Entries in the '' Category

Капка към капката…

Въпрос: Струва ли си да се опитвам да различавам в случващите се събития и в хората около мен такива понятия като лява и дясна линия?

Отговор: Не, това се отнася само към вътрешната работа. Едва, когато човек постигне силите на душата си и започне да работи с тях, тогава различава кои от тях се отнасят към дясната линия и кои към лявата, както е казано: „Лявата отблъсква, а дясната приближава”

Онова, което ме отблъсква от духовното се отнася към лявата линия, а това, което ме приближава – към дясната. Моето напредване, трябва да бъде основано върху двете сили, иначе над какво ще се издигам?

Лявата линия се представя като планината Синай (ненавистта) и именно тя определя височината на стъпалото от стълбата на духовното издигане.

Моето егоистично желание, левият крак, отхвърлящо всички останали хора се разкрива постепенно, спъпало по спъпало по тази стълба, в зависимост от това доколко съм готов да го поправя със силата на дясната линия, а десният крак е символът на отдаването. По този начин се издигам по стъпалата на стълбата (на Яков).

Именно тогава, аз мога да класифицирам своите вътрешни сили – доколко са за или против съединяването помежду си – но не и заобикалящите ме хора или събития.

Ти можеш да кажеш, че съгласно възприемането на реалността, целият свят се намира вътре в теб, защото човекът е малък свят и всичко, видимо отвън се намира вътре в него. Защо все пак не е възможно еднакво отношение към вътрешната и към външната му част? Когато почувстваш намиращото се отвън, вътре в себе си, тогава ще го присъединиш към дясната или към лявата страна!

Но дотогава, ти можеш да работиш само по отношение на другарите, присъединявайки ги към себе си като части на своята душа. Ако искаме да бъдем „като един човек с едно сърце”, то нашето желание включва всички, и в него няма разлика между теб, мен и някой друг. Така, капките вода – една, две, три – сливайки се, образуват една голяма капка.

Когато в нас се появи такова общо желание, тогава ще можем да се отнасяме към вътрешната му структура като към трите линии.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[28689]

Живот вътре в желанието

Въпрос: Докато четем Зоар, с кого мога да се отъждествя в текста вместо да си представям някакви абстрактни сили?

Отговор: Ние можем да си представим само едно нещо: връзката между нас. В края на краищата ние съществуваме вътре в Малхут. Частиците на Малхут се обединяват една с друга във всички възможни връзки. Това е мрежа от връзки, която непрестанно се изменя, като в електрически уред или компютър. Материалът, желанието за получаване на удоволствие, остава непроменено, твърдо желание.

Силата вътре в желанието започва да работи, служейки като материал, с който те могат да се свържат помежду си. Ние съществуваме в това желание заедно със силата, която работи върху него. Всичко, което прави тази сила вътре в желанието е направено, защото ние сме го създали по този начин, сякаш сме го отпечатали, използвайки един шаблон, и това е всичко.

Вътре в желанието са „импулсите”, силите на добро и зло, светлина и тъмнина, две въздействия от Твореца, които преминават през това желание. Ние възприемаме и чувстваме нашата реалност като „аз” и „светът” – аз живея и усещам в тази материя. Ние говорим само за силите, които действат вътре в тази материя, желанието за получаване на удоволствие.

Затова докато четем Зоар, ние искаме напълно да оставим картината на този свят, тъй като тя е фалшива. Аз се намирам в желанието за наслаждение и силата, която действа вътре в него ми се представя. Няма нищо друго, никакви картини или изображения.

От урока по Книгата Зоар, 28.11.2010

[27926]

Моля за всички и за нас също…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво практически трябва да правим, за да се противопоставим на ударите на природата – такива като пожара в Северен Израел?

Отговор: Единственото, което ни трябва, е общото намерение, единението в мислите, за да помислят нашите другари по целия свят как нашето съединение един с друг ще помогне за отстраняването на всички катастрофи по света, в това число и страшният пожар, който бушува сега в Израел.

Трябва да включим нашата собствена молба в общата молба за целия свят, обединявайки се с всичките му страдания. Само така работи това: ако мислиш за всички, можеш накрая да добавиш и „нас”. Не себе си! Това е единственото, което може да помогне.

Невъзможно е да се бориш с катастрофите или кризите със старите методи, ако се оказваш пред висшата светлина, действаща срещу теб. Ние ще видим още и как ще се върне финансовата криза, която се опитваха да гасят с всички възможни методи, и този път ще избухне много по-силно отпреди.

И така е във всичко останало. Ние няма да съумеем да се справим с нормалните методи с тези проблеми, само ще ги приглушим за известно време, за да се върнат после още по-силни.

Защото изправянето е възможно само чрез сближаването на сърцата, само чрез съединението. Светът трябва да стане глобален. Силата, въздействаща ни свише, ни обкръжава и притиска от всички страни, развивайки се като една глобална сила. И ние чувстваме, че човечеството става като един организъм, където всички са свързани един с друг.

Ние ще видим занапред, че всички тези катастрофи ще заставят човечеството да се съедини. Сега в Израел идват пожарникари от всички страни по света да помагат в борбата с огъня, утре на друго място ще се случи нещо и целият свят ще се хвърли там, след това на ново място. И така за сметка на катастрофите природата ни заставя да се обединяваме и да разберем, че се нуждаем от помощта един на друг.

Природата ще стане дотолкова враждебна, че вече няма да имаме възможност да мислим как да воюваме един с друг. Ако не се съгласим с добро, Творецът ще ни застави насила. Положението ще стане толкова сериозно, че нито един народ няма да може самостоятелно да се бори с природните катастрофи – ще се наложи всички да му помагат. И изведнъж всички ще разберат, че трябва да бъдат заедно. Иначе просто няма да оцелеят.

Пред заплахата от смъртта всички ще се обединят. Но защо да чакаме това, ако можем да вървим по добрия път…

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28605]

Да се научим да работим по нова програма

каббалист Михаэль ЛайтманДо този момент ние можехме да се развиваме съгласно общата програма на природата: все повече и повече развивайки егоизма си, в течение на хиляди години развитие на човешката цивилизация. Сега ние приключихме това развитие и трябва да започнем да се развиваме под друга форма.

Преди природата ни тласкаше към развитие по програма „А”, а сега започва да въздейства върху нас като че ли от нова „орбита” и пуска в ход програма на развитието „Б”. Затова ние трябва да се развиваме по съвършено нов начин.

 

Ако програмата „А” директно е развивала желанието и разума, то програмата „Б” действа другояче, стремейки се да доведе до подобие на свойствата, до хармония с природата. И затова природата ни показва, че сме свързани, единни и живеем в глобален, интегрален свят – искаме това или не.

Природата ни разкрива някаква нова форма, несъществуваща по-рано – и ние сме длъжни да приведем себе си в съответствие с нея, тоест да се съединим, обединим и постигнем взаимно отдаване. Вътре в нас самите, в цялото население на земята, ние трябва да започнем да се организираме съгласно природните закони, които сега разкриваме в обществото, откривайки, че всички сме свързани и зависим един от друг.

Ако не правим това, ставаме противоположни на природата и между нас възниква „делта”, несъответствие – и то е много опасно. Преди, работейки по програма „А”, ние не сме били обратни на природата. Ние просто сме се намирали на неживо ниво – природата ме е тласкала да развивам егоистичното си желание и да търся напълване – и аз така съм и правил!

Страданията са ме тласкали отзад, обаче те само са ми помагали, когато аз недостатъчно упорито съм се движел, но аз винаги съм се движел в нормална, егоистична посока. Затова онзи, който се е старал, винаги е имал успех.

А сега това вече не работи, защото природата е започнала да ни въздейства свише в друга форма – и съответно на нея трябва и ние да се променим.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28614]

Работа на пълен работен ден

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви са конкретните действия за достигане на обединение и свойството отдаване?

Отговор: Нашето единствено свободно действие е да се съединим с групата, при това колкото се може по-тясно.

Но физическите действия не са обединение. Обединението трябва да бъде вътрешно: за какво правя това?

Опитвайки се да се обединя, аз трябва постоянно да се обръщам към Твореца: помогни ми да достигна обединение!

Аз го водя със себе си на урока, на събранието на другарите, искам Той непрекъснато да бъде редом с мен. Аз изисквам от Твореца да изпълни това действие над мен и не го изпускам дори за минута.

Висшата сила е длъжна да изпълни моето изискване, защото самата тя иска това, както големият иска да създаде за малкия условия за развитие. Но ако детето не иска да се развива, няма по-лоша ситуация – това сме ние. Ние не се вълнуваме от нашето състояние, а Творецът иска да изискваме постоянно!

Затова аз трябва да знам: моята работа е да се съединя с групата и да намеря в тази връзка духовния свят.

Тази работа правя заедно с Твореца. Аз постоянно Го дърпам, както е написано: „Да вървим при Фараона!”. А освен това нищо повече не е нужно.

Какво ни липсва? Първо: разочарование от собствените сили. Второ: увереност в това, че Творецът може да ни помогне. Трето: молба към Него да завърши действието.

Действието винаги изпълнява Той, а затова нашата работа се нарича „аводат а-Шем” (работа на Твореца). Парадоксално, но работя и полагам усилия аз, а работата се нарича работа на Твореца – аз само я предизвиквам!

Но аз трябва много да се трудя, докато разбера, че именно Той е длъжен да направи. Действието се изпълнява от светлината, а аз трябва да бъда в нужното място и да кажа: тук действай! Ако аз намеря това място, то Той изпълнява.

При това не е важно къде се намирам аз и какво правя: в групата, на урока, в къщи, на работа, по пътя – аз винаги се занимавам с това. Това е и нашата практическа работа.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.11.2010

[28644]

Опасност от фронтално противопоставяне на природата

каббалист Михаэль ЛайтманСветът навлиза в качествено нова посока на развитие, и Израел става водещ в това ново развитие. До сега не е имало такова нещо, защото сме се намирали в период на „изгнание“ – а сега настъпва времето на „освобождение“.

„Освобождение“ означава подобие на Твореца, приближаване към Него и разкриването Му, разкриване на законите на природата и постигане на хармония с нея. Приемане за изпълнение на всички висши закони – това означава да разкрием природата.

В човешкото общество и вътре в нас всички тези закони трябва да започнат да се реализират за сметка на нашите собствени усилия. Т.е. ние не трябва да работим повече над нищо друго, освен на своето подобие с природата, с Твореца.

А ние вървим в обратна посока и не искаме да чуем! И в това е източника на всички катастрофи. По-рано страданията са се разкривали по по-прост начин, за да ни подтикнат леко напред. А днес те вече действат в противоположно направление, против нас!

По-рано страданията са били като лека инжекция отзад, обръщаща ни към нужната посока и стимулираща по-бързото развитие. Но те са били в унисон с твоите собствени стремежи, само са те подтиквали като магаре, което подкарват с удари отзад.

А сега където и да се опиташ да пробиеш в развитието си, природата настъпва срещу тебе и те бие не отзад а право в челото. Искаш да продължаваш по стария път? – Номера няма да мине! Така ще навличаш върху себе си все по-големи и по-големи проблеми – тогава «по-добре седи и нищо не прави»…

Т.е. трябва да преминем към поправяне. А Израел е проводник на поправянето в този свят, защото притежава неговата методика. И затова Израел ще преживява все повече и повече проблеми ако не се придвижваме правилно.

Но тук всичко зависи от нас! И виждайки катастрофите, които се случват, трябва преди всичко да се направят правилните изводи – това са не просто «случайни произшествия», а в природата всичко е свързано едно с друго и за всичко си има причина.

Ако излезем на фронтално противостоене на природата, което никога по рано не е било, ставайки противоположни на нея – ще се наложи да побързаме с поправянето. Вместо противоположности, трябва да постигнем подобие и да изпълним това, което Творецът, природата иска от нас: постигане на хармония, съединение между себе си, като един човек с едно сърце, да достигнем до братска любов.

И ако постигнем това, то ще изчезнат всички катастрофи и всички народи ще започнат да поддържат Израел. Ще станем център за поправяне на света. Ако в света има ненавист към Израел , то това е защото имаме методика за поправяне, но не я реализираме достатъчно бързо и не я разпространяваме в света.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28608]

Безкраен поток наслаждения

каббалист Михаэль ЛайтманНауката каббала казва, че човек може да напълни себе си само като предаде наслаждение на другите. Проблемът е в това, че човек желае да получи наслаждение като го задържи вътре в себе си.

Но ако наслаждението премине към някой друг, а от него към още някой и така се разпространи между всички, то ще се превърне в непрекъснат затворен поток!

И тогава ти ще усещаш живот не само в този кратък миг, когато наслаждението те напълва, и веднага след това изчезва, оставайки пустота.

Така че, ако можем да се съединим между себе си в обща затворена система, когато чрез нас както по клетките на нашето общо «тяло» през цялото време ще преминава потока на наслаждението, то ние ще усетим вечен живот в абсолютно добро, идващо от всички.

А какво е това абсолютно добро? Непрекъснато, безкрайно наслаждение!

Ако по такъв начин ти се съединиш с останалите и през тебе протече наслаждение, светлината, усещането за живот, подобен на клетките на биологичния организъм, който предавайки нужното от един на друг, обезпечава неговото съществуване – ти даваш живот на цялата тази система.

Но покрай животинския живот, който живее нашето тяло, в тази система възниква осъзнаване на нивото «човек». Защото всяка нейна «клетка» предава на другата не само жизнена енергия, но и желания и мисли.

Наслаждението само по себе си е нещо абстрактно, като електричеството, което може да се използва съобразно потребностите: и за нагряване и за охлаждане и за създаване на налягане и за образуване на вакум и т.н. И когато в такава затворена система наслаждението преминава между всички, всеки се напълва именно с това, което той желае, към което се стреми.

Но освен усещането на вечен и съвършен живот, в такава система възниква усещане за живот на цялата система – Твореца, Неговото Ниво и Замисъл. Както нашето тяло, в резултат на биологичното си функциониране създава условие за усещане между нас хората, на ниво по-висше от себе си, животинското.

От лекция на тема „Моят първи конгрес“, 30.10.2010

[28685]

Свободно балансирайки между две сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли человек да бъде свободен в нещо?

Отговор: Отначало трябва да изясним какво представлява свободата, която търсим?

Търсим ли свобода от ангела на смъртта, както е било изсечено на скрижалите на завета (т.е. вечен духовен живот) – или се основаваме на това, че можем да бъдем свободни в някакви действия в обичайния, материален живот?

Кабалистите обясняват, че в обичайния живот у нас няма никаква свобода и че всичко е вече предопределено и начертано стъпка по стъпка. А свобдата е възможна само ако се повдигнем над нея, на нивото на вземане на решения – на духовна висота.

Само там съществува свобода на избора, тъй като там вече има две противоположни сили: получаване и отдаване. Докато в нашия свят действа само сила на получаване, по отношение на която в нас има възможност да получаваме повече или по-малко – в зависимост от своето разбиране, къде ще спечеля и къде ще загубя.

Т.е. всичко зависи от моето просто разбиране: къде виждам по-голяма или по-малка изгода за себе си. И затова тук няма никаква свобода. Аз винаги притеглям какво е по-добро за предпочитане.

Но след това, след като узная и разкрия какво колко струва – в мен не остава никаква свобода на избора, за да тръгна напротив. Тъй като цялата ми природа е настроена на това, максимално да получа при минимален разход, минимално отдаване. Така действаме във всичко – осъзнато и неосъзнато.

И макар и да ни се струва, че сме способни понякога да вървим против житейската си логика, това е също илюзия и вътре винаги се крие дълбок егоистичен интерес, който определя всичко.

Но когато се повдигаме на духовно ниво и придобиваме желание да отдаване, наред с желанието да получаваме, то можем вече да балансираме между тези две желания, оставайки по средата, в средната третина на Тиферет без да се накланяме в тази или другата страна.

Ние не избираме това което е за предпочитане за нас – иначе не би било избор и би зависело само от моята оценка. Свобода на избора е възможна, ако се намирам между две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и между тях се установявам аз – точно като двигател в мрежа.

И тогава използвам и двете сили, притежавайки свободата да построя себе си, като включвам и двете сили – и това ражда нова реалност. Свободата на избора, който имаме в духовния свят ни позволява да построим Твореца! Творецът – това съм аз, вече поправен… Затова и Той се нарича така – «Бо-Ре» («ела и виж»).

Ти строиш нова реалност от тези две противоположни сили. А до тогава не съществува никаква свобода. Никога не ще има никаква свобода на избора на основата на една сила, а също и избор между две сили – а само, ако правилно съединяваме тези две сили и получаваме от тях трети компонент, който се нарича «Човек» или «Творец».

Нашето желание е създадено като обратен отпечатък на светлината и затова ако то усеща само себе си – е нещо ужасно!

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27100]

Накъде да продължим, щом релсите свършат?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо в последно време се случват толкова много сериозни природни катастрофи  като страшния горски пожар в планината Кармел в Хайфа?

Отговор: Общата тенденция на природата  е такава, че природните катастрофи, за съжаление, стават вече обичайни в целия свят. И колкото повече израстваме, толкова по-често чуваме за тях.

Науката кабала объяснява това така: Творецът през цялото време ни развива, от началото на творението и до края, в една посока, по права линия – и Той няма да отстъпи. Тоест съществува много проста формула: природата през цялото време усилва въздействието си върху нас принуждавайки ни да растем.

През целия предшестващ етап на развитие ние сме израствали под въздействието на висшата светлина, на висшата сила, на природата, Твореца, по начин, по който да увеличаваме егоистичното си желание. Това се нарича развитие на човешката цивилизация, което продължило десетки хиляди години.

Развитието се е подчинявало на една проста формула: егоизмът растял от поколение в поколение в продължение на човешкия живот и ние сме го реализирали направо, придобивайки всичко, което желаем и развивайки всички средства за това. Затова, нямало никакъв проблем – трябвало правилно да се използва всичко наоколо: човешкото общество и природните ресурси, за да получим напълване.

Но края на 20 век (времето, за което отдавна говорели кабалистите) беше не само край на хилядолетието, но и край на цялата минала парадигма, на целия този принцип на развитие, когато сме израствали в егоизма си с единствената надежда все повече да го напълним.

Настана време да направим изводи и да разберем, че така не може повече да продължава. Това повече не ни развива и не ни напълва. Това се превърна в гонка в кръг след изкуствен заек – и ние повече не искаме да участваме в нея.

Така не можем да се развиваме безкрайно, цялото развитие преминава по 4 стадии: 1-2-3-4 (алеф-бет-гимел-далет) – и ние сега стигнахме 4-я стадий и напълно завършихме първия етап на развитието. Кабалистите отдавна са изчислили, кога ще се случи това и назовали датата: 1995 год.

И постепенно започваме да преживяваме криза във всички области: в семейството,  възпитанието, културата, промишлеността, държавните отношения и главния проблем –  с климата.

Заради дисбаланса, който създаваме чрез своите неправилни отношения един с друг, като не променяме своя подход към развитието, ние много силно нарушаваме общото равновесие в природата. Ние внасяме дисбаланс на човешките взаимоотношения в цялата природа.

От урока по статията „Свободата на волята“, 03.12.2010

[28618]

Главното е да можеш да се измениш

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Правилно ли е всеки път да предявяваш към приятелите си все по-високи изисквания?

Отговор: Всичко зависи от теб самия. Да повишаваш изискванията към приятелите си е равнозначно на това да повишаваш изискванията си към Твореца, към Висшата светлина, която въздейства на кли. Може да се случи така, че тяхното обратно въздействие да се окаже противоположно на очакванията ти.

Трябва да разберем, че живеем в свят, който непрекъснато се приближава към края на поправянето. Правилно „събирайки” данните за това, ние ще почувстваме сближаване със световете и ще се променяме съобразно с тях. Но ще се променяме „линейно”, а не циклично, минавайки отново и отново през петте стъпала на АВАЯ.

При това аз не знам, как именно трябва да се променям. Но пък постоянно помня, че Творецът ми дава все повече с всеки следващ път. „Добър и Творящ добро”, „Няма никой друг, освен Него” – Той все повече израства пред мен.

И не е важно какво чувствам. Ако всеки миг аз искам да Го намирам и да Го държа в полезрението си, тогава съм устремен във вярната посока.

В крайна сметка аз виждам, че всички етапи и състояния са призвани да разкрият пред мен отдаването на Твореца, за да може Той действително да стане велик в моите очи. Така ще бъде, ако аз, все пак, умея да се променям.

Ето защо в книгата „Шамати” Баал Сулам започва с „Няма никой друг, освен Него”. По този начин ние сме длъжни да се насочваме, да се ориентираме: светлината ни се разкрива все повече и трябва да намираме златната среда.

От една страна, „Няма никой друг, освен Него”, „Добър и Творящ добро”, от друга страна, моето желание, което е противоположно на Него, а по средата аз изграждам своето отношение към Твореца, за да утвърдя в себе си тази формула.

В този случай, аз постоянно се променям.

Как? Аз не мога да променя своето желание и усещане. Те идват по естествен път и аз не се самозалъгвам относно тях. Принципите „Добър и Творящ добро” и „Няма никой друг, освен Него” също са неизменни.

Но по средата аз мога да изграждам намерение и всеки път да го променям, да го поправям, за да съгласувам своето желание с величието на Твореца.

Този „буфер”, „адаптор”, миротворец между двата полюса, се нарича вяра над знанието. Благодарение на него аз вървя напред.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28577]