Желанията на всички души съставят едно общо устройство, но то е нееднородно, а се дели на много нива и всевъзможни форми: съгласно 10 сфирот, 3 линии и 12 парцуфа.

Всички желания в крайна сметка достигат подобие с Твореца, но всяко – в съответствие на своя източник, т.е. «авиют», величина на желанието.

Но величината на желанието се определя не количествено, а качествено. Както в 4 стадия на пряката светлина, следващия стадий се отличава не по това, че е 10 пъти повече, а по това, че едната желае да получи, а другата – да отдава, третата – да получи заради отдаването, а четвъртата – да получи заради себе си, а след това да се поправи.

Т.е. степента на желание, неговият «авиют» се определя не от количеството на желанието, а от неговата способност да чувства повече и да разбира, постигайки своето състояние по отношение на светлината. Колкото по-противоположно на светлината се чувства желанието, толкова по-голям е неговият авиют. Тази оценка е чисто качествена.

А колкото желанието усеща по-голяма разлика от светлината, толкова по-бързо то се пробужда, за да я отстрани. То не е в състояние да изтърпи този разрив. Затова степента на поправяне съответства на степента на изкривеност, усещането на своята откъснатост от светлината, «грубостта» (авиюта) на желанието.

И колкото по-тежка е отделеността, толкова по-значителни са усещанията на приближаване, връзка с висшия. Както е казано: «Този, който е по-голям от другарите си – той притежава и по-голям егоизъм.»

В процеса на поправяне преминаваме през различни стадии и част от тях зависят от авиюта на желанието, а част – не зависи. Развиват се ту едни части, ту други – подобно на зародиша, в който в различните етапи расте ту мозъка, ту крайниците, ту вътрешните органи.

Цялото мироздание се развива, като един голям зародиш, а след това преминава през «кърмене» и навлиза в развитие като възрастен. И човечеството вътре в мирозданието също се развива по тези етапи.

Съгласно желанието, действащо в нас в дадения момент, всички души се делят на Исраел (яшер-кел, «направо към Твореца») – тези, в които се е събудило желанието (решимо, информационен ген) към поправяне, и «народите на света» – тези, в които такова решимо не се е проявило.

Естествено, че то ще се пробуди в тях, но за сега го няма. Делението е относително и всеки момент може да се измени.

Вътрешната част, най-важната, и Израел – душите, пробудили се за поправяне, се наричат вътрешна част на света, тъй като чрез тях светлината се облича във всички останали желания.

По закона на обратното съответствие на светлината и желанието – светлината влиза в система чрез най-слабите желания, Г”Е на висшия. И вече от него се разпространява към нисшия, а от него – към още по-нисшия, така постепенно, напълвайки всички желания по нивата: «ибур-еника-мохин» (зародиш-кърмене-зрялост).

От урока по статията “Прислужницата, онаследява своята господарка», 12.12.2010

[29563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →