Entries in the '' Категория

Човек с развити „вкусове”

каббалист Михаэль ЛайтманТова е идолопоклонничество – да се мисли, че Творецът може да се измени. Казано е: „Аз своето явяване на АВАЯ не съм променял”.

Творецът е построил неизменна система от закони, висшата светлина пребивава в абсолютен покой”. И желанието също е създадено такова – то само се развива от светлината – и все повече усеща/разкрива себе си, сравнявайки се със светлината.

Светлината въздейства на желанието, влиза в него и преминава през всички негови слоеве: 0-1-2-3. И когато достига 4-то ниво (бхина далет) – само тук в нас се появява свободата на избора. Но тя е само в това, да изменим своето отношение. А променяйки отношението, ние променяме и своето усещане.

Ако ти искаш да Го разбереш и да станеш такъв, какъвто е Той, то започваш да чувстваш доброто. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към ТЕС”, че целият ни проблем е само в това, ние да разберем висшето управление.

Ние стоим срещу Природата/Твореца – и към кого можем да проявяваме претенции? Цялата предишна история ние сме се развивали по степените 0-1-2-3, както всяко неживо, растително и животинско, принудени да се развиваме неосъзнато под натиска на страданията или привличането на наслажденията.

Но когато ние достигаме 4-то ниво – сме длъжни да се запознаем с този процес и от него да познаем Изпълняващият всички действия.

Тоест на нас ни е необходимо да се запознаем с Неговата работа, да разберем, какво прави Той, да се обърнем в отдаващи – такива, какъвто е Той. Тогава „по Неговите действия ние ще Го познаем”, А познавайки Го, ние започваме да Го оправдаваме, и ставаме такива, какъвто е Той, тоест издигаме се на неговото ниво.

И всичко това е за сметка на намерението. Това не е просто отношение – благодарение на него ние започваме да опознаваме Твореца и да чувстваме в себе си Неговите действия в техния истински вид.

Когато аз се издигна над своя егоизъм, правя съкращение, екран и отразена светлина, – аз ставам подобен на светлината! Тоест аз започвам да разбирам Неговото истинско отношение към мен.

В обличащата се в мен светлина аз усещам „вкусове” (таамим) – отношението на Твореца към мен: какво Той иска от мен, как Той се отнася към мен. Опознавам Източника, от който идва всичко към мен, и благодарение на това се прилепям към Него. Аз започвам да живея не със своите желания, а с Неговите.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29061]

Как да обърнем враговете в приятели

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как можем да си представим какво е това „нечисти сили”/клипот?

Отговор: Представи си, че има „добри” хора, които винаги те хвалят и ти дават подаръци, а има „лоши”, които през цялото време те наказват и ти донасят всякакви неприятности.

Сега се пита, кои от тях действително ти носят добро, а кои ти вредят? Всичко зависи от това, каква цел искаш ти да постигнеш.

Тези, които те бият – ти разкриват истината, показвайки ти, че в теб има такива свойства, които са ненавистни за тях. С това те ти показват източника на злото, причината на ненавистта към теб. Ако ти изправиш тази причина, то изведнъж ще видиш как тези враждебни сили стават твои приятели!

Така, какво мислиш, те поначало добри ли са били или лоши? – Видимо, добри!

А тези хора, които само са ти давали подаръци и през цялото време са те хвалили – не са ти дали нищо да поправиш в себе си. Те само са удовлетворявали твоя егоизъм – така, получава се, че те са твои врагове. Нима не е така?

Това е разбираемо, че на всички им се иска да имат около тях „добри” хора, които да ги хвалят – но тези добри хора развалят света! И написано е в книгата „Зоар“, че „цялото тяхно милосърдие е егоистично – заради себе си”.

Необходимо е да обичаме клипот, да ценим Фараона! Всички наши ненавистници указват на нашите неизправени места. И ако ние видим поправките, които можем да направим с тяхна помощ, то трябва да сме им благодарни.

Цялата ни работа е да отгледаме и да възпитаме себе си – това е изясняване на свойствата, които можем да поправим, и да растем за сметка на егото.

Ненавистта към клипот – това е детството (малкото състояние/”катнут”)! Трябва да видим техният източник – защото висшата светлина идва чрез тях, през нашите повредени желания, и ни показва тези неизправности отстрани, във вид на външни, нечисти сили, клипот. Това се нарича „видими пороци”.

А всъщност аз гледам себе си в огледалото и виждам своето лице, което не ми харесва! Така кого да виня, огледалото или самия себе си? Клипа е нашето огледало. Всички пороци, които ни показва тя – се намират вътре в нас (както и целият свят, който ние виждаме наоколо).

Всички катастрофи и проблеми, с които се сблъскваме, от малките и до най-големите – това е проекция на нашите вътрешни свойства.

Затова без клипот е невъзможно! Ние нищо не бихме постигнали, нищо не бихме чувствали, нищо не бихме различавали. От къде щяхме да започнем нашето поправяне, ако не от клипот?

Невъзможно е да поправим порока, ако не разкрием неговата причина. А ролята на клипот е да ни покажат нашите неизправности. Това е най-необходимото за нас! Ние знаем, че да достигнем до плода можем само през кората.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

[28948]

Жив разум или компютър?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо му е потрябвало на Твореца такъв сложен процес на поправяне на творението, за да може творението да действа само – нима не е трябвало веднага да бъде направено поправено?

Отговор: На Твореца не са му нужни нашите действия – на Него му е нужно да разбереш нещичко и сам да се придвижваш, докато не достигнеш целта.

Творецът така е създал всичко – от раз, а цялото разпространение на световете отгоре надолу и обратния подем нагоре, са нужни само на тебе! Творецът не може от раз да ти даде всичко, което в крайна сметка ще получиш.

На теб ти трябва да преминеш през всички стадии: 0-1-2-3-4, докато не започнеш да възприемаш, да разбираш и да станеш такъв, както и Той.

Постижение означава знание на явленията „в корена“ и неговите следствия. Ти трябва да постигнеш цялото творение, в целия комплекс, а това може да стане само постепенно, учейки се на противоположностите на всяка крачка, през цялото време разкривайки отначало недостатък, а след това напълване, разбиране / неразбиране, лошо усещане / добро. Само така се строят в тебе струните на душата, иначе не бива.

Разбирам, че искаш всичко веднага, но така не може. Нима може да се вземе малко дете и за един ден да направим от него професор?

Мъдрец е този, който през целия живот е наблюдавал неговото устройство, как едно се е развивало от друго, как всичко е свързано с другите, постепенно е поумнявал, за да стане накрая мъдър!

А ако от веднъж му се набие в главата цялата тази информация, то това ще бъде просто „компютър“, работещ по заложена в него програма. Но ако тази информация постепенно, поетапно се отпечатва в материала, който усеща добро и зло, истина и лъжа, пустота и напълване, то ще се получи жив „разум“, а не компютър.

Това е цялата разлика! Защото той ще узнае разликата между светлината и тъмнината, той ще се научи на това, в него ще се появи желание, той самият ще знае какво иска да разбере и да почувства!

Всяка порция данни, която ти зареждаш в компютъра, трябва да предшества неговото желание, за да пожелае той самият да я получи, да знае какви празнини и неразбирания трябва да напълни. Компютъра трябва сам да реагира! И тогава ще се превърне в човек…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[28877]

Дърво с вкус на ябълка

каббалист Михаэль Лайтман„Святост“ / отдаване се крие зад „нечистите сили“ / клипот. За да я достигнем, трябва да ги преодолеем – а за това трябва да стана умен, разбиращ, чувствителен, силен.

Ако имаш инструментите (келим) за работа с това, което се крие вътре в кожата (клипа), то ти можеш през нея да се добереш до плода.

До грехопадението на Адам не е имало нечисти сили, „кожа“, клипот. Казват, че цялото дърво имало вкус на ябълка! Вкусваш от ствола, а той е сладък като ябълка, точно същия вкус… Това е знак, че е невъзможно да бъде намерено гнило място, нуждаещо се от поправяне!

Затова на Адам му се е наложило да съгреши, т.е. да разкрие греха. Тъй като греха вече е съществувал. Ние не създаваме нищо ново, а само разкриваме разликата между „възникнало от нищото“ (еш ми-аин) и „винаги съществуващото“ (еш ми еш), творение и Творец, на цялата дълбина на последното четвърто ниво.

Това е разлика между това да бъдеш животно или да бъдеш човек! Именно това ни показват клипот.

Това се нарича „помощ против тебе“. Само помисли, някой стои направо срещу тебе и постоянно ти помага, абсолютно във всичко!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

 [28943]

Когато невъзможното стане възможно

Въпрос: Има ли връзка между света Ацилут и света Адам Кадмон (АК), след разбиването на света Никудим?

Отговор: Нямаме никаква връзка със света Адам Кадмон, защото той се отнася към Първото Съкращаване.

Ние не можем да го усетим, неспособни сме да разберем на какъв принцип съществува и работи. Това е разум, усещания и разчети, които не можем да постигнем и ще го направим едва след пълното си поправяне.

Например, нека допуснем, че твоят котарак те гледа. Той не разбира за какво мислиш. Малко чувства настроението и състоянието ти, защото животното, което зависи от теб има някаква представа за теб, като за стопанин. Но твоите мисли, разчети и желания никога няма да може да разбере.

По същия начин, не можем да разберем и света Адам Кадмон. Петте парцуфим на АК са по-високо от нашето постижение. ГАР (първите три парцуфим) на света Ацилут, също се наричат непознаваеми – ние не ги постигаме.

Само, започвайки от пълното поправяне (Гмар Тикун) и нататък, когато се съединят всички келим/желания, ще можем да постигнем това. Първо ще поправим АХАП де-алия (АХАП на издигането), ще поправим ЕЛЕ, които ще се издигнат и съединят в името ЕЛОХИМ, в пълната Бина.

А после, в заключителното действие на процеса на поправяне „Рав паалим умекабциел”, когато светлината, идваща свише в света Ацилут се спусне до парса, и към Ацилут се присъединят всички разбити желания, тогава светът Ацилут ще се разпространи и под парса, до края на света АК (Сиюм Галгалта), както е казано: „И нозете му ще стъпят на Маслиновата планина”. Тогава ще можем да се съединим с десетте пълни изначални сфирот на Адам Кадмон.

Защото целият процес на разпространяване на световете и нашето поправяне е предназначен, за да се напълни първия парцуф Галгалта. Само тогава ще постигнем петте парцуфим на Адам Кадмон и ще влезем с тях в кръга на безкрайноста.

Тогава линията (йошер) и кръговете (игулим) ще се изравнят помежду си. Всичко, което е било в кръга ще приеме формата на линия и няма да има разлика между линията и кръга.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 07.12.2010

[29045]

Ние не съществуваме в духовното!

Творецът преднамерено заплита своето управление над нас така, че не можем разберем, къде е началото и къде – краят. Като че ли Той изобщо не съществува!

Но ако сега, Той ми се разкрие, то моето „Аз“ няма да съществува. Нали всичко извършва и на 100% управлява Той?

Трудно ни е да разберем факта, че в духовното измерение ние, такива егоистични, каквито сме сега – не съществуваме! Моята личност започва да се проявява само тогава, когато започна да Му се противопоставям. Моята духовна реалност започва от Фараона, от когото трябва да взема цялата негова мощ. Това означава да се противопоставя на Твореца. А иначе, как ще порасна?

Впоследствие, въз основа на противопоставянето, аз ще придобия формата на Твореца, но това става в съответствии с онова, което аз самият съм планирал – след като съм проверил, изяснил и решил, че именно това ми е необходимо и си струва да направя.

За тази цел, трябва да включа в себе си двете противоположности: тъмнината и светлината заедно. Иначе, няма да стана самостоятелен. Ето защо, Творецът малко по малко ни пробужда, като ни изпраща всякакви проблеми, за да съумеем  правилно да се насочим.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29018]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Игра на отдаване

Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Моят принос

Въпрос: Какво мога да дам на групата по време на обучението?

Отговор: Своето участие, стремежа към целта, колкото се може по-силно. Това е и силата на поръчителството, с която укрепваме групата.

И особено по време на обучението, когато можем да се обединим и да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

От урока по книгата“ Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29031]

Нека сърцето чука на Твореца

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Добро, превръщащо се в зло

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.44: … Разбирането на управлението на Твореца има за причина цялото благо, а неразбирането – причината за цялото зло.

И се получава, че това е полюс, около който се въртят хората, към наказание или към милост.

Ние не разбираме управлението на Твореца, на нас не ни е ясно как Той се отнася към нас. Затова ние през цялото време като че ли искаме от Него: „Е, къде си Ти, добър и творящ добро?“ И какво получаваме в отговор: „Аз съм добър и през цялото време ви нося добро, но какво правите вие с това?!

Вие вземате цялото добро, което Аз ви изпращам, превръщате го в зло и вместо светлина и топла любов, получавате пламъка на пожарите. Вие сте тези, които не обличате светлината Хохма в светлината Хасадим и вместо неговото светене в светлината Хасадим към вас идва разрушителния огън“.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29010]

Защо да се съпротивляваме на добрите прегръдки

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Не се страхувай да се преобърнеш с главата надолу

Въпрос:  Защо между духовните обекти има такава голяма разлика, че ниският винаги е много по-зле от горния?

Отговор: Ниският парцуф не е просто по-малък от горния – той е по-зле от него абсолютно във всичко, обратен е на него, защото в духовната стълба всички стъпала са противоположни едно на друго.

Висшият не е просто мъничко по-умен, повече разбиращ и чувстващ. Както в четирите стадия на пряката светлина: първият стадий (бхина алеф) е абсолютно противоположен на втория (бхине бет) – и относно желанията/ келим, и относно световете.

И точно така, третият стадий (бхина гимел) е обратен на бхина бет. Няма такива последователни стъпала, които малко да се различават едно от друго – те са винаги във всичко противоположни.

Ние не чувстваме това в нашия материален свят – нашето егоистично желание просто расте и расте, ставайки все по-умно – и за нас всичко тук е разбираемо.

Но в духовното висшият е обратен на предишното ниво до такава степен, че те не са способни да се разберат един друг. Това се отнася дори за съседни стъпала, като вече не говоря за тези, между които има междина.

Затова когато четем текст, написан от кабалист, единственото, което може да се направи – това е да молим за своето поправяне (да издигнем МА”Н). И моето обяснение също е предназначено само за да ви насочи към това.

Всички изучавани от нас премъдрости ни помагат само в това да сформират апел към Твореца, поради това, че да се издигнеш от стъпало на стъпало може само при условие, че висшата светлина ще ни преобърне ”от главата – на крака” или ”от краката – на глава” – всеки път, извършвайки пълно преобръщане.

Така става издигането по духовните стъпала, както при зародиша, който преди раждането преобръща главата надолу – и тогава той може да излезе.

А когато се ражда/ излиза, той отново преобръща главата нагоре – вече на следващата степен. Но междината между степените преодолява именно с това, че се преобръща с главата надолу.

Не трябва да получи следваща степен, ако напълно не се е освободил от предишната.

”Главата надолу” – това означава опустошаване от цялата светлина в момента на раждането.

Не е възможно да получи светлината Руах, ако не се освободил от цялата светлина Нефеш, защото те са противоположни една на друга.

От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28880]

Няма такова нещо като физическа умора

Въпрос: С какво да се окуражавам в учението, ако не усещам Твореца, а Шхина лежи в прахта…?

Отговор: Трябва да издигнем Шхина от прахта – именно за това и пишат кабалистите …

Да допуснем, че се усеща огромна физическа умора, човек се чувства без сили, не може да се съсредоточи на урока. Но това действително ли е физическа умора или душевна?

И това е много просто да се изясни. Отиди в групата, която цялата гори от вдъхновение, бъди сред другарите: поседете заедно, попейте, направете обща трапеза – а след това се погледни, заспал ли си там или не.

Ако не си заспал, следователно, причината не е във физическата умора, а само във външното въздействие.

Няма физическа умора –  всичко това са  духовни сили! Рабаш дава пример: човек не може да стане за урок, защото е много изморен, но ако го разбудят посред нощ и му кажат, че в дома му има пожар – той веднага ще скочи, а няма да отговори: почакайте, аз спя, върнете се сутринта.

Тоест, всичко се определя от важността, която ние влагаме в това.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 06.12.2010

[28963]

Ако сърцето не се отваря

Въпрос: Как трябва да работя с вяра над знанието ако сърцето не се отваря?

Отговор: Трябва да си търпелив. Това е трудна работа, която вършим в Египетското робство, когато продължаваме да строим нови „пирамиди”, полагайки огромни усилия докато сърцето изведнъж не започне да чувства. И в тази работа разпространението на Кабала помага много; тя е в помощ на самия човек. Колкото повече инвестира в другите, дори мотивите да са егоистични, толкова по-бързо той почва да усеща как сърцето се разкрива.

Виждам това в много хора, които полагат много усилия в ученето, но не се включват в разпространението на Кабала. Не е достатъчно само да се учи и да се стои в групата. Сърцето няма да се отвори! Всеки трябва да открие за себе си някаква работа, без значение колко незначителна е тя, за да я превърне в постоянна грижа, така че да знае – „Това аз отдавам за другите, чрез мен мъдростта се разпространява”.

Това е магически инструмент, както показва опитът ми. Онзи който разпространява напредва много по-бързо. Затова аз я препоръчвам на всички.

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010 г.

[28501]

Oт египетска тъмнина в светлина

Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей и прочее са състояния в развитието на душата. Всеки път се разкрива нова сила в душата и започва да направлява развитието и всичко, което го съпътства.

Новата сила е винаги желание за получаване и желание за отдаване. Но развитието е постепенно – един период следва друг. Докато завърша единия етап на развитие, аз не зная какъв ще бъде следващият.

След седем сити години, аз не знам какво са седемте гладни години. Изглежда ми, че аз напредвам и че ще вляза в духовния свят по същия начин. Изведнъж вместо духовен свят – бум! – египетската тъмнина се спуска. Също така аз не знам, че внезапно излизам от египетската тъмнина – ужасната, черна като катран тъмнина, когато моите желания нямат напълване нито от обкръжаващата, нито от вътрешната светлина – и достигам до светлината.

Развитието настъпва поетапно. Ние просто трябва да знаем как да напреднем, но всяко разкритие е изненада, пълна изненада.

От програмата „Неделна глава”, 02.12.2010

[28740]

Насмешка или непроменящ се закон?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако замисълът на Твореца е да доведе човека до целта на сътворяването, какво спечели Той от събитията от последния месец в Израел? Какъв е резултата от тях?

Отговор: Аз не смятам да проверявам доколко народът се е променил. Ние действаме във времева ос: имаше състояние преди пожара, след това лумна огъня, който отнесе човешки животи и унищожи гори, а когато всичко свърши, заваля дъжд.

Какво се промени за това време? – Ти започна да си задаваш въпроса:” Защо този дъжд заваля на следващия ден след като пожара беше загасен? Прилича на насмешка…

По време на пожара така чакахме дъжд, така молехме за него и никакъв отговор. А когато нямаше нужда от него, се изля порой и само навреди.  Ние получихме двоен удар.

Случилото се точно съответства на написаното в Тора: ако Израел не са достойни, дъждове ще се пролеят и не на време и не там, където трябва.

Това е закон на  природата. Отгоре се намира светлината, а отдолу – желанието, което трябва да достигне подобие на светлината. Светлината постоянно въздейства върху желанието и желанието през цялото време се променя.

Творецът има само една проста равносметка: двете състояния – началното и крайното трябва да бъдат като едно. На базата на това Той действа. И след като светлината създава четирите стадии на разпространение на пряката светлина, тя започва да развива всичко вътре в тях.

Творецът няма ответни реакции, това е закон, Природа. Какво искаш от него?… Нима ще се доближиш до действащ вулкан и ще го помолиш:” Приятелю, спри за няколко минути, че искам да мина!”?…

Защо, тогава, си мислиш, че Творецът ще отговори на молбите ти? В такъв случай се поклоняваш на идол. Ти мислиш за Него като за звезди, които биха ти донесли късмет, –  все едно с тяхна помощ можеш да промениш съдбата си. Но ти можеш само малко да погледнеш в бъдещето, да го промениш – не е в твоята власт.

От урока по статия „Слугинята, наследяваща своята госпожа“, 07.12.2010

[29064]

Защо обичаме да палим свещи?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ни е приятно, когато в стаята горят свещи?

Отговор: Ние свързваме свещите с топлина, светлина и надежда. Така ги възприемаме в съответствие с нашия духовен корен.

Свещите на Ханука символизират резултата от битката на човека със своето его. Какво в действителност представлява свещта? Това е едно тяло, което съдържа олио, фитил вътре в олиото, а на фитила гори пламък. Всеки един от тези компоненти има значение: тялото е духовния съсъд на кли, олиото символизира светлината хохма, която ни се разкрива, а фитила са изясненията, които правим. Всичко това ни дава пламъка, светлината.

Когато човек направи достатъчно вътрешни изяснения, води война със своето его, желае да се издигне над него, да бъде независим от егоистичния подход, в който всички действия са насочени единствено към напълване на себе си, когато той желае да се избави от егоистичната природа, това се нарича „войната на Макавеите срещу Гърците”.

На иврит Макавеите се наричат Макабим, което е абревиатура на фразата: „Тези, които отиват при Твореца, последвайте ме”.  Всъщност ние се отделяме от „Гърците” вътре в нас – рационалното мислене, егоистичното желание за наслаждение – и малко се повдигаме над всичко земно, за да отдаваме и обичаме ближния си. Нивото на Бина означава: „Не прави на другия това, което ненавиждаш”.

С други думи свещта е добро нещо, красив символ на духовната природа. Затова се чувстваме толко добре и комфортно, когато тя гори.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28706]

Външна и вътрешна сфера на влияние

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек не може да избегне влиянието на обкръжението, което го възвишава или омаловажава. Невъзможно е да се противопоставя, ако съм важен сам за себе си.

Ако не желая да се съглася с това мнение, тогава трябва да изградя нов образ около себе си, такъв който ще бъде важен за мен. В този случай, аз ще оценявам всичко по отношение на него: ако съм бил порицан или похвален, но най-вече, ще проверя дали това е полезно или вредно за този образ. И тогава нека да ме ругаят, но ако този образ печели от това, помага ми да го достигна и да се приближа по-близо до него, то аз се чувствам добре.

Ако съм бил наруган от хора, които са били важни за мен, тогава аз ценя тяхното мнение. Но, ако ги считам за врагове, тогава колкото повече те ме ругаят, толкова повече се убеждавам, че съм прав. Аз съм радостен, че те критикуват моя път. В този случай най-страшното проклятие може да ми прозвучи като благословия.

Да кажем, че си наруган от Фараона – това е чудесно, защото той е противоположен на Твореца – всичко зависи от това, под кое влияние ти избираш да си. Следва, че аз трябва да остана само под влиянието на моето обкръжение, което съм избрал за своето духовно развитие. Аз трябва да бъда много съчувствен към него, след като то ми помага – така се насочвам към правилната посока.

Когато влезна в такова обкръжение, неговото мнение става свято за мен. Аз приемам всичките му ценности и живея според тях, вместо тези, които са ме напълвали преди.

Ако искам да получа разума на висшия, Твореца, вместо своя собствен, тогава аз разкривам целия бъдещ свят в главата (рош) на групата, в техните желания. Аз нямам нищо друго – те са имено това кли, в което получавам бъдещия свят. Затова общото мнение на групата и нейните ценности стават най-важните за мен.

Всъщност аз никога не ще разкрия най-мъничките частици на духовния свят, освен ако не изляза извън себе си и разменя моята глава за общата глава и сърце на групата. В тях лежи моят единствен избор и шанс да достигна духовното.

Нужно е да бъдеш съчувствен към техния разум и сърце, и да продължаваш да търсиш, къде е истинското обкръжение. В резултат, ти изведнъж ще разбереш, че всичко се намира в тях, въпреки че те самите не го осъзнават. Имено към тази група ти трябва да анулираш себе си и там ще намериш целия свят на Безкрайността.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28504]