За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било “”замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →