Човек по най-естествения начин чувства, че този свят не го удовлетворява.

Едни са по-лениви, други по-малко, всеки със своето желание, всеки нещо иска, всеки е готов да се наслаждава и въпроса е само в това, колко усилия той е готов да положи, за да получи желаемото.

Всъщност, проблема тук е в друго: дали изграждам в себе си последователност  от приоритети, скала на ценностите?

Да кажем, аз искам да стана богат като Ротшилд. Нека се замисля: даже ако постигна успех, ще ми трябва цял един живот. Струва ли си? Вероятно не.

Всеки прави своята собствена равносметка в зависимост от обстоятелствата. Ние претегляме и съпоставяме изгодността на едни или други цели в живота.

Какво да се прави, ако аз намирам немалко цели, които бих искал да достигна? Духовното също фигурира в списъка – в първата или втората десятка. Но освен това, има и по-изгодни неща: пари, уважение, здраве и т.н.

Излиза, че проблема ни е в това да извисим важността на духовното в очите си, да го издигнем от недрата на списъка на най – първия ред.

Това може да се направи само с помощта на групата. Обкръжението е способно да ме накара да мисля по определен начин, макар и съвършенно неоправдан от гледна точка на егоизма. Духовния свят за мен е нещо размито, аз не намирам в него абсолютно нищо, и въпреки всичко, ще поискам да попадна там.

Ако групата придава важност на това и говори за него, ако от всички страни до мен достига ехото на величието на духовната цел, аз също ще се устремя към нея, без още да знам какво е това. Аз я искам повече от всичко.

Така че, проблема не е в моето собствено желание. Не трябва да се съкрушаваме, ако то е слабо, ако го обхващат терзанията на ума, сърцето, та дори и стомаха. Трябва да се съкрушаваме само от това, че не се включваме в групата, която ще възвеличи за нас духовната цел. В това е целия проблем.

Не веднъж сме говорили за раби Йоси бен Кисма, който се е отказал да изостави учениците си заради почетно и добре платено място в друг град. Защото именно от тях той е получавал важността на отдаването.

Нищо, че те са били малки и още нищо не са знаели, но сърцето им горяло – и това е било повече от достатъчно. Те го пробуждали отново и отново.

Така големият, възпламенява малките, намирайки се сред тях. По същия начин ни инициират нашите деца. И така покълва семето оставено в земята.

Земята е неживото ниво доставящо на зърното солите, минералите и другите хранителни вещества. Слънцето, въздуха, водата – всички те се отнасят към неживото ниво, но именно благодарение на тях разцъфтява създаването на следващото стъпало.

Ако ти склоняваш глава пред групата, даже ако приятелите ти се струват малки, тогава тяхното влияние, тяхното желание те издига към отдаване и ти разцъфваш.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →