Въпрос: Човек по природата си не иска да види злото в себе си. Трябва да бъде притиснат в ъгъла, че да признае необходимостта от изправяне. Що за зло е това, което се крие в мен?

Отговор: Безпричинната ненавист. В своето време заради нея са загинали учениците на раби Акива. Друго зло няма. Всичко останало е зло за моя егоизъм и единствено безпричинната ненавист представлява онова точно зло, което противостои на доброто и на любовта към ближния като към самия себе си.

Само по този критерий проверявам себе си, своята изкривеност. Всички останали „пороци” не са престъпление в очите на Твореца. Те не са причина да се обърнем към Него. Той очаква истинската молба. Цялата система за поправяне е предназначена за разбитите келим, за желанията, които нямат сили да се обединят едно с друго.

Въпрос: Значи, трябва постоянно да усещаме това зло, не да го потискаме, не да го скриваме от самите себе си?

Отговор: Казано е в Псалмите: „Моят грях е винаги пред мен”. А иначе аз с какво ще застана пред Твореца? Какво ще поискам да поправи?

Това е много просто. Аз искам да участвам в живота на групата, мен ме влече към нея, и в същото време виждам, че не съм способен на това. Именно такова усещане изпитахме на последния конгрес. Събирайки се, веднага почувствахме, че не искаме, не можем да се обединим.

Това е и разкриването на злото. Отлично. Сега трябва да си представим това зло и да поискаме поправяне.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 16.12.2010

[29931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment →