Моята задача е да променя своята природа. Това значи, че трябва изцяло да сменя всички свои начала.

Няма да взема в духовното нищо от това, което имам сега: нито разума, нито чувствата, нито възгледите, нито критериите, нито сметките.

Това поставя големи, почти непреодолими трудности пред умните хора и те често търпят провал. Необходима е наистина голяма  мъдрост, за да се откажеш от собствения си разум.

Умният човек е уверен в своята логика, която  действува много добре в нашия свят, и му е трудно да си представи, че по духовния път – тя е безсилна.

„Разумът, енергията, упоритостта – всичко е на моя страна. Нима това не е достатъчно?” Такъв човек няма нищо повече от това – само проницателен ум и тънко чувство. Но ето ти беда – с тях не можеш да си купиш входен билет за духовния свят.

Тук трябва вяра. Какво е това? Вярата – това е сила, която получаваш свише от светлината. Няма я в теб – тя е над твоя разум и чувства, над онова, което си сега. Идва висшето въздействие и чувстваш, как нещо прониква навътре, пробужда се в теб – замисъл, противоположен на всичко онова, което си ти.

И тогава, започваш да се отнасяш към реалността по противоположен начин. Преди си гледал на всичко през призмата на изгодата, а сега правиш сметка не за себе си, а за общността. Това е толкова странно, че не може да се опише. А междувременно, новият начин те завладява, и ти вече не можеш да се върнеш към предишния.

Разбира се, че има и междинни състояния, но след това човек «излиза от Египет» и преминава към висшия разчет, като напълно се отказва от предишните си приоритети. Тъй като неговите умствени способности и богатство на чувствата, опитът и плодовете на неговите размисли, просто престават да работят.

За това е казано: „Не умният се учи”. Като правило, най–светлите умове не постигат успех – точно на тях им трябва голяма упоритост и късмет, за да пробият нагоре.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30784]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment →