Въпрос: Не пречат ли сериозните занимания с кабала на човека да остане религиозен?

Отговор: Ако човек е религиозен, кабала не му пречи да запази своите навици, както и традиционните обичаи, народната култура.

Но той вече не може сляпо да вярва в отвъдния свят и възнаграждението/рай или наказанието/ад в него – нали той има намерение да разкрие Твореца още в този живот. Едното противоречи на другото.

Той постепенно престава да очаква награда, която го чака някъде след смъртта, в другия свят – тази картина макар и трудно постепенно изчезва и всичките му очаквания се преместват в настоящето – разкриване тук и сега! Целият фокус се премества от отвъдния свят – към тази страна, вътре в този живот.

Така постепенно се променя неговото отношение към „бъдещия свят” и  Твореца – като към реалност, към която той се приближава и се стреми до разкрие тук, в този живот. В това е неговата цел, смисъла на живота, за това той живее и изпълнява съветите на кабалистите.

Затова на човек му е трудно да остане в предишното религиозно обкръжение, тъй като той чувства, че вече не му отговаря по дух.

Тези хора още вярват в наградата след смъртта и това определя всичките им действия. Даже и наградата в този свят те си я представят иначе. Затова той усеща своето различие от тях, а разликите отдалечават.

Но това не води към някакво пренебрежение към религията, защото тази форма в крайна сметка е длъжна да доведе човечеството към кабала – към истинското постигане на Твореца и светлината.

Ние, кабалистите, се отнасяме с уважение към всяко вероизповедание. Религията е заложена от Авраам и ще съществува до тогава, докато хората се нуждаят от нея, докато не съзреят за постигането на Твореца.

В степента на съзряването си те ще преминават от нея към явното разкриване, постепенно променяйки своята цел – но на нас ни е забранено да ускоряваме този процес на развитие. Ние само показваме какви възможности има  човека.

Светският човек е мислил, че управлява своя живот, и изведнъж открива, че няма никаква свобода – това го унижава и го принуждава да се самозабрави или да се обърне към кабала.

А религиозният човек още вярва, че си има Творец, който все пак ще се погрижи за него и затова, ако може ще затвори за всичко очи, ставайки още по-голям фанатик, за да защити себе си от съмнения и пустота.

И ще ненавижда все повече Кабала, която отваря очите му за това, че има само една цел – разкриване на Твореца. Но все пак той е по-защитен от сътресения – докато тази неудовлетвореност не дойде към него от страна на природата, Твореца и не заговори отвътре. И тогава ще се покори на кабала.

От урока по статията “Тяло и душа”, 30.11.2010

[28181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →