Проблемът на съвременната система за образование не е в това, че тя по-добре или по-лошо подготвя специалисти и дори не в това, че не възпитава децата.

Проблемът е по-голям: днес децата се раждат с изискване за духовно развитие, а поради това те изначално не искат да получават това, което им дават и остават с вътрешна празнота.

Те не знаят какво да правят със себе си, презират околните, тъй като възрастните не са способни да ги обезпечат с необходимото им. И самите те не знаят какво искат, но опустошеността остава.

Затова те се лутат, опитвайки се с нещо да се напълнят. Това не е тяхна вина: опустошенността в тях е толкова голяма, че те нищо не могат да направят с нея освен да я запушат.

Тук не помага елитното училище – необходимо е да се разбере същността на празнотата и да и се даде напълване.

Занимавайки се с децата, нашите ученици, ние виждаме с каква бързина и лекота те възприемат материала и започват да го използват в живота.

Тяхното мнение се концентрира и се задълбочава, те виждат, че нещата, на които ги обучават, са истински и справедливи. Приемайки тази информация, те се напълват с духовни понятия.

И формата на тези занятия е нова: неголеми групи, в които децата заедно с инструктора се занимават с обсъждане и изясняване на жизнените ситуации, с които се сблъскват и с взаимоотношенията помежду си. Те са и съдии, и защитници в процеса на разбирането на природата на човека и обществото. 

При такава организация на учението инструкторът не се издига над тях, а помага да изучават живота. Аз се надявам, че такова възпитание ще получат всички деца.

От 5-ия урок на конгреса, 20.11.2010  

[26998]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment →