Entries in the '' Category

Свободата на чистото отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманБина представлява чистото отдаване, хафец хесед. Тя може да се намира и в главата на парцуфа, и извън нея.

Върху Бина не действа съкращението (цимцум) и въпреки това тя се намира отвън, защото това ѝ позволява да приема нисшите си собствени свойства.

Намирайки се над екрана, Бина е преградена, затворена в главата. От друга страна, оказвайки се навън, тя извършва отдаване на нисшите – и всичко, което те имат, го получават от нея.

И все пак това „излизане” не влияе на нея самата. Излизайки навън, тя в същото време като че ли и не напуска главата и свободно поддържа връзка с по-високите парцуфи.

Бина е свободна, тя може да се намира и горе, и долу. Точно в това нейно свойство се крие нашето спасение.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 02.12.2010

[28449]

„Мястото”, в което да построиш своя дом

каббалист Михаэль ЛайтманАко ние искахме поне на 1% да използваме влиянието на обкръжението, то вече щяхме да бъдем на духовното стъпало.

Ако аз считах силата на обкръжението по-силна от своята, аз вече щях да се намирам в духовното!

Защото това се нарича влизане във висшия свят – преходът от моето желание в желанието на обкръжението. А къде още мога да го усетя? Колкото по-дълбоко прониквам в желанието на обкръжението, толкова по-високо се издигам в световете: Асия, Ецира, Брия, Ацилут.

В мига, в който преминавам тази граница, отвъд която обкръжението става по-важно от мен – това е именно преходът на махсом.

Сега за всеки е важно неговото собствено желание. Обкръжението му влияе, но само в онази степен, в която той отменя себе си пред него.

Обкръжението не е виновно за това, което се случва с човека – всичко зависи само от него самия! А обкръжението е напълно изправено, то и не може да бъде неизправено, защото е организирано от Твореца!

Той е този, който те е довел тук и е казал: „Искаш да се свържеш с Мен – направи така, че да изчезнеш в това обкръжение, като зародиш в утроба. Влез вътре в това обкръжение – и, ако успееш, значи ще Ме разкриеш”.

Когато отмениш себе си по този начин в минимална степен, се издигаш на първата духовна степен. Това засега са степени на „отдаване заради отдаването”, като зародишът в утробата. Той като че ли не съществува сам за себе си и затова майка му го снабдява с всичко необходимо.

Колкото повече тя му дава, толкова повече той расте и толкова повече отменя себе си. Затова той расте вътре в майка си, но не ѝ пречи, все едно не съществува. А колкото повече се отменя – толкова повече тя може да му дава. Затова тя не го възприема като чуждо тяло – напротив, като най-близкото и най-скъпото!

Когато порасне дотолкова, че вече не може напълно да отмени себе си пред Бина – той се ражда, излиза навън. Сега той ще се отменя пред нея по друг начин, като малък спрямо възрастен.

Но това също е отмяна – за да получи храна, а после образование. Всички степени чак до възрастния индивид получават за сметка на самоотменяне.

Майката това е групата, Шхина, общото събрание на душите. Отмени себе си и ще влезеш там!

А когато аз ставам „възрастен”, това не означава, че повече нямам нужда от тях! Но аз съм способен да взема това общо желание и да започна да работя с него, да привличам напълване към него.

Аз съм отменил себе си по отношение на всички души, цялото това общо желание, получил съм това кли, всички примери и сили от майката – и сега мога да започна да разкривам това огромно желание, Малхут на света на Безкрайността, и да работя с него, да получавам заради отдаване – това вече е степен на „любов”.

Цялата наша работа се извършва с обкръжението, с общата душа – а къде другаде може да се работи? Освен това няма нищо друго. Всичко се случва на едно и също място, и Творецът се нарича така – „мястото”.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28489]

Книга „Тания” и метода на Баал Сулам

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Напоследък разбирам, че вие очевидно изучавате Тания и много от нея давате на вашите знаятия. Така ли е?

Отговор: Тания изучавах навремето в кфар хабад (1976 г) а след това и със своя учител Рабаш наред с други източници (Рамхал, Агра и пр.). Основата на който и да е от източниците е една и съща, разликата е в езика. За пример, от книгата „Тания“ (ч.1, гл. 32):

Тялото (егоизма на човека) са презрени и отвратителни в неговите очи, и негова радост ще бъде само от радостта на (душата) придобиването на свойството отдаване и любов.

Такъв е прекия и лек път, за да достигнем до изпълнение на заповедта за любов към ближния, както себе си – за всяка душа, от великата до малката.

А когато тялото (егоизма) за човека станат отвратителни и мерзки, се познава величието и достойнството на душата (нефеш) – коренът и източника на който е в Твореца.

И ако всички (хора) са съобразни и Отеца (Твореца) е един във всички, то те се наричат синове на Израел и братя, доколкото корена на душите им лежи в единния Творец и само телата/желанията (но не и намеренията им) са разделени.

И затова, ако хората придават на телата/желанията основно значение, а на душата/намерението второстепенно, то не може между тях да има истинска/ безкористна любов, а може би само зависима (от изгодата) любов.

Това имал предвид Хилел, говорейки за изпълнението на заповедта за любовта, представляваща цялата Тора (цялата Тора е дадена, за да се постигне пълна връзка, любов между всички творения).

Коренът на цялата Тора е в това, да възвиси душите над телата, до корена на всички светове (света на безкрайността), а също и да привлече светлината на Безкрайността (Ор Ейн Соф) в събранието на Израел (намерението да постигне, да се уподоби на Твореца) – в източника на душите е целия Израел (малхут), да би бил единен (кли / душа) в единния (Творец).

Но не тогава, когато душите са разбити, тъй като Творецът не пребивава в порочно (егоистично) място (желание). Казано е за това: „Благослови нас, за да станем всички като един в светлината Твоя“.

Но в днешно време кабала в изложенията на Баал Сулам и Рабаш синтезират в себе си всички предишни източници и ни предлага най-подходящата методика за поправяне.

Но както пише Баал Сулам, той нищо не е добавил към Ари, който се явява източник на всички, а само го е изложил в стил, удобен за нашето поколение.

Затова съм уверен, че всички постепенно, според разбирането на нуждата от поправяне, ще достигнат до материалите на Баал Сулам.

[28471]

Празник на първата победа над себе си

каббалист Михаэль ЛайтманЕгоистичното ни желание се нарича „гърци“ или „знание“ и това означава, че искаме да се предвижваме след разума и чувствата, които имаме сега.

Всъщност на какво можем да се опрем и обосновем? – Само на това, което имаме. Точно тук и възниква проблем, защото с тези келим не можем да влезем в духовния свят.

Но духовния свят се намира тук и сега и не съществува някакво разстояние, което ни е нужно да преодолеем или изменим, в което сме длъжни да го постигнем.

Ние постигаме духовния свят в допълнителни органи на чувствата, които трябва да развием в себе си над собственото знание и рационалност, т.е. над егоизма, които трябва да подготвим правилно за да можем за първи път заедно да започнем да усещаме духовния свят.

Това се нарича войната на Макавеите, а победата в тази война се нарича Ханука, което означава „спрели се тук“ – „хану ко“, защото правим спирка по пътя. Това състояние се нарича „хафец хесед“ (не желаещ нищо за себе си) или Бина и се явява разкриване на Твореца или първо поправяне на егоизма.

На този етап човек се повдига над егоизма си и започва да придобива допълнително усещане, наричано „отдаване“. С негова помощ той започва да усеща духовния свят.

Но макар човек и да усеща духовния свят, той се намира в тази реалност пасивно, като зародиш в околоплодните води.

Това се нарича „спирка“, защото човек в действителност не е готов да има ясни знания и възприятия, наричани „постижения“, когато всичко му е понятно и открито и той става абсолютно такъв, както и Твореца и управлява всички духовни светове.

Ако съпоставим това състояние с гостенина и домакина, то независимо от растящото желание да се наслаждава, на етапа Ханука човек се отказва да получи от домакина. Това вече е духовна работа на човека, т.е. той не иска да получава нищо, не желае да участва в духовния свят, а иска само да присъства в него.

Ето защо на този празник се забранява да се използва светлината на свещите, нея можем само да я съзерцаваме. По тази причина се приема, че на Ханука се извършва чудо, защото става изход от егоизма ни, с други думи, чудо от победата на егоизма, след подема / изхода от него / от Египет: избавление от желанията и мислите, които ни удържат в този свят и не ни посволяват да усетим духовния свят.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 30.11.2010

[28387]

Трябва ни една победа

Въпрос: Какво трябва да направим на празника Ханука, за да стане реалност духовният свят?

Отговор: Ние, с цялата си маса, вече се намираме на мястото на пробива, на изхода от Египет (усещаме само нашия свят в егоизма).

И от една страна, чувстваме, как Фараонът/егоизмът ни е хванал за краката и не ни позволява да излезем, а от друга – разбираме, че сме длъжни да излезем навън от нашето его. Тези сили се намират в борба помежду си.

С всеки изминал ден, ние все повече и повече разбираме, че духовният свят и неговото възприемане се намира над егото и това се нарича с вяра над знанието. Но, когато се опитваме да опознаем духовния свят, чувстваме, че все още нямаме достатъчно сили, за да се изтръгнем и да избягаме от Египет.

Затова са ни необходими такива събития, като Деня на единството, който премина успешно във всички групи по света.

А тъй като световната ни група е вече достатъчно голяма и едновременно с това разнообразна (което придава по-голяма мощ на нашето обединяващо се кли), то стигнахме до състояние, когато воюваме през своите „грехове” и искаме да излезем от тях.

Разликата между Фараона и „греховете” е в нивото на борбата: Фараонът, това са страстите на материалния живот: желание за храна, секс, семейство, богатство, слава и т.н., а греховете са борбата между материализма и кабала.

Човек, който е започнал да разбира, че тези неща губят за него своята притегателна сила, независимо, че всички те са в него, че това не е главното в живота, встъпва в противоборство, за да се издигне над този свят, защото не му достига смисъла в живота. Той не знае за какво да живее.

А самата война на Макавеите, е духовна война. Древногръцката философия твърди, че нашият свят е реален, а ние трябва да живеем в него и да го развиваме.

Срещу това стои подходът на кабала, която казва, че трябва да се издигнем над този свят, защото той вече не ни напълва и да постигнем реализацията на замисъла на творението.

Аз бих казал, че ние се намираме на много напреднали, добри нива, въпреки, че винаги искаме да постигнем повече. Но смятам, че всички ние, включително тези, които напредват заедно с нас в групите и самостоятелно по целия света, бързо ще постигнем победа в тази война.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 30.11.2010

[28571]

Към Твореца – по стъпалата на желанието

След Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) и решението, взето от творението, че може да приема светлина само с помощта на анти-егоистичния екран, ние съществуваме в природата на реалност, където действа не само простият закон за получаване в зависимост от големината на желанието, както е било в Малхут на Безкрайността до Съкращаването.

След Съкращаването, не е възможно да бъде получено нищо в отвореното желание. Тази забрана работи над нас и ако под Малхут на Безкрайността има желание за наслаждаване, светлината не може да свети в него, тъй като трябва да премине през този закон, през това условие, което е заложено в природата.

Освен това, дори ако приемеш съкращаването, това е все още недостатъчно. Въпросът е, какво желаеш от това съкращаване и по-нататък? В степента, в която искаш да се уподобиш в действията си на Твореца, желаейки да станеш отдаващ, ти получаваш светлина, мъничко наслаждение, наречено „светлина Хасадим”, която те напълва.

В тази светлина Хасадим, има също НАРАНХАЙ, всички нива на Бина, докато не постигнеш такова стъпало, че всички твои желания да започнат да се напълват със светлината Хасадим, тъй като твоето намерение е да бъдеш „хафец хесед”: „Аз не искам нищо за себе си! Наслаждавам се от това, че не получавам, че съм подобен на Твореца”.

Ето такова е нивото на праведника. Той вижда, че Творецът не получава и също не желае да получава. Тоест гледа не Неговото намерение, а действие. Творецът не получава, и аз искам само едно – към мен да дойде такава сила, че и аз да не желая да получавам.

Тогава, при мен идва светлината и ми дава такава способност, която ми позволява да не получавам, независимо колко ми дават.

Но в следващия миг, отгоре ще ми дадат още по-голямо желание за наслаждаване, светлината ще го разгърне в мен – и аз пак ще поискам да получавам. И отново моля: „Дай ми сила да не получавам!” И ми дават тази сила. Тогава, аз се напълвам с наслажденията, наречени „”Хасадим” и съм доволен от това, че като не получавам, съм подобен на Твореца.

И така, всеки път увеличават в мен празното желание за наслаждаване и вместо да моля за неговото напълване, аз го преодолявам и моля за сили да не пожелавам да се напълня, а да бъда подобен на Твореца. Искам да се задоволявам с Хасадим, като ГАР на Бина.

Когато постигна ГАР на Бина, това означава, че съм придобил желанието за отдаване. Сега, аз съм „хафец хесед” – извършил съм „връщане заради трепета”. Какво значи „заради трепета”? Да не получавам нищо за себе си и единствено да бъда подобен на Твореца – по това, че не получавам.

С това, аз не съм изцяло равен на Твореца, но съгласно келим, ние сме подобни. Той няма получаващи желания, а аз имам, но съм ги поправил така, че сега, те не ми пречат. Придобил съм такава сила, че макар да имам безкрайно кли/желание да получа наслаждение, то е изцяло запълнено от светлината Хасадим, и аз не искам нищо, освен това. Защо? Защото ми свети величието на Твореца – искам да съм като Него и да се наслаждавам от подобието си с Него.

След това, по естествен начин, ми се разкрива ново празно желание. А до този момент, не разбирам какво е това, както е в четирите стадия на разпространение на светлината – след като нищо не съм получил в ГАР стадий бет/2, аз започвам да разбирам: „Но Творецът отдава, Той е Даващ. Как мога да отдавам – чрез действие, подобно на Него?”.

Така и сега, развивайки се отдолу нагоре, започвам да разбирам, че ако мога да получавам заради отдаване, тогава ще стана напълно подобен на Него. За мен, това е целта, а средството е да получавам заради отдаване.

Как да го направя? Тогава, аз искам от светлината допълнителни сили, за да ме поправи и да мога да получа в тези келим/желания така, че наслаждението, което усещам да бъде изцяло, за да отдавам на Стопанина.

Аз усещам наслаждението – наслаждавам се на всички негови вкусове, както е казано: „Вкусете и се убедете, колко добър е Творецът”. Извличам от това огромни наслаждения, и всичко, което усещам не ме обърква, защото непрекъснато внимавам, да усещам всички тези наслаждения само при условие, че ги давам на Него.

Тогава чувствам, колко съм Му дал и как се наслаждава Той. От това, моите келим нарастват повече, защото разбирам Кого наслаждавам – сега съм станал като Него и дори повече от Него, защото аз Му давам наслаждение!

Моите келим се разширяват още повече – зад пределите на желанието за наслаждаване, създадено в мен от Твореца. Освен това, съединявайки се с групата, вместо една духовна искра, аз ставам собственик на седем милиарда искри. Така, сега се съединявам с Твореца и ставам притежател на огромно кли/желание – в мащабите на Твореца, на Когото отдавам.

Усещам Неговото кли, в което Той се наслаждава, като свое – защото го напълвам аз. Можете ли да си представите за какво става дума?! Тук, ние излизаме в още едно, следващо измерение. Но за него, вече е невъзможно да се говори…

И всичко това е поетапен процес на развитие, в който всеки път се стига до разбирането, какво трябва да се направи по-нататък.

От урока по книгата „Зоар”, 03.12.2010

[28588]

Критерият за оценка на групата

Въпрос: Как оценявате световните групи: по количество, качество, посещаемост на занятията и пр.?

Отговор: Тъй като условията при всички са различни, добирането до центъра на групата често отнема часове, различни са часовите пояси и пр., то не мога да оценявам групата според посещаемостта..

По количеството на членовете – също е проблематично да се оценява, но е важно тя да не намалява макар, че винаги има текучество на участниците – излизане на едни и идване на други.

Най-лесно е да се оценява според качеството – колкото по-малко говорят празни приказки, измислят всякакви обсъждания и си поделят ръководството, а разпространяват – по качеството на разпространения материал, при отчитане на местните особености, аз оценявам групата.

[28561]

Въртящото се колело на съдбата

Въпрос: Какво е „кръгли” келим, и как те участват в нашата работа?

Отговор: „Кръглите” съсъди/келим („игулим”) са хранилище, архив на всички желания, които трябва да извлечем оттам и да поправим.

„Кръглите” келим са желанията на света на Безкрайността, още преди съкращаването. Чрез тях, висшата светлина може да влияе на тези, които все още нямат екран.

Душите, които имат екран, работят с „преки” съсъди/келим („ешер”). Те са „пряко” съединени с висшата светлина. Но ако в мен няма екран, аз не мога да повлияя на Твореца. А как Творецът може да ми повлияе? И Той действа чрез „кръглите” келим, защото те се намират навсякъде, във всички желания.

Чрез тях, Той може да ми въздейства, тъй като в мен също има кръгли келим, но аз все още не съм ги „поправил”, не съм ги насочил към Твореца.

И затова има два вида висше управление – частно и общо. Аз се намирам под частното, личното управление, ако съм способен да бъда във връзка с Твореца, във взаимно отдаване: Той на мен, а аз на Него – ние работим заедно, абсолютно „пряко”: „според страданието (усилието) е и възнаграждението” – всичко, което заработвам е съгласно екрана, и по този начин напредвам.

А „кръглите” желания означават, че не съм способен на никакво преодоляване. Дори не зная, не разбирам, какво получавам – така прави целият свят. И докато човек не постигне екрана, работата „в линиите”, той бива управляван чрез „кръглите” желания – тоест получава без да се замисля, както е при всички.

А светлината идва чрез „кръглите” келим и предизвиква в нас „пряка” реакция, защото ние нямаме друга възможност да отговорим на Твореца. Ако правилно и „пряко” реагираме на Неговото въздействие чрез „кръговете”, тогава влизаме в контакт с Него – разкриваме Твореца като даващ и получаваме цялото напълване „пряко”, с помощта на екран.

А ако не, то чрез „кръглите” желания към нас идват всякакви катастрофи и беди. „Кръглите” ни управляват и въртят, а установявайки „пряка” връзка, ние вземаме управлението в своите ръце.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 03.12.2010

[28594]

Съчетаване на противоположностите

Има състояния, които се проявяват и получават своето продължение само в резултат на четирите етапа на развитие на творението, когато светлината предизвиква в него чувство на срам.

Стигайки до четвъртия стадий (бхина далет), творението се намира на стъпалото срещу Твореца, но го реализира по противоположен начин – и тогава усеща тази противоположност като срам.

По този начин, на едно място възникват два плюса и срамът неутрализира всички наслаждения на творението, отрича неговото „Аз”.

В резултат, творението е готово да се съкрати, в него остава само едно решение: „Аз трябва да се уподобя на Твореца по действия. И не е важно, какво ще ми потрябва за това”.

В действителност, на предходните етапи творението вече е изпитало вкуса на получаването и отдаването, вече е било на мястото на Твореца и е събрало всички необходими впечатления. Сега, съкращавайки се, то преследва само една цел – да стане подобно на Твореца.

И така, в резултат на слизането под завесите на световете след разбиването на съсъдите и на всички предварителни етапи на нашето развитие, ние стоим пред издигането назад, към светлината. Нашето поколение е първото, което пристъпва към поправянето.

Този процес, както по-рано, съчетава в себе си диаметралните противоположности: нашето егоистично желание иска да се наслаждава, срамът не му позволява това, а в същото време, в нас се пробужда зародишът на желанието за отдаване.

След разбиването на съсъдите, всичко е станало част от нас: стадиите на разпространение на пряката светлина, получаването и отдаването. Като следствие, ние трябва да съхраним в себе си двете противоположности – и това е най-трудното.

Защото, от една страна, човек се развива благодарение на растящото желание, а от друга страна, като резултат от това – все повече се отделя от Твореца. Следователно, той трябва да преобрази своето желание в намерение заради отдаване. Укрепвайки това намерение, той ще расте и ще се приближава към Твореца.

Един е силен със своите егоистични желания, а друг – с подобието с Твореца, със силата на отдаване. Тези две противоположни една на друга сили, се проявяват в нас редувайки се, и ние трябва да ги съчетаваме помежду им със собствени усилия.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28583]