разкритие от своя учител, известен кабалист, обучава всички желаещи. Доколкото всеки желаещ е способен да чуе, че трябва да се приближи, съедини и слее с учителя, разбирайки това и съгласявайки се с него, дотолкова той напредва.

Тази наука не се предава по наследство, не се получава чрез ума, а буквално се прелива в ученика за сметка на вътрешната връзка с учителя.

Нашето поколение първо се развива по този път. Едни ученици са по-близки до учителя, други са по-далеч, но постепенно напредват всички.

Как да познаеш кабалиста? – Кабалистът учи на разкриването на Твореца, опирайки се на първоизточниците, получени от своя учител. Той обяснява как да се развият желанията/келим, в които се разкрива Творецът, защото кабала е наука за разкриването на Твореца от човека в този свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[30028]

Защо досега не си се помолил…

В момента, в който свише те доведат в групата – веднага започни, с нейна помощ, да издигаш важността на целта, за да увеличиш онова, което ти е дадено изначално като първа искра.

Тъй като само благодарение на важността, ти преодоляваш лъжата и постигаш истината.

А ако не получиш важността от групата – или ще се върнеш обратно към лъжата, или ще седиш и ще бездействаш, самоизяждайки се, без да можеш да си отидеш.

Но, да напредваш  по пътя на истината е възможно само, получавайки впечатление за важността на целта, от обкръжението. Според степента на тази важност, ти ще си готов да търпиш твоето его да страда, а истината – да расте. Тъй като това е много болезнено.

А освен това, групата ще ти помогне да разбереш, че само чрез молитва е възможно да постигнеш нещо. Молитвата – това е молба за промяна на желанието от получаване на отдаване, от разделяне и ненавист – към обединение и любов.

Помня, че веднъж се разхождахме с Рабаш в гората около Бен Шемен. Аз му разказвах за всички свои проблеми и около десет минути се възмущавах и крещях, а той слушаше спокойно и накрая, изведнъж каза: „Но защо не (Го) помоли?“

На нас не ни достига тази молба – „Защо не помоли?“ Тъй като нашата природа не ни позволява да стигнем до нея, не ни дава да помолим.

Това не се вмества в нашия разум и сърце, че ние да трябва само да организираме молбата за поправяне. И хората се измъчват месеци и години, и не са в състояние да се помолят – да издигнат МА“Н…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29967]

От разговорите – към работа

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Да стана част от мисълта на Твореца

Въпрос: Ако Творецът е мисъл, означава ли това, че постигайки подобие на свойствата с Твореца, аз също ставам мисъл?

Отговор: Когато постигнем замисъла на творението, ние също ставаме част от тази мисъл. Творецът е създал желание в творението, за да даде на творението възможност да съществува – да бъде нещо осезаемо, реално.

За да съществуваме извън Твореца, ни е необходима материя, която се нарича желание. Но възможността да се уподобим на Твореца, да се свържем с Него и да постигнем сливане, се осъществява само чрез мисълта.

Когато Творецът желае да ни наслади, Той прави това посредством мисълта. Ако ние искаме да отдаваме на Него, също го правим  чрез мисълта.

Мисълта преобладава над всичко. Това се отнася и за човека. Във всеки от нас има различни желания, но ние оценяваме човека според неговата способност да мисли.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[26056]