Entries in the '' Category

Пътеводител към Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Освен общото устремление при четенето на кабалистичните текстове, има ли определено намерение към всяка дума?

Отговор: Когато се изкачиш в духовно постижении, ще имаш и общо отношение към текста, и частно отношение към  всяка дума.

Защото ще усещаш какво представлява сама по себе си всяка дума. Ще я съпреживяваш. Ще вървиш заедно с автора, ще изпълняваваш същите действия – и ще видиш, че твоите действия са точно такива, за които говори автора.

Кабалистичната книга – това е книга с инструкции! Ти по пунктове изпълняваш нейните точни указания, – и проверяваш върху себе си описаните в нея резултати – и така се развиваш, поправяйки душата си.

При всяко действие ти получаваш огромно наслаждение – та нали разкриваш Твореца! Във всяко свое действие ти разкриваш допълнителен нюанс на Неговото отношение, някое Негово свойство. Защото ти извършваш действия, уподобявайки се на Него – по начина, по който Той е създал в теб желанието да се насладиш.

И затова е казано: „По Твоите действия ще Те позная”. Всяко твое действие е изключително наслаждение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 06.12.2010

[28931]

Системата е блокирана, въведете парола

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата духовна система се намира в режим на очакване. Всъщност, това е нежив механизъм, който не се нуждае от нищо за себе си. Същото може да се каже и за Твореца, защото Той се явява безпрекословен закон.

Наричайки Го добър, милосърден, отдаващ, аз Му приписвам собствените си усещания. Такъв е Неговият образ в моите очи, а самият Той пребивава над всичко, над постижението.

Съответно, системата на духовните светове е система на неизменните закони. Освен нас в нея  не съществуват други „чувствителни елементи”, които искат нещо, осъзнато да дават и да получават. Към мен все едно е поставена тръба, по която идва светлината. В нейния край  има кранче и аз мога да го отварям – само че не с ръце, а чрез желанието си.

Висшето стъпало не е „добрия чичко”, а програмирано устройство. Обръщайки се с молба към висшето, аз задействам системата. Тя сработва само тогава, когато аз вложа в нея правилно желание, правилния импулс. Тя винаги е в готовност, с други думи, тя е готова да започне да подава светлина, в момента в който „отворя кранчето”. И всъщност, колкото го отворя, такова и налягане ще получа.

Този спирателен кран има „код за достъп”. За да го наберем е нужна правилна, истинска молба. Длъжен съм да разгледам своите желания и намерения, да фокусирам разум и чувство, целия да се приобщя към този „сигнал”, да го пропусна през групата, да го включа в общото желание на приятелите и да го насоча за благото на Твореца.

Когато подберем правилния код, кранчето ще се отвори. Системата очаква правилното въвеждане на данните. Пред нас е нежив механизъм, филтриращ и освобождаващ порции светлина, изобилие, енергии, сили, желания.

Единствената жива част е Малхут на света Ацилут, лежаща по-ниско. Всичко останало оживява единствено доколкото аз влагам в него своя живот, своите стремежи, своята болка.

И затова не трябва да се чака, че нещо ще дойде само свише. Системата работи съобразно с моите желания, с моите команди. Ако обаче аз все още съм неспособен да ги давам, то крещя пред стена, не намирайки Твореца. Той ще се появи тогава, когато аз  успея да го достигна, да го докосна.

От урока по Книгата Зоар. Увод, 05.12.2010

[28763]

Да наблюдаваш живота от десетия етаж

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Да приближим Деня на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата Зоар. Предговор. Статия „Нощта на  невестата”, п.140:

„А всички единения, извършени последователно, едно след друго, разкриващи възходите и отделните, следващи едно след друго стъпала, се събраха сега в едно стъпало на голямото единение-Единство, светещо от края на света и до края.

Затова е казано: ДЕН СЛЕД ДЕН ЩЕ ДОНЕСЕ СНОП, т.е. разкъсването между дните се обръща сега в голямо величие, защото са се превърнали в заслуги. И затова всичко става един велик ден на Твореца!”

Описаните състояния не се появяват с времето, а само в резултат на нашите поправяния. Ние четем, че всеки момент нещо ще се случи. Нищо няма да се случи, ако не го предизвикаме със своите усилия. Винаги има илюзия, че висшите състояния ще дойдат от самосебе си.

Разбирира се, ние ще разкрием всичко  написано тук, но това няма да се случи от самосебе си с времето. Новото състояние ще се разкрие от това, в което се намираме сега и ние ще го видим съвършено и напълнено със светлината на Безкрайността, както го описва Зоар.

Кога ще стане това? Когато поправим своето възприятие и открием, че и преди това сме били в това състояние, но не сме можели да си го представим правилно.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 26.11.2010

[28641]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката кабала

Високите духовни въпроси (относно разкриването на Твореца на човека в този свят), които са се разкривали (след разрушаването на Храма, по време на 2000 годишното изгнание) само на големи и видни личности (особени души), сега трябва да станат разбираеми на различни нива за целия народ (защото сме завършили периода на изгнание и сме навлезли в периода на всеобщото пълно освобождение на човечеството от егоизма и влизането във висшия свят).

Но, за да се спуснат великите и възвишени идеи от тяхната недосегаема висота до нивото на обикновените хора, е необходимо огромно богатство на духа, постоянно обучение и навик. Само тогава ще се разшири знанието и ще се изясни езикът, способен да изрази най-дълбоките висши идеи в прост и разбираем вид, така че да се поправят душите, изнемощели от духовна жажда.

Рав Кук. Стадото на Яков

[28591]

Удар по наслажденията

Въпрос: Как се усеща в нас “зивуг“ (сливането) в духовната работа?

Отговор: “Зивуг“ – това е съединение с помощта на екрана. Ако ти се съпротивляваш на своето его, желанието да се насладиш, за да се съединиш със светлината, с Твореца, заради отдаване, ако в теб има сила за преодоляване, – екран, ти встъпваш в “зивуг“.

Това се нарича “зивуг де-акаа“ – ударно съединение. С удари ти отблъскваш висшата светлина от желанието си да се насладиш, не желаейки да получаваш наслаждението направо, – за самия себе си.

И само, за да се уподобиш на висшата светлина, си готов да получиш това “угощение“, а не заради това , че си гладен, дори и действително да изпитваш истински глад.

Готов си да отблъснеш тези наслаждения и да не ги получиш, за да утолиш глада си, а да пресметнеш и да ги приемеш само в такава степен, в която ще можеш с това да насладиш Домакина. Това се нарича с удари.

С тях ти отблъскваш не Домакина, а наслажденията, които се стремят да нахлуят направо в твоето желание да се насладиш.

Ти си готов да ги получиш, но не направо, а само при условие, че преди това извършиш разчет – дали действително приемането ще бъде заради това да се уподобиш на Домакина и да намериш връзка с Него във взаимното отдаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.12.2010 г.

[28459]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката кабала

Укрепи се мой другарю, за да излее светлината в света своята скрита мъдрост. Близо е времето, когато всички ще узнаят и познаят, че освобождението на Израел (стремящите се към Твореца) и на целия свят (тези, които все още не са се устремили) зависи само от разкриването на мъдростта на светлината, скрита (от нашия егоизъм) във вътрешните тайни на Тора (кабала), разяснени на ясен език.

Рав Кук, „Писма, том 1“, 92

Стремежът към разкриване на тайните на Тора, се явява идеална цел на живота. Помрачава я това, че духовната същност е скрита в тях (в тези тайни), което принизява човешкия дух, гаси неговия стремеж, и  цялото обществослабее от отслабването на личностите, и народът пада духом от опустошението на духа на неговите синове.

Рав Кук. Орот Кодеш 1, стр.142

От всичко казано (в кабала) се ражда изводът, че задачата на целият човешки живот се състои именно в това, да постигне (свойството отдаване) сливане с Твореца, с условието (намерението), да действа единствено в Негова полза. Или да помогне на масите да постигнат сливане с Него.

Баал аСулам. „Последното поколение“. Часть 2. Целта, изисквана от живота.

[28474]

Светлината Ханука в твоето сърце

От писмо на Рабаш:

“Знаем, че свещите не могат да горят, докато нямаме трите условия: 1) свещ – съсъд, в който се налива маслото 2) масло 3) фитил.

И когато тези три условия се съединят заедно – можем да се радваме на родената от тях светлина“.

Трите условия, необходими за светлината, отразяват нашия строеж. Ние се състоим от желание за наслаждение, което действа егоистично. И когато гледаме на света виждаме, че той е пълен със страдания и проблеми.

Никой не постъпва честно, всеки вреди на другия и аз недоумявам защо Творецът (ако той въобще съществува) е създал такъв лош свят – аз бих направил по-добър на Неговото място! Тоест аз гледам през своето зло егоистично желание, и затова виждам наоколо зло.

Но ако аз започна да превъзмогвам заблуждението си и да мисля, че Твореца е добър и прави всичко по добър начин, а аз го чувствам лошо само заради това, че самият аз съм лош, то всички тези мисли и желания се сблъскват в мен в противоречие.

И това се нарича “фитил“ (“птила“), защото аз си разяснявам къде са “отходите“ (“псолет“) на моето желание, и какво е лошото в него.

Желанието е съсъд, а вътре в него има “фитил“, раждащ се от противоположността на желанието. И тези разяснения (“бирурим“) пораждат горивото (“беирут“), тоест маслото – светлината Хохма.

Такива три съставни има и в човешката душа, която желае да се разбере със себе си и да загори като свещ, и в обикновената свещ, символ на тази душа.

Съсъдът – желание по природа е егоистичен, “заради себе си“, защото такъв съм се родил. С помощта на занятията с кабала, в групата, аз създавам “фитилът“, който може да се разгори – защото започвам да се съпротивявам и да си изяснявам, кой е Твореца и кой самия съм аз. А “маслото“ – това е следствието, тъй като това състояние поражда “горивото“.

Аз водя борба: искам да постигна отдаване, но съм неспособен на това. Аз се впускам напред, но моята природа ме дърпа обратно назад, Фараонът не ми дава да изляза изпод властта му. Но така си изяснявам – себе си и Твореца, и системата, чрез която мога да бъда свързан с Него.

“И след това преодоляване, човек се удостоява със светлината на Твореца, осветяваща неговата душа, която се нарича светлината Хануки – тоест разкриването на висшето управление, принасящо добро на творенията.

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010 г.

[28343]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.12

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката Кабала

Не само, че не е забранено да се разкриват тайните на Кабала, но напротив, да ги разкриваме – това е велика заповед. И възнаграждението на всеки от разпространяващите е много голямо. Защото от разкритието на тази светлина много, наистина много зависи явяването на избавителя (изправянето на егоизма на масите) в наши дни.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п. 30

Казано е, че (в бъдеще) всеки от народите ще се държи за такъв човек, който ще го поведе в святата земя (към желанието за отдаване). Но откъде ще дойде в народите на света такова знание и желание? Знай, че това ще стане само благодарение на разпространението на истинската мъдрост, за да видят нагледно с очите си истинския Творец (свойството отдаване и любов) и истинската Тора (Кабала).

Разпространението на тази мъдрост в масите се нарича “Шофар“ (ивр., рог), защото то е подобно на шофара – бойният рог, звук, разнасящ се на големи разстояния. Точно така и отзвукът от тази мъдрост ще се разнася по целия свят докато даже народите (всички, които все още не са се устремили към разкритието на Твореца) не чуят и не признаят, че има мъдрост на Твореца сред Израел (устремените към Твореца, кабалистите).

Баал аСулам. Рогът на Месията

Точката от която няма връщане назад

Ние сме длъжни да положим максималните усилия за да постигнем желаната от нас цел и да се убедим, че не сме способни на това.

А после трябва да проверим, длъжни ли сме да вървим в това направление и възможно ли е да придобием тази способност в бъдеще, или с помощта на разума, чувствата и анализа да разберем, че никога няма да сме способни на това и поради тази причина се нуждаем от помощта на Твореца?

Възможно е още сега да решим, че само Творецът е способен да изпълни пробива в духовния свят, да реализира нашето духовно раждане – прехода от утробата, в която ние сме отделени един от друг, към състояние на обединение.

Промъквайки се по време на този родови процес през тясното място от единия в другия свят, ние сме длъжни да се обединим на минимална духовна степен, създавайки първоначална връзка. Можем ли да го направим или не?

Ако можем – то хайде да го направим, ако ли не, то нека да поискаме от Твореца, да изпълни едното от двете. Бързо да решим и бързо да го направим, а не безполезно да губим време!

Като правило злото начало ни обещава успех следващия път, нашепвайки, че все още не всичко сме направили, не всичко сме прочели, има още какво да научим, с какво да се занимаваме.

В течение на много години, точно така сме действали, но сега благодарение на силата на груповото въздействие, сме длъжни да признаем, че сме неспособни да пробием сами в духовния свят и се нуждаем от помощта на Твореца.

И тогава заедно, всички ние ще започнем да викаме и да Го молим, а това е и правилната посока, защото в нас няма сила за отдаване, има само сила за получаване.

Въздействието на групата ще обезпечи всекиго с разбирането, че само Творецът може да изгради системата на връзка помежду ни и да ни обедини. Ние изискваме това да се осъществи и сме категорично несъгласни с егоизма, който ни предлага да продължим работата самостоятелно.

Няма смисъл да продължаваме, и обкръжението е способно да ни повлияе по такъв начин, че всеки да може да вземе това решение.

От урока по писмо Баал аСулам, 12.11.2010

[28649]

Безкрайният свят на свободата

Въпрос: Какво означава – „да видиш духовния свят”?

Отговор: Ние не можем да видим духовния свят със своето обикновено зрение – с очите си. Духовният свят се възприема във вътрешните усещания.

И макар, че в тях, той ни се представя като безкраен и безграничен, това се определя не чрез геометричните мерки на нашия свят, а чрез нашите свойства, чрез новите ни сетивни органи – с вътрешното зрение.

И когато придобием тези свойства, всичко ще стане по-просто и лесно. Ние ще видим силите, които стоят зад всяко действие, зад всеки обект.

Всичко е много точно, ясно и определено. Разбираме, че всички ние сме управлявани отгоре, и че човек има право само на едно свободно действие – да поиска да види духовния свят, за да се отъждестви с тези действия.

Самият той не извършва действието – само се отъждествява с него. Но чрез това се чувства свободен, защото се издига над своята егоистична природа и започва да изпълнява всички закони не принудително, както е било преди, а по собствено желание, усещайки ги и виждайки ги. И това, вече е съвсем друго нещо – то дава на човека усещането за свобода.

Постепенно, той се изравнява с Висшата сила до такава степен, че не само Я оправдава, но и изисква Тя да извършва всички действия, които всъщност вече са заложени в Нейната програма – още, когато е възнамерявала да ги изпълни. Човекът е като дете, което бяга пред възрастния, искайки той да направи нещо.

И тогава, в крайна сметка, се случва пълното съединяване на Твореца с творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28703]

Един човек може да предизвика издигането или падането на света

Онези части на създаденото от Твореца желание, които са способни да се пробудят духовно, се наричат Исраел. А тези, които засега не могат да се пробудят, се наричат „народи на света”.

Такива части има вътре във всеки човек – съгласно неговото желание. Науката кабала се занимава не с телата, а само с човешките желания.

И всеки човек, в който се появи желание към духовното, се нарича Исраел. А когато това желание изчезне, изгасне и се скрие между неговите егоистични желания – той незабавно започва да се числи към „народите на света”. Така е с всеки от нас.

А егоистичните желания, така наречените „народи на света”, също се делят на 2 части: „праведници” и „вредители” – тоест, едните искат да навредят на ближния, а другите получават желаното, но не за чужда сметка.

Така всички желания се делят на тези 4 групи:

* Егоистичните желания, наричани „народи на света” са : такива, които вредят и безвредни

* Желанията, склонни към „отдаване”, наречени Исраел са: предани на отдаването или не.

Ако човек се занимава с кабала, той поставя целия свят на везната, клоняща към добрата страна, защото със своите занимания привлича висшата светлина, от което светът на егоизма става по-добър. Но, ако той се занимава с обичайната (открита) Тора, само с физическото изпълняване на заповедите, той увеличава страданията на света (поставя света на везната, клоняща към страната на вината).

Междинно състояние не съществува. Затова всеки, който е свързан с Тора, е задължен да премине към изучаване на кабала! Иначе, той вреди на света.

За това разказва книгата „Зоар”, а Баал аСулам само ни обяснява нейните думи.

Цялата система е устроена така, че ако хората се занимават единствено с материалното изпълняване на заповедите, без да изучават кабала, всички останали части на душата, които нямат отношение към духовната работа, а само към егоистичното желание, набират по-голяма сила и усещат повече възможности да реализират своето его.

Тоест хората, занимаващи се само с материалното изпълняване, предизвикват цялото зло, което после се разкрива в другите три части на душите.

А душите, отнасящи се към трите долни части, не притежават никаква свобода на волята – да бъдат добри или лоши. Избор имат само онези, които се занимават с Тора – те могат да склонят света към доброто или към злото. И най-горната група, която се занимава с „вътрешната Тора”, тоест с кабала – също няма много голям избор, ако правят всичко, което зависи от тях!

Право на избор имат само занимаващите се изключително и само с „вътрешната Тора” – те са най-проблемната част. Всичко зависи от това, ще започнат ли да се занимават с кабала и в каква степен.

Тези, които могат да се занимават с нея, а не го правят – безусловно нанасят вреда на света. Но онези, които се занимават, макар и не с пълна сила – не вредят, а носят по-голяма или по-малка полза. В това е голямата разлика!

Ако всички хора, които имат някаква връзка с духовното, макар и в малка степен се занимаваха с кабала – в света нямаше да има никакво зло! Нито кризи, нито някакви проблеми. В това е ключа към успеха, повече нищо не е необходимо да се поправя – нито в банковата система, нито в екологията. И нищо друго няма да помогне срещу всички наши беди.

Ще помогне само едно – всички, които са свързани с Тора, трябва да се занимават именно с вътрешната Тора, вместо с външната. Тогава целият свят ще отиде към доброто, всички хора ще чувстват вътре в себе си желание да постъпват добре.

Такъв извод прави книгата „Зоар” и кабалистите за всички следващи поколения.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 05.12.2010

[28799]

Вътрешният и външният Исраел

Има Исраел в неговия вътрешен смисъл (исра-ел/„яшар кел“/„право към Твореца“), тоест човекът с „точка в сърцето”, стремящ се към духовното.

А има и „външен смисъл”, „народът на Израел”. Но и това не са просто хора, а души, които са били избрани в Древния Вавилон от сила, която се нарича Авраам (силата Хесед, отдаването) от всеобщото разбиване, наречено „Вавилонско смесване”.

Това смесване станало тогава, на първото ниво на желанието, и оттам (от Вавилон), от Авраам били избрани тези души, които искали да се поправят – и впоследствие постигнали нивото Мохин де-Хая – Първия Храм. Тоест те се издигнали до нивото А”Б и СА”Г – и се разбили.

Сега, тези келим са включени в общо желание и е ясно, че имат предварителна подготовка, в сравнение с другите, която им помага да започнат да се издигат. В нашия свят, тези келим се наричат „Израел”.

Затова, има разлика между онези, които са се родили евреи и тези, които не са се родили такива, но се отнасят към Исраел, благодарение на своята точка в сърцето. В онзи, който се е родил Исраел, навярно има готовност за издигане, заложена в случилото се предишно разбиване.

Макар че, по отношение на този, който не принадлежи на народа на Израел по рождение – не се знае кой е той.

Защото, ние не знаем къде се намират 10-те Израелски колена, които се разпилели, след разрушаването на Първия Храм.

Те не са участвали в строителството на Втория Храм и затова не са стигнали до „безпричинната ненавист”, заради която той бил разрушен. Те са преминали само през първото разбиване, не съумявайки „да получат заради отдаване”. Но въпреки това, в тях е останало стъпалото „отдаване заради отдаване” – в неразбито състояние!

Тоест, когато сега, издигайки се отдолу на горе постигнем в общата маса стъпалото „отдаване заради отдаване”, ние ще разкрием 10-те изгубени колена! Ще постигнем подобие на свойствата с тях, и тогава те ще се разкрият.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28802]

Схемата е много проста

Въпрос: Ако само притежаващият „точка в сърцето” има свобода на избора, тогава не трябва да изискваме от останалите да се променят? Излиза, че всичко зависи от нас?

Отговор: Ние нищо не изискваме! През цялото време повтарям, че науката кабала трябва да се разпространява без да се натрапва – само за онези, които я искат.

Не трябва да се натрапва на онзи, който не иска – „в духовния свят няма насилие!” Необходимо е само да покажем на хората, в които се е събудило желанието към духовното, „точката в сърцето”, че има къде да дойдат с това желание и да го развият.

Тъй като на такъв човек му е зле и не знае защо – той чувства желание, което не знае къде да приложи. Нека научи, къде да го осъществи! А към останалите, ние не се обръщаме – нека си останат както са си.

Но, има народ в нашия свят, който се нарича Исраел. Това са душите, които някога са се намирали на духовно ниво, но са паднали от него в материалните желания.

И всички те, са длъжни да стигнат до изучаването на кабала и да поправят себе си. Това се налага, защото са преминали през разбиване – след като веднъж, вече са се издигнали в духовния свят, те са паднали.

И ако сега, в тях все още не се пробужда точката в сърцето, въпреки това те я имат, и ние сме длъжни да доведем до тях това знание. Дори онези, които се занимават с „външната Тора” вместо с „вътрешната”, безусловно са длъжни също да се занимават с кабала и само по този начин може да бъде поправен света.

Няма никаква друга възможност той да стане по-добър и да се спаси от бедите. Всички проблеми в света произтичат от недостига на светлина!

А светлината може да бъде привлечена в света, само чрез изучаването на кабала, която привлича обкръжаващата светлина. Не съществува никакво друго средство.

Кабала е средството за връзка с висшата светлина, за разкриване на Твореца на творенията, за разкриване на светлината – на желанието за наслаждаване. Тя ни свързва със светлината – учи те как да построиш анти-егоистичен екран.

Има само 3 съставни: желание, светлина и екран по средата. Долу е цялото човечество, горе е Творецът, а кабала е между тях, като средство за постигане на екрана.

Затова, трябва да се стараем да я приближим колкото се може по близо до онези, които искат да се избавят от всички беди, защото по този начин, те привличат светлината. А само от светлината зависи, как ще усещаме себе си в своите желания.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28793]

Не пчели, а мед

Въпрос: Какво трябва да влезе в това решение, освен нашето желание?

Отговор: Решението, до което трябва да стигнем, включва в себе си разочарование от това, че сме способни да се обединим със свои сили, а също, че всеки от нас или всички заедно ще успеем да пробием бариерата и да разкрием духовния свят.

С какво чувство ще го разкрия, ако не го усещам в себе си? Това чувство трябва да се формира между нас, като допълнително, ново явление, което засега ни е непознато.

Аз имам пет чувства и с тях, като с локатори се опитвам да намеря духовното – какво е то, къде се намира? Опитвам се, но не го намирам, защото кли, в което може да бъде възприето духовното, не се намира в мен, а между нас. Как да го създам?

Не мога сам да направя това, тъй като не чувствам другите – те, като че ли не съществуват. По какъв начин да се съединя с тях, ако съм лишен от чувствителност?

Да се съединя с тях, може да ми помогне само висшата сила, която преднамерено е създала преградите между нас, поставяйки всеки в отделна килийка – като пчелите в кошера.

Ние не можем да разрушим тези прегради – тогава къде ще почувстваме духовното? В общото желание, което можем да постигнем само с помощта на Творецът, който ще премахне преградите между нас.

Всичко това е устроено нарочно по този начин, за да Го разкрием, защото разрушаването на преградите изгражда кли за разкриване на свойството отдаване, което е присъщо на Творецът.

Излиза, че до това решение ще ме доведе потребността от ново кли. Това се нарича усилие, и ние трябва да го положим заедно, помагайки си един на друг в издигането на важността на нашите очаквания.

И когато вземем общо решение – да се обединим и в това чувство да пробием махсома – то се случва, защото наистина искаме разкриването на Твореца като съществуваща между нас сила и на свойството отдаване на всеки. Именно това е духовният свят.

От урок по писмо на Баал аСулам, 12.11.2010

[28646]

Вселенския закон на обратното съответствие

Светлината изпълва съсъдите или желанията в обратен порядък (по закона на обратното съответствие). Светлината трябва да съответства на желанието, т.е. колкото по-дълбоко е желанието и по-силен е екранът или намерението, толкова по-силна е светлината, която то притегля.

Но светлината не е задължително да се облича в същото желание, което я привлича. Първо светлината влиза в най-тънките съсъди (желания), което е точно противоположното на желанието, за което е била предназначена. Това предизвика всякакви обърквания в този свят и загадките във висшето управление.

За сметка на огромните усилия и страдания, т.е. работейки с най-мощните желания, човек придобива по-остър разум и по-прецизно възприятие или чувствителност. Виждаме как преминавайки през многото удари на нашите най-грубите желания, направо „по месото”, ние изведнъж започваме да чувстваме в себе си някакъв нов път на мислене или по-висши състояния.

По този начин законът на обратното съответствие на светлина и желание работи (ерех афух орот ве келим). Аз получавам удар по моя егоизъм, осъзнаване на злото и от страданието на това грубо и примитивно его, аз изведнъж започвам по-добре да разбирам духовното, Твореца. Оказва се, че сякаш едното е свързано с другото ли?

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 30.11.2010

[28166]

Живот с много въпросителни

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек, живеещ  в този свят, не знае какво ще му се случи в следващия момент. Той не разбира защо нещата, които са се случили вчера, са се случили, и от къде сега произлизат неговите мисли и желания. Той чувства, че е управляван от непредвидими сили, сякаш е провесен във въздуха по отношение на неговото минало, настояще и бъдеще. И той се опитва да намери някаква подкрепа, търсейки обяснение за вселена с помощта на логика и хипотези.

Неговият егоизъм расте и задава все повече въпроси за живота, и за това, какво го очаква след смъртта. Колкото повече сила придобива чрез развитието на технологията, която е противоположна на природата, толкова по-силна срещу нас става природата, принуждавайки ни да открием отговорите за това, как сме управлявани и какъв е смисълът на живота. В резултат ние се усещаме сякаш в празно пространство.

Когато човек е живял в пещери и е ловял мамути, той е мисли, че знае всичко за живота си. Той е усещал и разбирал света много повече от нас. Ние, от друга страна, не сме доволни от нито една от съществуващите теории. Трябва ни ясен отговор, защото не можем да подредим правилно дори и един ден от ежедневния живот. Толкова много въпроси се появяват, че ние не можем да се справим с тях.

Това е като математика: за да намериш едно неизвестно, достатъчно е да имаш негово равенство. За да намериш две неизвестни, ти трябват две равенства. Но в нашия живот ние се оказваме с много неизвестни, а имаме все по-малко информация или факти, с които да създадем формула.

Философските и религиозните обяснения от миналото вече не вършат работа; не можем да се осланяме на тях. Изискваме факти и доказателства, тоест постижение. Ако знаехме, че нямаме никаква свобода на волята, ние бихме изградили напълно различно общество и връзки в него, различна система на наказание и правосъдие. Проблемът, който кабала предлага да решим, не е теоретичен, а е много практичен: да определим къде и как можем да влияем и да реализираме тази възможност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 28.11.2010

[27974]