От разговорите – към работа

Казано е: ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Това изречение съдържа целия маршрут на моите вътрешни промени, поправяния.

Аз имам не обикновено желание, а лошо желание. Защо? Защото то не е насочено към Твореца. Не намирам важност в отдаването.

Но действително ли това да не съм отдаващ е лошо в моите очи? Ето да съм получаващ – за мен е добро. А отдаването, обратно, извиква безпокойство в мен. Какво да правя?

Не трябва да се променя светът, нали светът – това съм аз. А трябва да се изменят моите собствени ценности.

Сега ценя възможността да получавам. В това е целият ми живот, моето кредо, инстинктивният и рационалният подход към всяка работа. А по-нататък ми е необходимо да осъществявам вътрешното преобръщане, да пренеса важността на отдаването вместо получаването.

По такъв начин аз се уподобявам на Твореца, устремявам се, приближавам се към Него, замислям се за това, как да Му отдам, превръщам себе си в съсъд за получаване на Неговите блага: както аз на Него, така и Той на мен.

За това ни е дадена Тора, в качеството на подправка, тоест науката кабала, която в крайна сметка, позволява да се измени порядъка на приоритетите, като поставя на първо място отдаването, а не получаването.

Разбира се, ние не можем и да помислим за нещо подобно, ние се отблъскваме от това с ръце и крака. Даже имайки тази възможност, бихме я заобиколили с километри настрана.

А затова като помощ са ни предоставили обкръжението. Сред нещастните малки егоисти Творецът създава общество, което води разговори за отдаване и любов към ближния. Защо само разговори? Защото всичко останало е предоставено на човека.

Той сам трябва да започне да гледа на другарите по друг начин, да не ги принуждава към отдаване, а да променя отношението към тях. Външно те и така ще си останат ”оратори”, но всеки има възможност да съгледа в тях величието, отдаването, любовта към ближния, единството на сърцата.

Всеки е свободен да види в групата това, което той иска. Ако човек разбира, че това е неговият шанс, тогава ”разговорите” на другарите приема като най-важното в живота, като висша ценност. И внезапно обкръжението започва да му въздейства, да го напълва с осъзнаване на важността на Твореца, на отдаването.

Престореното начало донася реални плодове и човек извиква върху себе си поправящата сила на Тора, на светлината. Целият този процес е в неговите ръце, той не се нуждае от нищо: Творецът го е обезпечил с желанието и е довел в група, а всичко останало той изгражда сам, никой не е в плен.

Всичко зависи от отношението. Някои се отнасят към групата от позициите на егоистичната изгода, а други ”си спечелват” чрез нея осъзнаването на важността на отдаването. Между тези две възможности има още много междинни варианти.

Тук е заложен свободният избор на човека: приема ли той групата като средство за издигане на Твореца в своите очи?

От урок по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30037]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: