Entries in the '' Category

На кого принадлежи екранът?

Екранът (масах) не може да бъде личен. Върху какво би се построил той лично в мен? Върху влеченията от този свят? Важно е желанието (или нежеланието) да се обединя със себеподобните.

Екранът се строи върху единството, той покрива разбиването между мен и другите. Над тази пропаст (отблъскване и ненавист) се формира свързващият екран.

Откривайки разбиването, ние сме длъжни да го „запълним”. Как? Идва светлината и изправя разрива, ненавистта между нас.

Защото духовният егоизъм (нивото адам) от разбиването на единната душа съществува именно между нас, а моят личен егоизъм е егоизъм на животинско ниво (нивото хай).

Екранът покрива разбиването сред нас: ненавистта остава долу, а над нея се възцарява намерението.

Отначало това е отдаване заради отдаване, отказ от използването на собствената ненавист, на принципа „не прави това, което ти ненавиждаш”.

А след това ние строим втори екран – любов към ближния като към самия себе си. И всичко това е между нас.

От беседата от 24.07.2010

[22068]

Пробив в стената

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Не е просто да се сътвори човек

Струва ни се странно защо Творецът, създал този свят и обладаващ всички възможности, се нуждае от нашата помощ. Но Той зависи от нас – както майката зависи от своето дете.

Ако ние бяхме на неживо, растително или животинско ниво, тогава наистина Той би ни управлявал  100 -процентно.

Но ако Той иска да ни отгледа до стъпало „човек“, до своето ниво, то не може да ни даде всичко наготово, ние трябва да развиваме разума и чувствата си със собствени сили.

Защото израстването става за сметка на нашето лично участие. Доколкото сам участвам – раста, ако не участвам – няма да порасна. Това се нарича да бъдеш човек!

Ако бях просто животно, просто бих получавал от него и щях все повече да затлъстявам. Но човекът е качествено нова степен, която може да порасне само в резултат на собствените си изяснявания, анализ и синтез, в стремеж да се уподоби на Твореца. Само за сметка на това аз раста.

И се получава, че Творецът чака – той тук зависи от мен! Ако детето не иска да се учи и да получава знания, за да премине от един клас в друг, не си пише домашните и се проваля на изпитите, то учителите нищо не могат да направят. И тук всичко зависи не от Твореца, а от човека.

Това е единственото, което Той не може да направи вместо теб – иначе ти няма да пораснеш. Степента „говорещ” човек е длъжна да израсне в нас, в резултат на собствената ни предварителна работа, изяснявания, разбиране, разум.

Ние трябва сами да вложим ума и сърцето си, а не да чакаме кога Творецът ще направи от нас човек. Човешката степен е невъзможно да бъде дадена отвън – тя трябва да бъде завоювана отдолу, отвътре.

Светлината може само да ускори нашето развитие – до получаване на точка в сърцето. А всички желания над нея ние трябва да изработим сами. Защото ако Творецът те облече в готов човешки образ – ще се получи маймуна,  а не човек.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29267]

В непрекъснат поток от светлина

Въпрос: Ако аз искам да стана партньор в работата на Твореца, какво трябва да направя, за да се съгласи Той?

Отговор: Щом си съгласен – значи вече си Негов партньор. Повече нищо не е нужно, Творецът винаги е съгласен.

Само че – ти избираш Него, не защото Той е най-силният, най-умният, най- изгодният партньор, а защото искаш да му станеш истински помощник: да вървиш по същия път към целта, която Той е определил, съгласно неговите условия. Това значи, че ти вече се намираш в отдаване (хафец хесед).

Ако аз отивам при Твореца и моля да стана Негов партньор – това значи, че съм се издигнал над своето его и напълно съм влязъл в състояние „отдаване заради отдаване”.

Оставил съм желанията от този свят на ниво насъщното и необходимото и съм се издигнал над тях заедно с точката в сърцето си. Близо до нея е израстнала цяла планина от ненавист (планината Синай) – моето его, и аз, заедно с точката си, съм се изкачил на тази планина.

Сега аз стоя на нейния връх като съвършена Бина, „хафец хесед”. И, достигайки до тази точка, мога да кажа на Твореца, че искам да стана Негов партньор. Готов съм, сега ми дай работа!

И той казва: „Ти искаш да работиш – заповядай. Ще вземем с теб цялата тази планина от ненавист, ще започнем малко по малко да избираме желания от нея и да ги използваме, за да отдаваме на другите.

Да бъдеш партньор на Твореца – значи да се стремиш да станеш като Него. Творецът ми дава светлина и казва: „Използвай своето его, за да предадеш светлината на другите, и ще бъдеш подобен на Мен. А Аз ще отгледам твоето желание, ще го увелича така, че ти да се се издигнеш на моята височина и също да можеш да отдаваш. Тогава ще бъдеш мой партньор във всичко”.

Желанията принадлежат на другите, а светлината е моя. Затова аз трябва да се отделя от своите желания заради себе си, да се включа в чуждите желания и да използвам своите само с цел да напълвам другите.

Майката има свои желания и всички възможности – светът й принадлежи, но тя ги използва само за да отдава на детето си, съобразявайки се с неговото желание.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29276]

Силното желание

Въпрос: Какво представлява силното желание, с което човек прониква във висшия свят?

Отговор: Силното желание е такова желание, при което на човек не му трябва много време, за да се върне отново към духовните мисли.

Виж Баал а-Сулам, „Шамати”, статията „Защо Творецът ненавижда телата (желанието за наслаждаване заради себе си)”.

Главното за човека е, да се старае да придобие силно желание за превъзмогване на своя егоизъм и за постигне на свойството отдаване.

А силата на желанията се измерва с количеството задържания и спирания, т.е. по това, колко време минава между острите желания или казано по друг начин, колко време отнема падението, изпадането от духовните усилия – миг, час, ден или месец.

А после, той отново започва да работи над преодоляването на своя егоизъм и да се старае да постигне отдаване. Казва се, че желанието е силно, когато прекъсването на усилията не отнема много време на човека и той веднага се пробужда за работа. В такъв случай, неговите усилия се натрупват, сякаш с един удар.

[29251]

 

Когато всеки го направи така…

Въпрос: И все пак, какво означава „да отдаваш на ближния”?

Отговор: „Да отдаваш на ближния” означава да отдаваш на групата, която се стреми към сливане с Твореца, мисли само за това – разбира, че постигането му е възможно единствено чрез съединяването ни един с друг, без каквато и да е разлика между нас.

Но тогава, той вече няма да бъде ближен, а сякаш аз съм заедно с Твореца. И все пак в началото, трябва да се науча да отдавам на ближния, както е казано: „От отдаването на ближния към отдаване на Твореца”, защото иначе ще сбъркам – моето его ще ме обърка и излъже.

Отдаването на ближния е отдаване на групата заради постигането на обща цел, т.е. отдаването на Твореца. Ти отдаваш на другарите цялото си желание и така го превръщаш в онова място, където можеш да разкриеш светлината. Ти им го предаваш!

Ако наистина правиш това с цялата си преданост, тогава в тази част, която им е преданна, те могат да разкрият Твореца. И когато всеки направи това и ние постигнем силата на „600.000-те” души, ще стане духовно разкриване.

Трябва всички заедно да мислим, как да създадем общо желание на цялото световно кли – да го съединим така, че то да стане годно за разкриване на тази първа порция светлина. И тогава ще се случи сливане (зивуг) между всички желания и светлината.

Това ще стане за първи път в историята! Защото всичко, което се е случвало в предишните поколения е било само подготовка към него!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарката”, 09.12.2010

[29263]


 

Отменяйки себе си – аз раста

Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.

Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.

На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.

Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.

Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.

Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.

Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.

В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?

Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.

Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.

С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010

[29220]

Нашето оръжие е в ръцете на Твореца

Въпрос: Вие казахте, че ние трябва само да изразим готовност висшата светлина да ни промени. 

Има доста групи, които се стремят към обединение заради някаква цел: мафията – за да властва в своя район, кабалистичната група – за да постигне най-възвишената цел.

И едните, и другите казват, че искат да се обединят. Но при всички случаи, нещо ги тормози, пречи им да постигнат единство…

Отговор: При районната мафия, всичко е в техните ръце. При „духовната мафия” има проблем – те нямат оръжие. Оръжието е в ръцете на Твореца. Той ще го даде, само при условие, че ти станеш достоен за него –  че се научиш правилно да го използваш.

Светлината е най-силното оръжие – няма нищо по-мощно. Това са най-големите наслаждения, безкрайните напълвания, неограничаваните от нищо възможности да направиш всичко. Нима може да ти бъде дадено това оръжие?!…

Вижте как пазим нашите деца, докато растат – от всичко, което може да им навреди! Нима може да се даде на човека нещо опасно, за да разруши всичко?!…

Затова висшата светлина идва към нас през скривания, през системата от светове, и действа така, че да ни движи напред поетапно, стъпаловидно. Именно това усещаме сега чрез страданията. Всичко това е нейното въздействие, за да ни придвижи, за да можем най-накрая да разберем какво трябва да правим – като деца, които се държат неправилно. Невъзможно е да стане по друг начин!

Как може да бъде дадена светлина на тази „духовна мафия”?!… Те ще устроят такъв „пир заради себе си”, че ще стане по-лошо от Вавилон и Египет, взети заедно… Защото до поправянето, всички са Амани…

Във всеки има Малхут на Безкрайността, но ние не я разкриваме. Аз се намирам на най-горния пласт на егоизма – в този свят. А под мен е цялата маса на безкрайното его – Малхут на Безкрайността.

 

 

Когато ми свети малка светлина, която е преминала през филтрите на всички светове, тя осветява само малък пласт от моя егоизъм. А ако дойде цялата светлина и се разкрие цялата бездна на егоизма, аз никога няма да мога да се измъкна от него. Затова този свят е толкова малък.

Вижте каква помощ ни дават сега свише – той вече се е изчерпал, аз вече виждам неговия край, дъното на този свят. Няма от какво да се наслаждавам в него. От къде да взема още желания?! Няма повече желания в този свят. Всички останали са заради отдаване. А желанията на този свят, ти си получил само, за да можеш да съществуваш досега. От този момент нататък  – решавай какво ще правиш.

Всичко това е направено заради нашето спасяване. Защото, ако беше дошла по-голяма светлина, ти щеще да потънеш в такива страдания, че нямаше да можеш да излезеш от тях. Щеше да бъдеш погребан под желание, което нямаше да можеш да напълниш. Това е като изгаряща те любов, която не можеш да постигнеш.

По този начин ще се разкрие желанието срещу светещата в него светлина, и целият ти живот ще бъде пропилян за поредното преследване на наслаждения, при което ще усещаш все по-голяма пустота.

Това е невъзможно! Няма повече от него! Нивото, наречено „този свят”, на което можеш да се наслаждаваш от нещо заради себе си известно време, за да развиеш разум и усещане за възприемане на духовното – вече завърши.

Оттук нататък, ти трябва само да разкриеш светлината, която идва, за да ти освети следващите пластове на желанията – светлината, връщаща към източника, обкръжаващата светлина. Тази светлина не е наслаждение, а изясняване и поправяне. А след това, вече идва светлината на напълването – при условие, че ти се сравняваш с нея, за сметка на екрана и обкръжаващата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята  господарка“, 09.12.2010

[29257]

Висшето управление е многолико

Висшето управление е много сложно. Наистина нашите състояния (решимот, желания) постоянно се променят.

Но ние не усещаме, че всичко се изменя – мени се не отвън, а вътре в нас. Ние не осъзнаваме това и само усещаме постоянно променящият се свят, неговото различно отношение към нас.

Разбира се, всичко това ни организира Творецът, чрез всевъзможните облекла на този свят. Но ние свързваме това променливо отношение или с другите хора, или с Твореца, а понякога – със себе си, но това вече зависи от нивото на човека.

Ако човек свързва тази изменчивост само с Твореца – това вече е начало на поправянето, както е казано: ”Няма никой освен Него, Добрият и Творящият добро”.

Във всеки случай има общи светлини, които въздействат във вид на околни светлини, и има частни светлини, които също възбуждат келим/желания, подбуждайки ги да се развиват.

Ако ние не се издигаме сами, то към нас идват светлини във вид на жестоки сили на превъзмогване (гвурот), издигащи ни с твърди методи. Но необходимо е да разберем, че ние самите повикваме такова въздействие на светлината.

Светлините идват в неизменен вид, те винаги са насочени към нас за благо, за да ни приведат към подобие на свойствата с Твореца. Нали те действат от нашето изходно крайно съвършено състояние в света на Безкрайността.

Но кли/желанието, което се развива в нас под въздействието на тази светлина, преминава различни етапи на развитие. И затова усещаме, че има бавно, стъпаловидно развитие и има бързо, едномоментно, в съгласие със светлината или срещу нея, сякаш е добро и лошо.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 09.12.2010

[29260]

На границата с ненавистта!

За да достигна светлината, аз трябва много силно да го поискам. А тъй като съм егоист, то това искане трябва да е строго – на границата с ненавистта.

Аз буквално няма да понеса тази светлина, не я желая, обвинявам я за всичко ставащо! Но нали и действително всичко идва от нея.

И тогава, като чувствам своята пълна противоположност на светлината, разбирам, че именно тя ме е направила обратен на себе си, че тя извиква в мен лоши усещания и започвам от това да достигам тъмнината.

Само след усещането на пълната тъмнина като преимущество (ивр. итарон) на светлината, аз започвам да възприемам нещо по-голямо (ивр. етер) от тъмнината – постигам светлината.

С други думи, трябва да съм твърд, жесток, ”голям грешник”, за да достигна състояние противоположно на светлината и тогава мога да постигна цялата нейна мощ.

А ако тъмнината се усеща само малко, е невъзможно да се постигне всичко това, което носи в себе си светлината. Това трябва да бъде истинската ”египетска тъмнина” – моето истинско егоистично желание.

Но за да се почувства тъмнината, също е необходима светлина! Този, който не се занимава с учение, не влиза в тъмнината. Всичко е наобратно! Благодарение на това, че по време на учебните занятия човек привлича върху себе си висшата светлина, той разкрива доколко се намира в тъмнина.

Наистина цялото ни развитие става под въздействието на светлината и тя ни превежда през всичките тези етапи: непременно човек усеща ту светлината, ту тъмнината – и така се издига.

Усещането на тъмнината е добро усещане: тъмнината е междинен етап между състоянията в процеса на моето развитие – както деня и нощта.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29223]

Не искам нищо… освен СВЕТЛИНА

каббалист Михаэль ЛайтманВсички ние сме производни на светлината и затова трябва да я постигнем. Всички наши страстни желания, молитви, стремежи, са отправени към светлината.

Подсъзнателно желаем само нея и всъщност през целия си живот само заради нея тичаме. А всичките тези напълвания, всички източници на наслаждения: храна, дрехи, нова кола, каквото и да е, всичко идва от светлината!

Но в нас тя се облича в някакви конкретни форми, и вече вътре в нас се възприема като някакъв определен вид наслаждение: кола, деца, семейство, топлина, покой, красив пейзаж и т.н. Но във всичко това аз усещам само светлината, която рисува в мен тези обекти.

Затова всички тези неща ще престанат да интересуват човек, той ще се стреми да види техния източник: самата светлина, а не нейните проявления.

Няма да искам вече да имам тази или онази кола – че какво ми дава това? – Наслаждение. Е, аз вече искам да се наслаждавам „в чист вид“, без този автомобил. За какво ми е този къс желязо? Та нали той ми доставя удоволствие само когато го карам, а ако не карам колата, то и удоволствие няма. И когато ми омръзне да се возя, то тя просто си стои край къщи. А аз всъщност търся удоволствие!

Развивайки се на протежение на цялата история, ние сме се стремили да разкрием някои по-тънки, убягващи ни неща, вълни. И по тази причина днес в света всичко става все по-миниатюрно, количеството се превръща в качество. Същото се случва и с човека: вместо познание на материалния свят, той започва да се стреми към духовно постижение.

Хората все още не разбират това, но количеството на самоубийствата, тереростичните актове, разпространението на наркотиците, огромния брой разводи – всичко води до това, че човек усеща огромен недостатък от напълване, при това – до такава степен, че не е способен да го напълни в рамките на своя живот.

И това е признак, че му е нужна самата светлина, а не нейната замяна, която светлината може да нарисува в човека.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29227]

Възпитавай отрока си…

laкаббалист Михаэль ЛайтманПравилото „възпитавай  отрока си според неговия път“ съвсем не означава задоволяване във всичко. Напротив, този подход е много строг. „Съгласно неговия път“ означава съгласно наклонносттите му.

Ако детето има способности в математиката, то аз го изпращам в математическа школа и по всякакъв начин го заставям да се учи, без всякакво облажване.

А този, който е способен в танците, нека се учи в балетен кръжок според съответния режим. „Съгласно неговия път“ съвсем не означава „това, което му се иска“. А къде „се възпитава отрокът“?

На децата трябва да се дават само положителни примери. Тъй като се раждаме в егоистична природа, както е казано от Твореца: „Аз създадох злото начало“, срещу което не е създадено добро начало, а само светлината на поправянето, която се предизвиква от занятия по кабала.

Затова, когато показваме на човека нещо лошо и казваме, че така не трябва да се постъпва, той не се съгласява: това е лошо, но аз искам! Той не свързва думите с постъпките:  казва, че това е лошо, но го прави.

Затова не си струва да се показват на децата отрицателни примери, наред с положителните примери, за да направят избор. Те никога няма да изберат доброто, защото съгласно своята природа, винаги ще ги влече лошият пример и действие, въпреки многочислените поучения.

А чрез това, че те виждат само положителни примери и ги обсъждат под различна форма, ние постепенно ги водим към добро. Навикът става втора натура.

Какво се смята за положителен пример? – Доколко всеки е свързан с групата, въодушевява своите другари, действа заедно с тях – в това той е пример. И децата трябва да знаят, как да измерят себе си по отношение на групата и своите действия.

За това трябва да им дадем скала на постижението, иначе детето не знае как се оценяват постъпките му. При отдаването в групата трябва да има външен израз, който може да се използва като инструмент за измерване.

От беседа за възпитанието, 03.12.2010

[29217]

Отдай себе си на другаря без да оставяш нищо

Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Защо да чакаме ударите?

Ако постигнеш чрез много страдания това, което най-страстно си желал, тогава ще благодариш за лошото както за доброто. Очевидно това не е пътят на светлината, но такава е реалността. Но ние трябва да се предвижим само по пътя на светлината, както е написано: „В Твоята светлина, ще видим светлина”.

Защо не мога да почувствам това зло още преди да ме е застигнало? Защо не мога да бягам пред удара? Знам, че е възможно! Ако вляза в група, то аз получавам пробуждане на моето зло от приятелите. Това не е светлината от висшето, която ми се разкрива, а аз сам я разкривам и осъзнавам.

Полагайки усилия да се обединя с приятелите, аз виждам доколко съм неспособен на това и усещам моята пълна безполезност. Но в същото време, аз получавам величието на целта, викам за помощ към Твореца и така напредвам.

Получавайки обкръжаващата светлина, аз се обръщам отново към групата, отново чувствам възмущение и отново се обръщам към Твореца. Той дава възвръщащата светлина. Творецът ме приближава по-близо до Себе си и ме държи. Аз започвам повече да чувствам, разбирам и постигам – затова се предвижвам напред. Тогава цикълът се повтаря.

Това е непрестанно, продължително действие, което трябва да се извърши на безкрайна честота и ти трябва винаги да си в нея. Още повече, твоята молба към Твореца и към групата, а така също и получаването на обкръжаващата светлина, става автоматично. Едното следва другото.

Ти просто „натискаш педала”, за да се движиш в правилната посока. А това как се въртят всички „колела в двигателя” – ти не си заинтересуван от това. Така че защо да чакаш ударите?

От урока по писмата на Рабаш, 03.12.2010

[29022]

Къде е „мозъкът” на Твореца?

Ние не можем да постигнем ГАР, първите три сфирот на всяка степен. Те не се отнасят към творението. „Буквите”, творенията, желанията, в които стремежът за подобие с Твореца се пробужда, започват само със ЗАТ, нисшите седем сфирот.

Затова всеки парцуф е разделен на две части. Горната част включва Кетер, Хохма, Бина и горната част на Бина (ГАР де Бина), която е част от Твореца, от Висшия, от Създателя. Долната част на Бина (ЗАТ де Бина), Зеир Ампин и Малхут на всяка степен принадлежи на творенията.

До крайното поправяне (Гмар Тикун), ние работим само в ЗАТ, долната част на всяка степен – това е нашата област. Тоест ние действаме, където Малхут се издига в Бина и може отново да се спусне. Само в тази област, където се смесват Малхут и Бина, милосърдие и съд, е възможно да съществуваме, да научим и да усетим нещо, но нищо повече. Малхут не се издига над ЗАТ де Бина.

А какво ще се случи, когато се отмени условието на Цимцум Бет (второ съкращение) и започнем да работим в условието на Цимцум Алеф (първо съкращение) е неизвестно. Ние учим всичко чрез своите желания (келим, съсъди).

Но не е ясно как може да постигнем нещо, което няма желание за получаване – в Кетер, Хохма и ГАР де Бина няма келим, това не е творение. Това е един вид мозъкът на Твореца, Неговият план, как да те направи човек. Затова те се отнасят към Него, а не към теб.

За мен е достатъчно да се изкача до средата на Бина, когато разривам Твореца. Там аз Го постигам и с цялата придобита сила на Бина, аз се спускам обратно към Малхут и постигам нивото Хохма и Кетер.

Първо аз целия се издигам в Бина и постигам степента на „отдаване заради отдаване”. След това от Бина се спускам обратно и постигам „получаване заради отдаване”. Аз дори постигам Кетер, но го опознавам само „чрез Неговите действия”. То се намира в ГАР, а не в мен.

Точно така, както учим нещо в този свят – ние постигаме не същността на самото явление, а впечатлението за него, нашата реакция към „нещо”, тъй като всичко се случва само вътре в нашите собствени келим и усещания.

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28886]

Разкрихме Фараона – следва Творецът

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Мястото, на което се разкрива Творецът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да присъединя желанията на другите към себе си, за да постигнем обща молитва?

Отговор: Трябва да разберете, че всички поправяния се случват в нашата обща област, наречена „място”.

Ако моите мисли са някъде извън това общо място, това означава, че аз съм извън малхут на света Ацилут, извън малхут на света на Безкрайността, извън групата, „мястото”, където Творецът се разкрива (Творецът се нарича „място”). Това означава, че аз съм извън реалността.

Мястото, на което Той се разкрива, се нарича реалност. Този свят, където Творецът е скрит, не се счита за наистина съществуващ. Цялата духовна реалност се разкрива в нашето общо кли, съсъд или желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 08.12.2010

[29159]

Безценният опит от падението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Некудот де САГ се е спуснал под табур на Галгалта? Какво дават те на низшите парцуфим?

Отговор: Некудот де САГ са Бина, която се е спуснала под табур на Галгалта, за да се смеси с малхут (НЕХИ де Галгалта) и да я напълни, и по този начин да завърши цялото поправяне, тъй като Соф де Галгалта е малхут на света на Безкрайността.

Крайният резултат на нейния опит да напълни НЕХИ де Галгалта е светът Некудим. Той събира всички не напълнени желания на НЕХИ де Галгалта и всички сили на Бина, и изгражда парцуф от всичко това, света Некудим в неговото голямо състояние (Гадлут), който се разбива.

Невъзможно е било да се предскаже резултатът, но сега, в следствие от разбиването на екрана, бина включва всички данни за разбиването в себе си. Използвайки тези решимот (спомени, духовна информация), тя може да започне да работи с тях, като започне от най-леките и завърши с най-тежките, за да изпълни правилно програмата за поправяне на творението.

Оттук ние виждаме, че е невъзможно да поправиш нещо, освен, ако първо  не е било разбито. Написано е: „Няма праведник на земята, който първо да не е съгрешил.” Това не може да бъде. Ако някой мисли, че е възможно да изпълни поправяне без да се докосне до разбиването, това е нереалистично. Какво има да се поправя без него?

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 07.12.2010

[29042]

Как да намеря учител?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз съм 22 годишен американец и през целия си живот съм бил в духовно търсене, и особено последните години. Толкова съм объркан. Повече от всичко искам да живея духовно напълнен живот, но не вярвам, че трябва да се отрека от света такъв, какъвто го познаваме. Много се интересувам от наука и технологии, и от допира на такива учения с духовното. Станал съм чувствителен към отрицателните изменения в нашето общество, и за мен става все по-трудно да живея и работя в него.

През последните четири години живея между Израел и САЩ, и търся истински учител, който да ме направлява лично. Изглежда сякаш днес има толкова много хора, които претендират за разни неща, и толкова неща, за които можеш да се регистрираш, но е толкова трудно да намеря истински учител. Имате ли някакво предложение за това, как мога да намери истински учител, който да ме направлява и да ми помогне в моето объркване?

Отговор: Ако говорим за кабала, тогава определено е против „отричане на света”. Светът е усещане на душата, когато тя е отделена от Твореца. Душата се спуска до това състояние, нашия свят, така че след като се разочарова по всички начини от получаване на земни наслаждения и от всички „духовни практики” (повече и повече хора чувстват разочарование), тя ще издигне този свят до Твореца.

Кабалистите винаги са насочвали учениците си към съответствие със закона на природата, който казва, че подобно на човека в този свят, душата също се формира и отглежда от обкръжението, а не лично от учител.

Нашето движение, Бней Барух, е достигнало значителен успех в създаването на обкръжение, което помага на душите да се издигнат над всички съмнения и да достигнат тяхната цел: сливане с Твореца. Така, най-добрият съвет за теб е да намериш този вид обкръжение.

[28268]