Entries in the '' Категория

За какво запалвам свещта

Въпрос:  Какъв вътрешен смисъл се влага при запалването на ханукалните свещи? Как да обясним това на децата?

Отговор: Ние се стремим към отдаване и любов към ближния, които трябва да станат за нас светлина, напълваща ни с наслаждение.

Ако ние се съединим като един човек с едно сърце, то започваме да усещаме духовния свят, Твореца, вечния живот – това се нарича горящата свещ на Ханука.

Ханука – това не е още краят на поправянето, а само спирка по пътя. Ние достигаме свойството Бина, отдаване заради отдаването, излизаме от своя егоизъм – издигаме се от Малхут в Бина.

Засега аз още не мога от Бина да се спусна обратно и да използвам Малхут, а само да се издигна над знанието – това се нарича Ханука. Затова не трябва да се използва тази светлина – може само да се гледа на нея.

Когато после достигаме празника Пурим, то взимаме тази светлина и я използваме в своето желание, желание да се насладя, за да ”засияе тъмата като светлина”. Тогава всички сили на Бина се спускат в Малхут и тя самата започва да свети – това е вече краят на поправянето.

А Ханука (”хану-ко” – ”спрели сме се тук”) – това е засега спирка, отдих насред пътя. Като поколение, което странства в пустинята и си изяснява как да се издигне над своето его.

От урок по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28334]

А съществува ли самият процес?

Цялата наша работа се състои в това да се оправдаят състоянията, които ние преминаваме, и тогава те ще ни се покажат като по-комфортни.

И това зависи само от нас! Тъй като  всички тези състояния са неизменни, всичките решимот (духовните гени) трябва да излязат по веригата, едно след друго, и да се реализират до края на поправянето.

Те постепенно се разкриват в теб, за да ги оправдаеш. А какво означава „да оправдаеш“? – Да осъзнаеш, да почувстваш и да разбереш с каква цел  идват, кой ги донася, за какво, в каква последователност.

Така самият ти се развиваш, при това дотолкова, че започваш да включваш в себе си цялото творение. Именно това иска от теб Творецът! И затова ти дава не крайната форма – в нея ти нищо не би почувствал и не би разбрал, а те превежда през цялата тази последователност от действия.

Но съществува ли този процес на практика? – Няма го! Няма нито начало, нито край – нищо няма! Има едно съвършено състояние. Само за теб Творецът го разтегля от началото и до края, като гумено въженце, внедрявайки в Своето единствено действие него, злото начало, желанието за наслаждения.

И тогава ти можеш да преминеш последователно всичките тези състояния – от началото до края, усъвършенствайки при това своите чувства и разум.

Това ти помага да разбереш целия процес на творението – от двете противоположности: от тъмнината – към светлината.

А ако това е било едно състояние, то ти не би съумял нищо да различиш, тъй като ти си творението. На теб са ти необходими две състояния, за да почувстваш и да изясниш едното срещу другото.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28278]

Придържай се към учителя и го следвай

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Да видиш себе си отстрани

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Имам ли свободата на избора да задавам въпроси или и това ми е дадено от Висшето Управление?

Отговор: Свободата на избора не е в това, да зададеш този или онзи въпрос. Свобода на избора означава да не седиш вътре в егоизма си, получавайки удари. Защото, потънал в егоизма си, ти не си способен да разбереш каквото и да е, защото в тебе отсъства още един фактор, който съществува отвън.

Отъждествявайки себе си с някой или с нещо, което се намира отвън, ти можеш да видиш себе си отстрани. Това ще те научи да различаваш двете състояния: светлината и тъмнината. И тогава ще можеш  бързо да напредваш.

Но ако не се включиш в група, не се намираш в отдаване към нея, не получаваш въздействие от нея – ти не напредваш. Защото духовното напредване се състои именно в разбиране на процеса на творението. А за това са ти нужни две отправни точки: едната – вътре в теб, а другата – отвън.

И затова ти е дадена група, за да можеш да придобиеш тази втора точка.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28275]

Въпроси от блога след конгреса, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На Конгреса се чувстваше много силно желание от женската половина на кли.

Те задаваха много въпроси и аз в тях чух и почувствах, че мъжката половина не полага достатъчно усилия. И те искат сами да получат светлината на поправянето.

Говоря за всички, които са омъжени и техните мъже са в кабала и за тези, които не са омъжени, или мъжете им не се занимават с кабала. Да, светлината дава Твореца, а не съпруга, мъжа. И няма разлика мъж ли е или жена, освен реализацията.

Няма ли да приемат много жени (а и мъже, та нали във всеки от тях има женско начало и аз мога да работя само с него) това като ръководство за действие? Няма ли да ни разбие? Защо ми е тогава да се женя или омъжвам? Или вашите отговори са само за тези жени, мъжете на които все още не се занимават?

Отговор: Човек се жени не за да получи от жена си светлина, а за да постави себе си в условия, оптимални за духовно предвижване.

Това е съвет на кабалистите и този, който го пренебрегва, лишава себе си от възможност за придвижване. Той си мисли, че може логически да обоснове или да опровергае това, което му казват от по-висока духовна степен.

Съветът на кабалиста е «сгула», чудесно средство, което трябва да се следва. Мъжете задължително трябва да се оженят. Жените – не са длъжни. А духовната работа при това си остава духовна работа.

Има Световното Кли, мъжката и женска негови части, всеки трябва да работи над общото обединение и стремеж към Твореца.

[28266]

Всеки миг има своя причина…

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното постижение се случва много бавно, защото става дума за проява на нова структура вътре в човека.

Ние дори не можем да си представим какво значи да получиш втора природа! Това не съществува и не е съществувало нито в нашия свят, нито във Вселената, не се е случвало никога в продължение на цялата история.

Тази придобивана от нас природа се строи много постепенно на основата на многочислени частни детайли и състояния, които възникват вътре в нас. Това е щателна , бавна, но непрекъсната работа на висшата светлина над нас.

В процеса на духовното постижение има латентен период, когато вътре в човека се извършва огромна работа по подготовка на духовните свойства/съсъди. И това буквално означава ново раждане.

Но ние не просто трябва да се родим допълнително и в духовния свят – ние трябва да преминем през изменения на всички нива на своето желание: 0/шореш, 1/алеф, 2/бет, 3/гимел, 4/далет, и едва тогава усещаме, че с нас нещо се случва. А до този последен момент 4/далет, всичко случващо се, е неразбираемо и скрито в нас.

Ние все едно преминаваме от нулевата точка на творението до състояния, в които у нас едва – едва започва да се пробужда желание към духовното.

И това дори не е желание, а някакво разбиране на това желание, отключване от онова, което съществува в нас сега. Това се случва първо в чувствата, а след това и в разума. Така ни въздейства висшата светлина.

Затова е нереално да се очаква, че всичко ще се случи за една секунда. Въпреки че човек трябва с всички сили да се стреми към това. С други думи – всеки миг трябва да бъде последен, а ако не се е получило, то нека бъде в началото на следващия миг.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28282]

Всички светове на един шиш

каббалист Михаэль ЛайтманВсички светове: Ацилут, Брия, Ецира, Асия и даже нашият свят – имат един и същ строеж, като отпечатъци един в друг. Само че в нашия свят ние не виждаме това.

Започвайки с разбиването на световете и смесването на Бина и Малхут, парцуф СА”Г служи за печат, матрица, отпечатваща своята форма на Бина, съединена с Малхут, върху целия материал, на всички нива: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, нашия свят.

Най-отгоре в главата на света Ацилут се намира коренът на всички светове, защото самият СА”Г се отнася към първото съкращаване (Цимцум Алеф) и неговото въздействие не достига до световете от второто съкращаване (Цимцум Бет) директно, а само чрез „сеарот” (тесни като косъм канали)

А от главата на света Ацилут тези нишки се спускат като проекции чак до нашия свят, повтаряйки един и същ строеж, нанизан на същите тези оси, като на шиш. Затова всички светлини се разпространяват чрез паралелни лъчи отгоре надолу.

 

Но това се отнася само за строежа на световете, а не за тяхното поведение! Правилата на поведение във всеки свят съответстват на неговата степен и затова се различават. Светът Ацилут е целият заради отдаване, а по-ниските светове: Брия, Ецира, Асия и нашият свят действат всеки съгласно своето ниво.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.12.2010

[28325]

Черната точка в океана от любов

Въпрос: Как мога да постигна подобие на свойствата с Твореца, ако при Него и намерението и действието са отдаване, а при мен има възможност да се поправи само намерението. Как мога да се уподобя на Него в пълния смисъл на думата?

Отговор: Според същността на действието, ти Му се уподобяваш точно. Отдаваш ли Му? Отдаваш Му. Той отдава ли ти? Отдава ти. Правиш всичко, което е по силите ти, за да му покажеш любовта си? Той прави същото.

Ако новороденото прави всичко, за да зарадва майка си, не е важно дали получава от нея нещо или не, важно е качеството на действието! Така е и с хората – ти гледаш по посока на напълването, но тук става разкриване на отношението и е възможно получаващият да отдава.

Само нашият свят живее без отношение, благодарение на искрата светлина, която се намира в него и го оживява. А целият духовен свят действа само съгласно намерението. Когато казваме, че ни изпълват светлините НАРАНХАЙ, какво представляват тези светлини? Това е отношението един към друг и нищо повече.

„Аз получавам от Него!” – какво означава това? Аз получавам Неговото отношение към мен. А какво Му давам? Също само своето отношение към Него. И по този начин, ние се напълваме.

А какво си предаваме един на друг – за нас изобщо не е важно! Ние не се съобразяваме с това. Аз мога нищо да не получавам, като „хафец хесед” (нежелаещият нищо за себе си) и над това, ние изграждаме своето отношение.

Желанието/кли, създадено от Твореца е само черна точка в океана от светлина. Но какво означава „океан от светлина”? „Океан от светлина” ни показва отношението на Твореца към тази точка.

Тази точка трябва също да се разшири до безкрайност в своето отношение към светлината и така тя става съсъд, вместилище за светлината. А какво получава тя? Отношението на Твореца.

Ние не разбираме, че наслажденията тук са само от отношенията един към друг, а без отношения няма наслаждение.

Наслаждения без отношения има само в нашия свят, затова той не съществува. Той е въобръжаемият свят, от който се издигаме в духовното, където всичко се определя само от намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28290]

Без масах няма да пробиеш махсома

Въпрос: По какво се различава екранът („масах”) от махсома?

Отговор: Махсомът („бариера”) е получаването на първия анти-егоистичен екран. Между всички нива има такива бариери (махсоми), но ние ги наричаме просто стъпала.

Най-първото стъпало или „махсом” е толкова особено, защото преди него, човек изобщо не знае какво е отдаване. А след него, започва по малко да си го представя, вижда примера на Висшето и Му подражава. Той има някаква връзка с Твореца.

Защото, изкачвайки се на първото стъпало, той трябва да премине през тази „бариера” слепешката.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 01.12.2010

[28322]

Подготовка за срещата със светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В началото на урока, вие обикновено ни давате обща за всички посока, помагате ни да се фокусираме върху общото намерение. Доколко е важно това?

Отговор: На урок е нужно да  идвате предварително подготвени, с определено желание/намерение – какво желая да получа от урока. Над това трябва предварително да помисля много.

Понякога организирам намерение за всички, без да разчитам на подготовка, показвайки пример. Но по принцип, всеки трябва сам да се подготвя в своето намерение за урока. И именно от намерението му зависи неговия успех в разкриването на Твореца.

Майката дава на малкото дете  онова, което смята, че му е нужно. Но пораствайки, човек избира сам, по свой вкус, ръководейки се от собствения си опит и разбиране.

Не за първи път се докосваме до книгата „Зоар“ и сме изпълнили много упражнения с правилно намерение. В продължение на целия ден, човек е длъжен да се подготвя за урока и да се настройва за учене.

Считам, че трябва да предоставим на хората възможност сами да изграждат намерение, а не да ги призоваваме, като учителката в детската градина : „Хванете се за ръце и след мен”

От това, което човек чувства и разбира, от своето текущо състояние, той трябва сам да се подготвя за урока. Защото урокът е времето за изпълнение на желанията. Тук, на срещата със светлината, човек може да получи това, към което се стреми точката в сърцето му.

Понякога е нужно да се постои в тишина 15 минути преди урока, за да може всеки да извърши вътрешно търсене. Но за това, аз разчитам на вас: между пробуждането и началото на урока имате време да помислите, да се настроите и да изградите своето намерение.

От урока из книгата „Зоар“. Предисловие, 01.12.2010

[28299]

В очакване на чудото!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние виждаме, че след положените усилия, като резултат трябва да се извърши чудо.  Какво трябва да стане, за да се случи това с нас?

Отговор: Трябва много да искаме да стане чудо – като малките деца! Но чудото идва като резултат на положени множество усилия. Трябва да видиш какво чудовище стои пред теб – твоето Его, пречейки ти и скривайки от теб всичко хубаво.

Трябва да изпиташ ненавист към него! Въпреки, че си израснал „на коленете” на този Фараон, играл си с неговата корона („кетер”), бил си истински принц, който е имал всичко!

А сега ти ненавиждаш своето Его с най-лютата ненавист и не си способен да останеш в него. Ти си готов да го подложиш на удари и преднамерено го подлагаш на египетски мъчения, за да се откъснеш от него.

А ние едва почувствали удара, веднага се опитваме да се скрием – защото се отъждествяваме със своето Его. Но ако се отделя от него, тогава ще се съглася: нека го бият и нека то страда! Аз не съм той, аз съм около него!

И тогава аз ще започна леко да се отделям от него, малко по малко, докато не минат всичките 10 мъчения. Аз не се отъждествявам със своя егоизъм, но той страшно страда. Само така аз мога да се издигна над него и да избягам.

Бягството – това вече е самия изход от егоизма, когато аз почти съм се отделил от него и е останала само тънка преградка, но аз я разсичам, за да мога окончателно да се откъсна от него и бягам в нощта, в тъмнината.

Но преди това трябва да се направят предварителните отсичания, докато не дойдеш до последното – и всичко по пътя на методичните удари, над които трябва да работиш.

Работата се състои в това да не искаме да се отъждествяваме с Фараона – той си е за себе си, аз съм за себе си. Истина е, че съм израснал в неговия дом, аз съм излязъл от него – но това не съм аз!

И тогава ти помагат да избягаш – и в това се състои чудото. Така се извършват всички чудеса – ние работим и полагаме усилия, за да се отделим от егото и да се изправим – а накрая става чудо. Защото него трябва да го извърши светлината, след всичките ти усилия.

Тогава, хайде да чакаме чудото – след като добре сме поработили. Щастлива Ханука!

От урока по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28331]

Спасението идва с едно мигване на окото

каббалист Михаэль ЛайтманРазбери, че не си паднал, а си се издигнал до следващата степен и си получил ново желание, имено защото си свършил такава добра работа! Сега просто трябва да обединим силите, за да преобърнем тази тъмнина, тази видима бариера (Махсом) в светлина. И тогава ще получиш дори по-силно въодушевление отколкото на конгреса.

Ние получихме там някакво първично впечатление и сега трябва да го реализираме в явна и практическа форма. Сега трябва методично да разбием тази стена, Махсома между нас, който едвам усетихме. Ние трябва да продължим да го удряме на едно място и той ще се срине след няколко удара.

Това се случва изведнъж, „с едно мигване на окото”, както е написано за приближаването на спасението на Твореца. Разкритието се случва изведнъж – усилията продължават да се натрупват, и изведнъж пътят към спасението се отваря пред нас, за да се втурнем с голяма бързина

Ние трябва да направим всичко това сега, но вместо това продължаваме да помним колко хубаво беше на конгреса, за разлика от тук, където съм сега. Но това е действителното време за работа. Ние не работихме по време на конгреса. Това беше резултат на всичко, което сме натрупали в миналото, което съчетава всички усилия, надежди, пари и нерви.

Времето за работа отново дойде. Работата е винаги една и съща. Нашето его, желанието за получаване на наслаждение, непрекъснато се увеличава и се проявява по различни начини. Ти трябва да го разпознаеш, и да разбереш, че това е „помощ срещу нас”, че това ти е изпратено с определена цел, от огромна любов.

Творецът си играе с теб като с малко дете, на което са му дадени малки препятствия, за да се научи да ги преодолява и расте. Така ние напредваме.

Но едно дете има природен инстинкт, който го тласка към развитие и то никога не сяда на едно място, а постоянно се опитва да преодолее нещо, да направи, да разбере, да почувства или да счупи нещо. Междувременно ти трябва сам да работиш върху своето желание.

Представи си съдбата на безразлично и отегчено дете, което е твърде мързеливо да си играе с играчки и то седи в клас като теб, сънено, със затворени очи. Ще се развие ли то, ще порасне ли? Точно това се случва с теб сега.

Но Творецът няма да се отклони от Своята програма. Той трябва да те издигне до Неговото ниво, докато ти станеш равен на Него. Така че, какво се случва с теб, когато седиш със затворени очи? Той трябва да те бие докато се събудиш.

Но, ако искаш да напредваш, вместо да поемеш по пътя на страданието, то има един прост закон: „Този, който избира най-доброто обкръжение всеки път, напредва”.

Oт урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.201

[27444]

Чашата, с която да загреба светлина

Въпрос: Как мога да поддържам правилното намерение по време на урока – мислейки повече за взаимното поръчителство или опитвайки се да разбера смисъла на текста?

Отговор: Представи си, че караш кола. За какво се безпокоиш повече – как да натиснеш педала на газта или как да управляваш волана? Ако ти е нужно време за отговора, то това ме плаши и аз не бих дошъл с теб.

Очевидно, главното е да управляваш волана. Това е, което наричаме “намерение”. Намерението е посоката, в която карам. Когато е правилна, аз мога да започна да натискам педала на газта, за да увелича или намаля скоростта, необходима за движението.

С други думи, аз натискам газта само когато съм избрал правилната посока. Иначе би било добре въобще да не карам и да си остана на мястото, за да не се върна назад. Така трябва да предприемем правилната посока и до степента, в която сме уверени в нейната правота, ние можем да натиснем газта и да увеличим скоростта.

Човек така е устроен, че той непрекъснато търси полза и по време на урока има три възможности: 1) да разберем повече, 2) да почувстваме повече, 3) да постигнем повече. Тези три ползи не са свързани една с друга, защото аз чувствам в материалното желание, разбирам с материалния разум, но постигам в духовното кли (съсъд).

С други думи, опитът и разбирането идват чрез моето егоистично желание, но постигането е възможно само съобразно със закона за подобие на формата, намерението “за отдаване”. Това намерение е моята основна грижа.

Затова аз не се безпокоя какво ще разбера и почувствам. Важното е да получа кли за отдаване, желанието, намерението, което е нещо духовно, “заради отдаване”. Преди всичко, аз съм загрижен къде да намеря духовното.

Мъдреците казват, че светлината е навсякъде – вземи колкото пожелаеш. Но какъв съсъд може да използваме в този океан и да загребем отдаване от него? Нуждаем се от някакъв съсъд за отдаване, някакъв контейнер, било то и малка чаша. Трябва да мислим за това място, в което можем да получим светлината.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27565]

Сам няма да изградиш намерение

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Неизчерпаемото средство за напредване

Колкото по-силно се обединяваме, толкова повече искри на отдаването можем да включим в свойството получаване. Всъщност, работейки над единството, ние работим над съчетаването на тези свойства.

С желанието за наслаждение, в чист вид, ние не сме способни да работим. Приближавайки се към него виждаме, че то изобщо не е предназначено за работа заради отдаване. Е, какво да правим с него, ако то има противоположна природа?

Излиза, че нямаме възможност да получаваме заради отдаване, което означава, че не можем да доставим никакво удоволствие на Даващия. Между Твореца и творението стои бариера, пресичаща всички опити на творението, устремени към взаимното отдаване.

Единствената ни възможност е съчетаването на свойствата. Как да я реализираме? За тази цел, трябва да издигнем Малхут и да я включим в свойството Бина.

На същия принцип е изградена и нашата работа – човек по отношение на групата е като Малхут по отношение на Бина. Включвайки се в групата, той анулира себе си, подобно на Малхут, който анулира себе си пред Бина.

И не е важно от какви хора е съставена групата, придобили ли са духовното свойство или още не. Отричайки се от себе си, чрез тях човек получава висшата светлина. Получава я не от техните външни качества, а от а вътрешната им същност, в която вече има нещо поправено.

По такъв начин, групата се явява неизчерпаемо средство, чиста Бина. Анулирайки себе си, чрез нея аз мога да получа всичко което искам. Ако съм малък, тогава получавам от групата малко въздействие на обкръжаващата светлина. Ако съм голям, то получавам от групата голяма светлина, която ме поправя.

Със своето отношение към групата определям, какво е тя за мен. Това не зависи от другарите ми – те могат да бъдат начинаещи, току що дошли в кабала.

Скланяйки се пред техните духовни желания, аз прониквам вътре и се включвам към тяхното поправено състояние, дори ако те все още не са започнали да се поправят.

Защото всички ние, вече се намираме в окончателното поправяне, и затова със своето отношение към другарите, аз мога да пробудя за живот всяка от промеждутъчните форми. Всичко зависи от мен, а не от тях. Аз сам решавам на какво ниво да задействам устройството, наречено „група”.

И тогава, любовта към другарите преминава в любов към Твореца. Правилното отношение към тях е правилно отношение към Него. Аз няма да мога да се оттегля встрани от другарите и да връча на Твореца нещо повече от това, което давам на тях.

Групата е средство, помагащо да се „форматирам”, да си придам формата на отдаването. Пропускайки желанията си през групата, аз сякаш ги моделирам и тогава по правилен начин се обръщам към Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28293]