Entries in the '' Category

Ще видите вие – и никой друг

Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010

[28935]

Пожарът е в душата

Въпрос: Ако цялата отговорност за целия свят лежи върху онези, които имат точка в сърцето, то защо, например, пожарът беше на север в Израел, при другите, а не в моя дом?

Отговор: Ние сега се намираме в период на подготовка за практическа духовна работа, която започва с влизането в усещане на висшия свят, с пребиваването там.

И затова няма смисъл да се откъсваш от обучението, загубил в огъня дома и здравето си. Ти на този етап си длъжен бързо да напредваш към практическата работа.

Но после ще разбереш, че тези хора, които сега страдат на материално ниво, останали без домове, тези деца, старци, жени – са части от самия теб, те са ти по-близки от собствените ти деца.

Твоята безчувственост блокира в теб това усещане, но ти тепърва ще откриеш това и ще бъдеш принуден да го включиш в своето изправяне.

А засега – това са като две части на едно тяло: за да излекуваме едната част, страда другата на своето ниво. Но след това те се съединяват заедно и се включват една в друга.

От нас се иска да разберем това и да го прочувстваме не на нивото на материала – а на нивото на духовното осъзнаване. За да почувстваш, че там на север си изгорял ти! А освен това, че от твоята вътрешна работа зависи дали ще приключи тази сложна ситуация.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28889]

Моят подпис под декларацията за отдаване

Въпрос: Какво да правим с другарите, които не се пробуждат? Да проявяваме ли търпение към тях, както към външния свят?

Отговор: Не. В групата сме се подписали под общ договор. Преди, кабалистичните групи са изисквали от новите си членове подпис под устава.

Искаш ли да бъдеш другар? „Другар“ е този, който с всички сили работи за  обединението. Тъй като само чрез обединение ще постигнем целта.

Нямаме възможност да приемаме всеки, който все още не е готов за това и просто разрежда нашите сили, а може би дори ни обърква и отклонява встрани. Както пише Баал  аСулам в статията „Мир“: човек може и да разбира, че не бива да се краде, но не вижда нищо лошо в това, че не отдава.

В духовното, ако ти не даваш на групата това, което трябва да й дадеш, значи крадеш от нея. Затова хората, желаещи да постъпят в групата, трябва да знаят, че се подписват под „декларация за отдаване“, задължават се да внасят своя принос  и да отдават всички свои сили за единството.

В противен случай, за него няма място в групата. Нека си седи в къщи пред телевизора.

Необходимо е това да се разбере, и групата трябва да го изисква от всички, и от всеки. Тъй като без обединение, ние нищо няма да постигнем.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.12.2010

[28902]

Хилядолетна драма с щастлив край

За какво е била необходима цялата тази житейска драма – да излезе Исраел от Вавилон, отделяйки се от цялото човечество, да се издигне на духовно ниво, да построи Първия и Втория Храм, а после да се разбие и падне в клипот?

И всичко било, за да бъде взета отгоре  и донесена долу  на душите малко висша светлина – във вид на миниатюрни искри. Това са искри от разбиването и затова, те могат да се намират вътре в егото, според закона за подобие на свойствата.

А ако искрата се намира вътре в егото, тя може да издигне молба, МА”Н през групата, която насочва тази молба към Твореца. И от Твореца, в отговор ще дойде светлина, връщаща към източника и ще направи поправяне!

В самата искра няма какво да се поправя, но светлината ще поправи връзката й с другите души така, че желанието за наслаждаване също да участва в нея. И по малко, човек се свързва с останалите, душите започват да се съединяват обратно в една душа.

И целият този процес бил преминат от групата, наречена Исраел, за да се поправят всички останали души. Иначе било невъзможно да бъде поправен Вавилон – в него нямало духовни искри.

И така, човечеството някога се разделило на две групи – едната тръгнала да постига духовния свят, а после се върнала – разбила се и паднала обратно в материалния свят. Но донесла със себе си искри от разбиването и две хиляди години тези две групи се „варили” заедно, смесвали се. И този срок бил предварително определен. Сега, той е вече завършен, а какво да правим по-нататък?

Сега трябва да се изяснят всички условия за поправянето – и на духовно ниво, и на материално. Затова човечеството навлиза във всеобща криза и се разкрива методиката за нейното поправяне – науката кабала.

И всичко това, ние можем да почувстрваме само, защото в нас съществуват искрите от разбиването!

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 06.12.2010

[28968]

Да отдаваш означава да напълваш желанията на другите

Въпрос: Мога да разбера как се отдава в материалния свят (като се помага доброволно на хората), но не разбирам как може да се отдава в духовното?

Отговор: А аз, напротив – не разбирам как можеш да отдаваш в материалния свят. В него извършваш всички свои действия, защото ти става добре, а това не се смята за отдаване.

В духовния свят отдаващ е този, който се издига над всички егоистични сметки, над своето его, над собствените си желания, и тогава придобива нова сила, която няма. И с нейна помощ, вече може да отдава без каквато и да е обратна връзка със своето желание.

Сега всички твои действия, свързани с отдаването, се основават на егоистични сметки: трябва да се запази света и екологията, необходимо е да се помогне на болните хора, защото те боли сърцето като гледаш техните страдания или защото, не дай си Боже, ако утре ти се разболееш, на теб също ще помогнат. Но това не се нарича отдаване, а обикновена егоистична пресметливост.

По природа сме създадени от такъв материал, на който, като на двигател, му трябва «гориво». Ако желаеш да отдам или да направя нещо – тогава ще трябва да ме снабдиш с „гориво“, иначе няма да мога да направя нито едно движение.

В нашия живот такива действия характеризират човека като даващ – като добър човек, с добро сърце. Но при духовната проверка, всички ние сме егоисти. Всичко, което правя в нашия свят със своето желание за наслаждаване – това са действия, насочени към себенапълване. И тогава чувствам света и себе си такъв, какъвто всички ние го чувстваме.

А в духовния свят откривам как мога да отдавам на другите, т.е. да започна да усещам желанията на другите като свои. Работя, за да напълня техните желания, и чувствам всичко, което се намира извън мен. Ако сега чувствам всичко, което влиза в мен, то в духовния свят чувствам всичко, което се намира извън мен, в чуждите желания. Но това е възможно само при създаването на свойството отдаване в мен, с помощта на висшата светлина!

Затова правилото „възлюби ближния като себе си“ е условие или формула за усещането на всичко, което се намира отвън, т.е. за духовното усещане.

Материалният свят и духовният свят са просто два вида възприемане на реалността: или поглъщане в себе си, или излизане навън за отдаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 30.11.2010

[28724]

Няма да надделееш в спора с Твореца

Въпрос: Много искам целият този свят да се събуди. Как да се постигне това?

Отговор: Ти не можеш да излезеш от рамките на онова, което разкрива днес общата система за поправяне на душите. А тя разкрива много. Въпросът е, в каква степен можем да повлияем на това?

Светът, все още не чувства потребност от кабала, не свързва случващото се със своето поправяне. Човек не иска това. Когато с мен се случи нещо лошо, аз търся виновни и никога не виня себе си. Това е естествено за егоизма и по тази причина, винаги обръщаме гръб на поправянето.

В тези условия, ние трябва да правим всичко възможно, а към невъзможното да прокараме пътечка, по която да минат следващите поколения. Творецът ти разкрива място за работа и в този спор не можеш да надделееш.

Светът не се пробужда с темпото, с което ни се иска. Творецът има други планове. Защото впечатленията, които се отпечатват в душите по пътя на развитието, трябва да проникнат много дълбоко. А това изисква време.

На нас ни се иска да се хвърлим напред, но запознавайки се с устройството на душата разбираме, че между двете й състояния има милиони действия в желанието.

Понякога, компютърът се забавя за половин минута и ти вече си готов да избухнеш. Но той изпълнява програмирани команди и тук няма какво да се направи – налага се да чакаш.

И все пак, с времето, процесът се ускорява. Някога, по половин час зареждахме от интернет една проста програма, а сега сваляме цели филми за минути.

При всички случаи, нужно е търпение – вече страшно много действия трябва да се осъществят в общото желание на Шхина. Нашата припряност произтича от неразбирането на важността и необходимостта на всеки от нас.

Затова, ние просто даваме „газ до дупка”, даваме на света колкото може повече, независимо от реакцията му. Тя не зависи от нас. Светът има свое темпо на напредване. Какви усилия само е положил Баал аСулам и едва 60 – 70 години след неговите отчаяни призиви, нещо започва да се пробужда.

Ние не виждаме цялата дълбочина на егоизма, който се приближава към поправянето. Трябва добре да оценим своите скромни сили, за да ги използваме в разпространението с максимална ефективност. Иначе, думите ни ще минат покрай ушите на хората и няма да предизвикат нищо в тях.

Говорил съм за това с Рабаш и с други кабалисти, които посещавахме. Виждал съм, че те вътрешно горят, и в същото време са изпълнени с търпение. Те биха били много радостни „да тръгнат в атака”, но какво да направиш с дете, което си играе със своите играчки? Необходимо му е време, за да се развие.

Затова, трябва още повече да работим вътре, помежду си. Тогава ще можем да предадем на света пробуждането чрез вътрешната мрежа на душите, и на хората няма да им се налага да включват телевизора или да ходят на въвеждащи лекции.

Задействай цялото си желание за изграждане на правилна връзка в групата, както са го правили кабалистите в миналото.

А за аудиторията, освобождавай необходимите знания на малки порции – в зависимост от готовността. Храни я с лъжичка, като малко дете.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28918]

Целият свят е с теб

Въпрос: Ако в духовния свят цялата реалност се намира в мен, тогава излиза, че аз съществувам сам. Това ме кара да се страхувам, тъй като никой не иска да бъде сам в света.

Отговор: Не се вълнувай, ние се намираме в теб! В духовния свят, аз откривам, че цялото творение се намира в мен, но това не е пречка всеки от нас да се чувства по този начин, тъй като всеки се състои от всички.

Затова се наричам Адам (Човек) – подобен (доме) на Твореца – същото чувстваш  и ти, и всеки от нашите другари.

Ако започнеш да получаваш силите на връзката като свои, тогава ще почувстваш другарите си като свои неразделни части. Това е много повече от твоето настоящо състояние, защото именно сега си сам – заобикалят те егоисти, на които си напълно безразличен.

А в зависимост от нашето духовно напредване и взаимно включване един  в друг, всеки чувства, че с него е целият свят, напълнен от Твореца. Творецът трябва да запълни пространството помежду ни така, че да се свържем в едно цяло чрез мислите, желанията и намеренията. Тогава ти не си сам!

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[28687]

Тема : Духовна работа, Духовна работа в група, Обща душа „Адам“

Кожата защитава плода

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че „Кожата (клипа) съхранява плода”. Тези „нечисти сили” / клипа обкръжават кли / плода от всички страни и го защитават от външния свят.

Но е непонятно, тъй като в картината на мирозданието, нашият свят е обкръжен от повече висши светове, та от кого тази обвивка ни защитава – от висшето?

Тя ни защитава от двете страни: и от висшата светлина, която не можем да получим и от самия себе си, като не ни позволява да излезем на повърхността.

Но ако човек, намиращ се в този свят, способен да постигне такова желание, което пробива тази черупка и излиза през нея във висшия свят – моля! Клипа ме предпазва и ми дава такова съпротивление, против което натрупвам достатъчна сила, за да оцелея и да живея във висшия свят. По-нататък…

А от друга страна, тя ме предпазва от силното въздействие на висшия свят, за да мога живеейки в нисшия свят, да не го чувствам – иначе той може да ми навреди.

Това, с което се храни висшия е отрова за нисшия. За него това е светлина на отдаването, а аз като я видя, веднага ще избягам, толкова ще ми е ненавистна. Не мога пред тях да устоя, тази светлина ми се струва страшна тъмнина.

Помните ли каква тъмнина и отблъскване усетихте първия ден на конгреса? Какво беше това? – Само леко прикосновение към светлината на отдаване. Разкри ни се малко от светлината – а ние я усетихме като нещо отблъскващо, тъмно, хладно и помислихме: «Не, каквото и да е друго, само това не!»

Но защо?! Защото Той е отдаващ, а аз получаващ. Фараона стои пряко срещу Твореца, и в Египет я има цялата светлина, но я усещаме като египетска тъмнина…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 05.12.2010

[28786]

Къде в картината на мирозданието се намира този свят?

каббалист Михаэль ЛайтманНашият свят се намира по-долу от централната точка на цялото мироздание – Малхут, точно под края на линията на разпространяване на светлината, простираща се от Безкрайността (Кав Ейн Соф), която го „докосва и не докосва”.

Тоест тя ни предава малка искрица светлина, за да можем някак да си го представяме и да съществуваме. Тази искра се нарича „тънка свещ” (нер дакик).

Но всъщност, относно духовния свят, целият този свят, усещан от нас сега – не съществува! В картината на мирозданието тази точка също е духовна, а не материална, както си я представяме сега.

Всички последващи 125 духовни степени, по които аз се издигам до Света на Безкрайността, след моето изкачване изчезват.

Но те не са моя илюзия, а само се обединяват заедно, завивайки се подобно на килим, и остават вътре в мен – както целия минал опит на детето, което е пораснало и е станало възрастен. То може да си спомня своето детство и затова да разбира другите деца.

Как иначе бих могъл да разбера двугодишния си внук? Това е възможно само защото и аз някога съм бил малък. И въпреки че не помня себе си на две години, вътре в мен съществува това детско състояние, целият този „парцуф на 2-годишен”.

Ако го нямаше него, аз нямаше да знам как да се приближа към малкото дете от висотата на своите 60 години. Аз бих го канил да изучава Зоар и не бих разбирал какво още му трябва.

Но така сме устроени свише, като компютър, включващ всички тези програми, и работим въз основа на заложените данни, образите, които пробуждаме, избираме от своя архив/запаси.

Но реалността, която сега се разстила пред очите ни – това е съвършена илюзия. Защото тя се проецира в нашето егоистично желание, а самото това егоистично желание е илюзия, то не съществува!

Не съществува желание да се насладя заради себе си, то е изчезнало при Първото съкращаване (Цимцум Алеф)! И дори преди това егоистичното намерение не е било истинско, защото в момента, в който се е пробудило, е било съкратено.

А за да извърша престъпление, трябва да го повторя. Първия път ти само усещаш вкуса на удоволствието, който не си познавал преди това. Ако втория път вече съзнателно решаваш, че ще го усетиш – тогава това се нарича грях.

Затова получаването до Цимцум Алеф не се счита за престъпление – в момента, в който творението го е почувствало, то незабавно му се е възпротивило.

В кабала „нашата земя” означава желание да се насладиш заради себе си („арец”/ земя от думата „рацон”/желание). Така, съществува ли земното кълбо или не съществува? Моето желание ми рисува така това земно кълбо.

Не че то самото съществува – а неговата картина съществува в моето желание. А доколкото това желание е егоистично, то в духовния свят то не съществува! И затова целият този свят е въображаем. Той ми е даден като илюзия, за да мога от него сам да започна да се раждам в духовното.

Творецът иска да се построим точно такива като Него – но откъде да започнем? Ние започваме от кръглата нула, по същия начин, по който Творецът е започнал от „нищо” („еш ми аин”). Тоест аз започвам от нулевата точка, без още да се намирам в духовния свят.

И всяка моя нова духовна степен трябва да започва оттук, в този въображаем свят, извън духовния: 1-а, 2-ра, 3-а и така до 125-тата (Помните ли как раби Шимон преди да се издигне на последната степен, се е почувствал като Шимон, продавач от пазара).

Тоест ние всеки път се издигаме от „тази земя”, от това желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 05.12.2010

[28789]

Всички опити ще послужат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На урока ние строим намерение и се опитваме да се обединим. Може ли да се каже, че отправяме МАН, молба за изправяне?

Отговор: Това зависи от нашето желание, от потребността (хисарон). Човек може да отправи МАН само въз основа на желанието, получено от групата, от стремежа на другарите, с които иска да се обедини.

Той чувства, че е отделен от тях със стена. Тя трябва да бъде преодоляна на всяка цена, но той вижда ,че няма сили да направи това. И въпреки всичко е длъжен.

Тогава от него излиза вик, който достига до „вратата на сълзите”. Мощният порив за обединяване и ясното разбиране на собствената неспособност, безпомощност, пораждат желание, което се нарича МАН.

Човек се обръща към Твореца само тогава, когато всички останали възможности са изчерпани и повече няма към кого да се обърне.

До такова искане не се идва от първи опит. Трябва да се опитва отново и отново. Пример за това, груб, но верен, е половият акт. Движението навътре-навън Зоар сравнява с духовните атаки, когато човекът търси път към духовния зивуг.

Баал аСулам пише за това в Писмо 19: „Единението с Твореца и Неговата Шхина, които човек предизвиква, пълнейки своята чаша с мечтание и тъга, наистина е подобно на земното съвкупление (долния зивуг), предизвикващ раждането на земното тяло, което също задължително се случва от предварителна причина, тоест напрежение, другояче казано, известна степен на затишие и тъга, наричана на земен език твърдост, когато и семето ще бъде за благо, защото се изстрелва като стрела…”

Трябва да се опитва още и още, преглеждайки собствените си желания, търсейки недостигащите, прониквайки в желанията на другарите. Всичко това води до нужното напрежение (кишуй) – човек усеща тежестта, твърдостта (кóши), която се крие тук. В духовното нещата съвсем не са така прости, както в материалния свят.

В крайна сметка човек се сдобива с точката на сплотяването, единството. До там го водят многочислените опити, нито един от който не се губи напразно. Така че да си представяш своята работа в различни форми – всичко ще послужи.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 05.12.2010

[28759]

Радост от вярата в Учителя

каббалист Михаэль Лайтман 0-РабашИма и такива състояния, когато ученика си мисли, че е по-умен от Учителя, че някои неща ги разбира по-добре, че може да има свое мнение за вътрешна работа.

Той просто забравя, че «грешките на мъдреците са съзидателни, а съзиданието на младите – разрушителни». На ученика му се струва, че от рационална гледна точка той е прав, а Учителя в много съотношения греши, е, че просто не е достатъчно информиран.

Но духовното се отличава от материалното и човек, който се намира в духовното не може да греши. И още повече… Дори ако днес ти се струва, че Учителя греши, в перспектива не е така. Така малкото дете си мисли, че шивача хаби тъканта като я реже на части, а който разбира, че от това трябва да се получи дреха, мисли: «Ами какво да го правиш, дете!»

Който иска да се придвижва, трябва да върви с вяра над знанието, независимо, че вижда грешки в действията на Учителя, тъй като всяка природа е разделена на степени и този, който се намира на по-висока степен, навярно постъпва правилно. А видимите грешки на Учителя – са твои грешки!

Затова ни е нужна Вяра – което означава, че работя не с разума си, а с разума на висшия. Аз анулирам себе си пред него и с радост приемам това, но когато се повдигам на по-високата степен аз разкривам, че това е правда.

Всичко зависи от това, готов ли е човек да го приеме. Това укрепва някои хора, защото разбират, че то е добър знак и трябва да се съгласят с висшето управление, а други не могат да се справят с егоизма си и се отделят от пътя към целта. Така е казано: «Там където праведника върви напред, грешника върви назад».

Невъзможно е да се премине на по-висша степен, ако не я приемем с вяра над знанието по отношение на учителя и групата. Приемам всичко, което има в тях, като отменям себе си – това се нарича да бъда «хафец хесед», без да искам нищо за себе си – това е първото поправяне. От най-ниската до най-високата ти си длъжен да се придвижваш, придобивайки нивото „хафец хесед“ по отношение на висшата степен. Това се нарича придвижване чрез вяра над знанието.

Признак на вярата е радостта! Ти си «доволен от своето участие» и искаш само да се съгласиш с учителя, с групата и Твореца, нищо повече! Ти си радостен, защото си съгласен с тях, значи ти си достигнал поправяне и можеш да преминеш на по-висока степен. Твоят егоизъм се успокоил и сега си длъжен да получиш допълнителни пречки, за да ги поправиш, за да получиш в тях светлината Хохма, а това е вече много по-сложно. Сега трябва да започнеш да отдаваш, не просто да се съгласиш с учителя и групата, а да работиш с техните желания, вместо с твоето. Твоето желание трябва да служи на техните желания, а то е винаги противоположно! Длъжни сме да преминем няколко вътрешни превратности в собствения ни егоизъм! И затова степента вяра в учителя определя висотата на степента на ученика.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.11.2010

[28730]

Изборът остава, условията стават по-лоши

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако нисшият се намира в тъмнина, откъде ще вземе сили да се издигне нагоре и да получи светлината?

Отговор: Разбира се, че нисшият няма сили за издигане към висшия, но му дават желание. Първото си пробуждане човек получава свише, а след това той трябва сам да го реализира. Казано е: „Творецът полага ръката на човека на добрата съдба и казва: „Вземи това за себе си””.

Ако го изпуснеш, ще ти дадат още един шанс, само че вече в друга форма. Твоите състояния се вземат предвид – но в контекста на свободата на избора. Това означава, че ти си длъжен да отреагираш правилно, а иначе следващия път ситуацията с избора ще бъде „по-агресивна” и вече не така благоприятна.

Ако ти и тогава не разбереш какво се иска от теб, – ще настъпи следващото пробуждане. Защото замисълът на творението трябва да се осъществи. Но условията ще бъдат още по-трудни и неприятни. И така нататък.

Всеки път, когато човек не реализира даденото му свише пробуждане, обстоятелствата за реализацията стават по-лоши.

Ако той не е приел свойството милосърдие (хасадим) и не го е използвал за поправяне, то по отношение на него милосърдието се превръща в сурово свойство на преодоляване (гвурот).

Така че, всичко зависи от нашата чувствителност към случващото се.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 06.12.2010

[28905]

Как работи Бина с душите

Ние изучаваме статията „МИ създал ЕЛЕ”, от „Предисловие на книгата „Зоар””.

В нея се разказва за Бина на света Ацилут. За това, как трите горни сфирот (ГАР или МИ), създали седемте долни сфирот (ЗАТ или ЕЛЕ).

ГАР създал (барá), т.е. извел от себе си навън (бар) своята долна част, АХАП. Спускайки се към Зеир Анпин и Малхут, тя сега може да участва във взаимно включване с душите, които се издигат към Малхут от световете БЕА, желаейки да се поправят и обединят.

Душите молят за сили за обединяване, и не им е нужно нищо, освен това. Те разбират, че по този начин ще придобият кли, в което ще се разкрие Твореца. А освен това разбират, че техните собствени сили не са достатъчни за такова обединяване – че тук е необходима Висшата сила.

И затова, те издигат своето желание към Малхут на света Ацилут, подтиквайки я да се съедини в едно цяло със Зеир Анпин – ЗОН.

Тогава, ЗОН откриват, че в тях се намира долната част на Бина – ЕЛЕ, и тази част ги издига към самата Бина, към МИ.

В резултат, душите, Малхут, Зеир Анпин и двете части на Бина се обединяват горе и там получават силата на светлината – онова свойство, което изцяло цари в горната част на Бина, свойството отдаване. Така МИ създава ЕЛЕ, а след това поправя душите, издигнали се в Бина.

Ако искаме да действаме, следвайки примера, който ни посочва книгата „Зоар”, тогава трябва да се постараем да намерим сред нас желание, потребност да се изкачим до Малхут де-Ацилут, за да се включим в АХАП на Бина.

Такава потребност ще пламне в човека, когато поиска да стане част от групата – защото Малхут на света Ацилут ще разпознае и откликне само на това желание

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28924]

Вглеждайки се в лицата на кабалистите

Въпрос: Ако кабалист, четящ “Учение за десетте сфирот“, изпитва огромно духовно наслаждение, то защо това съвсем не ви личи външно? Защо вие обратно, изглеждате така спокоен?

Отговор: А вие какво искате да видите, какви преживявания на кабалиста, – външни емоции? Разбираемо, ние сме свикнали, на хората външно да им личи какво те преживяват. Но това не е така, когато става въпрос за истинско духовно впечатление.

Работата е в това, че вие за сега все още получавате впечатление от духовното във вид на обкръжаваща светлина, в своите егоистични келим, или само малко просветление във вече готовото въплъщение на Хасадим свише, благодарение на екрана на висшия.

И поради това вие или въобще не чувствате и не разпознавате тази светлина, или я усещате – но като някакво материално наслаждение и затова вашите впечатления могат да се усетят външно.

Но в човек, получаващ духовно наслаждение от отдаването, това външно изобщо не се проявява! Тъй като цялото това огромно наслаждение той приема вътре във въплъщението, създадено от обратната на него сила. И те се възпират един друг – пряката светлина се облича в обратната светлина и в желание, което е съкратено. И затова е съвсем незабележимо външно.

По тази същата причина нормалният човек не усеща духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте сфирот“, 06.12.2010 г.

[28928]

Всички светове стоят на пътя на групата

Желаейки да встъпи в група, да се обедини с нея, – точно там, във взаимовръзката с другарите човек разкрива четирите стадия на разпространение на висшата светлина, десетте сфирот, формите и степените на единството, за които кабалистите говорят.

Колкото по-силно той се споява с желанията на другарите по принципа на любовта към ближния както към самия себе си, толкова повече се проявява в него, светлината напълваща тези желания. Това е и разкриването на Твореца от творението.

Както Баал аСулам пише в предисловие към ТЕС, (п. 155), нужно е да пожелаем да се разкрие изучавания материал, да оживее в нас. Ние изучаваме поправянето на творението, за да открием в тези текстове светлината, да разкрием Твореца, като цел на творението.

Изправление на творението – означава да изправим връзката на човек с обкръжението. На пътя между мен и групата, на линията на връзката между нас лежат всичките светове. И колкото по-високо аз се издигам, толкова по-силно свързан съм с другарите.

Мощта на нашата взаимовръзка съответства на големината на моето включване в групата – и в тази мяра аз разкривам духовната реалност, придобивам съсъда на душата.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 05.12.2010 г.

[28766]

Защо не се е разбил светът Ацилут?

Въпрос: Защо заедно със света Никудим не се е разбил и света Ацилут? Може би в него има защитен механизъм, предотвратяващ разбиването?

Отговор: Точно така! Този механизъм се нарича “поправяне по трите линии“, при който подемът на МА“Н и връзката между получаващите и отдаващи части се осъществява не направо, както в света Никудим, където всичката светлина се спуска в кли/желание и води до разбиване.

В света Ацилут, кли преди всичко подготвя себе си, да се построи в трите линии. Условно то от по-рано се е свързало с висшия, от по-рано знае, какво ще получи.

На него е известна цялата, пълната светлина, която висшият може да даде, цялото ниво (ГА“Р), но то смалява себе си до определени размери, така че да получи само част от тази светлина, и я приема само в отдаващите келим – в Малхут, издигаща се в Бина – по-високо от самия Малхут. По такъв начин светлината се разкрива – и се възприема от низшите.

Тоест, обратно на света Никудим, в света Ацилут има защитен механизъм от две страни: 1. Висшият, даващ на низшия, освобождава само ВАК де-Хохма, само малка порция светлина, 2. низшият, очаквайки да получи тази светлина, от по-рано се свързва с висшия и сам изгражда система, наричана “трите линии“, за да бъде готов да получи дори и част от светлината не направо, а по трите линии.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 05.12.2010 г.

[28772]

Буря около Твореца

Ако висшият парцуф иска да даде нещо на по-нисшия, той се смалява – като майка, която общува с детето си. Тя готви за себе си „храна за възрастни”, а на детето си приготвя специална храна, с определена температура.

Тези допълнителни действия чрез особен механизъм за връзка с нисшия, се наричат „сеарот” /коси/ – от думата „соер” /бушуващ/ или „саара” /буря/.

Защото висшият би искал да даде на по-нисшия всичко, което има, но е принуден да се съкрати и да даде на нисшия съвсем малко – в съответствие с неговото ниво, колкото е в състояние да приеме. И висшият трябва да се погрижи, това напълване да е от полза за нисшия.

Ограничението, силата, с която висшият се сдържа, се нарича „сеарот” /коси/ – в съзвучие с това, че  в него всичко „бушува” /соер/.

Сега само си представете, как страда и бушува Творецът! Защото Неговото желание да дава е огромно – Той иска да ни даде цялото безкрайно поправяне /Гмар Тикун/!

А Той ни гледа и вижда, че няма на кого да даде… Никой нищо не иска да получи. Какво огромно страдание е да гледа на нас, като на бебета, почти умиращи от глад, имайки възможността да ни помогне – да излекува всички наши рани и да ни напълни с благо, но ние не искаме това! Не сме способни да приемем нищо от Него.

И като отзвук от тази буря, която Висшият сдържа, започват да ни влияят нечистите сили – клипот, опитвайки се да ни пробудят и да ни заставят да действаме.

На нас ни се струва, че ни въздействат зли сили – но те се проявяват само в степента, в която  напредваме, забавяйки своето развитие и не давайки на светлината да ни напълни.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.12.2010

[28938]

Предайте моя МАН в Безкрайността!

Въпрос: Казано е в ТЕС (част 8, пункт 4 „Вътрешна светлина“), че нисшите издигат МАН, молба за поправяне, само до своя висш (Елион) и от там до ниво по-високо от висшия (Али Елион). От това следва ли, че има скок на две нива?

Отговор: Не, не може да се издигнеш на ниво по-високо от висшето. Текстът дискутира три нива, за да те предпази от това да си помислиш, че действието е завършено в твоя висш. Висшият издига твоя МАН на ниво по-високо от висшето.

И въпреки че действието не свършва  дори на нивото по-високо от висшия, ние имаме предвид само три нива в Света Ацилут. Това не означава обаче, че всичко свършва с тях.

Нито едно ниво не може да поправи каквото и да било за нисшата степен без да вземе част от Светлината на Безкрайността. Тя трябва да издигне желание, нуждата на нисшия в света на Безкрайността, тъй като такова желание е напълно ново – това е желание да се обедини Малхут и Бина, което не е съществувало, не съществува и няма да се намери дори в Безкрайността.

Желанието трябва да се издигне до Света на Безкрайността, където Малхут на Света на Безкрайността влиза в съединение (Зивуг де акаа) със Светлината на Безкрайността и предава специална светлина, предназначена изключително за този МАН на нисшия.

За да говорим за тази верига обаче вземаме предвид само три степени: нисш, висш и по-висок от висшия.

От урока по „Учение за Десетте сфирот“, 05.12.2010 г.

[28778]

„Прославяне на чудото“ Ханука

Винаги имам някакво отношение към ставащото с мен, към средата ми, към хората, които обичам и към света. Ако присъединя Твореца към това отношение, аз започвам да изяснявам защо това се случва, за кого, кого ще облагодетелства и т.н.

Правейки това, аз се въвличам в истинска война за всяко едно състояние. Ако изясня тези състояния „в знанието“, това се нарича „гръцки подход“, тоест според моя разум, чувства, разбиране и всички мои представи. От друга страна мога да напредвам с „вяра над знанието“ и да търся силата на отдаването, желаейки да видя всичко от тази гледна точка. В този случай не искам да получа знание и разбиране в желанията, които се пробуждат в мен, а искам с помощта на тези желания да изляза от себе си. Искам да изляза навън, да вляза в другите и там да получа цялото знание и напълване с вяра над знанието, вътре в келим на отдаването.

Напълването, което съм способен да получа вътре в себе си се нарича „този свят“. Онова, което мога да получа от вън, излизайки от себе си, се нарича Висш свят. Аз се боря за този подход, който искам да поддържам и това се нарича Войната на макавеите срещу гърците. Гърците са символ на рационалното мислене, което съществува в света, на човешкия разум, научния подход. Макавеите са над това, защото олицетворяват работата на жреците (Коханим), която принадлежи изцяло на отдаването.

Човек винаги трябва да води тази война докато се издигне над бойното поле. В тази война ти имаш „шпиони“, които си изпратил на пазара, т.е. на мястото (желанието), където цари „многовластие“. Сред мислите и желанията ни, някои все още са управлявани от „мнозина“, склонявайки ги ту в една посока, ту в друга заради своя егоизъм. Това продължава, докато само една власт не се издигне над всички желания. Когато това стане, ти напускаш „пазара“ и влизаш в своя „дом“.

„Пазарът“ се превръща в „дом“, а „шпионите“ го напускат, както е написано: „Докато последният крак напусне пазара“. Оставаш насаме с Твореца, заедно с него, в сливане, в твоето желание/дом.

В духовния свят не се местим от едно място на друго. Съществува само едно място/желание. Но ти го променяш, изграждаш го, изменяйки оношението си и така то се превръща от „пазар“ в „къща“, в която запалваш свещ, „прославяйки чудото“ (Персума де ниса).

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010

[28340]