Entries in the '' Категория

Щастлива майка на 7 милиарда деца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако приема желанията на другите като мои собствени, не означава ли това, че заедно с всичките техни наслаждения, получавам също и цялото им страдание, за цялото човечество? Аз идвам, за да получа неземно наслаждение, но защо получавам и допълнително страдание?

Отговор: Ти не получаваш страданието на другите, а техните желания. Как може да изпиташ удоволствие от това да напълниш желанията на другите, ако те не са празни преди това? Трябва да почувстваш празнотата им.

Разбира се, не е приятно да имаш празни желания. Но, ако ти ги придобиваш с цел да ги напълниш, тогава си щастлив, че са празни! Това означава, че имаш възможността да ги напълниш! Това е като една майка, която се радва, че е приготвила толкова много храна, и нейното гладно дете яде добре от нея.

Затова, тук няма никакво страдание, а само наслаждение! Сякаш пред теб има вкусно ядене и ти пробуждаш апетита в себе си преди да ядеш. В крайна сметка, това е единственото нещо, което ти липсва, за да го получиш.

Светлината е в абсолютен покой и ние сме в океан от светлина. Колкото повече получаваш от другите празни съсъди или желания, толкова повече ти ще можеш да ги запълниш със светлината и цялото това наслаждение ще бъде твое! На това ни учи науката кабала. Тя е „мъдростта на получаване” или напълване.

Ти си като майка, която има 7 милиарда гладни бебета и достатъчно мляко за всяко от тях – цялата светлина на Безкрайността. Можеш ли да си представиш само какво наслаждение е това?!

От урока по статията „Свобода на волята”, 17.12.2010

[30048]

Великият закон на мирозданието

каббалист Михаэль ЛайтманВ поетичен, дружелюбен маниер кабалистите ни разказват за духовния свят.

Но този разказ е основан на знанията им за висшата природа, – съвършената и вечната. И нейният главен закон – това е законът за връзката на Твореца с творението – законът за взаимното поръчителство.

Но в него не става въпрос за Твореца, и за това, че той е добър и творящ добро, за това, че няма никого, освен Него. В него също така не се говори за Неговото отношение към творенията и връзката между Него и творенията.

Този закон се изразява като закон за сливането, от което произтича отношението между творенията, проявяващо се в безкомпромисната и принудителна форма на взаимното поръчителство.

Този велик закон, в който се говори за всички връзки в системата на душите, много точно създадена от Твореца, ни се разкрива постепенно – подобно на възрастните, които постепенно разкриват света на децата, меко и нежно отнасяйки се към тях, докато те не влязат в самостоятелния живот.

Така природата, Творецът се отнася към всеки човек и към цялото човечество, тъй като, съгласно Програмата на Природата, ние трябва да “отгледаме“ и да реализираме върху себе си  закона за поръчителството.

Реализацията на закона става поетапно, отвътре навън: отначало в по-вътрешна група, а след това се разпространява на дълбочина и ширина, докато взаимното поръчителство, като закон на единната система, не започне да управлява цялата действителност. Което и ще бъде краят на поправянето.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24513]

Правилното разпространение

каббалист Михаэль ЛайтманАко ние искаме да предизвикаме добри промени в света, не по законодателен начин, не насилствено, а на практика, то тези промени трябва да станат в човешкото съзнание.

Трябва да доведем до знанието на  всички за това, какво говори науката кабала за човека и за неговото преобразяване по собствен избор и чрез реални методи.

Ние разширяваме групите и външното разпространение, но ключът към успеха се състои във всеобщата вътрешна взаимовръзка.

Ние представляваме определена част от човечеството, която е свързана с всички останали части. И затова обединението, което ние постигаме помежду си, ще се разлее, както светлината, по каналите за връзка – без наше знание, и без знанието на останалите.

Тогава хората просто и естествено ще почувстват, че в нас живее силата на единството. И това ще бъде правилното разпространение.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26017]

Искаш да влезеш в мрежата? – Първо си купи компютър

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Моите чувства и духовни преживявания се отразяват на реалността, която виждам. Означава ли това, че по външното аз мога да съдя за вътрешното?

Отговор: Съвсем не. Казано е, че “светът живее както е установено“. В материалния свят аз имам различни състояния и взаимоотношения, повече или по-малко приятни, но аз изобщо не смятам да им слагам духовни етикети.

Над всички събития в моя материален живот аз трябва постоянно да се придържам към духовната цел. Дори и ако Творецът ми устрои нещо много ужасно, аз не бива да отпускам тази хватка.

Аз не знам поради какво и защо всичко се случва именно по този начин. Тъй като съм свързан с другите души, събития и състояния, за които нямам понятие. Сега аз нямам усещане за цялата система, което би ми позволила да разследвам това.

Глупаво е да се мисли, че можем да проследим връзката между духовното и материалното. Защото ние не разбираме нито едното, нито другото.

Аз нямам никакви инструменти за изследване: нито разум , нито усет, нито възприемане. Не виждам пред себе си висшата система/свят, низшата система/свят и връзките между тях/световете.

Всичко това е все още далеч от мен. Не го постигам дори и на първите духовни степени. Тъй като те са основани на себеотрицанието, там аз не мога да разкрия нищо, а и не желая нищо друго, освен да се включа във висшето.

Какво друго имам, освен егоизма? И какво трябва да постигна освен отдаване? А за това аз трябва да анулирам своето его и да провеждам  вътрешна работа в групата с другарите.

Ние изграждаме вътрешно единство, стремейки се да придобием обща сила, намираща се вътре във всеки поотделно и принадлежаща на всички.

И нима вместо това, аз ще започна да градя догадки за тайния духовен смисъл на моите болести, банкови проблеми, семейни неуредици и конфликти с началника? Това просто е глупаво. Аз още изобщо не съм готов  за подобни разчети. Така че, новият компютър е просто “куп желязо“ докато не го включа, не установя операционната система, не инсталирам нужните програми и не внеса в тях необходимите данни.

Само тогава, когато се запозная с инсталираните програми и заредената информация, аз ще мога да пристъпя към работа.

Засега ние нямаме келим, “компютър“, а да не говорим за “софтуеър“. Затова още не сме в състояние да съдим за вътрешното по външното.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25885]

По действията Ти ще Те познаем

каббалист Михаэль ЛайтманУстремявайки се направо към Твореца, ние изучаваме Тора – с други думи, изучаваме действието на светлината, която ни поправя.

Казано е за това: „по действията Ти ще Те познаем”. Обучавайки се на действията на Твореца, ние започваме да Го разбираме, да Го постигаме и благодарение на това постигаме сливането с Него.

Да се занимаваш с Тора означава да изучаваш това, което прави с нас светлината. В крайна сметка, при четенето човек веднага трябва да почувства как светлината осъществява промените в него.

От всяка дума, от всяка буква излиза преобразяване. Защото  буквите – това са символи на духовните свойства, изградени от кабалистите, и, четейки ги, човек вижда как действат те в него, поправяйки го от получаване на отдаване.

С всяка дума човек забелязва промяна в себе си. Така му се разкриват действията на Твореца, и от тези действия се разкрива самият Творец.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29935]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Изпълнението на Тора и заповедите разкрива целта на творението „желанието на Твореца да твори Добро за творенията”.

Рабаш. Шлавей Сулам. Значението на молитвата за обществото. Статия 7. 1985-86 г.

Същността на душите на синовете на Исраел (устремените към Твореца, независимо от тяхната националност) – е същността на Божествената част свише (свойството отдаване), при което душата се е спуснала (от света на безкрайността в нашия свят) по закона за причината и следствието (подобие на светлината на желанието), низхождайки (в свойството отдаване) от степен в степен, докато не е станала пригодна (дотолкова отделена от степента на отдаване на Твореца), че да дойде в този свят (степен) и да се въплъти в мръсното, материално тяло (желанието не да отдава, а само да получава).

Но с изпълнението на Тора и заповедите, душата се изкачва от степен в степен (в свойството отдаване), докато не се запълни обемът ѝ и не стане тя достойна да получи своето възнаграждение от Твореца, – приготвеното за нея от по-рано постигане на святата Тора като имена на Твореца (свойствата и действията за отдаване), явяващи се същността на 613-те заповеди за получаване на светлините.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

[30022]

Поръчителство за живота на другаря

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За какво ние трябва да поръчителстваме един пред друг?

Отговор: Има в живота трудни ситуации, когато оставаш без пари и приятели, и няма към кого да се обърнеш за помощ.

Опитай се да си представиш, че си безпомощен и напълно зависиш от другите – както миньорите, затрупани под земята. Ако там, отгоре, не се погрижат за теб – то свършено е с теб.

Ето какво трябва да чувстваме – отчаяна зависимост от другарите. Без тях няма да преживеем, без тях няма да достигнем целта, без тях ние просто няма да се изхраним. Работата опира вече до материалния, животинския страх, който заставя човека да цени поръчителството.

На нас ни се разкрива система, в която ние тотално зависим един от друг. За какво поръчителстваме? За кислород, за всичко, което е необходимо за живота.

Това усещане зависи от това, доколко всеки се старае да го разкрие. А после, издигайки се по духовните стъпала, ние ще усетим тази зависимост до мозъка на костите, до всеки дъх – като водолазите, които са останали с последната кислородна бутилка и дишат през една тръбичка, предавайки си я един на друг.

Това е и поръчителството. Защото ние сме точно така „свързани” в една душа, само дето за сега не го виждаме. Но постепенно Творецът ни открива реалното състояние на нещата – сваля скриването.

От урока по статията „Поръчителство““, 17.10.2010

[24589]

Антисвят по неизвестна формула

каббалист Михаэль ЛайтманКабала е много трудно да се разкрие сред масите и да се обясни на обикновения човек, защото става въпрос за реалност, която той не усеща, а освен това – тя е обратна на него, „антисвят”.

И това не е просто противоположна реалност, където „плюсът” може да се смени с „минус”, и на нас ни е абсолютно непонятна  тази противоположност, тази формула не действа в нашия свят. Затова е естествено, че с тази наука се занимават единици.

Макар че много хора се съгласяват, че очевидно става въпрос за нещо много възвишено, добро, правилно – но те самите не са способни да се хванат за нея.

И затова виждаме, че човечеството затъва все повече в лъжи и се утешава с някакви сурогати, подменящи истината: теология, мистика, всевъзможни течения „ню ейдж”.

Тук нищо не може да се направи, налага се да се чака, докато човечеството порасне. Колкото повече в хода на ученето са претендиращите за истината в разкриването на духовното – толкова по-скоро на човека ще му се разкрие, къде са доброто и злото.

Известен закон е, че колкото по-популярен става човек – толкова по-бързо се изяснява, колко той всъщност струва. Ако лекарят се рекламира, то всички ще се втурнат да се лекуват при него. И ако той не е много добър лекар, то при такова количество пациенти, много бързо ще се изясни това, и всички ще го оставят.

Допреди това при него може все още да са се лекували някакви болни, а след тази „реклама” въобще никой няма да дойде. Тоест рекламата, в крайна сметка, ще способства за разкриването на истината.

Затова кабалистите не застават против никакви учения –  нека всеки има своето място, защото всички те съществуват поради неизправността на желанието.

Докато хората намират във всички тези методики някакво напълване за себе си, с това нищо не може да се направи. Нека човек сам да си направи изяснение в своя егоизъм и тогава да стигне до истината.

Многобройни препятствия, множество лъжливи учения стоят на нашия път. Но те са като филтри, които ни помагат и прецеждат през себе си нашето его.

И когато човек накрая преминава през всички тези филтри, и престава да вярва в многобройните сили („многобройните богове”) и в своите собствени сили, във всевъзможни фетиши: червени конци, камеи и благословии – той разбира, че нищо не може да му помогне, освен висшата светлина, връщаща към източника на доброто!

А освен това, сега той точно знае – какво означава „добро”. И тогава той идва при него…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29980]

Нейната променлива същност…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се изразява същността на жената? Какво е това женственост?

Отговор: Женската същност – това е обикновено его, такова, каквото е и в мъжете. Разликата е в това, че жената трябва да направлява мъжа, съгласявайки се да се включи в него, да стане негова част, „ребро”, както това е било изначално, – при условие, че мъжът е устремен към духовната цел.

 297 - Ступени возвышения, с Рахели Лайтман

Въпрос: Значи, същността на жената е само да се склони?

Отговор: Да се склони пред Целта! – Не по отношение на мъжа, а пред тази цел, към която той е устремен. Защото просто да се отмени относително мъжа нищо не дава! Това е животинско ниво.

А ако става въпрос за нивото „човек”, – жената се отменя пред тази мисия, тази функция, която е възложена на мъжа, и се съгласява да му бъде в помощ или в – „помощ против него”, – само за постигане на духовната цел, към която той я води. Но без жената той не е способен да я постигне.

Ако той не върви към тази висока цел, то жената съвсем не му е помощник, а е против него! И това също е мисия, само че противоположна!

Жената трябва да направи всичко възможно в тази ситуация, така да преобърне мъжа, че той да избере тази цел и да се устреми към нея. И тогава от „помощ против него”, тя става в негова помощ.

От беседата „За женствеността”, с моята най-малка дъщеря Рахел Лайтман, 14.12.2010

[30059]

Кога злото сваля маската си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кога злото начало започва да пречи на човека?

Отговор: Когато реши за себе си, че е зло.

Поначало аз съвсем не смятам егоизма си за лош в нещо. Точно обратното, целият съм на неговите услуги. Той ми помага, придава ми усещането за живот. Без него аз угасвам.

Ако човек поради болест губи апетит, го уговарят да похапне поне малко. Загубата на сексуално влечение се стараят да излекуват с различни лекарства. Човек не може без наслаждения, той е длъжен да получи удоволствия.

Храна, секс, семейство, пари, уважение, знание – в това е целият ми живот и от всичко искам да захвана по парченце. Загубвайки желанието за наслаждение, аз изпадам в отчаяние, готов съм да умра.

Затова когато поискат да изведат човек от нашия свят, отнемат му наслаждението и той чувства, че няма за какво да живее. От наличните желания той не може да извлече удоволствие. Тогава с какво да се наслаждава?

Но едновременно с това му дават по-висше, духовно желание – и по такъв начин го насочват към науката кабала, към средството, което ще му помогне да постигне новото наслаждение.

Довеждат човека в група. И отначало той мисли, че го чакат още по-силни егоистични наслади. «Дайте тук ангели, отворете духовния свят, поднесете Твореца на тепсия…»

Както пише Баал а-Сулам в „Предисловието към книгата „Зоар““, до степента, която се нарича «тринайсет години», човек е готов да погълне целия материален свят, а от «тринайсет години» той превключва на наслаждения от бъдещия свят.

Това е естествено, тъй като не можем да влезем в духовното без развито желание, готово да погълне всичко и да властва над всички. Искам Творецът да ме обслужи и предявявам претенции към Него : «Защо Той е създал света такъв? Защо не ме напълва както се полага?»

Но след това, продължавайки пътя, човек започва да разбира доколко той самият е противоположен на Твореца. Към това го води именно голямото егоистично желание.

Така и в нашия свят, лъжецът на дребно въобще не се смята за престъпник. Ето и ние смятаме себе си за невинни. А истинския, заклет рецидивист, впускайки се в грабеж, произнася, подобно на Фараона: «Да, Творецът е праведен, а ние сме грешници».

И затова, докато желанието не се е проявило в цялата си мощ, човек не вижда, че е глупав. Съвсем не е просто да постигнеш, че Творецът е създал злото начало. Колко хора в света могат да кажат, че те са лоши? Напротив, всички са безгрешни, праведни и едва ли не светци. Нужни са много работа, големи усилия, голяма светлина свише, за да може разкрилият се в човека егоизъм нагледно да му покаже злото си.

При това, злото разкриваме по отношение на Твореца, а не към другите хора. Оказва се, че аз съм глупак в сравнение с Твореца, със свойството отдаване. Откривам, че самото желание за наслаждение, призива към получаване, а не към отдаване, ненавистта към всички, желанието да ги използвам – е самото зло.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30034]

Неуловимият ключов компонент

Всички ние оценяваме само степента на своето напълване и има два вида напълване: заради себе си и заради отдаване. Заради себе си аз не мога да получа повече, отколкото нашия материален свят.

В мен има огромен съсъд-желание, но всичко, което съм способен да получа в него – е много малка област, наречена „този свят”. И дори това, което мога да получа в него, са временни напълвания, които влизат и веднага изчезват. Ето това е целият ми живот.

Така в течение на историята съм се напълвал на все по-високо ниво: неживо, растително и животинско, но в резултат съм чувствал още по-голяма пустота. Отначало моето желание е било малко, след това е ставало все по-голямо и по-голямо – докато не е достигнало своята граница: ХХI век.

По-голямо егоистично напълване вече няма как да има – аз съм стигнал максимума на степента на поглъщане.

И затова питам: „А какво получих за цялата си история, за хилядите кръговрати на живота? За какво съм съществувал хиляди години в този свят?” В мен са останали тези информационни данни за преминатия път и затова аз искам отговор.

 

И тук в мен се събужда някакъв особен информационен ген (решимо), благодарение на който аз изведнъж започвам да усещам външната за мен част от желанието, и тя ме дърпа да се развивам нататък, напред.

Но отначало аз подхождам по старому към това ново външно желание и гледам как мога да получа в него, да впия. Аз не разбирам, че там действа съвършено друг подход – и трябва да се наслаждавам не от получаването, а от отдаването.

Засега аз свиквам с тази мисъл, започвам да я разбирам и практически преминавам отвътре навън – изисква се време. Това се и нарича време за подготовка – докато аз постепенно усвоявам, че наслаждението е в отдаването, а не в получаването.

Баал а-Сулам нарича това „психологическа бариера” (махсом). Аз трябва да се съглася, че действието на съединение един с друг и отдаването, мисълта за някой друг – може да донесе наслаждение. Такива упражнения ние започваме да правим в групата, постепенно прониквайки се от величието на отдаването.

И ако бяхме останали само в това, то щяхме да повторим опита на комунистите в Русия. Но цялата работа е там, че имаме още един компонент – „светлината, връщаща към източника”, и тя постоянно ни въздейства, според степента на нашето старание. Именно тя променя нашата природа! Аз изведнъж започвам действително да ценя отдаването, да усещам удоволствие от това!

Това се нарича чудо. Аз изведнъж откривам, че в отдаването се крият безкрайни наслаждения и самата способност да отдавам е безгранична! Но най-важният и непонятен компонент за нас – това е „светлината, връщаща към източника”. Тя за нас засега е неуловима.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30055]

Ще продължим да живеем!

Въпрос: Не разбирам, как мога да се насладя от отдаването и какво мога да дам, след като аз самият нямам нищо?

Отговор: Не става дума за материалното отдаване – за неживото, растителното и животинското стъпало на желанието (макар че, това също е важно, ако се проявява правилно). Но преди всичко, за да се отдава, е необходимо да се поправят желанието и намерението, за да могат да бъдат насочени към тази форма.

Отдаване не означава да започнат сега да те затрупват с разни ненужни за теб блага. За да отдавам, аз трябва преди всичко да развия себе си до такова ниво, че да започна да чувствам твоето желание като свое.

Редом с мен съществува и твоето желание и аз трябва да го присъединя към себе си, сякаш е мое собствено. И тогава започвам да напълвам твоето желание като свое, и то се превръща в мое. Именно това се нарича наука кабала (което означава „мъдростта на получаването”). Вижте каква тънка хитрост има тук!

Само в началото ми се е струвало, че това е чуждо желание. Преминал съм през тази „психологическа бариера” (махсом), присъединил съм това желание към себе си, както е за майката малкото дете, в което е целия неин живот, и която е готова да му отдава безкрайно, мислейки само за него.

Точно по този начин съм се присъединил към теб – твоите желания са ми станали по-скъпи от моите собствени и аз работя само за теб!. Това значи, че се отнасям към теб с пълно отдаване. И тъй като твоето желание е станало мое – аз се наслаждавам в него! Именно аз се наслаждавам от това, че го напълвам.

И така, постепенно присъединявам обратно към себе си всички души. Защото някога, те са били част от моето „Аз”. Но неочаквано са отрязали всички тези части от мен, поставили са ми някакъв „чип” в мозъка, който ме принуждава да ги ненавиждам – частите на моята собствена душа! И аз започвам да ги пренебрегвам и да не ги обичам.

Сега трябва да се издигна над тази заблуда и да преодолея психологическото отхвърляне. И в момента, в който започна да се отнасям към тях като към истинска, интегрална част от себе си, която е неразривно свързана с мен, аз ще започна да им отдавам – и да се наслаждавам!

Извършил съм тази работа, поправил съм се и сега получавам удоволствие. Нищо повече не се изисква от нас, освен преодоляването на психологическата бариера и отхвърлянето, за да може на мястото на ненавистта, да дойде любовта. И тогава, ще се наслаждаваме!

И ти ще почувстваш, че именно тези, чуждите за теб сега части, са най-основните – в тях е коренът на твоята душа. Именно в тях ти разкриваш Твореца. А онази част на неживото, растителното и животинско ниво, която преди си смятал, че си ти и твоя свят – тя изобщо не се отнася към теб.

Защото, това са нисши за теб нива – кой го интересува дали живеят или са умрели. И те действително умират – а ти оставаш да живееш със своята душа!

Затова, хубаво е преди да напуснеш този свят, да постигнеш макар и най-първото стъпало на душата. Тогава без съжаление ще се сбогуваш с тялото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30052]

Време = движение = място

„Учение за Десетте Сфирот”, т.3, ч.8, въпрос 36: „Място“. Време, движение и място – това е на практика едно и също понятие, което е определящо по отношение на изменението и обновяването на формата (на желанието).

Но, когато става дума за реда на слизане по стъпалата, то това се нарича промяна на „мястото”. А, когато се говори за причина и следствие, тогава се нарича „последователност на времето”.

Защо „времето, движението и мястото са на практика едно и също понятие”? Защото, това са измененията, ставащи в нашите желания/келим. Желанието за наслаждение претърпява промени. Защо мисля и усещам едно изменение като протичане на време, а друго – като промяна на мястото, като движение? Защо възприемам всичко случващо се като изменение във времето, движението и пространството?

Нима движението не е  място? Защото, ако си променя мястото, това означава, че се намирам в движение. Но ми казват: „Не, това е напълно различна категория”. Но всички категории, са всъщност измененията, случващи се в желанието за наслаждение. По отношение на какво? Единствено по отношение на присъщото му свойство за отдаване, според степента на неговото включване в Бина.

Малхут може да се включи в Бина по три начина, които се наричат „време, движение и място”, и те дават на Малхут различно усещане. Какво? Когато става дума за реда на слизане по стъпалата, тоест за последователните изменения на състоянието, то това се нарича промяна на „мястото”, когато се сменя стъпалото, вътрешното състояние.

А, когато се говори за причина и следствие – кое е в началото, а кое след това, тоест променят се не самите места, а техния ред, тогава това се нарича „последователност на времето”

Ако става дума за това, какво е било състоянието във всяко място – тогава се нарича „място”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.12.2010

[29944]

Да четем или да слушаме?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие обяснихте, че във всяка дума и във всяка буква, която ние четем в текстовете на кабалистите има сила за поправянето ни.

Аз трябва да привлека към себе си тази сила и да усетя как тя влиза в мен и обръща непоправеното в поправено.

Когато Вие говорите и обяснявате казаното в текстовете на кабалистите, и аз ли също съм длъжен да осъществявам този процес, даже и в един случай това да е дума, напечатана в книга, а в друг – чуто от Вас?

Отговор: Не, това работи по друг  начин – ти слушаш от някой друг, че това вече е преминало през него, той го е разкрил, и поради това и ти се присъединяваш към него и вие започвате да действате като обща система.

Докато, ако си сам и четеш сам, твоето поправяне протича по друг начин. Казано накратко, има разлика в поправянето в зависимост от това, дали слушаш, гледаш или четеш текста сам.

Когато четеш сам, се съединяваш с автора и принадлежиш към неговата система. А когато слушаш с някого, ти се присъединяваш към него и заедно с него или чрез него ти извършваш поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.12.2010

[29947]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.7

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Приучавайки себе си да изпълнява Тора и заповедите (действия за благото на другите), така че по този начин да достави радост на Твореца, човек бавно и постепенно се отделя и излиза от пределите на природно творение и придобива втора природа – любов към ближния, за която ставаше дума.

Баал а-Сулам. „Даряването на Тора“. п. 13.

Творецът ни е дал Тора, като средство за поправяне, така че с нейната помощ ние бихме успели да се научим да извършваме действия с намерение заради Твореца. И ако занятията с Тора не извършваме заради Твореца, а за собствена изгода, то никоя хитрост в света няма да ни помогне да изменим нашата природа.

Баал а-Сулам. Статия при завършване на книгата „Зоар“.

[29957]

Какъв се виждаш отвъд екрана?

Въпрос: Как изглеждаме за вас във вътрешното зрение, зад вътрешния екран?

Отговор: Вие изглеждате като вътрешни органи на душата – такава е духовната анатомична картина, в която са известни само желанията.

В духовното няма нищо повече. Има едно желание – и всичко се включва в него, като негови части. Но не се вижда никакво разделяне, това се усеща като едно общо поле.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29921]

Да живееш в два, непресичащи се свята

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Да поправим отклонението – за да намалим страданията

Ние се намираме в полето на мисълта. Ако това поле действа в едно направление, а аз в друго, разликата между напра- вляващите, моето отклонение и неговата степен се усеща като степен на моите страдания.

Колкото е по-голямо отклонението, толкова повече са страданията. Всичко зависи от това доколко направлението на моите желания е противоположно на програмата на творението.

Как аз проверявам себе си относно програмата на творението? – За това ми е дадена групата.

Ако аз отменя себе си относно групата, тоест приближа своето желание към програмата на творението, започвам да се движа съответно на тази програма и тогава се чувствам добре, никакви страдания не могат да ми подействат, защото източникът на всички страдания е нашето несъответствие с програмата на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25256]

Утоляваме жаждата със силата на мисълта

 

Въпрос: Какво представлява човешката мисъл?

Отговор: Това е вътрешната програма за реализация на желанието. Има желано и има действително.

Как да премина от настоящото си състояние към онова, което искам? Това става за сметка на силата на мисълта.

Въпрос: Ако искам да пия и изпивам чаша вода, това с помощта на мисълта ли го правя?

Отговор: В даденото състояние ти изпитваш жажда и си представяш състояние, в което ще си напълнен.

Ти развиваш тази програма, как от състояние номер едно да достигнеш състояние номер 2 – тази програма се нарича мисъл.

Мисълта е следствие на желанието. За да активизираш желанието и да достигнеш желаното, ти е нужна мисъл. Желание плюс мисъл те водят до реализация – напълване.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25137]

Захвърлете своите патерици!

Въпрос: Защо твърдите, че развитието на науката е било във вреда на човечеството – нали без съвременните средства за връзка, сега нямаше да можем да се занимаваме с кабала?

Отговор: Ние не можем да си представим какъв щеше да бъде света, ако се развивахме по духовния път, а не егоистично, по пътя на научно-техническия прогрес.

Всичко, което се опитваме да направим с помощта на науката и високите технологии, е само жалка компенсация за онова, което бихме могли да постигнем в своите духовни съсъди.

Все едно, да си счупя крака и вместо да го лекувам, за да оздравее – да си направя патерици. Същото се отнася и за ръцете, както и за всички останали части на тялото.

И като резултат, вместо нормално и здраво тяло, което бих могъл да поправя и да му се наслаждавам, аз съм обременен от хиляди протези – от всички страни, а освен това се и гордея – вижте какви дървени крака мога да правя!

Така изглежда цялата наша наука и нейните постижения…

Ние сме я развили до своята егоистична, земна висота, защото не сме искали да се издигнем духовно и да извършим правилното поправяне.

Когато преминем към правилното вътрешно поправяне, ще престанем да чувстваме необходимост от всички постижения на съвременната наука.

Защо да общуваме чрез интернет, ако можехме да предаваме информацията и усещанията направо от сърце към сърце, от мозък към мозък – като по широка, неограничена тръба.

Ние просто не искаме да се съединим като един човек с едно сърце! И тогава, за да се свържем, няма да ни бъдат необходими всички тези кабели и препращане на съобщения.

От урока по статията „Кабала в сравнение с науките”, 21.10.2010

[24436]

Тема : Ежедневен урок, Кабала и другите науки, Криза, глобализация