Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата “Зоар”, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →