Entries in the '' Категория

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.2

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Тора

Под Тора се подразбира светлината съдържаща се в Тора. И в казаното от мъдреците: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне“, – има се впредвид светлината, заключена в самата Тора, тъй като светлината съдържаща се в нея, възвръща към Източника.

Баал аСулам. Шамати, статия 6. “Помощта, която оказва Тора в духовната работа“.

Тора се явява специално средство за поправянето, способно да отмени злото начало (егоизма на човека) и да го застави да отстъпи (да спре да използва егоизма си), както е казано: “Нейната светлина възвръща към Източника“.

Баал аСулам Науката Кабала и нейната същност.

[29418]

Основа на правилното развитие

Ако пренесем целия акцент именно върху връзката на децата помежду им и върху връзката на децата с възрастните, а не лично към всеки един – кой е той и какъв е – и възпитавайки, развиваме връзката на човека с околната среда, тогава той и вътрешно ще се развие правилно!

Защото всички наши вътрешни качества, наклонности и гени, не подлежат на поправяне и са ни дадени само с цел контакт с другите.

Цялата тази система е била създадена като абсолютно противоположна на сегашното състояние и ние сме били слети в едно общо желание до такава степен, че никой от нас изобщо не се е усещал и е бил незабележим.

Само след разбиването на тази система, ние сме се разделили на „аз”, „ти”, „той”. Затова, нашите личности не изискват никакво поправяне – те ще изчезнат със създаването на правилни връзки и с нашето включване във всички останали.

Само тези връзки или тяхното отсъствие определят как човек се представя в обществото и доколко правилно работи в него и се реализира.

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29373]

Намери всички образи в себе си

Казано е: „Аз съм създал злото начало”. В седмичната глава „Ваешлах”, образът на Ейсав е една особена интерпретация на злото начало, в други глави ще е Фараонът, Билак, Билам и други злодеи, но това винаги ще е моето зло начало, то не съществува извън мен.

То само бива описвано във всевъзможни ракурси, разграничавайки различни свойства, с които трябва да работя всеки път на различно ниво.

В противовес на това ми разказват, с помощта на какви сили трябва да работя и показват как първата ми среща с това зло начало завършва с пълен провал.

Когато то се разкрива, аз незабавно му се подчинявам – не знам какво да правя! А после, постепенно започвам да се освобождавам от него, да го отделям, съкращавам и по малко да го управлявам.

Отрязвам част от него и я поправям, после още една, и така ние преминаваме от един към друг пласт до самия край на поправянето, докато не поправим целия си егоизъм.

Тора винаги ни разказва за това, как човек сам се поправя и сега вече изобщо няма да ти е трудно да я четеш.

Човекът е малък свят и със сигурност съществува в теб. Ти трябва само да се постараеш да намериш къде в теб се намира Бейт Ел, Шхем, Балак, Дина – всички герои на този разказ, а освен това и всичко неживо, растително и животинско, за което разказва Тора, защото това също са свойства на твоята душа, но на по-ниско ниво.

В никакъв случай не трябва да виждаш в Тора литературно произведение. За това е казано: „Не си създавай образ, не си създавай никакъв облик”.

От предаването „Седмична глава”, 18.11.2010

[29340]

Механична кукла

Въпрос: Как бихте определили развиващия се човек?

Отговор: Кукла, движеща се с моторче, с реостат под него . Задвижват го и в куклата започва развитие, тя се преобразява, нараства нейното потребление, после  започва все повече да се среми към знание, след това се стреми към осъзнаване на причините за страданията, които не са се повлияли нито от развитието на потреблението, нито на знанията, нито от опита за бягство от страданията – и това е довело куклата до желанието да осъзнае причината за страданията. Всичко  се случва по програма, заложена в самата кукла.

И тя разбира , че страданията са целенасочени и я принуждават да се променя.  Творецът започва да „безпокои” този, когото иска да привлече към себе си.

По този начин Той показва на човека, че е необходима промяна в самия него, че нито с промяна на обкръжаващата среда, нито на начина му на живот, с нищо от това той  не може да избяга от страданията и няма да постигне нищо. Така Творецът го принуждава  да се променя.

[29424]

Траекторията на полета в духовното

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

 

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Да си разкриеш истината за себе си

Въпрос: Ако виждам само своите желания, как е възможно да виждам желания, които изобщо не искам да виждам?

Отговор: Ако виждахме само тези желания, които бихме желали, нямаше да имаме възможност да разкрием истината.

Аз се развивам само благодарение на това, че нашата реалност се дели на добро и лошо, на истина и лъжа, на аз и другите, на аз и групата, на мразещи и обичащи.

По същество, разделянето на противоположни едно на друго свойства произлиза от светлината и желанията.

Светлината е свойство отдаване, Творецът, Добър и Създаващ добро, и Неговата пълна противоположност – точката на желанието да получаваш за себе си и да се наслаждаваш сам.

В хода на взаимоотношенията и на въздействието един на друг чрез тези две противоположности, освен които в природата не съществува нищо друго, в желанието се натрупват различни впечатления.

Тези впечатления се наричат „светове”. И всичко, което съществува в духовните сили и в нашия материален свят, води своето начало от тази, създадена от светлината малка точка, получила впечатление от своята противоположност на светлината. Нея трябва да доведем до обратното състояние, наречено „капка на единството”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[29407]

Закономерна изненада

каббалист Михаэль ЛайтманРабаш, „ДарготСулам“, статия 545, „Усилия и находка“: Казано е: постарал се и намерил – вярвай. Какусилията са свързани с находката? Тъй като находката идва неочаквано.“

Висшия свят ми се разкрива като „находка“: аз искам да получа нещо, а изведнъж съм намерил нещо друго.

Секунда, аз няколко години съм влагал, разчитайки на определено възнаграждение. Защо сега отплатата се превръща в находка?

Работата е в това, че съм гледал на целта, изхождайки от собствения си разум и усещане. Но с времето, придвижвайки се напред, аз съм изменял себе си посредством светлината, възвръщаща към Източника.

Тя ми е придавала нов разум и ново усещане и именно с тях се съгласува моята „находка“, която е неочаквана за мен предишния.

Получавам не това, което съм искал по-рано. Вместо „законно възнаграждение“ аз намирам нещо друго, съответстващо на новата ми степен.

В нашия свят ние искаме уговорена отплата, а на духовния път по хода на работата, егоистичните послания се обезценят, усещанията ни се менят и на новата степен ни чака находка от съвсем друг род.

Отурокапостатия наРабаш, 10.12.2010

[29387]

Защо Яков се страхува от Исав

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Яков се страхува от Исав, от какво се страхува?

Отговор: Да предположим, дошъл съм ти на гости. Преди да дойда, съм похапнал добре и макар и да ми предлагаш всевъзможни ястия, аз не съм гладен, т.е. желанието ми за наслаждение съвсем не е голямо.

Казвам ти: „Знаеш ли, не искам нищо, но заради тебе (заради отдаването), съм съгласен да приема леко угощение, например чай с пирожки“.

Получил съм угощение и мен никак не ме е срам, направил съм го с намерение да насладя домакина, благодарение на това ние с теб сме равни, тъй като ако не получавам заради себе си, това се нарича – отдавам на тебе, и аз съм изпълнен със самоуважение.

Седим на масата, беседваме, времето върви и аз започвам да чувствам, че огладнявам. Ти ми казваш: „Е, може би все пак нещо ще опиташ?“  Но сега аз действително искам да ям! Аз усещам аромати, те ме „атакуват“! Какво да правя! Страх ме е да остана в това голямо желание.

Пред мен има голямо наслаждение, ще успея ли с голямото си желание да устоя на това голямо наслаждение и да изпълня такова действие, че да насладя домакина?

Ако действам заради отдаване, аз разкривам Твореца, а ако не достигна до това, попадам в така наречения „ад“, аз падам и Исав властва над мен.

Това се нарича, че Яков се бои. Той не знае може ли да преодолее егоизма си, желанието си за наслаждение, тъй като Исав се намира в него, той започва да изисква, той се приближава до Яков и казва: „Ние сме братя! Нека бъдем заедно!“

Егоистичното ни желание ни казва: „Искаш духовното? Аз съм с теб! Искаш да постигнеш светлината? Аз много обичам светлината! Дай ми я!“ Трябва да го отблъснем, да го надхитрим и да кажем: „Добре, ще се видим утре“ и да избягаме колкото се може по-бързо и колкото се може по-далече.

Тора ни учи по какъв начин да работим с егоизма, за да вземаме постепенно от него части за поправяне, докато не поправим целия егоизъм.

От програмата „Седмична глава“, 18.11.2010

[29335]

Тъмнината – това е силен огън

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може вместо добра светлина да възникне жесток огън?

Отговор: Вие сте прави, този въпрос ми задаваха много хора по време на пожара в Израел. Така, свише идва светлината, а ние, със своите противоположни на нея свойства и действия, я обръщаме в огън.

Вижте какво казва за това Зоар (има още много такива места). Зоар, Берешит, п.17, статията „Земята беше пуста”:

Тъмнината – това е силен огън. И тази тъмнина покрива пустотата, царува над тези отходи и се изправя от тях. По този начин, тъмнината – това не е просто отсъствие на светлина, т.е. опустошеност, а категория на опустошаващото действие, подобно на силен огън, изгарящ и унищожаващ всяка същност – докосвайки се до нея и оставяйки пусто нейното място.

Затова е казано, че тъмнината – това е силен огън, изгарящ и унищожаващ всичко. Така тя унищожава и прекъсва светлината на нейното място, и тази тъмнина покрива тази празнина. И се нарича тъмнина, а не огън, защото силата на изпепеляване в нея идва не от нея самата, а от това, че тя цари над тези отходи, които се наричат пустоти, и получава от тях.

Защото това е включване на свойството на съсъда в свойството милосърдие. Малхут се е издигнала на мястото на Бина, за да се изправи там с категорията екран в нея. А доколкото в Бина няма никакъв съсъд и огън, за да може Малхут да се изправи в екрана, както се е изправил хаосът, – дотолкова цари тази тъмнина над пустотата, където се намира силен огън, обръщащ нечистотата в отходи и пустота.

Оттук тъмнината получава силата на изгарящ огън, подобно силният огън в пустотата. Тази тъмнина покрива пустотата, цари над тези отходи и се изправя от тях, понеже получава от пустотата тази мощ на силният изпепеляващ огън.

[29248]

Зоар се разкрива на всеки

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Длъжни ли сме да чувстваме, че Зоар говори вътре в нас, или да търсим усещането на Зоар във връзката с групата?

Отговор: Зоар ни разказва за лични състояния, които всеки от нас лично преминава. Но да се подготвиш за това е възможно само в единството с групата, подобно на авторите на Книгата Зоар, които са я писали в съединение.

Те пишат за отдаването, съединяването и неговите нива. Нивата на съединяване – това са 125-те стъпала. На всяко стъпало има множество желания и свойствата на човека се съединяват заедно, за да станат подобни на единната светлина.

От урока по Книгата Зоар, 24.09.2010

[21909]

Молитвата: не думи, а желания

каббалист Михаэль ЛайтманБаал аСулам пише, че истинската молитва, „буквите” на молитвата, особено се проявява по време на учене, когато, четейки книгата, човек се стреми към единство с кабалиста, стреми се да усети същото, което е чувствал автора при написване на тези редове, да види с вътрешния си поглед същите картини, които кабалиста е видял и описвал за нас.

Ако е такъв стремежът на човек по време на ученето – това е и молитва. Не думите, а желанията, обръщението за единство и търсенето на Даващия сила, която трябва да се разкрие във връзката между нас.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[21498]

Равновесие в обществото

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ще има ли някаква полза, ако със своя пример ние повлияем на другите хора, болшинството от които не се стремят към духовно развитие, и във цялото общество също да се установят добри отношения и връзки?

Отговор: Да, със своя пример ние положително ще повлияем на цялото общество. Баал аСулам пише за това във статията си „Последното поколение”. Ако цялото общество днес реши, че ние вече не можем да съществуваме в такава егоистична форма и трябва да започнем някак да се съобразяваме един с друг – това ще бъде голямо поправяне.

Могат да попитат: ако обикновеният човек прави това не заради разкриване на Твореца и отдаване на Него, няма ли това да е повторение на печалния опит в социалистическа Русия?

Но в наше време вече я има нашата голяма кабалистична група, занимаваща се с отдаване и разпространение на кабала, и всеки, който поиска да постигне по-голямо осъзнаване – може да се присъедини към нас. А за всички останали е достатъчно, просто да ни помагат и да ни поддържат, както обикновено се стремят хората, които не желаят да учат и да си натоварват главата.

Ако съществува такова равновесие в обществото, когато една негова част, като „глава”, занимаваща се с намерението, привлича чрез себе си светлината на поправянето за всички, а другата част – изпълнява някакви спомагателни действия, то ние ще можем да се сдобием с големи успехи.

Ще се надяваме, че това ще се получи. Съгласно устройството на цялото човечество във вид на пирамида, именно така и трябва да бъде: само единици да се занимават с връзката с Твореца, и да провеждат светлината в целия свят. (Виж Баал аСулам. Последното поколение.)

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29367]

Как да се издигнеш, прекрачвайки самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманАко аз призная, че системата на мирозданието, застанала пред мен, всъщност е по-изправена, отколкото на мен ми се вижда, значи, аз се отнасям към нея с вяра над знанието – над моето виждане.

Аз разбирам, че не виждам нейното реално състояние. Защото сега за мен реалността е това, което усещам в моите желания, в моя разбит съсъд.

И всъщност, „няма в съдията друго, освен неговите очи” – и аз виждам целия свят разбит. За да напредна, на мен ми е необходимо да се издигна над този „съд”. Кой е този мой съдия? – групата.

Тоест, освен мен, има още един съдия – мнението на обкръжението. И ако аз, проверявайки се, приема мнението на групата, значи аз стоя на тази позиция, макар и реално да не я виждам – реално аз виждам само със своите очи.

И двете мнения не могат да съществуват едновременно – или едното, или другото. Ти не можеш да гледаш с двете си очи през различни очила и да виждаш едно и също.

Ти виждаш, че картините са различни! Но разбираш, че погледът на обкръжението е по-напреднал, защото те вървят против твоята егоистична природа.

И по такъв начин, ти всеки път напредваш, приемайки вместо своето мнение, мнението на групата. Издигнал се до него, ти си го направил твое – и отново го променяш на мнение на обкръжението, още по-високо.

Така ти се издигаш, все по-високо и по-високо, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре!”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 13.10.2010

[23418]

Трансформация на чувствата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е скрито от нас? Какво именно започваме да чувстваме при разкриването?

Отговор: Няма нищо друго освен две сили – Творец / отдаване и творение / получаване, привеждащи ни в действие. Различните съчетания на тези сили образуват система, която се нарича Малхут – освен нея няма нищо друго, ние съществуваме в нея.

Разкриването на тази система, пълна със светлина, носи усещане за постижение, мъдрост, напълване, дава отговор на всички въпроси и запълва всички празнини.

Освен това, живота, който усещаме в този поток е неограничен. Ти излизаш от властта на тялото и не мислиш за това, че със всеки удар на пулса губиш живота.

Ту чувстваш съвършенство, тъй като противоположните сили не само се съединяват, но и се допълват една с друга. Това поражда радост и наслаждение от постижението, което разкрива на човека света от край до край – цялата природа, а не само материалния свят.

И тогава човек започва да възприема този свят по друг начин. По-рано той е виждал в него страдания, проблеми, окайващи отношения между хората. А сега вижда, че хората са поправени и се отнасят един към друг с любов.

Тази трансформация се извършва в човека в съответствие с неговите свойства: той постига, че светът е негово копие и всичко видимо е проекция на неговите вътрешни свойства. Колкото по-поправени са те, толкова по-поправен той вижда света и може да го оправдае.

И тогава той открива, че този свят се отнася също към духовния и разбира, че всички хора се намират в скритие, а той е постигнал разкриване.

Излиза, че разкриването се състои в това, че човек вижда истинската картина на този свят: по-рано той му се е струвал абсолютно реален, а сега се възприема като проектиран във въздуха филм, зависещ от изменението на неговите свойства.

Човек чувства обкръжаващите го хора като вътрешни органи на своята душа и те също се изменят съответно на неговото поправяне. Тогава той разбира, че светът се намира не отвън, а вътре в него. И така вижда всеки.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.11.2010

[29412]

Защо е необходима свободата на личността

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Черната точка в бялата светлина на Безкрайността

Въпрос: Вие казвате, че извън нас се намира светлината на Безкрайността. Какво значи „извън нас“?

Отговор: „Извън нас“ означава „извън“ точката на нашето желание, вътре в която аз чувствам света, себе си и всички останали.

Нищо не съществува, освен тази точка, тъй като Творецът е сътворил само една точка, а всичко, което усещаме (световете и това, което ги изпълва), е усещане на самата точка.

Съществува само една малка черна точка в бялата светлина на Безкрайността.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 23.11.2010

[29409]

Да се постараеш и да намериш (игати ве мацати)

„Без труд няма да хванеш нито една рибка в езерото” гласи пословицата. Каквато и цел да си поставиш – добра или лоша, тя изисква усилия.

Трудят се работниците на работа, трудят се крадците, трудят се учените, спортистите. Всяко желано постижение е съпроводено с усилия.

Защото творението е създадено от желание за наслаждение и то, както и всяка материя, се стреми към покой. Затова всяко движение (действие) изисква от нас енергия (мотивация). Този закон действа на всички нива на природата, от неживото до човешкото.

В нашия свят, по степента на растеж на егоизма, ние полагаме все повече усилия, за да постигнем желаното и да извлечем изгода.

Разказвайки за духовния свят, кабалистите също подчертават този принцип: „според страданията е отплатата”, „старал си се и ще намериш”. Формулата е същата, но има и разлика: духовните действия се осъществяват не в желанието за наслаждение.

След като в човека се е появило желание на ниво Адам, към подобие (разкритие) с Твореца, и той се намира в група, порядъкът е такъв:

1. Аз изучавам науката кабала в група – заради обединението.

2. Моят егоизъм расте единствено посредством обучението. Това вече е съвършено друго его, съвсем различно от обикновения егоизъм в нашия свят. С неговия ръст на мен ми става ясно доколко съм противоположен на целта, на отдаването. Пред мен се разкриват ненавистта към другарите и единството.

3. Аз имам нужда да осъзная важността на целта и това осъзнаване също получавам от обучението и от групата.

4. Настъпва криза, аз не знам какво да правя и тогава разбирам, че имам нужда от помощта на светлината, връщаща в Източника (ор макиф).

5. Аз започвам да се уча по друг начин – за да привлека обкръжаващата светлина (ор макиф) в групата.

6. И тогава – находка!

На духовния път съвсем не е толкова просто да се реализира егоизмът, както това се случва в нашия свят. Тук аз просто полагам усилия и постигам резултат. От друга страна духовното развитие изисква в мен да расте егоизмът, противостоящ на обединението, и заедно с това да се повишава важността на отдаването – иначе за какво се старая?

Аз се уча, за да привличам ор макиф, и едва тогава намирам желаното. Що за находка е това? – Отдаване.

Така ние придобиваме втора природа. Започнахме с природата на получаването, а в крайна сметка пристигаме до природата на отдаването. При това по пътя към нея са необходими и собствените усилия, и въздействието на обкръжаващата светлина.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29354]

Колко виждат очите ти?

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!“ – това е много строг закон, който трябва да се изпълнява с голяма точност.

Не бива да приемаш дори най–добрия съвет, ако той не произлиза от твоите собствени поправяния и подобия със светлината.

И вътре в себе си, ти също трябва винаги да си задаваш въпроса: „Кого слушам аз сега? – човека, който се намира в своите фантазии, или този, който гледа реално и точно знае своето място, без да скача по–високо от него?“

Тогава това, което чувам от кабалистите, аз възприемам не като закон и дори не като съвет, а като „сгула“, като чудодейно средство. Аз искам то да ми въздейства и да ме промени! Когато се променя, тогава ще видя истината.

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!“ – аз ще държа напълването реално „в ръцете“ си – в своите получаващи келим, и „ще го видя с очите“, тоест в светлината Хохма. Ето тогава мога да действам!

А дотогава, можеш да научиш наизуст цялата Тора – това ще работи само като „чудодейно средство“, като „подправка“. Колкото можеш да добавиш от тази „подправка“ към своя егоизъм – толкова ще успееш да поправиш и използваш.

Тогава, ти ще видиш точно, какви желания в теб могат да се използват, и в каква степен, на каква дълбочина (авиют). Това е подход, който преди всичко изисква поправяне.

Оттук следва съвсем друг подход на преподаване: ние нямаме какво да кажем на ученика. Можем само да го пробудим, за да поеме колкото се може повече светлина, връщаща към източника.

Невозможно е да му се дадат готови модели на поведение, а само „чудодейни средства“: необходимост от обединяване в група, между другари. И след това да чака, докато той самият се промени.

А ако това не действа на ученика и той не се променя, не приема съвета на учителя – няма какво да се направи.

Не бива да му се дават насилствено никакви упражнения, които са по-високи от неговото стъпало, а само в такава степен, в която той сам се е поправил и е разбрал. Той ще си направи сметка, ще се промени и ще започне да действа.

Това много ограничава възможностите на учителя при обучението на ученика в сравнение с нашия свят – няма значение, възрастен ли е ученикът или дете.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28096]

Да станеш партньор на Твореца

Желанието „Исраел“ в човека („право към Твореца“), се поправя поетапно, стъпаловидно, защото му е нужно да стигне до разбирането и постигането, според неговата вътрешна потребност.

По това, то се различава от видовете желания, които се наричат „народи на света“, и се поправят наведнъж, от един път.

Желанието „Исраел“, изисква от човека да разкрие и постигне духовния свят, да го опознае, да се задълбочи в детайлите, да стане партньор на Твореца, а не просто да се присъедини към системата и да получи оттам цялото благо наготово.

Той иска да се свърже с тази система и да работи с нея, като получава наслаждение от нейното изучаване. Както е казано: „Знай своя Творец и Му служи“.

А има такива желания или хора, които не се стремят да опознаят Твореца, макар и да е написано, че в края на краищата „всички ще Го познаят – от малкия и до великия“. Но това е обикновеното знание на човек, който просто живее в духовния свят.

Както и в нашия свят, не всеки иска да бъде учен-изследовател и да получава наслаждение от това, че разкрива творението и разбира неговите причини и следствия.

Това са двете степени на отдаване: да изследва и да познава Твореца – или просто да се присъедини към източника на доброто.

Затова душите, принадлежащи към Исраел, напредват стъпаловидно, постепенно – и естественно, при това страдат, тъй като цялото постижение се основава на предхождащата го неудовлетворена потребност, която трябва да се увеличава.

А тези, които се отнасят към „народите на света“, към по-малката степен, и идват като че ли „на готово“, също разбира се, трябва да извършат голяма работа, но тя не предполага вътрешно съединяване с Твореца –  като между двама партньори.

Дали ще възникне в човека такова желание, зависи от корена на душата. „Сърцето“, „черният дроб“, „белите дробове“ са все важни органи на тялото и трябва да държат връзка с „мозъка“, който ги управлява.

А всичкото останало „месо“, съставящо 90% от цялото тяло, няма такава непосредствена връзка с мозъка и взаимодейства с тях чрез спомогателни системи.

Това не значи, че едно желание е добро, а друго – лошо, защото в края на поправянето, всички ще бъдат абсолютно равни – става дума само за пътя към него.

Силното желание е длъжно само да си проправи пътя и да открие всички тайни на творението, а по-слабите, всеки според своята степен на развитие, просто се присъединяват към него и го поддържат. Важното е, всеки да поостигне корена на своята душа – това е краят на неговото поправяне.

В духовния свят няма неравенство – това е още нещо, което го различава от материалния свят. Намирайки се в духовния свят, човек действа, воден от своите естествени желания и не може да поиска нещо, което не  е заложено в корена на душата му.

Само в нашия свят, аз мога да завиждам за луксозния автомобил на съседа. В духовното, няма да мога да поискам онова, което иска той, а само заложеното в моите собствени информационни гени – „решимот“.

Мога да получа от него вдъхновение и мотивация, но само, за да поправя себе си, затова там не может да има разделяне на „големи“ и „малки“.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29282]

Духовното трио

Въпрос: В какво се състои разликата между понятията „зивуг” (сливане) и „битуш” (сблъсък)?

Отговор: Зивуг – това е сливането на два духовни обекта, които не са противоположни помежду си  и могат да се съединят съгласно подобието на свойствата, намерението, целта – както двама души се обединяват за партньорство или  брак.

Да допуснем, че двама човека, имат обща духовна цел. Помежду си, те винаги се набират в противоборство и стълкновения, тъй като между тях действа силата на разбиването.

Но те откриват, че не са способни да постигнат тази цел самостоятелно. Ако аз напредвам отделно, пред мен се изправя непреодолима преграда. Ако другият напредва сам – пред него също стои преграда.  

Какво да направим? Тогава, аз отменям своето его, а той – неговото. В степента, в която сме отменили егото си, ние можем да се съединим. В тази степен постигаме целта.

Такова е условието на Твореца, защото целта се постига само във връзката между всички, тъй като самата цел е отдаването. Искаш да я постигнеш? Моля! Отмени своето его и така ще построиш кли/съсъд за същото това отдаване. В тази степен ще се напълниш със светлината на отдаването.

Но това е при условие, че аз отменям своето его, а другият се отказва от неговото. Затова, аз ще нанеса удар (акаа) по моето его, а другият – по своето, и тогава става съединяване между нас (зивуг де-акаа). Ударът е насочен навътре, към моето его, а зивугът е с другите, извън мен.

Сега, може да възникне въпросът: „Но дори след удара по своето его, аз не искам да се съединявам с другия. Защо тогава става зивуга?” Защото, отблъсквайки своето его с удар, аз привличам върху себе си светлината, връщаща към Източника и тя ме подготвя за съединяването, за зивуга.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 10.12.2010

[29359]