Въпрос: Какво трябва да направя, ако не искам да бъда част от групата и само се преструвам, защото ми е казано, че е необходимо, за да постигна целта?

Отговор: Аз трябва да се преструвам не от безизходица, а за да помогна на другарите, да им вдъхна сила. Всъщност, аз играя против своя егоизъм и го обърквам. Влагам всичките си сили, но това е недостатъчно. При това, аз осъзнавам, че ако групата излъчва към мен цялата си сила, аз ще се вдъхновя и ще мога да се издигна над себе си. Как да пробудя групата към такова „излъчване”?

За да постигна това, извършвам отдаване на приятелите. Предавам им моето пробуждане, обгръщам ги с топлина запалвам ентусиазъм, макар че всъщност аз го нямам. Аз съзнателно играя, за да получа от другарите същото в отговор, само че 100 пъти по-мощно. Тъй като, моята преструвка ги разпалва, независимо дали им харесва или не. И не е важно, че лъжа; въпреки това, те се вдъхновяват, и го излъчват обратно към мен.

Излиза, че моята изкуствено раздухана искра става истински пламък. Започнах с преструвка, но в резултат наистина се запалих. И целият този огън на желанието, е мой. С помощта на обкръжението, извърших работа за преобразуване на егоизма в отдаване.

Групата като усилвател е умножила многократно моето първоначално слабо въодушевление. И сега с това честно изработено желание, аз се обръщам съвсем сериозно към Твореца – без никакъв фалш.

От урока по книгата “Зоар,” Предисловие, 06.12.2010

[28899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →