Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в “Песен на песните”: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →