Entries in the '' Категория

Намерението – това е отразената светлина

Този, който слуша урока и не разбира, трябва повече от другите да мисли за намерението.

В намерението всичко е ясно, за него няма какво да се обяснява – трябва да го изясним за себе си! Изясни си, точно какво искаш.

Дори ако твоите желания не са в унисон с духовното, по време на ученето, висшата светлина ще ти подейства и постепенно ще те настрои правилно. Главното е, че се стараеш да анализираш своите намерения.

Нашите усилия са не в ученето, не в разбирането, а в намеренията: за какво уча, защо, какво искам от това. И дори ако всички твои вътрешни разчети са неправилни – това не е важно. Ако ти задействаш намерението, светлината ще му въздейства.

Защото светлината действа не на желанието, а само на намерението (на егоистичното, за да го превърне в алтруистично). Тъй като тя идва отгоре, през световете, които вече са облечени в намерението, в отразената светлина.

Затова, ти не можеш да получиш висшата светлина, ако не създадеш и отразена светлина. Отразената светлина е намерение.

И затова, ние нямаме избор – всичко зависи само от това, как ще задействаме намеренията. Дори ако те са неправилни, както при малкото дете, което още нищо не разбира – това не е важно. Главното е, че висшата светлина има какво да поправя!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 02.12.2010

[28465]

А ти очакваш ли светлината?

В основата на изучаването на науката кабала лежи сгула, т.е. привличането на светлината, връщаща към Източника.

За това е предназначена цялата Тора, т.е. методиката за поправяне. И по този повод е казано: „Аз съм създал злото начало и Тора като допълнение към него”.

Тора не случайно се нарича „допълнение”. Тя никога не променя желанието, но „допълва” неговото намерение и го прави годно за употреба. Така, както към ястието се добавя подправка, без която то не може да се яде. Щипка подправки решават цялата работа.

И затова, какъвто и текст да изучаваме, нашите намерения трябва да бъдат същите.

Кабалистите са писали своите книги, намирайки се в духовно постижение. Но ние все още не сме влезли в духовния свят и не можем пряко да използваме инструкциите им като пътеводител във висшата реалност.

На този етап, по време на четене, от нас се иска надежда, очакване за „чудо”. Нека ми отворят очите и ще видя това, за което чета.

То ще се случи при условие, че стремежът ми е правилен. Всичко зависи от това, какво изисквам от учененето и доколко очакванията ми съответстват на силата, заложена в кабалистичните книги.

Тя откликва само ако я държа на прицел, ако искам да дойде и да добави в мен свойството отдаване. Тогава ще се издигна над своя егоизъм и ще изпитам истинска близост с другите души, заедно с които ще разкрием Твореца.

Такова намерение е наистина насочено към реализирането на методиката и тогава аз действително ще я използвам по предназначение – което се нарича „изучавам Тора”. Защото, аз очаквам светлината, която връща към Източника, подобно на петела, който се готви да приветства утрото.

Но ако размишлявам за егоистичните изгоди, тогава приличам на прилеп, който не се нуждае от светлина. Тази работа също не трябва да се презира.

Тя разбира се, е нежелателна, но все пак води към целта – но през мрак, по обиколни пътища, през дебрите на проблемите, докато след много кръговрати, човек не си зададе въпроса за смисъла.

Така че тъмнината, идваща от Тора също по някакъв начин помага. Баал аСулам пише, че не винаги можем да напредваме с правилни намерения и понякога приличаме на прилепи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28452]

Приеми поканата на Твореца

Досега, в историята не е имало толкова мощно обкръжение като нашата световна група, което толкова да се стреми към разкриването на духовното, да се подготвя за него и да дава възможност на всеки да се присъедини и да вземе сили от него.

И действително, всички необходими сили са вече там, вътре. Нека всеки се постави на мястото на раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил обкръжението си, че не се съгласил да го остави за нищо на света…

Започнете да цените обкръжението – това е единственото място, където аз разкривам духовното, единственото условие, което ми е поставил Твореца. Единственото свободно действие от всички – нищо друго няма да помогне.

Именно тук се крие нашето „зло начало”, „махсома”, само в това е целия проблем и само тук трябва да се хвърлят всички усилия.

А сега, ние се намираме в много критично състояние! Или ще се „замразим” в това състояние, или ще направим свръх усилие и ще пристъпим към втория удар по Фараона.

А вторият удар ще бъде напълно различен по качество. Ние ще започнем да разкриваме Фараона още по-надълбоко – да разкриваме неговите свойства и срещу тях, свойствата на Твореца.

Защото Творецът казва на Моше: „Хайде да отидем при фараона заедно с Мен”, т.е. трябва да ги опознаем двамата заедно – единият срещу другия. Творецът ожесточава сърцето на Фараона, за да можеш като противоположност на него да познаеш Твореца и затова Той казва: „Хайде!” Така трябва да се приема тази покана!

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28483]

Последният шанс го убиха с ток…

Съобщение: Учените обясниха феномена „светлина в края на тунела”, който по-рано се приемаше като доказателство за съществуването на задгробен живот.

Медиците подложили на анализ енцефалограмите на умиращи пациенти и открили, че в техният мозък се наблюдава повишаване на електрическата активност.

По този начин, опитът около смъртта, съпровождан в това число и от „светлината в края на тунела”, се обяснява с издигането на електрическа енергия, вследствие на недостига на кислород в мозъка.

Когато кръвоснабдяването се забави и нивото на кислород падне, клетките на мозъка произвеждат последния електрически импулс, усещан като светлина.

Реплика: Но не се разстройвайте – душа и безсмъртие има! Но само в този, който е създал душата и е разкрил висшето съществуване в този живот. Поканват се всички!

[28478]

Раждането на Йосеф

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Няма по-прекрасен миг!

Ханука е празник на светлината. Човек го празнува, когато излезе от материалния свят, тъй като неговият живот е много кратък, изпълнен с тревоги и грижи, със страх пред неизвестността.

Той не знае за какво живее, какво ще се случи с него след миг. А и целият свят е обхванат от терор, наркотици, разводи и депресия.

И тук, както обяснява науката Кабала, се появява възможност да излезем към светлината, към усещането за вечността и съвършенството, на висшата хармония. Издигайки се над този свят, чрез него започваш да усещаш духовния свят и изведнъж пред теб се открива нова реалност.

Сякаш си пътувал с кола по шосе, което неочаквано свършва и се оказваш пред пропаст. Още секунда и тя ще те погълне.

Но… това не се случва. Внезапно, тази пропаст изчезва и ти продължаваш по равен, гладък и широк път – от сивия и мрачен живот преминаваш в свят на радост и светлина.

Когато на човек му се разкрие този чудесен допълнителен свят, в който веднага започва да живее – няма по-прекрасен миг!

Той чувства, че е получил огромен подарък и именно това олицетворява празникът Ханука – от думата «ханая» – спирка, по пътя към пълното поправяне. А също от „Ханукат а-Баит“.

Ханука  се празнува, като исторически празник по 3 причини:

1. Въстанието на Макабейците, които били малко на брой, срещу редовната армия, и тяхната победа.

2. Осветяването на  Храма – на иврит „Ханукат а-Баит“ – оттук и името на празника Ханука.

3. Чудото на светилника, горял 7 дни с масло за 1 ден.

В духовното, под  „Осветяване на Храма“ се има предвид, че  човек се издига над своя егоизъм  в свойството бина, в Храма – мястото, където се разкрива Творецът.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[28390]

Тема : Духовна работа

Да опознаем системата на Висшето Управление

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо започнахме да изучаваме 8–та част на Учението за Десетте Сфирот (ТЕС) вместо книгата „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ние продължаваме да изучаваме „Зоар“ на всеки сутрешен урок, само 45 минути вместо час и половина.

Но докато четем книгата „Зоар“ ние през цялото време се занимаваме с парцуфите на света Ацилут: Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И), ИШСУТ и ЗО“Н, откъдето води началото си  цялото Висше Управление.

Затова трябва по-добре да разбираме как са устроени те, каква е йерархията и връзката между тях, по каква програма работят.

И затова трябва да изучим 8-та част на ТЕС – това е основната част на Учението за Десетте Сфирот, която като цяло описва света Ацилут.

Без това ние няма да можем да се приближим още повече към Зоар. Защото колкото повече знае човек, толкова повече разбира и осъзнава, че, всъщност, нищо не знае и може по-добре да изясни молитвата си, за да не бъде това писък на бебе, а стройно изяснена молба.

Освен това, ако изучаваме ТЕС със същото намерение, както и книгата „Зоар“, той ще въздейства върху нас и ще извърши същата работа по нашето поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.12.2010

[28462]

След края на пътя е новото начало

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как Бина, която нищо не е искала да получи изведнъж разкрива, че е длъжна да получи „за да отдаде”?

Отговор: Бина на стъпалото „отдаване заради отдаването” ГАР де Бина, ставайки подобна на Твореца в това, че не получава, открива, че Творецът е още и отдаващ. От тук тя разбира , че й тя трябва да отдава. А какво може да даде?

Творецът й дава, тя усеща в това неговата любов и така разбира, че ако престане да отказва да получава, а започне да получава от Него, то с това ще му достави огромно наслаждение – и това предизвиква в нея използване на желанието да получава, но заради отдаване на него, ЗАТ де Бина.

От урока по статия на  Рабаш, 02.12.2010

[28486]