Entries in the '' Категория

Аз отдавам – какво повече може да има?

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Станахме други

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се отличава необходимостта от подготовка за урок до конгреса и сега?

Отговор: Стана по-понятно, че се намираме във властта на егоистичните желания, които не ще ни позволят никога самостоятелно, без помощ свише да достигнем до разкриване на Твореца.

Разкри ни се просто малко повече нашата безпомощност, невъзможността да достигнем до това със свои сили, и в противовес на това се изясни, че има висша сила, която може да направи това, ако много пожелаем това. То стана малко по-ясно, но това „малко по-малко“ е много! То е разкритие свише!

Това са всъщност „осветяване на деня“, „осветяване със светлина“, и в тази светлина е виден егоизма, това, което Баал а-Сулам нарича „разкриване на грешниците“. Конгреса изпълни своята работа!

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десете Сфирот“, 10.12.2010

[29708]

Кой си ти, Адам?

каббалист Михаэль ЛайтманАдам – общата душа, създадена от светлината, от Твореца, като вътрешна част във външната част – духовния свят.

Първоначалното състояние на душите – Г“Е, разкриването на АХА“П, егоистичните желания, е довело до прегрешение – получаване за себе си.

В резултат е станало разбиване, и във всеки от хората има негова част, която трябва да се съедини с всички останали части в стремеж към „възлюби ближния както себе си“ – в група, в общо свойство за отдаване.

Адам – така се е наричал първияе от хората, който преди 5770 години е постигнал Твореца (от него е започнал летоброенето  еврейският календар), общото свойство отдаване.

След него останалите хора трябва за 6000 години да постигнат Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

[22944]

Тайната на книгата „Зоар“

каббалист Михаэль ЛайтманОпасно е да се изучава книгата „Зоар“ с желание, все още не достигнало своята зрялост – все още не изчерпало се в този свят и не разбрало, че в него няма какво да се прави – освен, това да се издигнеш от него в света на изправлението.

Само ако човек търси смисъла на живота и трябва да намери, заради какво живее, тогава той може да открие за себе си кабала.

А ако в него засега  този въпрос не съществува, той ще започне да я тълкува егоистично и да я приспособява за своя полза, заблуждавайки се, че се поправя. Той ще започне да търгува с нея и да я използва като оръжие за своето его – не против егоизма, а заради неговите завоевания, и вместо жизнен еликсир, ще я превърне в смъртна отрова за себе си и за другите.

Затова кабалистите са се опасявали да разкрият науката кабала и са измислили множество забрани: възраст 40 години и необходимост предварително да се изучи цялата Тора, и пълното съблюдаване на заповедите, и въобще заплашвали, че може от нея да се полудее, за да могат окончателно да уплашат човека. Защото егоизмът е бил в процеса на своето развитие.

Написано е в самата книга „Зоар“, че ѝ е писано да се разкрие само в края на дните, когато се отвори нейната мъдрост за поправяне на света, вече готов за поправянето. И тогава ще дойдат кабалистите, които ще ни кажат, че е дошло това време!

Затова раби Шимон е плакал за това, как да напише книгата „Зоар“, така че , дори ако се открие ненавреме – да не нанесе вреда. И затова той я пише с помощта на раби Аба – като особен секретен шифър. Ние четем книгата „Зоар“ и не разбираме, къде тук зад раби Аба е скрит раби Шимон, който е плакал за разкриването на великата тайна?

Раби Шимон е използвал раби Аба като „щит”, външно обличане, възможност да пише скрито. Човек ще може да разкрие тайната, скрита от раби Шимон, само при условие, че проникне през защитната одежда на раби Аба. Тогава той ще може да приеме тайното послание на раби Шимон, а дотогава той няма да го прочете.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[29762]

Плачът на Раби Шимон

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че раби Шимон е плакал, когато е писал книгата „Зоар“, опасявайки се да разкрие тайната: „Мъка, ако кажа и мъка, ако не кажа.

Ако кажа, ще се научат виновните да работят за своя господар. А ако не кажа, ще загубят другарите това достояние”. За каква велика тайна, скрита в книгата „Зоар“ е плакал раби Шимон?

Отговор: Тайната на книгата „Зоар“ е в това, че ако се отнесеш правилно към нея, то можеш да извлечеш от нея висшата светлина, възвръщаща към източника. И тази светлина може да стане за нас като еликсир на живота, така и смъртна отрова – в зависимост от нашето отношение към „Зоар“ и въобще към Тора.

Но ние виждаме, че не е имало забрана за изучаване на Петокнижието на Тора или на Талмуд, макар че те също са били написани от кабалистите. Само „Зоар“ толкова години се е скривал и е бил защитен – защото в него е скрита много силна светлина, която ние можем да привлечем. Разбира се в Тора също има светлина, но тя за нас е почти недостъпна, толкова е висока тя.

Ако аз искам да постигна отдаването – тази светлина ще бъде за мен еликсир на живота и ще ми помогне да отида при нея. Но ако се изучава Тора без намерение да се постигне отдаване, човек става по-егоистичен и започва да се смята особен, повече от другите, праведник. Тора става за него отрова и нараства неговото его. Вместо да принизи себе си и да се чувства по-малък от другите, той напротив – започва да се гордее.

И всичко това основно се случва сега, в последното столетие, при новото ниво на егоизма. Затова кабалистите са се опасявали, че така егоистично ще започнат да изучават кабала, да се гордеят с нея и да я превърнат в търговия с „чудодейни средства”: червени конци, светена вода и благословии.

И това ще обърква хората и ще ги отблъсне от тяхното поправяне, докато чрез много загубени кръгообороти на живота, те накрая ще разкрият, че такъв подход – това е блъф и лъжа. Но колко време ще потрябва за това и колко страдания!

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29759]

Общоприетото суеверие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Мъдреците са казали, че в кабала не трябва да се обучава този, който не е изоставил “идолопоклонничеството, суеверието“. Какво точно се има предвид с това?

Отговор: “Суеверие“ – това означава, да считаме, че нашият живот зависи от случайността, а не от една единствена висша сила, освен която няма нищо друго  – “Добрият и творящият добро“.

Всичко останало се нарича суеверие: вярата в правителството, в собствените сили, в силите на природата, в късмета, дяволите и духовете – вярата във всяко едно нещо,  с изключение на Твореца, който е единствен, и носещ нам благо.

В резултат се получава, че суеверието – това е всяко състояние, при което човек не вижда себе си във взаимовръзка, в един общ свят, в една интегрална, затворена система, в която властва единствената сила – на отдаване и любов.

И ако в човека това явно усещане не съществува – това означава, че у него няма вяра. Всяко друго усещане за света и нежелание да чувства това,се нарича суеверие, тоест вяра в най-различни други сили.

Но разбира се – от всекиго се изисква спрямо степента на неговото развитие, така както ние изискваме от детето – все повече с всяка година, съгласно възрастта му.

Затова не трябва да се обвинява първия срещнат защо не се намира в света на Безкрайността и в усещането за единния Творец. Но всеки трябва да си представя по някакъв начин това на своето си ниво, ако той е човек.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29665]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.5

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

И ето думите на мъдреците, задаващи въпроса: “Каква е разликата, че някои колят добитъка откъм шията, а други откъм тила? Тъй като заповедите са дадени само, за да се пречистят (от егоизма и да се съединят) чрез тях творенията“. И “пречистване“ означава пречистване от мръсното (егоистично) тяло (желание), което и се явява целта, произтичаща от всичкото това изпълнение на Тора и заповедите.

Баал Сулам. Дарованието на Тора, п.12

Както са казвали мъдреците: “Тора и заповедите са били дадени за нищо друго, освен за да пречистят (съединят) тях с народа на Исраел (всеки един, който се устремил към Твореца, свойството отдаване)“.

И тази заповед представлява „пречистване на тялото”(от егоизма) дотогава, докато то не придобие втората природа, заключена в любовта към ближния, т.е. тази едничка заповед “възлюби ближния като себе си“ се явява крайната цел, която достигайки – се удостояваш със сливане с Твореца.

Баал Сулам. Дарованието на Тора, п.15

[29736]

Заплатата на професора в света Ацилут

Ти не можеш веднага да попаднеш в окончателното състояние – тогава няма да имаш самостоятелност.

Ти си длъжен сам да пресъздадеш, да построиш връзките между душите. Те изчезват, изтриват ти цялата картина, а ти я възстановяваш отново и отново. Така ти строиш своята независима личност.

Важна е не окончателната поправена картина – тя вече съществува! И не сегашната повредена – тя е въображаема. Важни са единствено твоите усилия, желанието да изградиш тази система и да я пуснеш да работи, както при детето, играещо си на възрастен. С тази игра ти строиш своето „Аз”.

Състоянието, в което през цялото време те хвърлят, се нарича „този свят”. А поправеното състояние зависи от това до какво ниво на връзка си се издигнал: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, свят на Безкрайността…

И всеки път ти влизаш в духовния свят и излизаш – даже на най-високите степени, където ти става ясна цялата система и остават някакви дребни и дори незабележими за теб детайли. И изведнъж те изхвърлят изцяло, в пълна тъмнина, и ти трябва да се върнеш обратно!

И работата става все по-сложна и по-сложна, както и трябва за големи хора. Защото кой се счита за голям специалист – онзи, който умее да изпълнява сложната работа и да решава такива проблеми, които никой не може да реши.

И това значи, че той се труди повече от останалите – но и повече от всички печели: пари („кесеф” – покритие, екран), почитане, статус!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29650]

Светлината на егоистичните желания

„Светлината на егоистичните желания (клипот) – това е, когато ни се струва, че ако имаме милиони долари, ще бъдем щастливи”

От книгата „Точката в сърцето”

Въпрос: Написано е, че клипот съблазняват душата. Какво означава това на практика, в усещанията? В какво се състои тук съблазънта?

Отговор: Желанието за наслаждаване ни призовава: „Отиди! Направи! Спечели! Вземи! Открадни! Преуспей!” И всичко това е в егоистичните келим/желания, изразено в ясна и проста форма, където изгодата е разбираема за всеки.

Това е работа на клипот. Много голяма работа! Необходимо е да се разбере, че клипот ни помагат – това е помощ, насочена срещу нашето его. Тяхната работа е благословена.

Ако всички се намираме в разбито състояние, кой може да ни повлияе? Висшата светлина не може да ни подейства, тъй като има закон за подобието на свойствата. Аз не я чувам, не я усещам – тя не ми влияе. Въздейства ми „зад кулисите”, защото присъства навсякъде, но на мен ми влияе индиректно.

А на практика, на мен ми въздействат, движат ме клипот – аз ги разбирам, намирам се във връзка с тях.

Затова, има система на нечистите светове (клипот) – моето развалено обкръжение, в което също се намирам в непоправено състояние, и затова между нас цари разбиране – какво си струва да направя и какво – не, за какво и защо да спечеля, да подчиня целия свят, да използвам всички.

Аз разбирам света и той ме разбира – и няма никакъв проблем. Не можем да предявим претенции към никого, защото самите ние сме също такива, а и целият свят е такъв.

Намираме се в разбито състояние, откъснато от висшата светлина и противоположно на нея, в което светлината не може да ни въздейства. А всички действия, с помощта на които все пак се пробуждаме и стигаме до поправяне, стават за сметка на клипот. Кажете им: благодаря! Казано е, че Фараонът е приближил Исраел до Твореца. Това е негова работа. Той наистина работи много усърдно..

Нима, със своето обикновено егоистично желание бихме се помръднали от мястото си? Аз изобщо нямаше да се движа! Дори песъчинката не е възможно да бъде преместена, ако енергията не й подейства.

А за да бъде преместен човекът от мястото му, за да бъде приведен в действие – не механично, като животно, а да се пробуди за развитие, е необходимо да му се даде мотивация, сила, която да го подтиква. Това прави клипа – системата, която никога не си почива.

Вижте какво прави тя с целия свят, как придвижва всички към поправянето! Святостта не е способна на това, защото нямаме никаква връзка с нея.

Едното се намира срещу другото: разбит съм и се намирам в разбит свят – като се поправя, разкривам поправения свят. Светът около мен веднага се променя – в зависимост от степента, в която съм непоправен или поправен.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 14.12.2010

[29752]

Моята работа е част от общата работа

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Проявител на желания

Въпрос: Казвали сте, че първото действие при поправянето е изясняване на всички собствени желания, за да се разбере, кои от тях подлежат на поправяне.

Може ли да дадете пример за такива желания? Как правя изясняването в себе си? Откъде знам кое подлежи на поправяне?

Отговор: Ти изясняваш това в групата. Започни да се включваш в нея с всички свои свойства, желания и наклонности, с всички вътрешни усещания и виж кое от тях е „за“ и кое – „против“, кое ти помага повече или по-малко.

Обръщай внимание не на „вкуса”, който усещаш – „сладко или горчиво”, макар това да може да ти помогне, а преди всичко на „истината и лъжата” – с какво можеш да се съединиш с другарите, а с какво – не.

И тогава ще си изясниш. Ще започнеш да разкриваш в себе си такива свойства и желания, които по-рано не си забелязвал и дори не си знаел, че съществуват. Това ще бъдат желания от разбиването. В обичайния си живот, ние не работим с разбитите желания/келим, защото нямаме намерение да се съединим с другите.

Желания от разбиването са само тези, които ни помагат да бъдем „като един човек с едно сърце” в нашия корен, а после са се разбили и сега присъстват в нас.

Започни да се съединяваш с другарите и ще започнеш да разкриваш, че тези желания се намират в теб. Ако не ги чувстваш, това означава, че още не си започнал да се съединяваш с групата и затова не си усетил, колко желания има в теб срещу единението, т.е. намират се в разбито състояние.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 14.12.2010

[29739]

 

И отново за любовта

Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Какво ме вдъхновява?

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Да се отчаяш, но да не се отказваш

каббалист Михаэль ЛайтманКогато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата „Зоар“, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Представянето на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманСветлината е определено явление в съсъдите (келим), тяхната реакция. Светлината сама по себе си не съществува, както Баал  а-Сулам обяснява в статията „Същността на мъдростта Кабала”. Ние усещаме само реакцията на кли (съсъда) към нещо. Реакцията на съсъда към стимулиращия фактор се нарича „светлина”. Тя е именно реакция.

Ние не постигаме самата светлина. Нейната същност е недостижима. Ние опознаваме само формите, които кли добива под въздействието на светлината. Ние се възприемаме един друг по еднакъв начин. Ти наистина ли ме познаваш и разбираш? Знаеш ли кой съм аз? Всъщност аз самият не те познавам; невъзможно е.

Само следното е възможно: всеки човек възприема другия по собствен начин, като изгражда неговия образ от вътрешните си реакции. Затова, както е написано „Всеки съди според собствените си недостатъци”. Основано на това, ние можем да разберем, че най-доброто, което можем да направим, е да дойдем „до мястото”. Но какво е мястото?

На нашите непоправени желания се представя пример, визуална илюстрация на поправеното кли. То се нарича Елоким (Господ) или ЗАТ де Бина (седемте долни сфирот на бина). Говорим за желанието за наслаждение, което се проявява във втората фаза, бина, и желае да отдава, да стане подобно на Кетер.

Това наричаме начало на творението, „презентацията на Твореца”, която демонстрира какво означава да бъдеш в отдаване, да получаваш заради отдаване. Това прави долната част на бина, генерирайки отдаване по отношение на другите. Ние искаме да я достигнем, да се учим от нея как да получаваме наслаждение от Твореца и да го предаваме.

Можем да отдадем само това, което получим от Твореца. На кого отдаваме? Отдаваме на другите. Така, от любов към другите ние постигаме любов към Твореца чрез това „място”, ЗАТ де Бина.

Всичките ни действия по пътя към него представляват Мицвот (заповеди), които определят взаимоотношенията между човека и Твореца („маком” на Иврит, буквално „място”). Това е мястото на разкриване, отдаване, единство и поръчителство.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.12.2010

[29234]

Разкриването може да бъде само от полза

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво мислите за УикиЛийкс (WikiLeaks)?

Отговор: Всичко произлиза от висшето, а ние го възприемаме в зависимост от нашето подобие във формата с висшата светлина. Затова, ако всичко в света се промени, то ще е само за добро. Най-добре е нещата да се изменят във всяка насока и по-скоро!

Затова такова голямо разкритие на човешката глупост е само от полза. Може би масите ще започнат да разбират, че „сърцата на световните управители е в ръцете на Твореца”. Тоест, че те не са по-малко глупави от всички останали и те в действителност нищо не правят. Още повече, те не мислят по-далеч от своя стомах и портфейл.

Второ, ще се разкрие, че светът е напълно взаимосвързан в своята глобална, световна криза и в неволните, егоистични обединения на хора, които се мразят един друг. Няма начин да се избяга от това или да се промени неговата природа. Страшно е да се ядем един друг, защото какво би станало, ако вместо ти да консумираш някой друг, той те консумира?

Така ще остане само един изход – да търсим за ответ как да се справим с живота заедно. В допълнение, задачата на глобалния свят не е просто да съществува, а да намери формула за тотално и отворено взаимодействие като един организъм! Иначе е невъзможно да оцелее! Така природата ще ни доведе с тоягата до щастие.

Трето, невъзможно е да спре този процес. Разкриването на висшия свят изисква пълното разкриване на всеки от нас, и на всички заедно, и на всеки човек. Нека целият низък зъл егоизъм бъде погребан и така да започнем да проправяме своя път навън от тази смет.

Тогава ще оставим зад себе си цялата си гордост, нарцисизъм, претенции и гняв, поставяйки висшата цел, която е определена от висшето, пред всичко. Тогава не ще напреднем към нея насилствено, а осъзнато.

[29535]