Човек с развити „вкусове”
Това е идолопоклонничество – да се мисли, че Творецът може да се измени. Казано е: „Аз своето явяване на АВАЯ не съм променял”.
Творецът е построил неизменна система от закони, висшата светлина пребивава в абсолютен покой”. И желанието също е създадено такова – то само се развива от светлината – и все повече усеща/разкрива себе си, сравнявайки се със светлината.
Светлината въздейства на желанието, влиза в него и преминава през всички негови слоеве: 0-1-2-3. И когато достига 4-то ниво (бхина далет) – само тук в нас се появява свободата на избора. Но тя е само в това, да изменим своето отношение. А променяйки отношението, ние променяме и своето усещане.
Ако ти искаш да Го разбереш и да станеш такъв, какъвто е Той, то започваш да чувстваш доброто. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС”, че целият ни проблем е само в това, ние да разберем висшето управление.
Ние стоим срещу Природата/Твореца – и към кого можем да проявяваме претенции? Цялата предишна история ние сме се развивали по степените 0-1-2-3, както всяко неживо, растително и животинско, принудени да се развиваме неосъзнато под натиска на страданията или привличането на наслажденията.
Но когато ние достигаме 4-то ниво – сме длъжни да се запознаем с този процес и от него да познаем Изпълняващият всички действия.
Тоест на нас ни е необходимо да се запознаем с Неговата работа, да разберем, какво прави Той, да се обърнем в отдаващи – такива, какъвто е Той. Тогава „по Неговите действия ние ще Го познаем”, А познавайки Го, ние започваме да Го оправдаваме, и ставаме такива, какъвто е Той, тоест издигаме се на неговото ниво.
И всичко това е за сметка на намерението. Това не е просто отношение – благодарение на него ние започваме да опознаваме Твореца и да чувстваме в себе си Неговите действия в техния истински вид.
Когато аз се издигна над своя егоизъм, правя съкращение, екран и отразена светлина, – аз ставам подобен на светлината! Тоест аз започвам да разбирам Неговото истинско отношение към мен.
В обличащата се в мен светлина аз усещам „вкусове” (таамим) – отношението на Твореца към мен: какво Той иска от мен, как Той се отнася към мен. Опознавам Източника, от който идва всичко към мен, и благодарение на това се прилепям към Него. Аз започвам да живея не със своите желания, а с Неговите.
От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010
[29061]