Трябва да свикнете с факта, че ако започнете да изследвате нещо, винаги ще намерите две противоположни свойства в него, които въпреки това са  свързани. Това е нещо като „раздвоение”.

Ако работиш с егоистичното желание, тогава всичко излиза така: 1 + 1 = 2. Но, ако комбинираш желанието за получаване с намерението за отдаване – те са противоположни и не могат да се свържат. С други думи: 1 + 1 = 3! Третият е Творецът. Трябва да свикнете с този парадокс и да го приемате като естествен; за нас това е норма.

Свидетели сме на такъв „парадокс” в човешкото общество. От една страна, всеки прави всичко възможно да се отдели от другите, но от друга страна, хората търсят контакт помежду си.

Превърнало се е в мания. Имало е случай, когато цяла телекомуникационна система е била повредена, хората са останали без мобилни телефони и просто са започнали да откачат. Как може всеки да иска да бъде сам и, от друга страна, да не може без комуникация с други хора?

Фактът е, че човек иска да бъде сам за малко, за да не му се меси никой. Но заедно с това хората искат да живеят заедно: в един голям град, в една масова култура. Склонни са да си подражават и да правят всичко така, както другите го правят. Следователно едното не отменя другото.

Човек има нужда от място, на което може да се скрие, като пчела – всяка в своята лична клетка. Но в момента, в който човек почувства такава „независимост”, той трябва да усети, че живее сред всички.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →