Въпрос: Чувствам някаква заплаха, когато четем тези текстове. Нищо не разбирам от тях. Как мога правилно да работя с тези усещания?

Отговор: Възможно е – това е добро усещане. Ние съществуваме в реалност, която се разгръща  напълно в мен.

Сега говоря с тебе – с част от своята душа, с други хора от всички краища на света – но всички те се намират в мен. А освен мен, разделена на множество части, е само висша сила.

Трябва да вкарам в порядък всички свои желания, за да ги съединя помежду им и да ги включа в себе си всички, които сега ми се струват чужди, да ги обикна както себе си. Длъжен съм да съединя цялата реалност в едно цяло. Тогава разкривам, че всичко това е мое и има само една светлина, напълваща едно желание.

А до тогава разбира се аз се обърквам и пребивавам в много непонятни състояния. Но това не ме заплашва. Трябва правилно да възприемам реалността – да започна да я усещам, че всичко това се случва вътре в мен и всичко това съм аз и само поради своята вътрешна раздвоеност аз погрешно разбирам своите собствени части като намиращи се извън мен.

За пример – правиха ми операция под местна наркоза. Нищо не чувствах и само в огледалото виждах какво правят лекарите: вкарват иглата, режат – сякаш част, която не принадлежи на мен. Не я усещам като своя, защото са ми дали наркоза. Но доколкото аз все пак съм знаел, че това е моя част и аз не я чувствам само защото съм под местна наркоза, беше ми интересно да наблюдавам какво става с нея.

В същност се намираме именно в такава реалност. Но веднага щом тази „наркоза“ премине, облаците се разсеят, и ти започваш да се впечатляваш и усещаш реалността като своя собствена – всичко изглежда по друг начин! Тогава виждаш, че имаш работа само с Твореца – Добър и Творящ добро.

Излиза, че да усетиш Добрия и Творящия добро вместо заплаха, ще усетиш вечността, съвършенството и хармонията вместо твоето истинско състояние – всичко това зависи само от това, доколко ти ще присъединиш към себе си всички тези желания, които сега ти се струват чужди.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 13.12.2010

[29630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →