Entries in the '' Категория

Ползата от преструвките

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да направя, ако не искам да бъда част от групата и само се преструвам, защото ми е казано, че е необходимо, за да постигна целта?

Отговор: Аз трябва да се преструвам не от безизходица, а за да помогна на другарите, да им вдъхна сила. Всъщност, аз играя против своя егоизъм и го обърквам. Влагам всичките си сили, но това е недостатъчно. При това, аз осъзнавам, че ако групата излъчва към мен цялата си сила, аз ще се вдъхновя и ще мога да се издигна над себе си. Как да пробудя групата към такова „излъчване”?

За да постигна това, извършвам отдаване на приятелите. Предавам им моето пробуждане, обгръщам ги с топлина запалвам ентусиазъм, макар че всъщност аз го нямам. Аз съзнателно играя, за да получа от другарите същото в отговор, само че 100 пъти по-мощно. Тъй като, моята преструвка ги разпалва, независимо дали им харесва или не. И не е важно, че лъжа; въпреки това, те се вдъхновяват, и го излъчват обратно към мен.

Излиза, че моята изкуствено раздухана искра става истински пламък. Започнах с преструвка, но в резултат наистина се запалих. И целият този огън на желанието, е мой. С помощта на обкръжението, извърших работа за преобразуване на егоизма в отдаване.

Групата като усилвател е умножила многократно моето първоначално слабо въодушевление. И сега с това честно изработено желание, аз се обръщам съвсем сериозно към Твореца – без никакъв фалш.

От урока по книгата „Зоар,“ Предисловие, 06.12.2010

[28899]

Как да се постигне висшето

Въпрос: Всеки нисш парцуф от света Ацилут, както и от света Адам Кадмон се облича във висшия. Какво означава „облича се”?

Отговор: Облича се, означава постига. Аз се обличам в твоя разум, в твоите действия. Това означава, че ги постигам.

Висшият се спуска към нисшия, за да може нисшият да се облече в него, а после, когато нисшия се държи за него, висшият започва да го издига на по-високо стъпало, за да му помогне да го постигне.

Нисшият усеща, че висшият го ражда, дава му всичко и се грижи за него. И тъй като нисшият сам се опустошава и ражда следващия парцуф, то иска да опознае висшия: кой е той, какво представлява, за какво и защо съществува.

Защото сега, самият той чувства същата потребност да се грижи за своите нисши парцуфим. За да ги напълни, той се обръща към висшия, защото може да се напълни само от света на Безкрайността.

Излиза, че той е задължен да установи връзка с висшия. Връзката с висшия и неговото постигане се нарича „обличане”.

От една страна, нисшият има потребност да даде на още по-нисшия. От друга страна, тази потребност, продиктувана от безизходицата го довежда до връзка с висшия. От трета страна, той е подготвен за постигането на висшия, защото той и висшият си приличат като две капки вода.

Това обличане на парцуфим винаги е напълно идентично. Нисшият, обличайки се във висшия, вижда в него същия модел, който съществува в самия него. Той вижда във висшия цялата си структура, като собствено огледално отражение. Затова няма проблем да постигне висшия. И по тази причина, обличането означава постижение. Нисшият вижда себе си такъв, какъвто желае да го види висшият.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29484]

Из просторите на вълшебната страна

Въпрос: Как да съчетаем объркването и въпросите, възникващи при четенето на книгата „Зоар” с намерението, насочено към целта?

Отговор: Замисляйки се първо за действието, ние трябва да си представим неговия край. Към това се отнасят и онези сведения и усещания, които получаваме от четенето на кабалистични текстове.

Те също се намират в тази окончателна, финална форма, която се стараем да разкрием – във всеобхватното свойсто отдаване. Бидейки подобни на него, те всички са включени в него.

Книгата „Зоар” разказва за действията на светлината върху нас. Като кабалисти, ние разкриваме тези действия в степента, в която се уподобяваме по свойства с нея.

Светлината е изпълнила Малхут на Безкрайността и я е превела през всички състояния, изпълнявайки в нея своята програма. Сега, ние трябва да разкрием онова, което е направила. И това е разкриването на Твореца пред творението.

За да Го разкрием, ние трябва да се уподобим на състоянието на окончателно поправяне. Там Малхут, като напълващата я светлина, пребивава в отдаване. Оттук идва и името – свят на Безкрайността (Ейн Соф). В него светлината и кли не се ограничават взаимно, а се изравняват чрез чудесно сливане.

Кабалистите постепенно разкриват това състояние и пишат за него от стъпалата на постижението. Всеки кабалистичен източник разказва за това, какво е разкрил авторът му по духовния път. Разбира се, и ние ще го разкрием, ако постигнем същото състояние.

И затова, четейки кабалистични текстове, ние се стремим да го проявим в себе си, искаме да израснем. Така ние се изтегляме, вкарваме се там. Колкото по-правилно си представяме съвършеното отдаване, абсолютната любов, толкова повече се включваме в това състояние и предизвикваме поправяне със свои усилия.

Като детето, аз искам да попадна в книгата, която чета. Дори да е неразбираема за мен, аз като омагьосан, бродя из вълшебната гора, из огромен магазин за играчки, по безкрайния свят, който се разкрива на нейните страници пред мен.

Аз целият съм там. Искам това място да ми стане по-познато, родно. Малко, по малко се сближавам с него, вписвам се там. Старая се да внеса вътре всички свои въпроси, проблеми, смущения така, че да не ги отхвърлям или затулвам, а веднага, над тях, да укрепя още повече връзката, да обновя стремежа си.

Четейки текста, аз постоянно се стремя към състоянието на единство, доколкото мога да си го представя. И дори ако текстът е абсолютно непостижим за мен, въпреки това разбирам, че става въпрос за действия, свързани с отдаването, за подобие на светлината на определено стъпало, което ми описва кабалистът.

В детството сме се зачитали в разкази за приключения, за пътешествия и удивителни открития. Ето и сега, ние сме потънали в прекрасно приключение, което разкрива пред нас духовния свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 12.12.2010

[29524]

Кабалистите – за езика на кабала, ч.17

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Всички езици се включват в езика на науката кабала

Вътрешната част на науката Кабала представлява не нещо друго, а вътрешната част на ТАНАХ, Талмуд и Агада. А цялата разлика между тях е само в пътят на логиката. И това е подобно на копирането на науката на четирите езика.

Подразбира се, вследствие на изменението на езика, същността на науката Кабала, изобщо не се променила (само се е появил избор в предлагането на материала) и всичко, за което трябва да се мисли е относно това, кое копие ще е най-подходящото за предаване на науката на изучаващия.

Баал а-Сулам. „Науката Кабала и нейната същност„.

[22610]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.3

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Заповеди

Заповедта се явява тайното кли (същността на постижението). И в него се облича светлината, т.е. името (проявлението) на Творецът, отнасящо се до тази заповед (поправяне), както е казано: “Заповедта е свещта (отразената светлина “ор хозер“), а Тора е светлината (пряката светлина “ор яшар“).

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрите“.

Във всяка от 613-те заповеди има частичка светлина, съответстваща на тази степен и на определен орган на душата (светлината) и тялото (желанието). Изпълнявайки заповедта (поправяйки своето желание), човек притегля (в поправеното желание) съответната (за това желание) светлина, и това (напълването със светлина, разкриването на Твореца) се нарича “вътрешен аспект на заповедта“

Рабаш. Шлавей Сулам. Значение на молитвата за обществото. Статия 7, 1985-86 г.

Всичките 620 имена (613-те заповеди на Тора и 7-те заповеди на мъдреците) – това са всъщност 5-те части на душата, НаРаНХаЙ, защото съсъдът НаРаНХаЙ – това са 620-те заповеди, светлината НаРаНХаЙ  е светлината на Тора, находяща се във всяка заповед. Получава се, че Тора и душата – са едно и също.

Баал а-Сулам. Писмо 17.

[29487]

А броячът се върти…

каббалист Михаэль ЛайтманВсяка сутрин преди урок ние отново се изправяме на крака, слагаме чист лист. Същото може да стане и в течение на деня.

Казано е: “Старите, вече използвани вещи, нека всеки ден да са като нови в твоите очи.“. Човек всеки път е длъжен да чувства себе си като ново творение, отново и отново да встъпва в контакт, започвайки духовната работа и сближавайки се с Твореца.

С всяко такова подновяване той реализира решимот, докато те не станат достатъчно количество. Числото им не е известно от по-рано, но броячът се върти, колелцата също, променяйки цифрите, след тях и запетайките, докато в един момент главното колело от ляво премине на следващото число.

Същото се случва и с нас. И затова ние трябва във всеки момент да сме готови да подновяваме контакта, намерението и устрема към целта. Както е казано: “Краят на действието е заложен в самото начало на замисъла“. Още сега трябва да мисля за целта, която се надявам да достигна накрая. Накъде вървя? И какво точно искам? Всеки път аз трябва отново да си изяснявам и да си представям това, но все по-точно, по-понятно, по-ясно и по-осезателно.

В крайната цел се насочват, спояват се в едно и се изпълняват всичките мои помисли и усилия, желания и разочарования. Работата ми завършва в точката на финалния контакт и тази точка се нарича “капката на единството“. В нея аз съм сам, цялата почувствана от мен реалност и Твореца, т.е. свойството отдаване, Висшата сила – всичко става едно цяло. Но това състояние трябва да си го представям вече – сега, в този момент.

Баал а-Сулам дава друга формулировка: човек е длъжен да се стреми  към единство с Исраел, Тора и Твореца. Наричай това, както на теб ти е угодно. Важното е да мислим за крайната точка на единството.

И колкото по-отчетливо си я представям в чувствата и в разума си, толкова по-голяма радост трябва да ми доставя. Тъй като тогава аз безусловно реализирам текущото решимо и напредвам последователно към края на действието.

От урока по книга „Зоар“. Предисловие, 12.12.2010

[29527]

„Възрастни“ и „деца“

„Народи на света“ се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията “ Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29548]

Тази примамваща ме светлина…

Въпрос: От къде идват желанията в мен?

Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.

Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.

Откъде у теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.

Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.12.2010

[29481]

А кралят – той е гол!

Въпрос: Ако възможността за поправяне зависи направо от количеството поквара, то как се отнасяте към сайта WikiLeaks, публикуващ различна скандална, секретна информация за дейността на правителства и крупни чиновници? Това носи ли поправяне или вреда?

Отговор: Мисля, че това спомага поправянето. Когато истината се разкрива – това винаги е хубаво. Колкото повече хората знаят един за друг – толкова по-добре. А срамът, който ни заставя да се крием, като защитаваме своята гордост, само разделя хората.

Затова шпионинът прави добро, като прониква в другия човек през неговия срам, като разкрива какво е вътре в него. А той ще направи същото с мен. Ако ние не можем да бъдем открити един с друг – то ще се отворим в крайна сметка така… Това много помага да се разберем един друг.

А когато започваме по-добре да се разбираме един друг, дори чрез неблаговидни постъпки – ние толкова повече получаваме възможността да се свързваме един с друг. Ако двама лицемерят и се държат на разстояние, то те никога не могат да се съединят.

Затова всяко действие, водещо към разкриване, може да се приветства. И аз мисля, че благодарение на разобличаването на тези ”секрети”, на хората се е разкрил фактът, че властта над света се намира в ръцете на хора, които разбират и знаят за него не повече от всеки среден жител.

Разкрива се, че ”кралят – той е гол”, точно както в приказката! И на кого още ни остава да се надяваме – само на Твореца. Това заставя човек да се замисли как да се спасим от всички тези проблеми: в екологията, където е неразбираемо какво се прави с климата, във финансите, където всичко е подкупено и изпокрадено.

Всеки, намирайки се на своето ниво и позиция, мисли само за себе си: как да използва целия свят в своя полза. Сега ще се разкрива цялото това лицемерие – и това е забележително! Това е разкриването на действителната природа. В резултат – светът много ще се измени и ще стане по-открит.

Връзките, които усилено са се опитвали да скрият – изведнъж се разкриват и виждаме, че светът е изцяло свързан. Той изведнъж намира много ”човечно лице” и всички ще видят, че тези висши политици са също хора. Всяка мръсотия излиза навън и това е много полезно.

Именно така става поправянето – отначало е нужно да се изясни разбиването, а вече след това от него да идват към поправянето. Това е правилният процес. Нима е по-добре, ако би им се удало всичко да се държи в тайна и да се покрива – ние да не разберем никога какво се скрива там вътре.

И в резултат, всичко идва свише, само се облича в нашия свят в някакви си хора, кръгове, правителства. Но самият факт радва много – ако в света се разкрият всички съмнителни неща, на нас би ни било по-лесно да решим: кои сме ние и какво да правим със себе си!

Ето, ако сега биха се разкрили секретните отчети за състоянието на екологията – най-големият проблем, който скриват днес от нас! Наистина няма да ни позволят да узнаем в какво опасно състояние се намираме. Хората биха видели, доколко сме безнадеждни, ако не искаме нещо да изменим в себе си. Ако се разкрият проблемите на природата, пред които ние сме съвършено безсилни и няма къде да се скрием – това ще убеди човека.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29554]

Седмично обновявяне

Въпрос: Какво означава „Седмична глава” от гледна точка на вътрешното развитие?

Отговор: Седмична глава – това е част от нашия духовен път, който започва и завършва на определено духовно стъпало.

Тя поставя заключителните щрихи на нашето напредване в дадено състояние и започва следващата глава, новото завъртане, обновяването на висшия механизъм, който въздейства върху нас и се нарича Зеир Анпин на света Ацилут.

Седмица, седем дни, това са седемте сфирот на Зеир Анпин, ХаГаТ-НеХИМ, които отново и отново се обновяват на всяко стъпало.

Ние получаваме от Зеир Анпин определена порция светлина и с нейна помощ се поправяме, това означава, че сме направили седмично изправяне и в последния ден, в събота, не трябва нищо да правим.

Всичко, което сме поправили за шест дни, от шестте сфирот Зеир Анпин /ХаГаТ – НеХИ/ влиза в Малхут.

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29502]

Източникът на всички въпроси

„Зоар”. Предисловие. Статията „Кой ги е създал”, п.8:  „И има още един долу, и той се нарича МА (какво). Каква е връзката между този и другия? В първия, скрития, наречен МИ, има въпрос.

Тъй като човекът е питал и изучавал, за да види и знае от едно стъпало към друго, до края на всички стъпала, т.е. Малхут, след като е стигнал дотам, той е МА (какво). Което означава: какво си узнал ти, какво си видял, какво си изучил, защото всичко е скрито, както е било и в началото?”

Този пример показва, как висшият пробужда въпроси в нисшия, обличайки се в него. Там, където не възникват въпроси, там висшият не е облечен в теб, и затова нямаш въпроси. Защото това е Гар де-Бина, където всичко е „хафец хесед” (онзи, който не желае нищо за себе си). В „хафец хесед” няма въпроси – има само преданост и това е всичко.

А под това ниво, в ЗАТ де-Бина, вече възникват въпросите: защо, за какво, защо си струва, а защо не – всички въпроси, които могат да се пробудят в нисшия, за да се отговори на тях. И по тази причина, това се нарича „краят на небето” – там можеш да се издигнеш, да разкриеш. Това е ИШСУТ – нашият висш дом.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29517]

Ти си сянка, Аз съм светлина

Защо светлината ни е създала противоположни на себе си – както сянката на нейния фон? Работата е в това, че е невъзможно да се постигне светлината сама по себе си – само чрез нейната противоположност, като ”преимущество на светлината пред тъмнината”.

Ние, като творения,  не усещаме самото явление, а сме способни само да възприемаме едното срещу другото: кисело – сладко, студено – горещо и т.н. Именно полярността на явленията предизвиква в нас усещането.

Поради това светлината е била задължена да ни създаде във формата на тъмнина, обратна на нея, и така да ни помогне от тази тъмнина да я познаем. А тогава става разбираемо, как светлината ни въздейства.

Нейното действие се проявява в два вида. От една страна, тя увеличава моето желание, а от друга страна, предизвиква в него усещане за това, Кой му въздейства.

В първия случай светлината въздейства за наслаждаване, а във втория – като да те запознае със себе си. И така се развива моето желание: пораствайки на определена големина, започва да осъзнава Кой го развива. След това се увеличава още повече и аз вече се замислям за това, какво ще стане с мен по-нататък, как да стана подобен на Нея, придобивайки Нейните свойства.

С други думи, моето желание не само се увеличава, но и расте по качество, превръщайки се като краен резултат в много голямо желание. Неговата големина става равна на въздействащото наслаждение, а качеството – това, което аз желая, е това, което желае светлината.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29496]

Да сгреша, за да се издигна към светлината

Въпрос: При Вас, на полицата стои диск с името: ”Вавилонската кула, последният етаж”. Вие имате предвид, че това е последният етаж преди Източника на светлината?

Отговор: Последният етаж на Вавилонската кула – това е най-голямото его, което имаме в нас. И е необходимо да го достигнеш, за да се издигнеш в света на Безкрайността, защото да се издигнеш тук е възможно само с помощта на голямо его.

Въпрос:  Но моделът на Вавилонската кула – това е модел на греха. Как може да се използва човешкият грях, за да се достигне до най-голямата светлина?

Отговор: Това е възможно, защото те са свързани заедно. Ако ти достигаш големи прегрешения, то се удостояваш от най-голямата светлина.

Въпрос: Така, аз трябва да греша, за да достигна най-голямата светлина?

Отговор: Вярно.

Въпрос: Излиза, че Вие тук подтиквате хората да грешат?

Отговор: Сега се намирам в малка точка от този свят и искам да достигна по-висока степен. Но с това его, което имам сега, аз не съм способен нищо да направя, защото моето его е малко и е достатъчно само за използване в този свят.

Ето защо ми е необходимо да разкрия голямо его, да кажем, -100 кг (минусът показва, че това е его). След това го поправям на +100 кг отдаване и така достигам поправянето.

      

А на по-висока степен ще имам вече 1 тон его, което аз поправям на 1 тон отдаване.

И така ще бъде винаги: едното срещу другото. Ти извършваш грях, поправяш го и идваш към светлината. Отново отиваш в егото, поправяш го и наново достигаш светлината. По такъв път се издигат в духовния свят.

Ти си задължен да разкриеш своето его, защото това е този материал, в който се разкрива духовният свят при условие, че ти поправяш егото с получаване заради отдаване. Казано е, че ”Няма праведник на земята, който е направил добро и не е сгрешил”. Затова разкриването на егото е необходимо за нас.

Но ние никога не работим над това, за да разкрием в себе си голямото его, злото, а обратно – ние се стремим към свойството отдаване и любов, над нашия егоизъм и въпреки него. Но ако преуспяваме в това и овладяваме свойството отдаване, то веднага и егоизмът нараства, за да се издигнем отново над него. И ето така на два крака, с дясната линия, за отдаване и с лявата линия, за получаване, ние вървим напред.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010  

[29404]

Не прехвърляй на другите!

каббалист Михаэль ЛайтманВсички ние се намираме в светлината на Безкрайността – светлината на отдаването и любовта, но не я възприемаме, тъй като сме отделени един от друг. Така че, как да я усетим?

Започни да се съединяваш с всички, защото не случайно е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е великото правило на Тора” – (Тора – еднокоренна дума от думата „ор” – светлина).

 

За това ти е дадена групата. Ако  постигнеш такава връзка със своите другари, която поне малко е подобна на светлината, то започваш да я усещаш, да я разкриваш.

И това зависи само от теб! Не прехвърляй своята работа на групата, – групата вече е готова. Ако ти правилно влезеш в нея, ще ти се разкрие, че тя е вече вътре в светлината.

Просто „всеки отричащ, отрича в силата на своя недостатък”. А ако ти не си готов, ако не се намираш там вътре, то всички те ще ти се видят като непотребни егоисти, неспособни да постигнат нищо.

Но ако ти правилно влизаш в групата, то откриваш, че всички те са съединени заедно във взаимно поръчителство, намират се в съвършенство вътре във Висшата светлина. И ти се включваш в тях, в тази светлина.

Така, по пътя на съединяването на желанията/ келим (защото всички ние сме желания), за сметка на качеството на това съединение ти отиваш към светлината.

Вътре в тези желания ти разкриваш явлението, което се нарича светлина, – подобно на това, как откриваш, че някакъв механизъм привежда в действие електричеството.

Светлината, която ти се разкрива, – това е мярка за връзката, за степента на отдаване между всички. И затова всички изречения от Тора: „Целият Исраел са другари”, „Възлюби ближния, като самия себе си”, „Не прави на другия това, което е ненавистно на теб) и т.н. – това не са просто думи. Това са закони на природата, при съблюдаването на които ти разкриваш светлината, и тя те напълва.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29493]

Преобърнатата пирамида

каббалист Михаэль ЛайтманИменно най-низките, външните души, „грешниците” – притежават най-силните желания. Когато те се събудят и се устремят към доброто, цялата пирамида ще се преобърне надолу с главата.

Те могат да изпълняват някакви прости действия в помощ, но това вече няма да бъдат механични действия, ако са извършени самоотвержено, от цялата душа. Нека той не разбира какво е нужно да прави, но е готов да се прилепи към теб. В момента, в който той се прилепи към теб, той започва да получава всичко, което има в теб и расте! Изведнъж вътре в неговото малко желание ще се разкрият такива огромни духовни желания – ще се разкрие душата.

В духовния свят, всяка малка клетка, присъединявайки се към тялото, получава всичко, което има в него, и придобива всички негови желания, знаейки за всичко, което става там.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29538]

Съществувам ли аз или не?

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Пирамидата на света

каббалист Михаэль ЛайтманЖеланията на всички души съставят едно общо устройство, но то е нееднородно, а се дели на много нива и всевъзможни форми: съгласно 10 сфирот, 3 линии и 12 парцуфа.

Всички желания в крайна сметка достигат подобие с Твореца, но всяко – в съответствие на своя източник, т.е. «авиют», величина на желанието.

Но величината на желанието се определя не количествено, а качествено. Както в 4 стадия на пряката светлина, следващия стадий се отличава не по това, че е 10 пъти повече, а по това, че едната желае да получи, а другата – да отдава, третата – да получи заради отдаването, а четвъртата – да получи заради себе си, а след това да се поправи.

Т.е. степента на желание, неговият «авиют» се определя не от количеството на желанието, а от неговата способност да чувства повече и да разбира, постигайки своето състояние по отношение на светлината. Колкото по-противоположно на светлината се чувства желанието, толкова по-голям е неговият авиют. Тази оценка е чисто качествена.

А колкото желанието усеща по-голяма разлика от светлината, толкова по-бързо то се пробужда, за да я отстрани. То не е в състояние да изтърпи този разрив. Затова степента на поправяне съответства на степента на изкривеност, усещането на своята откъснатост от светлината, «грубостта» (авиюта) на желанието.

И колкото по-тежка е отделеността, толкова по-значителни са усещанията на приближаване, връзка с висшия. Както е казано: «Този, който е по-голям от другарите си – той притежава и по-голям егоизъм.»

В процеса на поправяне преминаваме през различни стадии и част от тях зависят от авиюта на желанието, а част – не зависи. Развиват се ту едни части, ту други – подобно на зародиша, в който в различните етапи расте ту мозъка, ту крайниците, ту вътрешните органи.

Цялото мироздание се развива, като един голям зародиш, а след това преминава през «кърмене» и навлиза в развитие като възрастен. И човечеството вътре в мирозданието също се развива по тези етапи.

Съгласно желанието, действащо в нас в дадения момент, всички души се делят на Исраел (яшер-кел, «направо към Твореца») – тези, в които се е събудило желанието (решимо, информационен ген) към поправяне, и «народите на света» – тези, в които такова решимо не се е проявило.

Естествено, че то ще се пробуди в тях, но за сега го няма. Делението е относително и всеки момент може да се измени.

Вътрешната част, най-важната, и Израел – душите, пробудили се за поправяне, се наричат вътрешна част на света, тъй като чрез тях светлината се облича във всички останали желания.

По закона на обратното съответствие на светлината и желанието – светлината влиза в система чрез най-слабите желания, Г“Е на висшия. И вече от него се разпространява към нисшия, а от него – към още по-нисшия, така постепенно, напълвайки всички желания по нивата: «ибур-еника-мохин» (зародиш-кърмене-зрялост).

От урока по статията „Прислужницата, онаследява своята господарка», 12.12.2010

[29563]

Нека бъде трудно, но да е прекрасно!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Седмичната глава „Ваигаш“ е пълна със сълзи, срещи и драматични събития, които засяга много хора. Какво в тази глава предизвиква вълнение във вас?

Отговор: Човек преминава през много трагични, остри състояния, състояния на неразбиране, дезориентация… Той е като малко дете, което се е оказало в гората, на абсолютно непознато място. То не знае какво да прави, към кого да се обърне, намира се в напълно объркана ситуация, то е съвсем объркано…

Обикновено ние преживяваме, спомняйки си състоянията, които сме преминали в живота си, така е и в духовното, когато си спомням за това, аз чувствам вълнение.

Сега в тези спомени има някаква сладост, ти гледаш на миналото с любов, както гледат на малкото детенце, но тогава това са били много тежки състояния! Човек не знае как да излезе от тях и без подръжката на Учителя, намиращ се редом с него, не мисля, че това е въобще възможно.

Днес целият свят трябва да достигне до поправяне, затова имаме група и разпространение, а това е много по-силна и широка поддръжка за милиони хора, намиращи се с нас в една система. Но заедно с това, пътят остава индивидуален и всеки го изминава въз основа на своите вътрешни впечатления.

Това е потресаващо състояние! Дори ако те са много непрятни във времето, когато преминаваш през тях, те все едно са забележителни! Те ти дават тази дълбина на разбиране, дълбина на усещане на цялото творение, която преминава след това!

Човек започва да вижда, да чувства и да се включва във всички светове едновременно! Затова не трябва да се отказва от това, трябва да се движи напред и ние ще дойдем в «обетованата земя».

От програмата „Седмична глава“, 09.12.2010

[29499]

Да излезеш от черната кутия във висшия свят

Въпрос: Що е то сила на отдаване?

Отговор: В нашия свят ние не знаем това. Цялото ми „Аз” е его или сила на получаване. Защото аз не чувствам какво е „да отдавам” и не знам кой е този „ближен”.

Аз единствено мога да почувствам, че той ми прави добро или зло, мога да проявя своята солидарност с него. Но извън себе си нищо не чувствам.

Тоест аз представлявам своеобразна черна кутия и живея само с онова, което влиза в нея, и с онова, което ѝ прави впечатление.

На мен не ми е известно какво се случва около мен, аз знам само какво впечатление ми прави онова, което ме обкръжава. Затова именно говорим, че цялото възприемане на реалността усещаме вътре в себе си.

Аз не мога да изляза от себе си и да почувствам какво се случва наоколо все едно моят орган на усещане се намира на километри разстояние от мен. На мен ми се струва, че виждам онова, което е на километър от мен, но това не е вярно. Всичко това го рисува моето въображение.

Свойството, помагащо ми да усетя онова, което се намира извън мен (съществува ли това?), се нарича свойство отдаване. Ние не го притежаваме дори в най-малка степен.

Но когато започнем да работим в група за взаимно отдаване и на принципа „възлюби ближния си като самия себе си”, започваме да получаваме някаква необходимост да се сдобием със свойството отдаване.

И едва след това аз, заедно с групата, започвам да чета, да речем, Книгата Зоар. С помощта на това ние предизвикваме върху себе си силата на отдаване.

Засега аз не знам какво е отдаването, но кабалистите са казали, че това е чудесна сила.

Доколкото тази Книга разказва за явления, протичащи извън теб, чети я заедно с групата. И, ако наистина искаш да постигнеш свойството отдаване и се намираш в съединение с другарите над своето его, то по време на четенето на Книгата Зоар ще дойде светлината, връщаща в Източника, силата, заключена в Тора. Тогава именно ти и ще започнеш да се сдобиваш със свойството отдаване срещу своето его.

Казано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото изправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.

А, получил свойството отдаване, ти ще започнеш да усещаш онова, което се намира извън теб, т.е. висшия свят. Изходът към висшия свят има нива, доколкото ти излизаш, и ти ще съумееш да достигнеш безкрайността.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 23.11.2010

[29400]

Какво е кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабала, методика за разкриване на Твореца ли е или e за поправяне на човека?

Отговор: Когато човек открие кабала, той си мисли, че с натрупването на знания, получавайки власт в групата ще може да достигне висшия свят.

И едва след дълго време започва да осъзнава, че всичко зависи само от това, доколко той сам се е променил, а не обкръжението. И тогава започва да се занимава с кабала правилно.

Тоест, кабала от една страна е методика, чрез която на човека в този свят се разкрива Твореца, а от друга страна е методика, която променя човека в съответствие с Твореца, като разкритието е в степента на подобие между двамата.

[29426]