Червена линия: внимание – човек!

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: