Entries in the '' Категория

За бебето, което се срамувало да яде

каббалист Михаэль ЛайтманВ самото свойство получаване, поначало няма нищо добро или лошо. Но Творецът нарочно е създал такова условие, че да усещаме срам от него.

За срама няма никакви причини – това е самостоятелно творение. Съществува желание за получаване на наслаждение, желание за отдаване – Той отдава, а аз получавам – нима това е лошо?

Точно обратното, нима бебето се срамува от това, че майка му го храни? – това му носи наслаждение! И по същия начин Творецът се наслаждава, наслаждавайки нас.

Защо аз не мога просто да се наслаждавам, получавайки от Него – какво още е нужно? Нека само ми даде повече желания и повече напълване – аз ще бъда послушно бебе, което приема всичко, което иска да му даде неговата майка, и ще Му доставя наслада!

Защото, за да наслаждавам Твореца, няма нужда да Му отдавам – Той сам е създал желанието ми и може да направи всичко, което искам. А аз ще поискам всичко, което Той ми дава – защото такъв съм създаден. Така че нека напълни тази създадена от Него природа, моите желания – и на Него ще му бъде хубаво, и на мен! Ще се наслаждаваме един на друг!

На всички е известно каква наслада носи на майка си бебето, което се е нахранило добре и кротко спи в ръцете ѝ. Аз съм съгласен да бъда такова бебе! Какво още иска Той от мен?!

Ние нищо повече не искаме, ние искаме да останем бебета в ръцете на Майката-природа. Но Творецът не е съгласен с това – Той иска да ни издигне до собственото си ниво. И затова „срамът” произлиза не от това, което получавам от Твореца. Срамът не е от получаването! Срамът е от несъответствието на нашите свойства.

Да получаваш от Него не е срамно, защото Той ме е създал такъв, и не това поправяме. Ние поправяме разрива между нас – тоест противоположността на нашите стремежи, само за да се изравним.

Затова Баал а-Сулам пише (в главата „Вътрешно съзерцание”, 1-ва част на Учението за Десетте Сфирот), че срамът е предназначен само за най-високите души.

Когато те разкриват Твореца като отдаващ, а себе си като получаващи, разкриват онази пропаст между тях – чувстват, че трябва да поправят именно това несъответствие.

Както и в нашия свят съществуват неща, които едни се срамуват да правят, а други – не. Така и тук, трябва да бъде достигнато определено ниво на духовно поправяне, за да започнеш да чувстваш срам. А до това ниво срамът не се чувства.

И самият Творец по степента на това как човек се издига по-високо и започва да усеща срам – се отнася вече по друг начин към него, с повече изисквания. Затова е казано, че „Творецът е придирчив към праведниците с дебелината на косъм”, а всички разчети се водят по отношение на срама.

Когато усещаме намерение за отдаване срещу желанието си за получаване – това е различие, делта, поражда усещане за срам.

А в нашия свят детето яде и засега не се стеснява – то и така ще порасне, защото в него вече е заложено това желание от природата. Ние обаче, за да станем „възрастни”, трябва сами да поработим над себе си, вместо природата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 30.11.2010

[28160]

Кое е по силите ни?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да засилим отговорността на всеки другар за поръчителството?

Отговор: Ако светлината не ми е въздействала в достатъчна степен и не ме е довела дотам, че да започна да се грижа за състоянието на другарите, то нима ще мисля за него? – Никога!

Ако получа възбуждане от светлината, то изведнъж ще получа такова желание. То или е в мен, или не е. Но аз съм длъжен да способствам за това него да го има.

Затова не се измъчвам от това, че не обичам другарите. Аз не ги обичам, не ме е грижа и не мисля за тях, защото не съм свързан с тях.

За да се измени това състояние, ми е необходимо въздействието на светлината. Тя ще въздейства – ще мисля за другите, няма да въздейства – няма да мисля. Аз съм длъжен точно да определя къде и как мога да предизвикам изменението.

Сега не те обичам, но идва светлината и аз изведнъж те обичам. Защо? Не знам – това го прави светлината. Ние трябва само да предизвикаме нейното въздействие, а всичко останало се явява следствие. Колкото тя ми даде желание, вълнения и грижи, толкова и ще имам.

Затова главната работа е да пробудя светлината, а това може да се случи само в процеса на съвместното обучение. Именно от обучението ние очакваме това явление, защото друго средство няма. По време на обучението ние заедно мислим: кога светлината ще ни измени и съедини? Това е и намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28126]

Революцията, която е незабележима за онези, които са около нас

Въпрос: Как да разпознаем признаците, които показват, че се приближаваме към отдаването?

Отговор: Това идва отвътре. Ние не различаваме въздействието на светлината. Не познаваме в дълбочина причините за ставащото и съдим за своя живот само по резултатите. Електричеството се проявява в работата на електрическите уреди или чрез токов удар. Така и светлината, оставайки „зад кадър”, ни показва резултатите от своята работа.

Аз виждам не самата светлина, а нейните действия. Всички ние сме дело на Твореца. Как да съдим за измененията в себе си? Критерият се състои в това, че аз започвам да мисля по-различно, по нов начин се отнасям към себе си и света.

Променям се вътре, а отстрани това е съвсем незабележимо. Промените стават не в егоистичните свойства, а в новите, допълнителни желания. Отвън, в човека не се забелязва нищо, но той се променя.

Затова кабала се нарича скрита наука – от една страна, тя разкрива скритото, а от друга страна, то е скрито от очите на околните, които не могат да видят вътрешните трансформации в мен. Те просто нямат свойствата, чрез които да възприемат това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.11.2010

[28140]

Отдаването, което ще ни сроди с целия свят

Въпрос: Как да отличаваме духовните свойства от материалните? В какво се изразява тяхната разлика?

Отговор: Още от ранно детство в нас се развива свойството получаване, или иначе казано свойството поглъщане. Ние чувстваме единствено това, което сме способни да абсорбираме, да погълнем в себе си.

Но има и друго явление, друг метод на възприятие – източване, изливане навън. Това свойство ние не познаваме, но то е заложено в нас по рождение. И в нас има начална точка, нищо, че все още е в абсорбция, но с вектор за отдаване, а не за получаване.

За да я развием ни е дадена науката Кабала, разказваща за скритата част на реалността. Оттук ние привличаме изобилието, което напълва родствената му “външно ориентирана“ част на нашите желания.

С други думи, светлината развива точката в сърцето – единственото желание, което ще ни доведе до истинското отдаване.

Ние не знаем какво ще порасне от това семе, но онова, което ще поникне изобщо няма да прилича на плодовете на поглъщането.

Даващото намерение се гради на друга основа, когато човек започва да усеща намиращото се извън неговото собствено. Не неговата собственост, както в нашия свят, а родна част от него. Това напълно се различава от онова, което ние днес чувстваме.

От урока по „Книга Зоар“. Предисловие, 30.11.2010 г.

[28143]

Кабалистите – за „Кабала – днес”, ч.11

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката Кабала

От дълго време вече съвестта ми ме преследва, подбуждайки ме да изляза от рамките на затворения свят, в който обитавам, да напиша фундаментална книга за душите, стремящи се към Твореца, и да я разпространявам сред целия народ, така че хората да разберат истинската същност на нещата, намиращи се на върха на света.

Баал аСулам. Време да се действа.

Разкриването мъдростта на Кабала на широките маси се явява предварителното и задължително условие за пълното изправление.

Баал аСулам. Шофар  Машиах (ивр., Рогът на Месията).

В началото е необходимо разпространение на науката Кабала сред масите, за да се удостоят те с възнаграждение – идването на Машиаха – избавителя (силата за поправяне на егоизма, наричана Машиах – от думата лимшох, измъква от егоизма).

В съответствие с това идването на Машиаха зависи от разпространението (сред масите) на науката Кабала. Затова ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката Кабала сред народа.

Баал аСулам. Предисловие към книга „Паним Меирот“, п.5.

[28172]

Въпроси от блога след конгреса, ч.1

Въпрос: Другарите усещат радост и разочарование. Все още никой не е разбрал какво се е случило. Преживяхме много болезнен удар по Фараона.

Как и с какво мога да помогна на другарите и на себе си да направим правилния извод от конгреса и да вървим заедно напред. Кого да виним, че всеки е бил, че се е чувствал само редом с целта, само своя егоизъм ли?

Отговор: Не трябва никой да бъде обвиняван. Трябва да се радваме, че стана по-ясна посоката, в която е необходимо да се работи.

Мислехме си, че сами можем да надвием Фараона, а трябва да помолим Него за това.

Ние трябва да работим заедно именно над общия вик за помощ към Твореца. Това е и най-важният извод от конгреса.

Въпрос: На откриването, много хора плакаха. Това плач заради собствения ни егоизъм ли беше или бе момент, в който всеки мислеше не за себе си? Възможно ли бе да го направим?

Отговор: Това бяха сълзи на общото въодушевление, но то бе все още егоистично – в него отсъстваше Творецът.

Затова, макар и да почуствахме единството между нас, не можахме да задържим това усещане. Но не трябва да се отчайваме. Напротив – трябва да се радваме, защото стана ясно над какво е необходимо да се работи.

[28137]

При Твореца няма тъмнина

Творецът действа само със Своята светлина. Светлината въздейства на желанията/келим, които, в зависимост от своето състояние, усещат себе си по-зле или по-добре, според своето равенство със светлината. Това се нарича закон за подобие на свойствата.

Ако аз съм повече подобен на светлината, то се чувствам по-добре. А колкото по-малко съм подобен на нея, толкова усещам себе си по-зле –  дотолкова, че чувствам удар. Но всичко това е действие на Висшата светлина.

Да, и тъмнината, която усещам е също въздействащата на мен светлина! Само заради противоположността на моите свойства, тя ми се разкрива като тъмнина. Вместо светлината – ”ор”, чувствам тъмнина – ”орта”.

Но при Твореца няма тъмнина. Просто когато Той едва-едва добавя светлина – на нас ни е вече лошо. Поради това, че в тази светлина ние разкриваме още повече егоистично желание – и тогава настъпва тъмнината.

Светлината стои срещу желанията. С други думи, с помощта на светлината аз разкривам огромни желания, срещу тях в някакво скрито от мен място се намират големи наслаждения, но аз се чувствам зле!

Това може да се изрази и в проблеми със здравето, и в недостиг на хранителни продукти, и в лошо настроение, във вътрешно безпокойство, чак до нежелание да се продължи да се живее. Но всичко това е резултат от въздействието на светлината!

Ако светлината идва в подготвени желания (келим), то тя се усеща като наслаждение – нали тя ги напълва. Ако келим не са готови, то това е удар.

От урок по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28123]

Между два предела

Книгата Зоар. Предисловие. Статия ”Роза”: ”В света, който Творецът е сътворил, в първия ден Адам е видял света от край до край”.

Въпрос:  Защо тук е казано ”от край до край”, а не ”от начало до край”?

Отговор: В своето възприятие ние се намираме между свойствата на съда и милосърдието, между двете линии. Целият наш свят се помества в границите на тези ”погранични” форми.

И затова в дадения контекст не можем да видим света от начало до край. Във всяко състояние светът се ограничава от пределите на нашето кли, което ние сме способни да видим.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28046]

Позволи на висшата светлина да ти бъде учител

каббалист Михаэль ЛайтманЗащо трябва да се отнасяме добре един с друг? Трябва да го правим само, за да постигнем сливане с Твореца. Защо идвам в групата? Само заради Твореца.

Ако имам други причини, тогава аз съм същия като комунистите в Русия, които изградиха обществото на бъдещето заради себе си. Затова и до днес си носят последствията. Единственият начин да ги поправим е чрез „огън с огън”, тоест с правилния вид комунизъм – кабала.

Творецът трябва да бъде нашата цел! Иначе ни очакват ужасни удари. Пример за това е Русия, която вложи огромни усилия, средства и пари, и го направи тема за дискусия навсякъде: по радиото, по телевизията, в детските градини, училищата, песни, пиеси и всичко останало, което хората направиха. Всичко призоваваше хората да правят само едно нещо: нека се обединим и да бъдем приятели!

Но вижте какво се случи. Хората не приеха нищо от това и всичко веднага се обърна в егоизъм, въпреки че изглеждаше като нещо добро, правилно възпитание, което учеше всички: нека всички живеем в мир, заедно, като едно семейство.

Ако Творецът не стои на чело на всичко това, като източник на светлината, която променя човек, тогава каква е ползата от празни думи? Те не отговарят на истинските факти!

В резултат става необходимо да караш човек да ги следва принудително чрез наказания, потискане и сила. Трябва да си направим изводи от това –  какво е правилното възпитание, и как то се прилага до най-малките детайли.

Единственият начин да възпиташ някого е чрез пример. И ти не просто показваш твоят личен пример, защото, ако детето се учи да се държи като теб, това няма да бъде вътрешно поправяне; той просто ще те имитира. Утре ще види лош пример и също ще го копира.

От друга страна, ако той се е поправил и го е разбрал, тогава той е вече защитен до това ниво.

От урока по статията „Тяло и душа”, 29.11.2010

[28083]

От отвъдния свят към реалността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не пречат ли сериозните занимания с кабала на човека да остане религиозен?

Отговор: Ако човек е религиозен, кабала не му пречи да запази своите навици, както и традиционните обичаи, народната култура.

Но той вече не може сляпо да вярва в отвъдния свят и възнаграждението/рай или наказанието/ад в него – нали той има намерение да разкрие Твореца още в този живот. Едното противоречи на другото.

Той постепенно престава да очаква награда, която го чака някъде след смъртта, в другия свят – тази картина макар и трудно постепенно изчезва и всичките му очаквания се преместват в настоящето – разкриване тук и сега! Целият фокус се премества от отвъдния свят – към тази страна, вътре в този живот.

Така постепенно се променя неговото отношение към „бъдещия свят” и  Твореца – като към реалност, към която той се приближава и се стреми до разкрие тук, в този живот. В това е неговата цел, смисъла на живота, за това той живее и изпълнява съветите на кабалистите.

Затова на човек му е трудно да остане в предишното религиозно обкръжение, тъй като той чувства, че вече не му отговаря по дух.

Тези хора още вярват в наградата след смъртта и това определя всичките им действия. Даже и наградата в този свят те си я представят иначе. Затова той усеща своето различие от тях, а разликите отдалечават.

Но това не води към някакво пренебрежение към религията, защото тази форма в крайна сметка е длъжна да доведе човечеството към кабала – към истинското постигане на Твореца и светлината.

Ние, кабалистите, се отнасяме с уважение към всяко вероизповедание. Религията е заложена от Авраам и ще съществува до тогава, докато хората се нуждаят от нея, докато не съзреят за постигането на Твореца.

В степента на съзряването си те ще преминават от нея към явното разкриване, постепенно променяйки своята цел – но на нас ни е забранено да ускоряваме този процес на развитие. Ние само показваме какви възможности има  човека.

Светският човек е мислил, че управлява своя живот, и изведнъж открива, че няма никаква свобода – това го унижава и го принуждава да се самозабрави или да се обърне към кабала.

А религиозният човек още вярва, че си има Творец, който все пак ще се погрижи за него и затова, ако може ще затвори за всичко очи, ставайки още по-голям фанатик, за да защити себе си от съмнения и пустота.

И ще ненавижда все повече Кабала, която отваря очите му за това, че има само една цел – разкриване на Твореца. Но все пак той е по-защитен от сътресения – докато тази неудовлетвореност не дойде към него от страна на природата, Твореца и не заговори отвътре. И тогава ще се покори на кабала.

От урока по статията „Тяло и душа“, 30.11.2010

[28181]

Етапи на войната с Фараона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да разкрия разбити желания или келим? В нашия стремеж да постигнем Твореца ли ги разкриваме или в желанието да се свържем помежду си?

Отговор: Разкриваме нашите разбити келим само в желанието да се свържем помежду си, за да постигнем Твореца. И всеки път ги разкриваме повече и повече.

Да речем, че на скорошния конгрес разкрихме, че от една страна, ние бихме искали да се обединим, но от друга страна, не го желаем. Нещо отвътре ни спира; има някакъв враг, ненавистник, вътрешен ступор или махсом, който не ми позволява да се приближа до другите и да се свържа с тях.

Това е първото наказание от десетте египетски наказания или удари по Фараона (Фараон е името на този, който ме спира). Усещаме, че той не ми позволява да се свържа с другите, въпреки че аз все още не осъзнавам напълно: защо трябва да се свържа с тях, къде е тук Творецът и как е възможно да Му отдам. За сега имам само стремеж да се обединя.

Със сигурност ще стане втория път. Искаме да се свържем и трябва да бъдем заедно, за да постигнем духовното, защото то се разкрива само в съюза между нас. Това ще ни стане малко по-ясно.  От друга страна, ние отново ще усетим, че нещо ни спира. Ние изискваме „Освободи ни!”, но той не ни пуска.

Творецът непрекъснато разкрива по-силен егоизъм в нас, „отежнява сърцето на Фараона”. Тогава ще излезем и ще атакуваме отново и това не трябва да става само на конгрес. Тогава ще видим, че не можем да го направим сами; нужна ни е външна сила. А къде е външната сила? Започваме да желаем Творецът да ни свърже; тогава ще преминем махсом.

Следващия път ще започнем да усещаме, че пробиване на махсом означава пробиване на махсом между нас. Не трябва да атакуваме някаква външа граница. Махсом е между нас, в нашите сърца, които са изолирани едно от друго чрез егоистичната граница.

След това като направим друга атака, ще почувстваме, че не се нуждаем от това заради себе си; не ни трябва, за да се свържем и да разкрием духовното, а за да отдаваме на Твореца чрез това. Това се нарича „последна спирка.”

Всичко това се разкрива постепенно. След като разкрием всички тези етапи на практика и ги изживеем напълно, така ще създадем правилното желание, кли или съсъд за получаване на светлината. Иначе не можеш да разкриеш светлината. Светлината присъства в изобилие, но ти трябва да разкриеш правилното желание или кли за нея, трябва да постигнеш същата честота или същото свойство. Това е възможно само чрез действията, които идват до нас, тъй като те създават истинско желание, в което светлината ще се разкрие.

Така че нека да сме готови за следващата атака на Фараона!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28155]

Да открием нова земя и нови небеса

каббалист Михаэль ЛайтманВ статията „Тяло и душа“ Баал Сулам обяснява, че нием живеем в единен свят, но за всеки от нас той се дели на две части: явен и скрит.

В исторически план ние все по-обстойно сме се запознавали с нашия свят, открили сме нови континенти, изследвали сме неживата природа, флората и фауната, космическото пространство. Действителността ни се е откривала все по-широко и по-широко.

Кабалистите казват, че това не е предела. Нужен ни е само нов стремеж, прицел към отдаване – тогава диапазона на нашите свойства и усещания ще се разшири и в тях ние ще започнем да възприемаме реалността, която сега не регистрираме.

Днес в много хора се пробужда вътрешният импулс, потребността да открие скритата реалност.

По-рано егоизмът постоянно подтиквал човека да изследва нашия свят, за да открие в него нови наслаждения, изобилие в разнообразни форми. А сега, след като сме изчерпали останалите възможности, ние искаме да проявим скритата реалност.

За да ни помогнат в това, кабалистите са написали книги. Основната книга, с помощтта на която ние можем да разтворим своите усещания и да открием сритото – това е Книгата Зоар.

Четейки я, трябва да се обръща по-малко внимание на самия текст, защото засега не разбираме за какво става дума, и трябва повече да се стремим към това, което книгата може да ни даде.

Зоар ни носи разкриване на „новата земя и новите небеса”. „Земята” – това е желанието, а „небесата” – степента Бина, отдаването, на което стъпало ще видим реалността на отдаването.

Затова по време на урока ние мислим за това, как да разширим възприятието, да си отворим очите и да пуснем в усещанията си за сега скритата част от единния свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 30.11.2010

[28152]

„Рибката” не изваждаш без труд

На всеки човек му изглежда, че Творецът му оказва предпочитание в сравнение с другите.

Това е свойствено за всеки. Нали всеки усеща, че произхожда от особен/свой Висш корен.

А тъй като не усеща в другите този корен, му се струва, че той е особен. Така работи силата на разбиването.

Но няма лошо без хубаво – само е необходимо правилно да се използва това усещане за своите особености.

С други думи, вместо това да усеща себе си като царски син, роден в дворец, човек трябва със своите собствени усилия да достигне степента, която се нарича син” (бен”). И това е голяма и трудна работа.

Човек трябва да изтрие от себе си тази своя изключителност”, която преувеличено си е съставил, да приключи с всичките свои предтексти и надежди, на които разчита, и да разбере, че „ако не си приложил усилия – няма да намериш”.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28017]

Два чувала с подаръци

каббалист Михаэль Лайтман„…Светлината, скриваща се в света и обличаща се в него, се нарича точка на стадия „йуд“, делящ се на две букви „хей“: свят на скритието и свят на разкритието.

А цялата работа на човека е в това – да разкрие тази точка, да продължи нейния стадий „вав“ – от свят до свят, т.е. от буква „вав“ между двете букви „хей“, разкривайки за всички изобилието на светлината, струяща от обкръжаващата светлина към обкръженото от нея – т.е. две букви „хей“, тайната на „бина, есод, малхут“.

(Баал Сулам, „Пряко и косвено въздействие“)

В Твореца има две „торби“. От едната Той доставя желания и ги дава на човека. А след като човек правилно обработва това желание, Творецът внася в него от другата „торба“ напълването на това желание. А след това действието се повтаря, но вече с ново желание. Той се отнася към нас така, както ние към децата си.

Ние растем и се развиваме в зависимост от способността ни да подготвим полученото от Твореца желание, да го обработим и да го направим пригодно за напълване. В това се състои целият процес на развитие на творението.

Само не трябва да забравяме, че нашата работа е нещо като „по средата“: трябва правилно да обработим желанието, което идва от Твореца.

А напълването, то в същност вече съществува вътре в желанието. И в мига, когато желанието придобива своята правилна форма – в него се разкрива напълването.

Но главното е чрез този процес да разкрием Този, Който ни въздейства чрез всичко това – това трябва да стане краен резултат на всички състояния през които преминаваме.

Тъй като поправянето не е самоцел – Творецът е могъл да ни даде всичко в окончателен вид. За Него е важно, в нашата работа да разкрием Него, понятието за Божественост. Това се нарича „да съединим между себе си два свята“ (две торби).

Баал Сулам споменава това в статията „Пряко и косвено въздействие“, когато говори за съединение между две букви „хей“ “ („ה“) – „висшата / бина и нисшата / малхут. А буквата „вав“ („ו“) е между тях – пряка / Зеир Анпин, който съединява Бина с Малхут.

Така че, човек съединяващ два свята се удостоява да придобие цялото творение. И това е работа, която човек не трябва да пропусне.

За да разкрием тази действуваща Сила, ние трябва да преминем през всички тези състояния, да приложим усилия едва ли не от своя страна, докато не ни се разкрие, че „Няма никой освен Него“.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28021]

Чисто човешко свойство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът е създал само две сили: получение и отдаване, то към какво се отнася „срама“ и къде е неговият корен? Защо той притежава такава сила, че е по-силен дори от най-силното желание?

Отговор: „Срамът” е самостоятелно „творение“. Творецът е можел и да не създава срама и тогава ние не бихме чувствали себе си получаващи и противоположни на Него. Срамът е специално сътворено свойство, предназначено само за човека.

И не става дума дори за срам, който изпитваме в този свят, който като отпечатък на висшия срам едва едва го отразява.

Но висшия, духовния срам е усещане за това, че стоиш срещу Твореца и си Му противоположен, чувствайки как тази противоположност те унижава наред с Неговото отдаване и доколко твоите егоистични мисли са обратни на мислите за отдаване. Това е такъв срам, който не може да бъде изтърпян!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 30.11.2010

[28163]

Изчисти сянката си

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки миг сме длъжни да усетим, че има Някой, който изпълнява над нас всички действия.

Ти сега се движиш, питаш, искаш нещо. Кой предизвиква в тебе тези желания и действия? Именно това трябва да откриеш.

Постепенно разкривайки единната сила, действаща във всички творения, чрез това ти изменяш инструмените на своето възприятие: усещанията и разума. Ставаш по-възприемчив, започваш по-добре да различаваш случващото се, по-добре да разбираш действията на Твореца.

Изведнъж виждаш огромния свят, много по-широк, дълбок и сложен – във всички негови разрези и аспекти. Всичко това по отношение на тебе става по-различно. Но след това разбираш, че се изменяш самия ти, а на повърхността всичко остава неизменно.

По-късно ще ти се открие, че ти всъщност виждаш само Твореца. Защото няма никой и нищо освен Него. А това, което ти се струва света – е само твоята сянка на Него. И така, до тогава, докато не достигнеш състояние, когато тази сянка ще изчезне.

С други думи, за да достигнеш до сливане с Твореца, трябва да се премине през много изменения. В твоето възприятие тези изменения се наричат светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. Това са степени на твоето възприятие на реалността, която ти се представя във все по –истински вид.

Така че какво се е изменила? Само твоето възприятие. Ти изменяш органите си на усещане и виждаш как постепенно ти се разкрива Твореца, как картината на света придобива все по-отчетлив характер, става все по-истинска, постоянна, вечна.

Всичко зависи само от мястото, от което наблюдаваш всичко това по отношение на светлината на безкрайността.

И тогава започваш да разбираш, че сянката, която си видял върху Твореца, всички тези скрития, светове – всичко е било в твоя полза.

В краен случай, ти си видял някакви контури, някакъв рисунък, който трябва да изчистиш – да станеш подобен на Твореца именно вътре в тази сянка, за да изчезня тя.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28120]

Виртуалността не е пречка

Въпрос от английския блог: Постоянно посещавам кабалистичния сайт, чета блога, въпросите и отговорите, гледам видео. В реалния живот няма никакви други приятели, освен моя съпруг. С хората, занимаващи се с кабала общувам само виртуално. Мога ли по този начин да се присъединя към група?

Отговор: Истинската основа, върху която се гради общуването между хората също не е физическа, а „виртуална” – хората винаги се обединяват около обща цел. Колкото по-силно ги привлича целта, толкова по-здраво е тяхното единство. Можем да го видим в нашия свят.

За онези, които разбират това, „виртуалното” общуване между хората в нашето общество, в групите, много, от които обединяват хора, живеещи далеч един от друг, то не само не пречи, а напротив – помага за изясняване на целта на общуването, на стремежа. За да може целта да стане още по-силна и да обхване колкото може повече хора. Желая ви успехи!

[28188]

Това го може всеки

Въпрос: Способен ли е скъперникът да постигне отдаване?

Отговор: Няма човек, който да не може да се промени, стига да е душевно здрав. Всички ние сме „престъпници” и „нарушители”.

Именно по тази причина се обръщаме към науката кабала – за да ни поправи светлината, за да станем достойни за нея, за да се уподобим на нея.

Нищо в човека не може да се превърне в непреодолимо препятствие. Всеки има възможност да се поправи, ако избягва придирчивостта и пренебрежението в духовната работа.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28036]

Разум и желание – кой кого управлява?

Въпрос: Правилно ли е да си изяснявам своето състояние с помощта на разума – защо съм получил такова състояние, откъде е дошло, какво да правя с него?

Отговор: Нищо не може да бъде изяснено с разума, защото желанието го принуждава да работи.

Не си мисли, че разумът съществува отделно от желанието – аз вземам разума и с него, като с уред измервам състоянието/желанието. Разумът се управлява от желанието.

Веднъж ти казва едно, друг път – друго, което е напълно противоположно, в зависимост от твоето желание. В такъв случай, можеш ли да се довериш на неговите изводи?

Как се развива разумът в мен? Благодарение на това, че през цялото време съм искал да направя нещо, да го постигна и получа, аз съм изградил в себе си разум. Разумът е нещо придобито.

Но когато дойде светлината, тя ни дава възможност да се издигнем и да не бъдем подчинени нито на разума, нито на желанието. Светлината започва да властва над нас, издига ни, дава ни своята сила.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 29.11.2010

[28069]

Най-строгият съдия

Докато самият ти не получиш духовното постижение, не трябва да приемаш разказите на кабалистите като факти, не изискващи доказателство, а само като условие за собственото си духовно развитие.

Не можеш да използваш техните описания като духовен закон и съгласно него да действаш, защото не се намираш на нивото, от което е написано това.

По тази причина, ние трябва да ги приемаме като хипотези – предположения за това, че явно в духовното действат такива закони. Но в материалния свят, тоест в твоето състояние, в твоя свят – те не се разпространяват.

И дори думите на мъдреците са тяхно постижение, това е техният свят, на тях им е известно как да работят там и да не грешат. А ако започнеш да се ръководиш от същите принципи в работата си, ти използваш всички тези изречения в разбираема за теб, егоистична форма – заради своя егоизъм, а не заради отдаването, като тях. И в теб, то ще се облече в най-егоистичните одежди! Затова е забранено това да се прави!

Всеки човек трябва да има свой собствен „съдия”, който да го ограничава  и да му казва: можеш да действаш само според степента на своите собствени поправяния! И не трябва да излизаш от техните граници дори, ако си слушал и чел за това. Но кой чете? Ти! И кой слуша? Ти!

Това вече е минало през теб и е изопачено в егоистичните ти възприятия. Откъде знаеш, доколко правилно си разбрал всичко? Навярно си разбрал неправилно, защото „всеки съди според своите недостатъци” и всичко казано от кабалистите, ти възприемаш вътре в своите пороци.

А ако не привличаш чрез ученето светлината, която те връща към източника и те променя, давайки ти възможност да работиш според степента на тези изменения, то на теб не ти е разрешено да слушаш нито един съвет на Тора. Защото, ако го използваш над своето поправяне, над своето стъпало, той ще ти навреди.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28099]