От противоположност – към съвършенство

каббалист Михаэль ЛайтманНуква (Малхут, женската част) е създадена от желанието за получаване на наслаждение. Зеир Анпин (З”А, мъжката част) – от желание за отдаване. Зеир Анпин – това е Твореца (Кадош Бар Ху), в него няма желание да се наслади, има само желание да отдава и любов.

Нуква напълно се състои от желание да се наслади, и затова е способна да се уподоби на мъжката част само преодолявайки, потискайки своето естествено егоистично желание, съкращавайки и изправяйки го. Така тя постига подобие със З”А, сливане с него.

Затова цялата работа на Нуква, за да достигне сливане с З”А, се състои в това, да вземе пример от него и да бъде негова нуква, женска част, а не да стане такава като него. Да се уподоби на него означава за Нуква да бъде обратна на него, „помощ срещу него”.

Това са дословно две съчетаващи се форми с извити очертания: колкото едната е изпъкнала в някое място, толкова другата е вдлъбната. И всяка се допълва с другата по цялата граница между тях – или „изпъкналостта”, наличието на някакво свойство, или „вдлъбнатината”, отсъствие, недостиг от него.

Затова Нуква трябва да остане „помощ срещу него”, само че нейната работа „срещу” – това е работа заради това, – те двамата да постигнат целта. Колкото повече те работят заедно, толкова повече се изясняват отношенията между тях, общата цел, свойствата на всеки от тях, противоположността на другия.

А работата им се заключава в това, че те трябва да се допълнят един друг. И само в третия – в Твореца, в Бина, където те се издигат, съединяват се помежду си в ЗО”Н, само заради това, за да се издигнат в Бина, – там те намират съвършенството. Защото съвършенството е възможно само в случай, че те постигнат връзка с Бина в своето взаимно съединение.

Тук се крие много тънък, основополагащ момент, свързан с природата на Твореца и природата на творението. Да се уподоби на Твореца – за творението означава само да допълни себе си до висшия, а не да вземе пример от него и да стане точно както Него. Аз съм подобен на него в отдаването, но аз съм подобен на Него – изхождайки от своите свойства, от своята природа.

Затова творението остава „помощ срещу него”, и именно благодарение на това се постига съвършенство, независимост на всеки, собствен статус, и двамата са достойни за уважение. Творението не се разтваря и не изчезва в Твореца, а Го допълва по своята противоположност, и именно за сметка на творението се разкрива Творецът.

Творецът със своята „вдлъбнатост”, отсъствие на някакво свойство, дава на творението възможност да изрази себе си и да Го допълни със своята „изпъкналост” – наличие на неговите свойства (условно като контакт и щепсел) и обратно. Така те работят заедно.

С това допълване те постигат взаимно съвършенство. Нито един не може без другия. Творецът се нуждае от творението, а творението  – от Твореца. И само във взаимното допълване, по средата между тях, те постигат съвършенството.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 19.12.2010

[30178]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: